Моят талант е, че съм много обикновена и позволявам на

Моят гений е, че съм доста елементарна и разрешавам на хората да си повярват, че могат да са по-смели. Това споделя Здрава Каменова в „ Час ЛИК “ на Българска телеграфна агенция , дни след и броени месеци преди премиерата на „ Горе главата “. Това е първата пиеса, написана в съавторство с нейния брачен партньор Светослав Томов (сценаристът, драматург и психолог). На сцената, с изключение на авторката, ще излязат София Бобчева и Боян Арсов .

„ Това е пиеса за прекъсването и отдъхването, и това да виждаш в действителност от какво имаш потребност, а не да гониш Михаля. Трябва малко да се поспрем, когато прекомерно сме се задъхали от преследване на ежедневните задания, на кариерата, на триумфа, на страховете си “, споделя Здрава Каменова : „ Страшно доста хора имат ужасно доста страхове в живота си. Едните не го живеят, не излизат от у дома, не смеят. Другите пък съумяват и вършат крачки, крачки... Но и в двата вида хора има някакъв бъг. Това ми се вижда като актуалната пандемия сега “.

В живота на човек има доста истини, малко същински неща и „ културни” страсти, които се броят на пръстите на едната ръка... Когато сълзите напират, без да си плачльо, когато мозъкът ти работи, без да е програмиран, когато прозорецът се отваря с взор, когато светлината не се вижда от тунел, а от простора на личната ти безметежност, значи си скочил от камбанарията на страха в двора на паметта. И към този момент имаш цялостното право да кажеш и на другите „ Скачай! “. „ Скачай!” , изречено от Здрава Каменова, е и пътешестване, и прекарване, и спомен, и поука, и знак... Един чисто български урок за това по какъв начин би трябвало да се скача – във времето, поради приятелите, макар шаблоните, даже в унеса на режима... Тя основава шлагер, само че и пресен лъх по едно и също време. Затова, под и над нейното „ Скачай! “ няма нищо подправено, а за фена остава минималното изпитание да подскочи от къщи в салона, и надскачайки личния си растеж, да влезе в света на „ Скачай! “... И по този начин, 14 години по-късно, тя продължава да съчетава лекост и дълбочина. Разсмива, без хуморът да е лекомислен, и приказва за съществени тематики, без да изпада в патетика. Използва смеха – не с цел да избяга от живота, а с цел да помогне на хората да го видят по-ясно. От нейния свят струи светлина, усеща се топлота и лъх на лято. Здрава Каменова – като сестрата на слънцето...

Здрава Каменова не влиза в стаята като човек, който желае да бъде видян. Влиза по този начин, като че ли към този момент познава всички. Усмивката ѝ не е театрална, а от тези човешки усмивки, които първо успокояват, след това разсмиват. Говори бързо, мисълта ѝ прескача от история в история, от смешка към спомен, от баба Кети към стендъп комедията, от любовта към страха. И някъде сред всички тези видимо разпилени направления стартира да се обрисува една неизмеримо цялостна персона. Връща се към думи като лекост, храброст, любов, баби, деца, отговорност, празник, деликатност, и това са нейните същински „ герои ".



ЖЕНАТА НЕ Е ДЛЪЖНА ДА БЪДЕ СКАЛА

Според Каменова най-големият мит за българската жена е, че би трябвало да е мъжко момиче: „ Това вменяване на дамата, че би трябвало да е една канара, малко ни отделечава от най-голямото чудо, което крием – и то е да даряваме деликатност и грижа. Скалата не анулира да вършим подслон и да предпазваме от хищници и нападатели, но тази канара е хубаво понякога да е и топла прегръдка, и да знае да прави крачка настрана и да отстъпва “.

„ Мисля, че доста се развихрихме в тази визия, че дамата би трябвало да наподобява съвършено, да спортува, всички мускули да са изпъкнали... Килограмите се мерят с теглилка за брашно... Мен това ме влудява, само че ми дава доста мотиви да сътворявам и скечове, и стендъп представления и освен “, добавя тя.

Най-голямата премия за нея идва, когато след театър се приближат дами, които безшумно ѝ споделят: „ Аз съм толкоз красива и си заслужавам да ми е леко на душата “. Не тъй като са отслабнали. Не тъй като са подмладени. А тъй като за два часа са си спомнили, че заслужават да бъдат обичани.

