Ходовете на Путин през погледа на руската опозиция - Гари Каспаров пред БНТ
Бъдещата географска настройка на Русия ще бъде друга - има трендове към автономия в някои съветски републики и в северозападната част на страната. Това наблюдаване споделя съветският опозиционер и някогашен международен първенец по шахмат Гари Каспаров.
В изявлението си пред Николай Кръстев от срещата на съветските опозиционери зад граница Каспаров признава, че опасенията на Путин за разпад на федерацията са действителни. По думите му обаче бъдещето на страната е в Европа, а Китай се готви да откъсне територии от нея.
Българска национална телевизия: Благодаря Ви, господин Каспаров, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш посетител! Бихте ли споделили, накъде върви путинска Русия?
Гари Каспаров: Струва ми се, че отговорът е явен – Путин ще води тази война до последния патрон, до последния $, до последния боец. Това е война на безсилие, Путин счита, че има шансове да победи, защото е подготвен да пожертва всичко, а към този момент не виждаме сходна подготвеност от страна на Запада. Ясно, че Украйна ще се бори до дъно, само че тя има потребност от поддръжка и Путин счита, че тази поддръжка няма да е безкрайна. Не знам, накъде по-нататък може да се отиде, Русия през днешния ден съставлява пълноценна фашистка тирания, която е избрала външната експанзия като финален метод да бъде легитимиран фюрерът й.
Българска национална телевизия: Как виждате развиването на експанзията на Кремъл против Украйна, виждате ли въобще съществуването на някаква тактика в главата на Путин?
Гари Каспаров: Всъщност там няма някаква естествена тактика, тъй като доста от дейностите на Путин са опортюнистични - когато се появява опция, я употребява, само че ми се коства, че в главата на Путин има една обща стратегическа линия. Формирала се е с години, тъй като значително той се е основавал на правилото, че дейностите му би трябвало да подхождат на опциите. От тази позиция той е много удобен и да речем през 2005 година, когато сподели, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа злополука, като че ли набеляза посоката на придвижване. Ясно, че още нямаше запаси да бъде осъществено това, само че беше пореден и ми се коства, че тази поредност ни дава право да приказваме за съществуването на тактика – нещо като реванш за Студената война, даже не за Студената война, а за успеха на Света, в който работят правила, в който има контракти, в който хората съблюдават търговски спогодби, в който има съглашения сред страните, в който има такива неща, като консенсус – всичко това в путинския свят съставлява нещо като заводски недостатък, нещо, което не би трябвало да го има. Путинският свят е светът на грубата мощ, светът на Иван Грозни и Йосиф Сталин. И той поредно го основава – войната на Путин в Украйна не е просто решение на въпроса за възобновяване на империята и откъсването на някакви елементи от Украйна – това се подразбира от единствено себе си. Това в действителност е война с реда, открит в света след 1945 година. На Путин той не му прави работа и той счита, че би трябвало да вземе реванш от него. И освен това – той счита, че в целия свят има не малко хора, които съчувстват на това, които имат позитивно отношение към такава една идея, към света, в който ръководи грубата мощ, света, в който всички въпроси се вземат решение от огромните страни – Съединени американски щати, Китай, Русия. Това е свят като някаква непрекъсната Ялта – събират се тримата огромни и вземат решение нещата. Но даже в Ялта е имало някакви съглашения, а тук става въпрос за някакви мафиотски хватки, за нещо средновековно. Аз съм Закона, даже не аз съм над закона, а самият аз съм Закона. Искам по този начин – и по този начин го върша.
Българска национална телевизия: Войната в Украйна може ли да смъкна от власт господин Путин?
