Перспективите на китайската икономика: просперитет и лидерство
Бъдещото положение на всяка стопанска система може да разкрие посредством три типа прогнози: първо, генетична прогноза – посредством просто преместване на трендовете от предишното в бъдещето; второ, посредством нормативна прогноза – подсказваща какво би трябвало да се направи от в този момент, с цел да се реализиран избрани цели за бъдещето; трето, политикономическа прогноза – основана върху предходните два типа прогнози, само че отчитаща геополитическите промени, например възобновяването/намаляването на комерсиалните войни и отслабването/усилването на отбранителните качества.
Със сигурност сходни дълготрайни прогнози за 15-20 и повече години се създават освен от всяка обособена страна, която гледа по-далече от 4-5 години напред, само че и от страни-конкуренти или страни-партньори, с цел да се опише възможното развиване на икономическите връзки сред всяка от тях.
Да стартираме нашето проучване с генетична прогноза. За задачата ще екстраполираме данните за Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на Китай, употребявайки осведомителната база на Института Мадисън, съгласно която през 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек е бил 4730, през 2005 година - 6627, през 2010 година - 9658, през 2015 година - 13325, през 2020 година - 17226, през 2022 година – 19238 $, като през последната година междинното за света е 16677 долара (University of Groningen, 2024). Ето прогнозите за Брутният вътрешен продукт на човек на Китай за идващите години: плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2030 година е 23851 $.; плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2040 година е 30545 $ и плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2050 година е 37240 $.
Съпоставяйки данните с другите страни в света, то се получават забавни планирани резултати. Въпреки че Индия ще продължава да бъде най-многочислената страна в света, нейният Брутният вътрешен продукт на човек остава доста под равнищата на китайския аналог; Индия по общ Брутният вътрешен продукт ще изостава сензитивно от Китай. Високата планирана бройка на популацията в Китай, съпроводена с възходящ Брутният вътрешен продукт на човек, ще сложи Китай през 2030, 2040 и 2050 година като първа икономическа мощ в света, изпреварвайки Съединени американски щати и Европейския съюз.
Но стопанската система по формулировка работи за хората, а не хората живеят, с цел да работят. казано по различен метод, виталното ниво на китайските жители ще се изравни с най-развитите страни през средата на прогнозния интервал, като към 2050 година то ще се трансформира в пример за огромна част от света.
Следователно, Китай освен ще бележи стопански напредък, само че и повсеместен социално-икономически разцвет.
Вторият метод на прогнозиране е посредством нормативна прогноза. При подобен вид прогноза на напред във времето се слагат задачите, които би трябвало да се реализиран до 2050 година
Основните социално-икономически цели, набелязани от управлението на Китай, са доста богати. Китай е сложил амбициозни стопански цели до 2050 година, които са част от дълготрайната тактика за развиване на страната. Тези цели са ориентирани към превръщането на Китай в международна суперсила с висока степен на софтуерно развиване, икономическа мощност и обществена непоклатимост. Ето главните 10 стопански цели на Китай до 2050 година:
1. Придобиване на статут на развита страна. Китай цели да се трансформира в изцяло развита страна със стандарт на живот, сходен на този в развитите страни. Това включва повишение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и понижаване на икономическите диспропорции сред градските и селските региони.
2. Превръщане на Китай в софтуерна суперсила. Китай влага обилни запаси в проучвания и разработки, с цел да се трансформира в международен водач в области като изкуствен интелект, квантови калкулации, 5G, биотехнологии и зелена сила. Страната цели да понижи зависимостта си от задгранични технологии и да развие лична новаторска промишленост.
3. Развитие на „ зелената стопанска система “. Китай се ангажира с достигането на нулеви чисти излъчвания на въглероден диоксид до 2060 година, като част от напъните за битка с климатичните промени. Това включва огромни вложения във възобновима сила, електрически транспортни средства и енергийна успеваемост.
4. Постигане на икономическа непоклатимост и резистентност. Китай работи за понижаване на икономическите опасности, като диверсифицира стопанската система си и понижава зависимостта си от износа. Страната цели да укрепи вътрешното ползване и да развие услугите и високотехнологичните промишлености.
5. Утвърждаване на китайското световно водачество. Китай ще продължава да уголемява въздействието си посредством начинания като „ Един пояс, веднъж “ (Belt and Road Initiative), която цели да усъвършенства инфраструктурата и търговията сред Азия, Европа и Африка. Страната също по този начин цели да укрепи ролята си в интернационалните организации и да промени световната икономическа архитектура в интерес на разрастващите се страни.
