Репресиите в Русия сега са десет пъти по-големи от тези в СССР, смята руски правозащитник
Репресивният режим на Кремъл се е върнал до равнището на интервала на ръководство на някогашния руски началник Леонид Брежнев от 70-те и началото на 80-те години, споделя в особено изявление Александър Черкасов, който е съветски правозащитник и някогашен ръководител на закрития правозащитен център " Мемориал " от съветските управляващи през 2022 година.
Според него броя на арестуваните и наказани поради неодобрение с политиката на Кремъл по отношение на нашествието в Украйна е доста по-голям от този в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, който е бил и по-голям от модерна Русия.
Вижте повече в изявлението на Николай Кръстев с Александър Черкасов.
Николай Кръстев: Господин Черкасов, да стартираме с въпроса - какво става през днешния ден в Русия?
Александър Черкасов: В това е въпросът – какво става в страна, в която няма естествена социология, а ние не знаем по какъв начин да интерпретираме социологическите данни, които се разгласяват, няма свободна преса. Страна, в която хората са преследвани единствено поради изявления, с една дума, хората не споделят това, което мислят. Страна, в която средствата за всеобща информация не оповестяват основните събития, където даже протичащите се процеси не се назовават с същинските им имена: не наводняване, а овлажняване; не гърмеж, а пукане, не пожар, а задимяване. Ние не знаем, какво в действителност става в Русия. Нещичко знаем, само че какво изпускаме, не ни е известно. И което е най-интересното – държавното управление на Русия също не знае, какво в действителност става в страната.
През последните 20 месеца от началото на експанзията в Украйна броят на политическите пандизчии непрестанно нараства. За какво приказва това?
- Да, броят им нараства. Днес в нашите описи има повече от 600 индивида. Да, с опрощение, режимът у нас, репресивният режим се върна даже не до равнището на Брежневския интервал. Да вземем тези близо 600 нови наказателни производства против тези, които стачкуваха против войната. Това доста ли е или е малко за Русия, в която живеят близо 140 милиона поданици? Това е прекалено много, защото с изключение на тези стотици наказателни каузи имаме десетки хиляди административни такива против арестувани на митингите хора, или за някакви си изявления в интернет, а повторното задържане на протест, повторна обява в интернет на антивоенна тематика – това към този момент заплашва към този момент със затвор по престъпно обвиняване.
Още при започване на войната бяха признати нови букви в закона за очерняне на армията с отнемане от независимост до три години, и до седем години за издание на подправени вести във връзка с армията. Също, както и в Съветския Съюз - имаше политически членове от закона - за антисъветска пропаганда - седем години, а за оклеветяващи измислици – до три години затвор. Все едно ги преписват от Съветския углавен кодекс. Дали са доста наказателните каузи? Стотици са. Но би трябвало да си напомним, че при руската власт в късния ѝ интервал, не при Сталин, а след него, почти към 59-та година наказателните репресии бяха единствено една част от общата репресивна акция. На един наказан за политическо закононарушение, по този начин, както това го разбираше властта, се падаха към стотина „ профилактирани “. Тоест, подложени на несъдебно влияние. Това се правеше по този начин, че индивидът повече по никакъв метод да не се забърква в каквито и да било противодържавни работи.
Съотношението е едно към 100 – към пет хиляди индивида бяха наказани и попаднаха в лагери от 59-та до 87-ма година, и излиза, че тази косачка е прегазила мозъците на близо половин милион души, наплашени за цялостен живот – ето това е отговорът на въпроса за какво през 90-те вместо новото потомство демократи в политиката напъплиха някогашните комсомолци и някогашните чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И не щеш ли през днешния ден това съответствие – стотици наказателни каузи и десетки хиляди административни протоколи прекалено много припомнят положението на нещата в Съветския Съюз. Дали това е доста? В целия Съветски Съюз, където живееха към 300 милиона души, всяка година в пандизите влизаха няколко десетки хора. А през днешния ден в Русия, която е два пъти по-малка от Съветския Съюз, имаме тези същите стотици наказателни каузи. Очевидно интензитета на репресиите е в пъти – 10 пъти повече, в сравнение с при някакви си Брежнев и Андропов.