Гари Каспаров: Всъщност съветската история сервира значително образци, когато неудача във войната е водила до промени. Да си спомним първата Кримска война от средата на 19-и век, тя в действителност става детонатор за анулацията на крепостното право. Реформите на Александър Втори значително са свързани с провалянето му в тази война. Дори се счита, че Николай Първи се самоубива поради този провал – внезапно е станало ясно, че цялата му империя е в действителност исполин на глинени крайници, че не може да опази Севастопол във война с англо-френския експедиционен корпус. Показателен е несъмнено образецът на Руско-японската война, която докара до революционен гърмеж в Русия. Тогава режимът е имал опция да реализира компромис – конституционна монархия и да потисне тази вълна, тъй като Русия се е развивала. Ресурсът е бил безусловно друг, страната е имала капацитет и мисля, че тези, които са били против царя, са били подготвени на политически отстъпки, не са били съгласни с разрушаването на целия държавен уред. А през 1917 година - три години след началото на войната този запас е липсващ и всичко се е сринало, т.е. провалената война, неприятният ход на войната, е довел до взривоопасна обстановка. Може да се каже, че и през 89-а година обективното проваляне в Афганистан е основало предпоставки изначало за разпадането на руската империя, по-късно и за краха на Съветския съюз. Затова в този момент военното проваляне, освен това военният погром, може да сътвори такива предпоставки в Русия. Според мен късмет за освобождението на Русия от путинския фашизъм дава само украинското знаме над Севастопол. Когато съветският бюргер види украинското знаме над Севастопол, тогава ми се коства, че ще стартира изтрезняването на обществото. Този имперски вирус може да се отстрани само посредством мощно разклащане и то би трябвало да съвпадне с украинския успех, с освобождението на територията на Украйна и с краха на цялата имперска идея на Путин.
Българска национална телевизия: Според Вас може ли да бъде възобновена демокрацията в Русия след ръководството на Путин?
Гари Каспаров: Използвахте думата " възобновена ”, в действителност този термин е прекомерно противоречив, защото той допуска, че в Русия е имало народна власт. Дори да вземем деветдесетте години на Елцин, ясно е, че демокрацията е била недоразвита, през днешния ден към този момент може обективно да оценим доста от дейностите на Елцин, които ни се костваха рационални тогава. И аз съм подкрепял Елцин, само че е изцяло явно, че основите на путинизма бяха положени още тогава. А основната основа е отхвърли от предаването на властта по легален метод с избори. Защо постоянно съм казвал, че 1994 година беше годината на окончателната разлъка сред Украйна и Русия? През 94-та в Украйна се състояха избори и изгубилият Кравчук си потегли. Ето това беше мирна промяна на властта, това беше извънредно значим миг – украинският народ разбра, че той избира властта. А Елцин в този миг стартира Чеченската война, с цел да остане на власт непременно. И това са нещата, поради които страните потеглят в разнообразни направления – в Украйна всеки опит да бъде натрапен от горната страна началник води до един Майдан, до революцията на втория. И в този момент Украйна и Русия са две изцяло разнообразни страни, макар че, каква може да е разликата сред човек, който се е родил в Харкив и човек в Белгород. Сигурно ще са родени или в Съветския съюз или в постсъветския интервал, и двамата ще приказват на съветски, ще са чели едни и същи вестници, гледали една и съща телевизия, този от Харков е можел да избира властта си, несъмнено е дал своя вот за Янукович – негово право, а оня от Белгород е привикнал някой да взима решенията вместо него. И тъкмо тази разлика през днешния ден става явна – за какво Украйна се оказа с този огромен политически капитал да оказва опозиция на путиновата експанзия. Защо хората от рускоезичните области на Украйна не одобриха путиновото ръководство, когато тези през 2014 година смятаха, че от единствено себе си от Луганск до Одеса всичко ще стане „ Новоросия ”? Точно тъй като те към този момент бяха други. И тъкмо тук съгласно мен Путин сбърка, като смяташе, че говорещите на съветски автоматизирано ще станат негови последователи. Както се разбра, това въобще не става по този начин.
Николай Кръстев: Тогава какви са пътищата пред Русия? Виждаме, че тя се ориентира към Китай, към БРИКС, това може ли да е действително?
