Етнолог: Три питки се месят на Бъдни вечер, според традиции в Пловдивско
Бъдни вечер е един от най-семейните празници в календара, на който всички се събират към трапезата в упованието на чудото на раждането на дребния господ. Традициите и обредите, които се изпълняват са строго избрани и се предават от потомство на потомство. Именно по тази причина можем да кажем, че в българския фолклор днешният ден е заемал по-почетно място спрямо Коледа. Въпреки, че модерният свят е издигнал на фундамент всичко обвързвано с 25 декември – Дядо Коледа, дарове, елха и все такива нововъдения, които даже не са били известни на нашите прародители.
Прочетете още
Етнологът и организатор в Етнографска къща -Асеновград Николета Костадинова споделя пред TrafficNews.bg за другите традиции, спецификите на трапезата и вярвания, които съществуват по нашите земи.
Днешният празник е прочут и с името Кадена вечер, тъй като всички пространства в дома се кадят срещу зли очи и махане на всичко неприятно от най-възрастния член на фамилията. Освен това се назовава и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.
„ Символиката и в името Бъдни вечер е директна. Трябва да бди целият народ за чудото, което следва и за бъдещето си. Денят преди Коледа е ден в който цялата природа затаява мирис. Символ е дребният Бог и плодородието ”, разяснява етнологът.
Изключително значим е бъдникът. Той би трябвало да бъде от дъбово, крушово или различен плодовито дърво, което млад мъж би трябвало да отсече и да възпламени. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за изобилие и добър живот.
След като се отсече дървото то се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни, по-късно цяла нощ гори огнището, тъй като в случай че огъня угасне е неприятна прокоба.
В предишното редили трапезата върху плява, символизираща сламата в яслите, където е положен младенеца при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът излиза на двора с самун, върху който има свещ и чаша вино. По този метод той кани светците, които са настойници на бурите и градушките през лятото – Илия, Вартоломей и Герман, кани ги на вечеря с цел да ги омилостиви и да защищити нивите от летни стихии и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, с цел да са високи и класовете по нивите, първото парче е за къщата, второто за Света Богородица, а идващите се раздават за всеки член от фамилията.
Централно място на трапезата заема обредният самун или именуван още Боговица или Богова пита.
„ В пловдивския района на масата е имало три хляба. Един за Богородица с кръстче в средата, втория за дома с клас от жито и последният за коледарите, който е тип колак с дупка. Хлябът се е замесвал с мълчана вода, наливала се е негласно с най-хубави послания от млада госпожица в бяло котле. Трябва да бъде затоплена на жив огън и покрита с бяла забрадка. Жената, която е замесвала хляба би трябвало да бъде облечена с празнична дреха, а брашното пресято през три сита ”, споделя още уредникът.
На трапезата се остава дълго и не се става, с цел да е несъмнено, че изпращаните знаци и послания към ориста ще се осъществен. По хапка от всяко ядене се резервира на масата по този начин до сутринта, след което се носи на гробищата за умрелите. След като се разтреби масата, част от сламата се резервира на някое високо място в дома.
На трапезата би трябвало да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е знак във фолклорната просвета на нещо, което е „ незавършено ”, като това се свързва с живота, който следва.
Може да бъдат сложени и 12 ястия. В това число също има специфична символика, обвързвана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.
Също по този начин на трапезата е добре да има бръшлянови клончета. Бръшлянът е знак на здраве, дългоденствие и величие. Може да се постави също по този начин царевица, пуканки, фасул, ябълки, ошав.
Според традициите даже се прибавя бучка пръст от равнищата, също по този начин чесън, който защищава от зло и заболявания или мед, с цел да е сладостен живота. Според националните вярвания медът, бръшлянът и пръста са лек за разнообразни заболявания. Изключително значимо е на трапезата да участва и солта, както и икона.
Трапезата за Бъдни вечер е пресъздадена и в Етнографската къща в Асеновград. Коледната работилница се провежда всяка година, като по традиция вземат участие децата от дневен център за деца с увреждания и възпитаници на друга възраст от градската библиотека „ Паисий Хилендарски ”. С къса сценка децата пресъздават всички бит, а на масата сложили царевица, орехи, жито и вино.