Това даже не е Сталинското време. Структурата на репресиите е напълно друга. При Сталин нямаше „ профилактика “ – затваряха всички. Реакцията е много по-твърда, в сравнение с в класическите руски Брежневски години. Но това значи, че и съпротивата против режима е на цяла степен по-висока, в сравнение с е била преди половин век при руската власт през 70-те години. Накратко, единствено това е, каквото мога да кажа за днешните репресивни практики. Да това е връщане към епохата на Съветския Съюз, даже не в това време, когато Путин беше млад чекист.
Кажете, господин Черкасов, за правозащитниците Иля Яшин, както господин Карамурза, или Юрий Дмитриев и, несъмнено за Алексей Навални? Решаването на техния проблем остава комплициран и на практика е невероятно да се планува по какъв начин ще се развие по-нататък тяхната орис. Какво мислите за това?
- Мога да кажа единствено, че доста от емигрантите и доста от тези, които са в пандизите, считат, че това е ДПЖ – Докато Путин е жив. Защото да вземем за пример, в случай че допълним към упоменатите от Вас репресирани лица и Алексей Горинов, общински народен представител, който сподели, че в Украйна от бомби и ракети умират деца, и изначало бе наказан съвсем на седем години затвор, а след това към него възбудиха ново наказателно следствие по една от точките на члена за тероризъм. По всяка възможност го заплашва нова присъда. Тоест, вероятностите не са светли. Навални изначало също имаше по-кратък период за излежаване. Този лист може да се продължи. Да си напомним Михаил Кригер, още един от моите другари деятели. В Талин на площада бе открита галерия, на която се споделя за орисите на 16 съветски политически пандизчии. На 11 октомври ще бъде съден Олег Петрович Орлов, мой сътрудник и другар, съпредседател на центъра „ Мемориал “. През цялата пролет на 2022-ра година той излизаше на независими митинги и веднъж се появи с афиш „ Съветски Съюз 1945 година – страна, победила фашизма, Русия 2022 година – страна на победилия фашизъм “. На делото той разви своята теза, по-късно написа публикация за това, в която доказваше съществуването в Русия на фашистки режим. Като резултат срещу него бе възбудено наказателно дело и въпреки да не бе задържан, през днешния ден той е застрашен с присъда от три години отнемане от независимост.
Всички тези месеци, а делото се води от юни, съдът се оказа един от свободните сцени, на който два нобелови лауреата („ Мемориал “ след ликвидирането му получи нобелова премия за мир през 2022-ра година), а през 2021 година нобелова премия за мир получи Дмитрий Муратов, редакторът на „ Нов вестник “ – едно от не подлежащите на цензура издания в Москва, и по този начин два нобелови лауреата Олег Орлов и Дмитрий Муратов, неговия бранител, разиграват в съда шоу, показвайки правотата на Олег и доказвайки правотата на дейностите на тези, които се опълчват на войната. Съдът е едно от последните места, където може да търсим независимост на словото. А когато осъдиха Алексей Навални, когато съвещанията на съда протичаха в пандиза, като очевидци бяха призовани не просто някакви си хора извън, а и Владимир Карамурза, Алексей Горинов, Иля Яшин, които по интернет, посредством телеконферентен път разговаряха с Навални, отговаряха на въпроси, и съдът в пандиза, (а какво може да бъде по-малко свободно от съд в пандиза?) се оказа самобитно място за среща на политзатворници и също по този начин място за изява на свободно мнение. Това са героични хора, които се държат като свободни хора в несвободна страна, продължаващи традициите на руските дисиденти.
В този проект по какъв начин гледате на затварянето на „ Мемориал “, и на процесите в съветското общество?
- Прекрасният чешки публицист Карел Чапек, който е написал цикъл къси приказки от рода на басните, има такава чудесна фраза „ Пророк през февруари. Трябва да се готвим за зимата “. Сега ние разбираме, че закриването на „ Мемориал “ през 2021-а година беше подготовка за началото на войната с Украйна през 2022-а година. Защото още една организация, която би могла да стане база за антивоенна опозиция, беше затворена, беше премахнат още един конгрес, както и още доста други самостоятелни организации бяха затворени. Като да вземем за пример публичният център, носещ името на Сахаров. Може да изброяваме още доста такива, болшинството от които са организации с десетилетна история, както и Московската Хелзинска група, които също бяха закрити. Но това не значи, че не са останали деятели, които са подготвени да работят, не значи, че в Русия не е останало никакво гражданско общество. Напротив, репресиите постоянно свидетелстват за това, че демократичното придвижване и съпротивата не са изчезнали. Както постоянно, всичко едвам в този момент стартира.