Гари Каспаров: Всъщност Русия въобще не се ориентира, нея я ориентират, тъй като връзките с Китай не са от партньорско естество, Китай се готви да погълне огромна част от територията на Русия. Смятам, че Си Дзинпин планува пълзящото анексиране на обилни съветски територии за доста по-възможно от завземането на Тайван. Нали виждаме – на китайските карти Владивосток към този момент е преименуван в Хайшевин, там към този момент работи китайска митница. Китай към този момент намерено разгласява карти, които в действителност имат някаква историческа логичност, карти от 19-и век, на които се вижда, че Русия се е възползвала от слабостта на Китайската империя и просто е откъснала обилни територии, не просто обилни територии (не се чува добре) – всичко от Владивосток до Байкал е било до 1860 година китайско. И считам, че Китай с огромен интерес гледа към тези територии, още повече, че там към този момент живеят огромен брой китайци, демографското състояние там е пагубно. То си беше неприятно, а в този момент войната го утежни още повече, тъй като мобилизираните са от тези райони, а Китай стопански е доста по-силен. Ще се повторя - връзките с Китай не са партньорски. Бъдещето на Русия, в случай че тя въобще има бъдеще, всяка бъдеща географска настройка на Русия, сигурен съм, ще се разграничава от сегашната. Смятам, че някои съветски райони са изцяло подготвени да поемат своето свободно корабоплаване и че в това няма нищо ужасно. Нека всеки да живее, както си желае. Такива трендове съществуват освен в националните републики, има ги и в северозапада на Русия. Желанието на хората е да живеят както те решат, да живеят независимо, а не да зависят от някакво шефство в центъра. Струва ми се, че шансът е в това след военното проваляне, след краха на путинския режим съветското общество да застане пред алтернативата какво да прави нататък. Всъщност изборът не е кой знае какъв – или с цената на всичко да откри метод да се интегрира в свободния свят, в евроатлантическото пространство, военните нарушители би трябвало да бъдат предадени, репарациите изплатени като самопризнание за осъществените закононарушения, всички територии върнати и да се откажат от имперската политика и по този начин нататък, или срутване до равнището на китайска провинция. Мисля, че само това може да накара обществото да стартира да търси от няма накъде метод за взаимоотношение, защото Русия като цяло е европейска страна. Доколко е реален един подобен проект не знам, освен това – даже не считам, че възможностите са 50 на 50 %, само че стигнахме до ситуацията, когато даже и 20 % късмет да оздравеем е доста добър залог.
Българска национална телевизия: Мнозина политици в Европа считат, че Украйна би трябвало да спре до границите, на които е застанала армията на Руската федерация. Как бихте го възприели това – като статукво или като някаква друга обстановка?
Гари Каспаров: На такива политици би трябвало да им бъде казано, че въобще е аморално да търгуват с непозната земя, тъй като това не е просто земя, на нея също така живеят хора, знаем какви зверства, какви закононарушения са правили на тази земя, знаем, че милиони украинци живеят в изискванията на окупация. Съзнателно да искаш от Украйна да не се освободи и да спре на границите с тези територии най-малкото е аморално, също така неуместно, тъй като е явно, че какъвто и да било триумф на Путин в Украйна, а териториалните придобивки са триумф, значи, че той ще отиде по-нататък. Всъщност какво значат тези заявки? Те приказват за уязвимост, а по отношение на слабите Путин постоянно ползва езика на силата. Единствено мощ може да спре Путин и по тази причина нищо друго, с изключение на цялостното освобождение на всички територии, няма да спре путинската експанзия. За това е належащо оръжие, оръжие, което за жалост Западът не дава в нужния размер. А всички приказки за спокойно споразумяване на спора са безсмислени просто тъй като на Путин това не му би трябвало в действителност. Чуйте