В тържеството са се присъединили 8 дечица, като са изработвали коледни играчки от тесто и картички с послания.
До края на годината всички направени коледни продукти ще бъдат изложени в Историческия музей в града, като всички събрани средства след продажбата им ще отидат за потребностите на децата от дневния център.
Прочетете още
Етнологът и организатор в Етнографска къща -Асеновград Николета Костадинова споделя пред TrafficNews.bg за другите традиции, спецификите на трапезата и вярвания, които съществуват по нашите земи.
Днешният празник е прочут и с името Кадена вечер, тъй като всички пространства в дома се кадят срещу зли очи и махане на всичко неприятно от най-възрастния член на фамилията. Освен това се назовава и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.
„ Символиката и в името Бъдни вечер е директна. Трябва да бди целият народ за чудото, което следва и за бъдещето си. Денят преди Коледа е ден в който цялата природа затаява мирис. Символ е дребният Бог и плодородието ”, разяснява етнологът.
Изключително значим е бъдникът. Той би трябвало да бъде от дъбово, крушово или различен плодовито дърво, което млад мъж би трябвало да отсече и да възпламени. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за изобилие и добър живот.
След като се отсече дървото то се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни, по-късно цяла нощ гори огнището, тъй като в случай че огъня угасне е неприятна прокоба.
В предишното редили трапезата върху плява, символизираща сламата в яслите, където е положен младенеца при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът излиза на двора с самун, върху който има свещ и чаша вино. По този метод той кани светците, които са настойници на бурите и градушките през лятото – Илия, Вартоломей и Герман, кани ги на вечеря с цел да ги омилостиви и да защищити нивите от летни стихии и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, с цел да са високи и класовете по нивите, първото парче е за къщата, второто за Света Богородица, а идващите се раздават за всеки член от фамилията.
Централно място на трапезата заема обредният самун или именуван още Боговица или Богова пита.
„ В пловдивския района на масата е имало три хляба. Един за Богородица с кръстче в средата, втория за дома с клас от жито и последният за коледарите, който е тип колак с дупка. Хлябът се е замесвал с мълчана вода, наливала се е негласно с най-хубави послания от млада госпожица в бяло котле. Трябва да бъде затоплена на жив огън и покрита с бяла забрадка. Жената, която е замесвала хляба би трябвало да бъде облечена с празнична дреха, а брашното пресято през три сита ”, споделя още уредникът.
На трапезата се остава дълго и не се става, с цел да е несъмнено, че изпращаните знаци и послания към ориста ще се осъществен. По хапка от всяко ядене се резервира на масата по този начин до сутринта, след което се носи на гробищата за умрелите. След като се разтреби масата, част от сламата се резервира на някое високо място в дома.
На трапезата би трябвало да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е знак във фолклорната просвета на нещо, което е „ незавършено ”, като това се свързва с живота, който следва.
Може да бъдат сложени и 12 ястия. В това число също има специфична символика, обвързвана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.
Също по този начин на трапезата е добре да има бръшлянови клончета. Бръшлянът е знак на здраве, дългоденствие и величие. Може да се постави също по този начин царевица, пуканки, фасул, ябълки, ошав.
Според традициите даже се прибавя бучка пръст от равнищата, също по този начин чесън, който защищава от зло и заболявания или мед, с цел да е сладостен живота. Според националните вярвания медът, бръшлянът и пръста са лек за разнообразни заболявания. Изключително значимо е на трапезата да участва и солта, както и икона.
Трапезата за Бъдни вечер е пресъздадена и в Етнографската къща в Асеновград. Коледната работилница се провежда всяка година, като по традиция вземат участие децата от дневен център за деца с увреждания и възпитаници на друга възраст от градската библиотека „ Паисий Хилендарски ”. С къса сценка децата пресъздават всички бит, а на масата сложили царевица, орехи, жито и вино.
В тържеството са се присъединили 8 дечица, като са изработвали коледни играчки от тесто и картички с послания.
До края на годината всички направени коледни продукти ще бъдат изложени в Историческия музей в града, като всички събрани средства след продажбата им ще отидат за потребностите на децата от дневния център.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