6. Формиране на обществена естетика и тъждество. Китай работи за понижаване на общественото и икономическо неравноправие посредством възстановяване на достъпа до обучение, опазване на здравето и обществени услуги. Страната също по този начин цели да усъвършенства изискванията на труд и да усили междинната работна заплата.
7. Продължаване на урбанизацията и развиването на инфраструктурата. Китай продължава да влага в огромни инфраструктурни планове, в това число високоскоростни железопътни линии, умни градове и съвременни транспортни системи. Целта е да се усъвършенства качеството на живот и да се поддържа икономическия напредък.
8. Преустройство на финансовата система. Китай работи за либерализация на финансовия си пазар и интернационализация на националната валута, за китайският юан да се трансформира в международна аварийна валута. Страната също по този начин цели да притегли повече задгранични вложения и да усъвършенства бизнес средата.
9. Продължаване на селскостопанската рационализация. Китай влага в модернизацията на селското стопанство, с цел да обезпечи продоволствена сигурност и да понижи зависимостта си от импорт на храни. Това включва потреблението на технологии като изкуствен интелект и огромни бази данни в селското стопанство.
10. Разширяване на китайското културно въздействие. Китай цели да усили културното си въздействие в света посредством експорт на културни артикули, филми, музика и обучение. Страната също по този начин работи за разпространение на китайския език и просвета в международен мащаб.
Следователно, китайските стопански цели до 2050 година са амбициозни и включват необятен набор от начинания, ориентирани към стопански напредък, софтуерно водачество и обществена непоклатимост. Успехът на тези цели ще зависи от способността на страната да ръководи икономическите и политическите провокации, с които се сблъсква, в това число стареещо население, екологични проблеми и геополитически напрежения.
Но и посредством нормативната прогноза се обрисува през 2050 година Китай освен да просперира стопански, само че и да се трансформира в международен безапелационен водач.
Ще си позволим един образец, който подсказва че в някои браншове Китай към този момент е водач. Китайската компания BYD затвърди преднината си пред Tesla още през 2024-2025 година
Tesla, най-големият производител на електрически транспортни средства в Съединени американски щати, шокира света тази година с явната си политизация и спад в продажбите и в цената на акциите. BYD, неговият огромен китайски противник, шокира света, като разгласи, че най-новият му модел може да се зарежда единствено за пет минути. Символиката, улавяща преднината, която Китай е поел при електрическите автомобили в съпоставяне със Съединени американски щати, надали може да бъде по-ясна.
И тази софтуерна разлика не е единствено при електрическите автомобили, а при съвсем всичко – образованието STEM, високите технологии, изкуствения разсъдък, огромните бази данни и така нататък
Третият вид прогноза, основаващ се върху предните два, е политикономическа прогноза. В смисъл, че тя регистрира измененията в икономическите политики на другите страни – съперници и сътрудници.
Тази прогноза е изключително забавна. Тя се реализира в миг, когато, по всичко наподобява, международният стопански ред, натрапен от Запада, се трансформира, само че и под въздействието на Изтока.
Какви са главните направления на смяната? Първо, отменяне на концепциите за „ световни свободни пазари “ и непрестанна „ глобализация “. Идеологията за laissez-faire и свободната търговия остават в историята. „ Преустройството “ на икономическата система в Съединени американски щати, която задава партитурите на целия Запад, е ориентирана към завръщането на забравените хрумвания на меркантилизма и дори към „ въоръжената търговия “.
Най-важните характерности на меркантилизма са, че той преглежда търговията като игра с нулева сума и основава визията за свят, който не е нито в цялостен мир, нито в цялостна комерсиална война. Нормалното положение на меркантилизъм е непрекъснатото положение на спор ва всяка страна с всички други и на всички с всеки. Меркантилизмът допуска надзор върху методите, по които се транспортират стоките, желание за отвесна интеграция на производството и търговията, битката за в допълнение „ витално пространство “ или като източник на потребни изкопаеми и повече храна, или за земя под формата на пристанища и хранилища за допълват военноморската мощност. Само по този метод могат да бъдат разказани мераците на Тръпм за Канада, Гренландия, Панамския канал и други непознати територии. Меркантилизмът е подобен свят, в който няма да има нищо, което да е задоволително за всички по планетата.