СМЕХЪТ КАТО ОТГОВОРНОСТ

На въпроса чувствала ли се е като човек, който носи отговорността за настроението на хората и кой е най-големият капан за един комедиен актьор, тя дава отговор: „ Отговорността е нещото, за което никой не ме е питал. Но в този момент като го казахте, то е в действителност всичко за мен. Като се качвам на сцената, чувството за отговорност ме държи там. И в случай че просто би трябвало да си кажа някакви думи, които не ме вълнуват и тази тематика сега не е значима за мен, аз по-скоро смъквам представлението и спирам да го играя. И в това е свободата ми като самостоятелен актьор. Всяко мое е стъпване на сцената е, тъй като аз в този миг желая да ги кажа тези неща “.

„ Ние в действителност сме доста виновни, тъй като хората идват с готовност да се откъснат от действителността “, споделя тя: „ За мен е голяма отговорност да им подаря час и половина. Да, не желая единствено да ги разсмея, само че да се опитам и да им предам от моето чувство за значимите неща. За най-простичките значими неща. Това чувство, че мога да обърна деня... Много пъти са идвали дами в печал на моите представления и са ми казвали, че след години са успявали да се отърсят. Това е най-големият мотиватор за мен “.

БАБИНОТО МОМИЧЕ

Ако човек желае да разбере Здрава Каменова, би трябвало да тръгне обратно – към детството, към оня огромен остарял апартамент на площад „ Македония “, към дамите, които са я отгледали. Тя не се колебае да го каже: „ Бабино момиче съм “. И в тези три думи като че ли е прикрит цялостен един свят. Бабите ѝ не просто са били част от живота ѝ. Те са основали нейния светоглед. Те са я научили по какъв начин се обича, по какъв начин се прости, по какъв начин се гледа с любознание към хората и по какъв начин се намира смешното даже в най-обикновените обстановки.

Сред тях изключително място заема прабабата – певица, самодейка, жена с голям усет към живота и шегата. Жена, която пишела смешни стихове и ги пускала анонимно в пощенските кутии на приятелките си, единствено с цел да се забавлява на тяхното неразбиране. В тази наследствена линия се крие част от гения на Здрава Каменова.

Когато дребната Здрава желала да танцува, а другите виждали единствено дебеличко момиче, баба Кети виждала гений. Когато стартира да написа на шест години, още веднъж баба Кети споделя за това с подобен екстаз, като че ли към този момент знае какво следва. И от време на време точно един човек е задоволителен. Един човек, който има вяра в теб абсолютно. Един човек, който те вижда преди самият ти да си се видял. Здрава Каменова като че ли носи тази религия през целия си живот и я предава нататък, на децата си, на феновете, на дамите, които идват на спектаклите ѝ, на всеки, който има потребност някой да му каже: „ Ти можеш “.

Разказва история от хълма на Пловдив при лятното кино: „ Идват доста баби да ме гледат. На хълма на Пловдив, за лятното кино, един другар вика: „ Идват с проходилките, идват, идват! “. Шегуваше се, че попитал една от тях: „ Госпожо, на какъв брой сте? “, „ На 70! “, отвърнала тя, а той – „ Рано Ви е за Здрава Каменова! Елате след 80, 90... “.

РЕТРО ДУША В БЪРЗО ВРЕМЕ

„ Имам възприятие, че съм си баба по принцип. Душевно. Защото те ме отгледаха и те ми сътвориха целия светоглед “, споделя Здрава Каменова.

Споделя, че харесва остарели градски песни: „ Даже една от фантазиите ми е да ме заведат на подобен концерт “. В студиото на Българска телеграфна агенция непринудено се ражда концепцията, че най-добре е тя самата да направи подобен концерт.

На въпрос по какъв начин звучи мелодията на тази ретро душа, дава отговор: „ Напоследък звучи като Оливия Дийн. Много я одобрявам. Някак джазът ме влече, но тоя лекичкия, а не пробен. Джаз стандарти доста одобрявам “. Допълва, че доста обича музика и тя е значима във всичко, което прави на сцената: „ Ако можех малко по-хубаво да пея, доста щях да съм щастлива, само че не може всичко. Така че си поканвам музиканти и артисти на сцената с мен. И доста се веселя на гения. Павел Терзийски е единият от тях и той е композитор на съвсем всичките ми представления, и пее с мен в коледното ми шоу „ Да оцелееш по Коледа “, и в „ Жена на море “. Яница Кънева е другата – прелестна варненска музикална самодива, извънредно добър инструменталист и певица. Тя е с мен в „ Клас стани, клас спокойно “, а доста постоянно и в „ Жена и половина “.