Снимки: Българска телеграфна агенция
Според него броя на арестуваните и наказани поради неодобрение с политиката на Кремъл по отношение на нашествието в Украйна е доста по-голям от този в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, който е бил и по-голям от модерна Русия.
Вижте повече в изявлението на Николай Кръстев с Александър Черкасов.
Николай Кръстев: Господин Черкасов, да стартираме с въпроса - какво става през днешния ден в Русия?
Александър Черкасов: В това е въпросът – какво става в страна, в която няма естествена социология, а ние не знаем по какъв начин да интерпретираме социологическите данни, които се разгласяват, няма свободна преса. Страна, в която хората са преследвани единствено поради изявления, с една дума, хората не споделят това, което мислят. Страна, в която средствата за всеобща информация не оповестяват основните събития, където даже протичащите се процеси не се назовават с същинските им имена: не наводняване, а овлажняване; не гърмеж, а пукане, не пожар, а задимяване. Ние не знаем, какво в действителност става в Русия. Нещичко знаем, само че какво изпускаме, не ни е известно. И което е най-интересното – държавното управление на Русия също не знае, какво в действителност става в страната.
През последните 20 месеца от началото на експанзията в Украйна броят на политическите пандизчии непрестанно нараства. За какво приказва това?
- Да, броят им нараства. Днес в нашите описи има повече от 600 индивида. Да, с опрощение, режимът у нас, репресивният режим се върна даже не до равнището на Брежневския интервал. Да вземем тези близо 600 нови наказателни производства против тези, които стачкуваха против войната. Това доста ли е или е малко за Русия, в която живеят близо 140 милиона поданици? Това е прекалено много, защото с изключение на тези стотици наказателни каузи имаме десетки хиляди административни такива против арестувани на митингите хора, или за някакви си изявления в интернет, а повторното задържане на протест, повторна обява в интернет на антивоенна тематика – това към този момент заплашва към този момент със затвор по престъпно обвиняване.
Още при започване на войната бяха признати нови букви в закона за очерняне на армията с отнемане от независимост до три години, и до седем години за издание на подправени вести във връзка с армията. Също, както и в Съветския Съюз - имаше политически членове от закона - за антисъветска пропаганда - седем години, а за оклеветяващи измислици – до три години затвор. Все едно ги преписват от Съветския углавен кодекс. Дали са доста наказателните каузи? Стотици са. Но би трябвало да си напомним, че при руската власт в късния ѝ интервал, не при Сталин, а след него, почти към 59-та година наказателните репресии бяха единствено една част от общата репресивна акция. На един наказан за политическо закононарушение, по този начин, както това го разбираше властта, се падаха към стотина „ профилактирани “. Тоест, подложени на несъдебно влияние. Това се правеше по този начин, че индивидът повече по никакъв метод да не се забърква в каквито и да било противодържавни работи.
Съотношението е едно към 100 – към пет хиляди индивида бяха наказани и попаднаха в лагери от 59-та до 87-ма година, и излиза, че тази косачка е прегазила мозъците на близо половин милион души, наплашени за цялостен живот – ето това е отговорът на въпроса за какво през 90-те вместо новото потомство демократи в политиката напъплиха някогашните комсомолци и някогашните чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И не щеш ли през днешния ден това съответствие – стотици наказателни каузи и десетки хиляди административни протоколи прекалено много припомнят положението на нещата в Съветския Съюз. Дали това е доста? В целия Съветски Съюз, където живееха към 300 милиона души, всяка година в пандизите влизаха няколко десетки хора. А през днешния ден в Русия, която е два пъти по-малка от Съветския Съюз, имаме тези същите стотици наказателни каузи. Очевидно интензитета на репресиите е в пъти – 10 пъти повече, в сравнение с при някакви си Брежнев и Андропов.
Това даже не е Сталинското време. Структурата на репресиите е напълно друга. При Сталин нямаше „ профилактика “ – затваряха всички. Реакцията е много по-твърда, в сравнение с в класическите руски Брежневски години. Но това значи, че и съпротивата против режима е на цяла степен по-висока, в сравнение с е била преди половин век при руската власт през 70-те години. Накратко, единствено това е, каквото мога да кажа за днешните репресивни практики. Да това е връщане към епохата на Съветския Съюз, даже не в това време, когато Путин беше млад чекист.