В тази меркантилистка визия за света, Съединени американски щати виждат Китай като съществена опасност за своята икономическа надмощие. Следователно, те би трябвало да водят най-малкото търговски войни с Китай, с цел да задържат своето икономическо водачество. По какъв метод? Най-вече с мита и цени върху китайските артикули, със отбрана на интелектуалната си благосъстоятелност, с търговски и военни „ бариери “, със „ наказания “.
Китай и неговите държавни компании (особено COSCO Shipping) не престават по същия път като холандския VOC и английските и френските източноиндийски компании. Китай, съгласно Орейн (Orain, 2025) от континентална индустриална мощ би трябвало да разшири въздействието си над океаните и моретата, с цел да транспортира и продава своите артикули. Подчертани са количествените военноморски нараствания на другите китайски флотове (по отношение на броя на корабите и тяхната оперативна съгласуемост сред търговски и военни функции) и съответния спад на американските флотове: от седем американски корабостроителници, способни да създават огромни кораби през 90-те години, остава единствено една.
Настоящият преход от свободна търговия към меркантилизъм и към възприемането на търговията като игра с нулева сума не се дължи на някаква забележима смяна в съществуването на естествени запаси. Светът не е разкрил ненадейно през последните пет или седем години, че няма да има „ задоволително за всички “ във физически смисъл. По-скоро е разкрил това в идеологически смисъл. Според Бранко Миланович преходът към капитализма на крайностите се е случил не заради осъзнаването на идния автентичен дефицит, а заради възхода на Китай и Азия като цяло (Milanovic, Mar 20, 2025). Възходът на Китай, новият и огромен състезател на интернационалната сцена, с политическа система, друга от западната, е хегемонично предизвикателство. Продължаването на неолибералната глобализация както преди – Западът осъзна – значи несъмнено вероятно владичество на Китай. Възприемането на западния крах (ако нищо не се промени) тласна Запада към по-радикална и войнствена позиция, където светът в действителност се възприема като стеснен, тъй като „ в случай че има повече за Китай, има по-малко за нас “. Еволюцията не се дължи на „ същинската “ физическа смяна в количеството запаси, а на старомодното стратегическо състезание за превъзходство в света. Причините зад прекосяването към меркантилизъм не са „ справедливи “ и физически, а политически.
Да допуснем, че Съединени американски щати и Европейският съюз в действителност повдигнат Железни стени пред китайския внос и дори напълно се откажат от него. Това напълно не значи че Китай ще рухне стопански. Към 2025 година, популацията на Съединени американски щати е почти 340 милиона души, а на Европейския съюз от към 450 милиона души; сумарно това са под 800 млн. души – евентуални консуматори на китайски артикули. Същевременно популацията на Азия е почти 4.7 милиарда души, а на Африка - от към 1.4 милиарда души; сумарно това са над 6 милиарда евентуални консуматори. Азия и Африка имат 7,5 пъти повече евентуални консуматори, в сравнение с имат Съединени американски щати и Европейски Съюз. Сумарната бройка на популацията в страните от БРИКС+ е почти 3,6 милиарда души. Следователно, Китай може да си разреши да пренасочи и преструктурира своето произвеждане и експорт при едни усложнени условия на свободна търговия.
Изглежда, че икономическото късогледство на Съединени американски щати и Европейски Съюз във връзка на Китай освен няма да спрат възхода на тази международна икономическа мощ, само че и ще улеснят този напредък! Много е евентуален и „ бумерангов резултат “. В продължение на към 80 години несравнимата световна роля на $ – изключително статута му на преобладаваща аварийна валута в света – даде на Съединените щати „ несъразмерна привилегия “. Въпреки че девалвацията на $ и господството на $ не са безусловно взаимно изключващи се, е мъчно да се види по какъв начин световният статут на $ ще оцелее. Съединени американски щати се насочват към икономическо закъснение, даже към криза. Широко публикуваната тематика е рухването на доверието, както измежду американците – утежняване на потребителските настроения, разочароващи данни за заплатите и намаляващ % на овакантяване – по този начин и измежду интернационалните вложители, чийто вкус за риск понижава. Тата че пред Съединени американски щати и Европейски Съюз занапред стартират проблемите, основани от самите тях.
