Какво повелява традицията на Бъдни вечер
Бъдни вечер (24 декември, в някои региони именуван Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се назовава денят преди Рождество Христово.
От православна позиция е значимо трапезата е да е постна, защото 24 декември е последният ден от Рождественския пост . На този ден християните се приготвят духовно - посредством пост, изповед и молитва да одобряват Светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество.
В националните традиции могат да се открият разнообразни обичаи, някои от които езически, други - идващи от православната религия. Вечер всички членове на фамилията сядат на трапезата. По традиция, тя се слага на земята и всички седят на пода, до момента в който се нахранят.
На нея има: варено жито, варен боб, сарми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища вършат също тиквеник, зелник и дребна пита, в която е скрита паричка.
При разчупване на обредния самун първото парче алегорично се оставя за Богородица и умрелите, след това за къщата, а идващите се раздават на всеки член от фамилията съгласно възрастта, както и на домашните животни. След привършване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в знак на упования посетител.
Под софрата се поставя плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ би трябвало да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. През нощта коледари потеглят по къщите и пеейки национални и църковни песни разнасят радостна новина за Христовото Рождество.
В езическите обичаи денят е обвързван с плодородието и с началото на повишаването на деня, надвиването на нощта. Затова се и празнува, като на трапезата се слагат храни, които при приготвянето набъбват . Извършват се вълшебен дейности (гадаене) за изобилие, за здраве и благоденствие на всеки член от фамилията.
От православна позиция е значимо трапезата е да е постна, защото 24 декември е последният ден от Рождественския пост . На този ден християните се приготвят духовно - посредством пост, изповед и молитва да одобряват Светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество.
В националните традиции могат да се открият разнообразни обичаи, някои от които езически, други - идващи от православната религия. Вечер всички членове на фамилията сядат на трапезата. По традиция, тя се слага на земята и всички седят на пода, до момента в който се нахранят.
На нея има: варено жито, варен боб, сарми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища вършат също тиквеник, зелник и дребна пита, в която е скрита паричка.
При разчупване на обредния самун първото парче алегорично се оставя за Богородица и умрелите, след това за къщата, а идващите се раздават на всеки член от фамилията съгласно възрастта, както и на домашните животни. След привършване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в знак на упования посетител.
Под софрата се поставя плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ би трябвало да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. През нощта коледари потеглят по къщите и пеейки национални и църковни песни разнасят радостна новина за Христовото Рождество.
В езическите обичаи денят е обвързван с плодородието и с началото на повишаването на деня, надвиването на нощта. Затова се и празнува, като на трапезата се слагат храни, които при приготвянето набъбват . Извършват се вълшебен дейности (гадаене) за изобилие, за здраве и благоденствие на всеки член от фамилията.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