Кажете, господин Черкасов, за правозащитниците Иля Яшин, както господин Карамурза, или Юрий Дмитриев и, несъмнено за Алексей Навални? Решаването на техния проблем остава комплициран и на практика е невероятно да се планува по какъв начин ще се развие по-нататък тяхната орис. Какво мислите за това?
- Мога да кажа единствено, че доста от емигрантите и доста от тези, които са в пандизите, считат, че това е ДПЖ – Докато Путин е жив. Защото да вземем за пример, в случай че допълним към упоменатите от Вас репресирани лица и Алексей Горинов, общински народен представител, който сподели, че в Украйна от бомби и ракети умират деца, и изначало бе наказан съвсем на седем години затвор, а след това към него възбудиха ново наказателно следствие по една от точките на члена за тероризъм. По всяка възможност го заплашва нова присъда. Тоест, вероятностите не са светли. Навални изначало също имаше по-кратък период за излежаване. Този лист може да се продължи. Да си напомним Михаил Кригер, още един от моите другари деятели. В Талин на площада бе открита галерия, на която се споделя за орисите на 16 съветски политически пандизчии. На 11 октомври ще бъде съден Олег Петрович Орлов, мой сътрудник и другар, съпредседател на центъра „ Мемориал “. През цялата пролет на 2022-ра година той излизаше на независими митинги и веднъж се появи с афиш „ Съветски Съюз 1945 година – страна, победила фашизма, Русия 2022 година – страна на победилия фашизъм “. На делото той разви своята теза, по-късно написа публикация за това, в която доказваше съществуването в Русия на фашистки режим. Като резултат срещу него бе възбудено наказателно дело и въпреки да не бе задържан, през днешния ден той е застрашен с присъда от три години отнемане от независимост.
Всички тези месеци, а делото се води от юни, съдът се оказа един от свободните сцени, на който два нобелови лауреата („ Мемориал “ след ликвидирането му получи нобелова премия за мир през 2022-ра година), а през 2021 година нобелова премия за мир получи Дмитрий Муратов, редакторът на „ Нов вестник “ – едно от не подлежащите на цензура издания в Москва, и по този начин два нобелови лауреата Олег Орлов и Дмитрий Муратов, неговия бранител, разиграват в съда шоу, показвайки правотата на Олег и доказвайки правотата на дейностите на тези, които се опълчват на войната. Съдът е едно от последните места, където може да търсим независимост на словото. А когато осъдиха Алексей Навални, когато съвещанията на съда протичаха в пандиза, като очевидци бяха призовани не просто някакви си хора извън, а и Владимир Карамурза, Алексей Горинов, Иля Яшин, които по интернет, посредством телеконферентен път разговаряха с Навални, отговаряха на въпроси, и съдът в пандиза, (а какво може да бъде по-малко свободно от съд в пандиза?) се оказа самобитно място за среща на политзатворници и също по този начин място за изява на свободно мнение. Това са героични хора, които се държат като свободни хора в несвободна страна, продължаващи традициите на руските дисиденти.
В този проект по какъв начин гледате на затварянето на „ Мемориал “, и на процесите в съветското общество?
- Прекрасният чешки публицист Карел Чапек, който е написал цикъл къси приказки от рода на басните, има такава чудесна фраза „ Пророк през февруари. Трябва да се готвим за зимата “. Сега ние разбираме, че закриването на „ Мемориал “ през 2021-а година беше подготовка за началото на войната с Украйна през 2022-а година. Защото още една организация, която би могла да стане база за антивоенна опозиция, беше затворена, беше премахнат още един конгрес, както и още доста други самостоятелни организации бяха затворени. Като да вземем за пример публичният център, носещ името на Сахаров. Може да изброяваме още доста такива, болшинството от които са организации с десетилетна история, както и Московската Хелзинска група, които също бяха закрити. Но това не значи, че не са останали деятели, които са подготвени да работят, не значи, че в Русия не е останало никакво гражданско общество. Напротив, репресиите постоянно свидетелстват за това, че демократичното придвижване и съпротивата не са изчезнали. Както постоянно, всичко едвам в този момент стартира.
Снимки: Българска телеграфна агенция
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