И трите типа прогнози насочват заключението в една посока, а точно че вероятностите на китайската стопанска система са еднопосочни: социално-икономически разцвет и световно водачество на „ меката мощ “.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18815Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед8989Проф. Андрей Пантев: Александър Зиновиев бе прав за перестройчиците - целеха се в комунизма, а улучиха РусияАлтернативен Поглед34692Доц. Григор Сарийски: Вкарват България в еврозоната по политически аргументи за инструмент за натискАлтернативен Поглед27009Доц. Григор Сарийски: Цифровото евро е стъпка към цялостен надзор над гражданитеАлтернативен Поглед16415Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед136628Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед112358Симеон Миланов: На Балканите
Със сигурност сходни дълготрайни прогнози за 15-20 и повече години се създават освен от всяка обособена страна, която гледа по-далече от 4-5 години напред, само че и от страни-конкуренти или страни-партньори, с цел да се опише възможното развиване на икономическите връзки сред всяка от тях.
Да стартираме нашето проучване с генетична прогноза. За задачата ще екстраполираме данните за Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на Китай, употребявайки осведомителната база на Института Мадисън, съгласно която през 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек е бил 4730, през 2005 година - 6627, през 2010 година - 9658, през 2015 година - 13325, през 2020 година - 17226, през 2022 година – 19238 $, като през последната година междинното за света е 16677 долара (University of Groningen, 2024). Ето прогнозите за Брутният вътрешен продукт на човек на Китай за идващите години: плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2030 година е 23851 $.; плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2040 година е 30545 $ и плануваният Брутният вътрешен продукт на човек за 2050 година е 37240 $.
Съпоставяйки данните с другите страни в света, то се получават забавни планирани резултати. Въпреки че Индия ще продължава да бъде най-многочислената страна в света, нейният Брутният вътрешен продукт на човек остава доста под равнищата на китайския аналог; Индия по общ Брутният вътрешен продукт ще изостава сензитивно от Китай. Високата планирана бройка на популацията в Китай, съпроводена с възходящ Брутният вътрешен продукт на човек, ще сложи Китай през 2030, 2040 и 2050 година като първа икономическа мощ в света, изпреварвайки Съединени американски щати и Европейския съюз.
Но стопанската система по формулировка работи за хората, а не хората живеят, с цел да работят. казано по различен метод, виталното ниво на китайските жители ще се изравни с най-развитите страни през средата на прогнозния интервал, като към 2050 година то ще се трансформира в пример за огромна част от света.
Следователно, Китай освен ще бележи стопански напредък, само че и повсеместен социално-икономически разцвет.
Вторият метод на прогнозиране е посредством нормативна прогноза. При подобен вид прогноза на напред във времето се слагат задачите, които би трябвало да се реализиран до 2050 година
Основните социално-икономически цели, набелязани от управлението на Китай, са доста богати. Китай е сложил амбициозни стопански цели до 2050 година, които са част от дълготрайната тактика за развиване на страната. Тези цели са ориентирани към превръщането на Китай в международна суперсила с висока степен на софтуерно развиване, икономическа мощност и обществена непоклатимост. Ето главните 10 стопански цели на Китай до 2050 година:
1. Придобиване на статут на развита страна. Китай цели да се трансформира в изцяло развита страна със стандарт на живот, сходен на този в развитите страни. Това включва повишение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и понижаване на икономическите диспропорции сред градските и селските региони.
2. Превръщане на Китай в софтуерна суперсила. Китай влага обилни запаси в проучвания и разработки, с цел да се трансформира в международен водач в области като изкуствен интелект, квантови калкулации, 5G, биотехнологии и зелена сила. Страната цели да понижи зависимостта си от задгранични технологии и да развие лична новаторска промишленост.
3. Развитие на „ зелената стопанска система “. Китай се ангажира с достигането на нулеви чисти излъчвания на въглероден диоксид до 2060 година, като част от напъните за битка с климатичните промени. Това включва огромни вложения във възобновима сила, електрически транспортни средства и енергийна успеваемост.
4. Постигане на икономическа непоклатимост и резистентност. Китай работи за понижаване на икономическите опасности, като диверсифицира стопанската система си и понижава зависимостта си от износа. Страната цели да укрепи вътрешното ползване и да развие услугите и високотехнологичните промишлености.
5. Утвърждаване на китайското световно водачество. Китай ще продължава да уголемява въздействието си посредством начинания като „ Един пояс, веднъж “ (Belt and Road Initiative), която цели да усъвършенства инфраструктурата и търговията сред Азия, Европа и Африка. Страната също по този начин цели да укрепи ролята си в интернационалните организации и да промени световната икономическа архитектура в интерес на разрастващите се страни.
6. Формиране на обществена естетика и тъждество. Китай работи за понижаване на общественото и икономическо неравноправие посредством възстановяване на достъпа до обучение, опазване на здравето и обществени услуги. Страната също по този начин цели да усъвършенства изискванията на труд и да усили междинната работна заплата.