съветската агитация, не го споделям аз - всеки ден това върви посредством съветските малките екрани и отразява менталността на Путин. Те се готвят да завоюват тази война. Вчера заместител ръководителя на съветската Дума Пьотр Толстой споделя, че са им малко четирите района, би трябвало още четири да вземат, чак до Одеса. Тоест те като че ли водят войната за победа, и това, че съветската стопанска система е доста пъти по-малка от западната в действителност нищо не значи, тъй като Путин харчи за войната някъде 25 %, а Западът ще похарчи 1 %. Тоест става въпрос за обстановка, в която Путин води война с НАТО, не с Украйна. Воюва с НАТО, споделят те и войната е за надвит край, за постигането на подобен резултат. А НАТО по какъв начин води война – ето Украйна се бори, ние по малко оказваме помощ, но пък може да би трябвало да сключим някакъв контракт. Няма стратегически проект, не се чуват основните думи: УКРАЙНА ТРЯБВА ДА ПОБЕДИ, Ukraine must win! Точно това не се чува, всички тези палиативи – „ ще бъдем с Украйна толкоз дълго, колкото би трябвало ” не са това, което би трябвало. Всичките тези двусмислени заявки основават у Путин още по-голяма убеденост, че би трябвало още да понатисне: „ Ами, ще би трябвало още да повоюваме, е, ще загубим още бойци, доста значимо в края на краищата! ” Путин има още запаси за война, за една, за две години ресурсите ще му стигнат. Победата е допустима единствено когато има основана тактика и тя поредно се извършва. Наличието на тактика значи, че имате цел. Целта е победа за Украйна и промяна на режима в Русия. Това са взаимосвързани неща. Но до момента даже не сме дочули тези думи от западните политици, от които зависят нещата.
Николай Кръстев: Президентът Зеленски приказва за своята формула за обективен мир - Вие по какъв начин гледате на това?
Гари Каспаров: Като жител на Руската федерация нямам право да подлагам на критика украинските управляващи, това е тяхна земя, тя би трябвало да се върне в Украйна и в случай че това е формулата на законно определения украински президент, аз я поддържам. Това за мен не е никакъв въпрос. Украйна има правото да се разпорежда на своите територии по метода, по който откри за належащо. За мен е изцяло явно, че формулата за мира би трябвало да включва освен връщането на всички територии, само че и репарации, и търсене на отговорност от всички военни нарушители. Затова не считам, че имам някакви несъгласия с президента Зеленски. Всичко, което е от изгода за Украйна, е вярно. За мен е морално невероятно да върша някакви сериозни мнения за дейностите на украинските управляващи, точно по тази причина, тъй като все пак аз, с моята биография, съм представител на страната агресор.
В изявлението си пред Николай Кръстев от срещата на съветските опозиционери зад граница Каспаров признава, че опасенията на Путин за разпад на федерацията са действителни. По думите му обаче бъдещето на страната е в Европа, а Китай се готви да откъсне територии от нея.
Българска национална телевизия: Благодаря Ви, господин Каспаров, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш посетител! Бихте ли споделили, накъде върви путинска Русия?
Гари Каспаров: Струва ми се, че отговорът е явен – Путин ще води тази война до последния патрон, до последния $, до последния боец. Това е война на безсилие, Путин счита, че има шансове да победи, защото е подготвен да пожертва всичко, а към този момент не виждаме сходна подготвеност от страна на Запада. Ясно, че Украйна ще се бори до дъно, само че тя има потребност от поддръжка и Путин счита, че тази поддръжка няма да е безкрайна. Не знам, накъде по-нататък може да се отиде, Русия през днешния ден съставлява пълноценна фашистка тирания, която е избрала външната експанзия като финален метод да бъде легитимиран фюрерът й.
Българска национална телевизия: Как виждате развиването на експанзията на Кремъл против Украйна, виждате ли въобще съществуването на някаква тактика в главата на Путин?
