Бъдещето на Европа е свързано с транснационалното сътрудничество, каза политологът проф. Анна Кръстева от Нов български университет
Бъдещето на Европа е обвързвано неизбежно с подвижността, с прекосяването оттатък границите посредством транснационалното съдействие, сподели във Варна проф. Анна Кръстева от Нов български университет, политолог и откривател на миграционните процеси. Тя бе измежду лекторите на годишната конференция на Мрежата на младите учени (YNT) TransEurope, която се организира в границите на Международния музикален фестивал „ Варненско лято “. Срещата е под надпис „ Да преоткрием Европа – с вяра към идващото столетие “, и събира членовете на YNT дружно с изявени представители на университетските среди, изкуството и публичния живот. Основните тематики на полемиките са бъдещето на Европа, устойчивостта на демокрацията, историческата памет, транснационалното съдействие и новите форми на европейска взаимност.
Има доста забавно разграничаване сред транснационалното съдействие и мултилатералното, или многостранното, съдействие, уточни Кръстева. По думите й въпреки и в двата случая да става дума за разнообразни сътрудници, мултилатералното съдействие е най-много сред страните – контракти, стратегии, общи политики, до момента в който транснационалното е на разнообразни равнища - райони, градове, организации, университети, персони.
В момента има две трендове в Европа, а и в света, бе позицията на Кръстева. По думите й едната е свръхпроизводство на граници - освен държавни, а и сред хората, които от ден на ден виждат другите като разнообразни и в обществата се наслагват страхове и подозрения. Другата наклонност е тъкмо транснационалното съдействие в другите му форми, добави Кръстева. Като добър образец за такова тя даде учените, както и университетите. Благодарение на университетските мрежи и студентите имат опция за транснационален живот, посочи Кръстева.
През последните години миграцията бе обвързвана сигурно, с граници, със строене на стени, риск, рискове, нашествия, сподели Кръстева. Според нея обаче към този момент се е появила и положителна наклонност, наречена миграционна дипломация. Миграцията става част от дипломатическите връзки сред страните, а основните думи към този момент са договаряния, доверие сред сътрудниците, уточни ученият, чиято позиция е, че това са нови хубави промени, в духа на транснационализацията.
Кръстева подчертава и върху съдействието в областта на изкуството. Като добър образец даде нов план, дело на професорка от Турция. Тя е от български генезис и е издирила над 20 карикатуристи, също от български генезис, които с усмивка и с комизъм - бил той печален или ярък, пресъздават интеркултурни тематики, изясни Кръстева. По думите й с творбите им към този момент е направена галерия, която обикаля Турция, а по-късно ще пристигна и в България. В рамките на плана ще бъде издадена и книга, чийто увод проф. Кръстева е поканена да напише. Идеята е, когато изложбата и създателите гостуват в София, да организираме и конференция, където да поговорим по какъв начин с разговор, с комизъм, с креативност, с въображение, можем да градим мостове там, където някои преди години са градили стени, уточни Кръстева.
Има доста забавно разграничаване сред транснационалното съдействие и мултилатералното, или многостранното, съдействие, уточни Кръстева. По думите й въпреки и в двата случая да става дума за разнообразни сътрудници, мултилатералното съдействие е най-много сред страните – контракти, стратегии, общи политики, до момента в който транснационалното е на разнообразни равнища - райони, градове, организации, университети, персони.
В момента има две трендове в Европа, а и в света, бе позицията на Кръстева. По думите й едната е свръхпроизводство на граници - освен държавни, а и сред хората, които от ден на ден виждат другите като разнообразни и в обществата се наслагват страхове и подозрения. Другата наклонност е тъкмо транснационалното съдействие в другите му форми, добави Кръстева. Като добър образец за такова тя даде учените, както и университетите. Благодарение на университетските мрежи и студентите имат опция за транснационален живот, посочи Кръстева.
През последните години миграцията бе обвързвана сигурно, с граници, със строене на стени, риск, рискове, нашествия, сподели Кръстева. Според нея обаче към този момент се е появила и положителна наклонност, наречена миграционна дипломация. Миграцията става част от дипломатическите връзки сред страните, а основните думи към този момент са договаряния, доверие сред сътрудниците, уточни ученият, чиято позиция е, че това са нови хубави промени, в духа на транснационализацията.
Кръстева подчертава и върху съдействието в областта на изкуството. Като добър образец даде нов план, дело на професорка от Турция. Тя е от български генезис и е издирила над 20 карикатуристи, също от български генезис, които с усмивка и с комизъм - бил той печален или ярък, пресъздават интеркултурни тематики, изясни Кръстева. По думите й с творбите им към този момент е направена галерия, която обикаля Турция, а по-късно ще пристигна и в България. В рамките на плана ще бъде издадена и книга, чийто увод проф. Кръстева е поканена да напише. Идеята е, когато изложбата и създателите гостуват в София, да организираме и конференция, където да поговорим по какъв начин с разговор, с комизъм, с креативност, с въображение, можем да градим мостове там, където някои преди години са градили стени, уточни Кръстева.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