Бъдещето е по-скоро неясно.Ще направим опит да се върнем към

Бъдещето е по-скоро неразбираемо.

Ще създадем опит да се върнем към живота, подобен какъвто беше преди, само че ще сме много деликатни. Това ще има своите стопански измерения, както и ще промени ритуалите в обществените ни контакти. Ще мислим повече по какъв начин и защо харчим парите си и кое е в действителност скъпото в живота и бита ни сега.

За да сме наясно какво желаеме и накъде отиваме, би трябвало да действаме дружно и умерено. Да не се разделяме въз основа на това кой какво желае да чуе. Защото претенденти да ни приказват това, което би допаднало на нашия метод на мислене колкото искаш. Фалшивите месии са доста. Но в никакъв случай не забравяйте, че не те ще ни лекуват, в случай че някой ден ни се наложи. Затова всяко общество има своите уважавани експерти, които макар растящите публични негативи го водят през сложни моменти.

Като Кристиян Дростен. Вирусолог номер 1 на Германия, който в едно от редките си изявленията пред " Гардиън " съобщи преди дни - " За мнозина германци аз съм злият, който желае да унищожи стопанската система ". Той приказва и за " парадокса на предварителната защита ", при която ранните ограничения предотвратяват трагични обстановки. Но тъкмо неналичието на трагични обстановки с доста жертви се поясняват като доказателство, че ограниченията са излишно строги. Парадокс, който ясно следим и у нас.

Общественото мнение бързо се обръща против тези, които са наложили ограниченията и политиците стартират да ги отхлабват, с цел да не понесат задаващите се негативи. Много от тях работят на правилото проба-грешка и това се случва по целия свят.

В този дух беше и едно от най-крещящите заглавия в " Ню Йорк Таймс " през седмицата - " Отварянето стартира. Никой не знае какво ще последва ". В България, щабът, воден от военния доктор с задачи в Афганистан и Ирак проф. Венцислав Мутафчийски, извършва своята задача по виновен и професионален метод. Тези хора, както и всички медицински служащи, заслужават нашата безкрайна признателност, тъй като те безусловно не спят, не ядат, надалеч са от фамилиите си, с цел да може болните да бъдат лекувани и да не се усилват. Уважение заслужават напъните на всички българи, които демонстрираха дисциплинираност и мисъл за другия. За тях е идващото огромно благодаря.

Но всички се сблъскваме с един предстоящ проблем. Близо 2 месеца по-късно се усеща отмалялост в обществото от ограниченията, които се меняха неведнъж. Затова би трябвало доста ясно да бъде обяснявано какви опасности крие разхлабването. Защото толкоз бързо беше анулирана заповедта за носене на маски? Трябва ли да има по-засилен надзор на летище София да вземем за пример, където в последните дни кацат самолети със завръщащи се от чужбина заболели наши сънародници, които с таксита поемат по цялата страна, до момента в който ние не можем да пътуваме до прилежащия град?

Крайно притеснително е и друго. Явно е, че с всеки минал час се усложнява борбата на медиците с ковид. Болните може и да не са доста, само че виждаме нескрито злокобните признаци за заболяването на българската здравна система и рисковете, на които са изложени медицинските служащи сега.

Тук е моментът да кажем съболезнования към околните на доктор Илияна Иванова от болничното заведение в Сливен и доктор Нели Пандова от " Бърза помощ " в София. Те рискуваха своя живот, с цел да изпълнят Хипократовата клетва. В моменти като този би трябвало да престанем с безмислените разногласия, делене на лагери, конфликти по линията - има опасност/няма заплаха.

Мисля си, че от време на време би трябвало просто да се смирим, тъй като болните може да не са доста, само че в последна сметка всеки живот е скъп.