Гари Каспаров: Всъщност там няма някаква естествена тактика, тъй като доста от дейностите на Путин са опортюнистични - когато се появява опция, я употребява, само че ми се коства, че в главата на Путин има една обща стратегическа линия. Формирала се е с години, тъй като значително той се е основавал на правилото, че дейностите му би трябвало да подхождат на опциите. От тази позиция той е много удобен и да речем през 2005 година, когато сподели, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа злополука, като че ли набеляза посоката на придвижване. Ясно, че още нямаше запаси да бъде осъществено това, само че беше пореден и ми се коства, че тази поредност ни дава право да приказваме за съществуването на тактика – нещо като реванш за Студената война, даже не за Студената война, а за успеха на Света, в който работят правила, в който има контракти, в който хората съблюдават търговски спогодби, в който има съглашения сред страните, в който има такива неща, като консенсус – всичко това в путинския свят съставлява нещо като заводски недостатък, нещо, което не би трябвало да го има. Путинският свят е светът на грубата мощ, светът на Иван Грозни и Йосиф Сталин. И той поредно го основава – войната на Путин в Украйна не е просто решение на въпроса за възобновяване на империята и откъсването на някакви елементи от Украйна – това се подразбира от единствено себе си. Това в действителност е война с реда, открит в света след 1945 година. На Путин той не му прави работа и той счита, че би трябвало да вземе реванш от него. И освен това – той счита, че в целия свят има не малко хора, които съчувстват на това, които имат позитивно отношение към такава една идея, към света, в който ръководи грубата мощ, света, в който всички въпроси се вземат решение от огромните страни – Съединени американски щати, Китай, Русия. Това е свят като някаква непрекъсната Ялта – събират се тримата огромни и вземат решение нещата. Но даже в Ялта е имало някакви съглашения, а тук става въпрос за някакви мафиотски хватки, за нещо средновековно. Аз съм Закона, даже не аз съм над закона, а самият аз съм Закона. Искам по този начин – и по този начин го върша.
Българска национална телевизия: Войната в Украйна може ли да смъкна от власт господин Путин?
Гари Каспаров: Всъщност съветската история сервира значително образци, когато неудача във войната е водила до промени. Да си спомним първата Кримска война от средата на 19-и век, тя в действителност става детонатор за анулацията на крепостното право. Реформите на Александър Втори значително са свързани с провалянето му в тази война. Дори се счита, че Николай Първи се самоубива поради този провал – внезапно е станало ясно, че цялата му империя е в действителност исполин на глинени крайници, че не може да опази Севастопол във война с англо-френския експедиционен корпус. Показателен е несъмнено образецът на Руско-японската война, която докара до революционен гърмеж в Русия. Тогава режимът е имал опция да реализира компромис – конституционна монархия и да потисне тази вълна, тъй като Русия се е развивала. Ресурсът е бил безусловно друг, страната е имала капацитет и мисля, че тези, които са били против царя, са били подготвени на политически отстъпки, не са били съгласни с разрушаването на целия държавен уред. А през 1917 година - три години след началото на войната този запас е липсващ и всичко се е сринало, т.е. провалената война, неприятният ход на войната, е довел до взривоопасна обстановка. Може да се каже, че и през 89-а година обективното проваляне в Афганистан е основало предпоставки изначало за разпадането на руската империя, по-късно и за краха на Съветския съюз. Затова в този момент военното проваляне, освен това военният погром, може да сътвори такива предпоставки в Русия. Според мен късмет за освобождението на Русия от путинския фашизъм дава само украинското знаме над Севастопол. Когато съветският бюргер види украинското знаме над Севастопол, тогава ми се коства, че ще стартира изтрезняването на обществото. Този имперски вирус може да се отстрани само посредством мощно разклащане и то би трябвало да съвпадне с украинския успех, с освобождението на територията на Украйна и с краха на цялата имперска идея на Путин.
Българска национална телевизия: Според Вас може ли да бъде възобновена демокрацията в Русия след ръководството на Путин?