7. Продължаване на урбанизацията и развиването на инфраструктурата. Китай продължава да влага в огромни инфраструктурни планове, в това число високоскоростни железопътни линии, умни градове и съвременни транспортни системи. Целта е да се усъвършенства качеството на живот и да се поддържа икономическия напредък.
8. Преустройство на финансовата система. Китай работи за либерализация на финансовия си пазар и интернационализация на националната валута, за китайският юан да се трансформира в международна аварийна валута. Страната също по този начин цели да притегли повече задгранични вложения и да усъвършенства бизнес средата.
9. Продължаване на селскостопанската рационализация. Китай влага в модернизацията на селското стопанство, с цел да обезпечи продоволствена сигурност и да понижи зависимостта си от импорт на храни. Това включва потреблението на технологии като изкуствен интелект и огромни бази данни в селското стопанство.
10. Разширяване на китайското културно въздействие. Китай цели да усили културното си въздействие в света посредством експорт на културни артикули, филми, музика и обучение. Страната също по този начин работи за разпространение на китайския език и просвета в международен мащаб.
Следователно, китайските стопански цели до 2050 година са амбициозни и включват необятен набор от начинания, ориентирани към стопански напредък, софтуерно водачество и обществена непоклатимост. Успехът на тези цели ще зависи от способността на страната да ръководи икономическите и политическите провокации, с които се сблъсква, в това число стареещо население, екологични проблеми и геополитически напрежения.
Но и посредством нормативната прогноза се обрисува през 2050 година Китай освен да просперира стопански, само че и да се трансформира в международен безапелационен водач.
Ще си позволим един образец, който подсказва че в някои браншове Китай към този момент е водач. Китайската компания BYD затвърди преднината си пред Tesla още през 2024-2025 година
Tesla, най-големият производител на електрически транспортни средства в Съединени американски щати, шокира света тази година с явната си политизация и спад в продажбите и в цената на акциите. BYD, неговият огромен китайски противник, шокира света, като разгласи, че най-новият му модел може да се зарежда единствено за пет минути. Символиката, улавяща преднината, която Китай е поел при електрическите автомобили в съпоставяне със Съединени американски щати, надали може да бъде по-ясна.
И тази софтуерна разлика не е единствено при електрическите автомобили, а при съвсем всичко – образованието STEM, високите технологии, изкуствения разсъдък, огромните бази данни и така нататък
Третият вид прогноза, основаващ се върху предните два, е политикономическа прогноза. В смисъл, че тя регистрира измененията в икономическите политики на другите страни – съперници и сътрудници.
Тази прогноза е изключително забавна. Тя се реализира в миг, когато, по всичко наподобява, международният стопански ред, натрапен от Запада, се трансформира, само че и под въздействието на Изтока.
Какви са главните направления на смяната? Първо, отменяне на концепциите за „ световни свободни пазари “ и непрестанна „ глобализация “. Идеологията за laissez-faire и свободната търговия остават в историята. „ Преустройството “ на икономическата система в Съединени американски щати, която задава партитурите на целия Запад, е ориентирана към завръщането на забравените хрумвания на меркантилизма и дори към „ въоръжената търговия “.
Най-важните характерности на меркантилизма са, че той преглежда търговията като игра с нулева сума и основава визията за свят, който не е нито в цялостен мир, нито в цялостна комерсиална война. Нормалното положение на меркантилизъм е непрекъснатото положение на спор ва всяка страна с всички други и на всички с всеки. Меркантилизмът допуска надзор върху методите, по които се транспортират стоките, желание за отвесна интеграция на производството и търговията, битката за в допълнение „ витално пространство “ или като източник на потребни изкопаеми и повече храна, или за земя под формата на пристанища и хранилища за допълват военноморската мощност. Само по този метод могат да бъдат разказани мераците на Тръпм за Канада, Гренландия, Панамския канал и други непознати територии. Меркантилизмът е подобен свят, в който няма да има нищо, което да е задоволително за всички по планетата.
В тази меркантилистка визия за света, Съединени американски щати виждат Китай като съществена опасност за своята икономическа надмощие. Следователно, те би трябвало да водят най-малкото търговски войни с Китай, с цел да задържат своето икономическо водачество. По какъв метод? Най-вече с мита и цени върху китайските артикули, със отбрана на интелектуалната си благосъстоятелност, с търговски и военни „ бариери “, със „ наказания “.