ЛЮБОВТА КАТО ЕЖЕДНЕВЕН ИЗБОР

Любовта е тематика, към която Здрава Каменова се връща непрестанно – не като сантиментална визия, а като ежедневно изпитание, като избор, който човек прави още веднъж и още веднъж.

Неслучайно дебютният ѝ разказ „ Любов в насрещното “ задава мъчителния въпрос дали любовта може да се върне, откакто хората са привикнали повече да се нараняват, в сравнение с да се обичат. Отговорът ѝ не е безапелационен оптимизъм. Знае, че има думи, които оставят белези, че от време на време една изречена имитация може да унищожи повече от години безмълвие. Затова има вяра, че същинската непосредственост изисква внимателност – онази рядка дарба да влезеш в душата на другия безшумно, без да я нараняваш.

Любовта съгласно нея не се потвърждава с огромни жестове. Тя живее в ежедневните дребни прояви на грижа. И тъкмо такива са историите, които споделя за Светослав Томов.

Докато тя основава представления, той написа послания в морския пясък и ѝ изпраща фотоси. На планината подрежда камъни във формата на сърца. Прави романтиката естествена част от живота, без показност и без превзетост. Колкото повече приказва за него, толкоз по-малко приказва за себе си. Може би, това е най-красноречивото самопризнание за обич...

ДА СПРЕШ, ЗА ДА ЧУЕШ ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

На въпроса по какъв начин наподобява един изцяло благополучен ден, Здрава Каменова не приказва за награди, министър председатели или самопризнание. Щастието има напълно друг облик – да изиграе зрелище, да измисли нова импровизация, да се смее същински с другари, да се прибере вкъщи и децата да желаят да ѝ опишат по какъв начин е минал денят им, да няма тежки вести, да вижда повече усмивки по улиците – толкоз просто и толкоз мъчно.

Когато в края на диалога би трябвало да довърши изречението „ Аз съм човек, който обича... “, тя дава отговор: „...да има причина да обича “. В тези няколко думи се съдържа цялата ѝ философия. Защото тя не приема любовта за даденост. Тя я основава. Всеки ден. В срещите с публиката. В грижата за околните. В другарствата. В сцената. В смеха. В думите. Във всяка история, която споделя.

Затова споделят, че хората не излизат от нейните представления само с чувството, че са се смели, а с възприятието, че някой им е припомнил нещо доста значимо – че могат да бъдат по-добри, по-смели, по-нежни, че могат да честват живота, даже когато той не им дава особени мотиви, и че същинското изкуство не трансформира света с гръмки лозунги, а безшумно – човек по човек.

В „ Час ЛИК: Приятелите “ пред Българска телеграфна агенция приказват едни от най-близките хора на Здрава Каменова, които я назовават инструктор по фитнес за мозъка, ярка, прочувствена, вихрена, огромна обич, безапелационна, неизчерпаема сила, извънредно значима персона в моя живот, човек, който прави доста положително, без да го обявява. Думите са на Благой Бойчев, Богдана Трифонова, Евгения Роева, Наталия Цекова, Павел Терзийски и Яна Огнянова.

„ Час пикс “ показва фотоси от архива на Българска телеграфна агенция, а Здрава Каменова споделя истории по две от тях.

„ Час пик “ е рубриката, в която гостът дава отговор на три „ неуместни “ въпроси. Писатели и драматурзи споделят, че „ крадат “ реплики и обстановки от действителния живот. Въпросът е има ли в пиесите и стендъп представления на Здрава Каменова „ откраднати реплики “ от нейния персонален живот, и ще преживее ли, в случай че някой я окраде като създател. Казва, че любовта заслужава да е на фундамент, само че на самата нея ѝ е мъчно да слага нещата на фундамент, тъй като по-скоро ги смъква от пиедестала. Какво обаче остава на нейния персонален фундамент, с изключение на любовта...

„ Час ЛИК “ на Българска телеграфна агенция приключва с „ Портрет в 3 думи “ .

Екип „ Час ЛИК “:

Даниел Димитров – концепция, идея, водещ
Силвия Пешева, Валя Ковачева – монтаж
Красимир Михайлов – оператор
Богдана Димитрова – фотоархив
Емил Граничаров – шапка
Калина Попова – обществени медии
Боряна Тончева – началник „ Студио Българска телеграфна агенция “
Марина Чертова – продуцент