Гари Каспаров: Използвахте думата " възобновена ”, в действителност този термин е прекомерно противоречив, защото той допуска, че в Русия е имало народна власт. Дори да вземем деветдесетте години на Елцин, ясно е, че демокрацията е била недоразвита, през днешния ден към този момент може обективно да оценим доста от дейностите на Елцин, които ни се костваха рационални тогава. И аз съм подкрепял Елцин, само че е изцяло явно, че основите на путинизма бяха положени още тогава. А основната основа е отхвърли от предаването на властта по легален метод с избори. Защо постоянно съм казвал, че 1994 година беше годината на окончателната разлъка сред Украйна и Русия? През 94-та в Украйна се състояха избори и изгубилият Кравчук си потегли. Ето това беше мирна промяна на властта, това беше извънредно значим миг – украинският народ разбра, че той избира властта. А Елцин в този миг стартира Чеченската война, с цел да остане на власт непременно. И това са нещата, поради които страните потеглят в разнообразни направления – в Украйна всеки опит да бъде натрапен от горната страна началник води до един Майдан, до революцията на втория. И в този момент Украйна и Русия са две изцяло разнообразни страни, макар че, каква може да е разликата сред човек, който се е родил в Харкив и човек в Белгород. Сигурно ще са родени или в Съветския съюз или в постсъветския интервал, и двамата ще приказват на съветски, ще са чели едни и същи вестници, гледали една и съща телевизия, този от Харков е можел да избира властта си, несъмнено е дал своя вот за Янукович – негово право, а оня от Белгород е привикнал някой да взима решенията вместо него. И тъкмо тази разлика през днешния ден става явна – за какво Украйна се оказа с този огромен политически капитал да оказва опозиция на путиновата експанзия. Защо хората от рускоезичните области на Украйна не одобриха путиновото ръководство, когато тези през 2014 година смятаха, че от единствено себе си от Луганск до Одеса всичко ще стане „ Новоросия ”? Точно тъй като те към този момент бяха други. И тъкмо тук съгласно мен Путин сбърка, като смяташе, че говорещите на съветски автоматизирано ще станат негови последователи. Както се разбра, това въобще не става по този начин.
Николай Кръстев: Тогава какви са пътищата пред Русия? Виждаме, че тя се ориентира към Китай, към БРИКС, това може ли да е действително?
Гари Каспаров: Всъщност Русия въобще не се ориентира, нея я ориентират, тъй като връзките с Китай не са от партньорско естество, Китай се готви да погълне огромна част от територията на Русия. Смятам, че Си Дзинпин планува пълзящото анексиране на обилни съветски територии за доста по-възможно от завземането на Тайван. Нали виждаме – на китайските карти Владивосток към този момент е преименуван в Хайшевин, там към този момент работи китайска митница. Китай към този момент намерено разгласява карти, които в действителност имат някаква историческа логичност, карти от 19-и век, на които се вижда, че Русия се е възползвала от слабостта на Китайската империя и просто е откъснала обилни територии, не просто обилни територии (не се чува добре) – всичко от Владивосток до Байкал е било до 1860 година китайско. И считам, че Китай с огромен интерес гледа към тези територии, още повече, че там към този момент живеят огромен брой китайци, демографското състояние там е пагубно. То си беше неприятно, а в този момент войната го утежни още повече, тъй като мобилизираните са от тези райони, а Китай стопански е доста по-силен. Ще се повторя - връзките с Китай не са партньорски. Бъдещето на Русия, в случай че тя въобще има бъдеще, всяка бъдеща географска настройка на Русия, сигурен съм, ще се разграничава от сегашната. Смятам, че някои съветски райони са изцяло подготвени да поемат своето свободно корабоплаване и че в това няма нищо ужасно. Нека всеки да живее, както си желае. Такива трендове съществуват освен в националните републики, има ги и в северозапада на Русия. Желанието на хората е да живеят както те решат, да живеят независимо, а не да зависят от някакво шефство в центъра. Струва ми се, че шансът е в това след военното проваляне, след краха на путинския режим съветското общество да застане пред алтернативата какво да прави нататък. Всъщност изборът не е кой знае какъв – или с цената на всичко да откри метод да се интегрира в свободния свят, в евроатлантическото пространство, военните нарушители би трябвало да бъдат предадени, репарациите изплатени като самопризнание за осъществените закононарушения, всички територии върнати и да се откажат от имперската политика и по този начин нататък, или срутване до равнището на китайска провинция. Мисля, че само това може да накара обществото да стартира да търси от няма накъде метод за взаимоотношение, защото Русия като цяло е европейска страна. Доколко е реален един подобен проект не знам, освен това – даже не считам, че възможностите са 50 на 50 %, само че стигнахме до ситуацията, когато даже и 20 % късмет да оздравеем е доста добър залог.