Китай и неговите държавни компании (особено COSCO Shipping) не престават по същия път като холандския VOC и английските и френските източноиндийски компании. Китай, съгласно Орейн (Orain, 2025) от континентална индустриална мощ би трябвало да разшири въздействието си над океаните и моретата, с цел да транспортира и продава своите артикули. Подчертани са количествените военноморски нараствания на другите китайски флотове (по отношение на броя на корабите и тяхната оперативна съгласуемост сред търговски и военни функции) и съответния спад на американските флотове: от седем американски корабостроителници, способни да създават огромни кораби през 90-те години, остава единствено една.
Настоящият преход от свободна търговия към меркантилизъм и към възприемането на търговията като игра с нулева сума не се дължи на някаква забележима смяна в съществуването на естествени запаси. Светът не е разкрил ненадейно през последните пет или седем години, че няма да има „ задоволително за всички “ във физически смисъл. По-скоро е разкрил това в идеологически смисъл. Според Бранко Миланович преходът към капитализма на крайностите се е случил не заради осъзнаването на идния автентичен дефицит, а заради възхода на Китай и Азия като цяло (Milanovic, Mar 20, 2025). Възходът на Китай, новият и огромен състезател на интернационалната сцена, с политическа система, друга от западната, е хегемонично предизвикателство. Продължаването на неолибералната глобализация както преди – Западът осъзна – значи несъмнено вероятно владичество на Китай. Възприемането на западния крах (ако нищо не се промени) тласна Запада към по-радикална и войнствена позиция, където светът в действителност се възприема като стеснен, тъй като „ в случай че има повече за Китай, има по-малко за нас “. Еволюцията не се дължи на „ същинската “ физическа смяна в количеството запаси, а на старомодното стратегическо състезание за превъзходство в света. Причините зад прекосяването към меркантилизъм не са „ справедливи “ и физически, а политически.
Да допуснем, че Съединени американски щати и Европейският съюз в действителност повдигнат Железни стени пред китайския внос и дори напълно се откажат от него. Това напълно не значи че Китай ще рухне стопански. Към 2025 година, популацията на Съединени американски щати е почти 340 милиона души, а на Европейския съюз от към 450 милиона души; сумарно това са под 800 млн. души – евентуални консуматори на китайски артикули. Същевременно популацията на Азия е почти 4.7 милиарда души, а на Африка - от към 1.4 милиарда души; сумарно това са над 6 милиарда евентуални консуматори. Азия и Африка имат 7,5 пъти повече евентуални консуматори, в сравнение с имат Съединени американски щати и Европейски Съюз. Сумарната бройка на популацията в страните от БРИКС+ е почти 3,6 милиарда души. Следователно, Китай може да си разреши да пренасочи и преструктурира своето произвеждане и експорт при едни усложнени условия на свободна търговия.
Изглежда, че икономическото късогледство на Съединени американски щати и Европейски Съюз във връзка на Китай освен няма да спрат възхода на тази международна икономическа мощ, само че и ще улеснят този напредък! Много е евентуален и „ бумерангов резултат “. В продължение на към 80 години несравнимата световна роля на $ – изключително статута му на преобладаваща аварийна валута в света – даде на Съединените щати „ несъразмерна привилегия “. Въпреки че девалвацията на $ и господството на $ не са безусловно взаимно изключващи се, е мъчно да се види по какъв начин световният статут на $ ще оцелее. Съединени американски щати се насочват към икономическо закъснение, даже към криза. Широко публикуваната тематика е рухването на доверието, както измежду американците – утежняване на потребителските настроения, разочароващи данни за заплатите и намаляващ % на овакантяване – по този начин и измежду интернационалните вложители, чийто вкус за риск понижава. Тата че пред Съединени американски щати и Европейски Съюз занапред стартират проблемите, основани от самите тях.
И трите типа прогнози насочват заключението в една посока, а точно че вероятностите на китайската стопанска система са еднопосочни: социално-икономически разцвет и световно водачество на „ меката мощ “.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18815Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед8989Проф. Андрей Пантев: Александър Зиновиев бе прав за перестройчиците - целеха се в комунизма, а улучиха РусияАлтернативен Поглед34692Доц. Григор Сарийски: Вкарват България в еврозоната по политически аргументи за инструмент за натискАлтернативен Поглед27009Доц. Григор Сарийски: Цифровото евро е стъпка към цялостен надзор над гражданитеАлтернативен Поглед16415Д-р Саймън Ципис: Милитаризацията крие опасности от вътрешноевропейска войнаАлтернативен Поглед136628Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед112358Симеон Миланов: На Балканите
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