Българска национална телевизия: Мнозина политици в Европа считат, че Украйна би трябвало да спре до границите, на които е застанала армията на Руската федерация. Как бихте го възприели това – като статукво или като някаква друга обстановка?
Гари Каспаров: На такива политици би трябвало да им бъде казано, че въобще е аморално да търгуват с непозната земя, тъй като това не е просто земя, на нея също така живеят хора, знаем какви зверства, какви закононарушения са правили на тази земя, знаем, че милиони украинци живеят в изискванията на окупация. Съзнателно да искаш от Украйна да не се освободи и да спре на границите с тези територии най-малкото е аморално, също така неуместно, тъй като е явно, че какъвто и да било триумф на Путин в Украйна, а териториалните придобивки са триумф, значи, че той ще отиде по-нататък. Всъщност какво значат тези заявки? Те приказват за уязвимост, а по отношение на слабите Путин постоянно ползва езика на силата. Единствено мощ може да спре Путин и по тази причина нищо друго, с изключение на цялостното освобождение на всички територии, няма да спре путинската експанзия. За това е належащо оръжие, оръжие, което за жалост Западът не дава в нужния размер. А всички приказки за спокойно споразумяване на спора са безсмислени просто тъй като на Путин това не му би трябвало в действителност. Чуйте съветската агитация, не го споделям аз - всеки ден това върви посредством съветските малките екрани и отразява менталността на Путин. Те се готвят да завоюват тази война. Вчера заместител ръководителя на съветската Дума Пьотр Толстой споделя, че са им малко четирите района, би трябвало още четири да вземат, чак до Одеса. Тоест те като че ли водят войната за победа, и това, че съветската стопанска система е доста пъти по-малка от западната в действителност нищо не значи, тъй като Путин харчи за войната някъде 25 %, а Западът ще похарчи 1 %. Тоест става въпрос за обстановка, в която Путин води война с НАТО, не с Украйна. Воюва с НАТО, споделят те и войната е за надвит край, за постигането на подобен резултат. А НАТО по какъв начин води война – ето Украйна се бори, ние по малко оказваме помощ, но пък може да би трябвало да сключим някакъв контракт. Няма стратегически проект, не се чуват основните думи: УКРАЙНА ТРЯБВА ДА ПОБЕДИ, Ukraine must win! Точно това не се чува, всички тези палиативи – „ ще бъдем с Украйна толкоз дълго, колкото би трябвало ” не са това, което би трябвало. Всичките тези двусмислени заявки основават у Путин още по-голяма убеденост, че би трябвало още да понатисне: „ Ами, ще би трябвало още да повоюваме, е, ще загубим още бойци, доста значимо в края на краищата! ” Путин има още запаси за война, за една, за две години ресурсите ще му стигнат. Победата е допустима единствено когато има основана тактика и тя поредно се извършва. Наличието на тактика значи, че имате цел. Целта е победа за Украйна и промяна на режима в Русия. Това са взаимосвързани неща. Но до момента даже не сме дочули тези думи от западните политици, от които зависят нещата.
Николай Кръстев: Президентът Зеленски приказва за своята формула за обективен мир - Вие по какъв начин гледате на това?
Гари Каспаров: Като жител на Руската федерация нямам право да подлагам на критика украинските управляващи, това е тяхна земя, тя би трябвало да се върне в Украйна и в случай че това е формулата на законно определения украински президент, аз я поддържам. Това за мен не е никакъв въпрос. Украйна има правото да се разпорежда на своите територии по метода, по който откри за належащо. За мен е изцяло явно, че формулата за мира би трябвало да включва освен връщането на всички територии, само че и репарации, и търсене на отговорност от всички военни нарушители. Затова не считам, че имам някакви несъгласия с президента Зеленски. Всичко, което е от изгода за Украйна, е вярно. За мен е морално невероятно да върша някакви сериозни мнения за дейностите на украинските управляващи, точно по тази причина, тъй като все пак аз, с моята биография, съм представител на страната агресор.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