Бабинден е! Вижте традициите и обичаите
Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на 21 януари по остарял стил) в чест на бабата акушерка в селото.
Празникът е обвързван със фамилните традиции. По генезис е езически.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " – дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с " мартеничка " – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! "
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ.
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. Бабата има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро. Празникът приключва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават блага. Така се показва признателност и любов към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специфична респект. " Къща без деца огън да я гори ", споделя поговорката, а друга добавя " Кое е по-голямо от царя? Детето ". За да се родят здрави деца, следва да се съблюдават не малко забрани, още веднъж съгласно националните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък против събота. Бременната жена не трябва да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътешестване самун, не би трябвало да върви по разлята вода или отпадък, само че най-важното е да не краде или да не яде скритом, тъй като откраднатото или изяденото скритом излизат като белег на детето. Всичко, което изиска бременната би трябвало да ѝ бъде обещано, споделят още националните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната би трябвало да се пази и от уплах.
За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата не трябва да схваща за него.
Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са рискови дни за нея и детето. Огънят в огнището не трябва да се гаси до 40-тия ден.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Празникът е обвързван със фамилните традиции. По генезис е езически.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " – дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с " мартеничка " – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! "
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ.
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. Бабата има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро. Празникът приключва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават блага. Така се показва признателност и любов към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специфична респект. " Къща без деца огън да я гори ", споделя поговорката, а друга добавя " Кое е по-голямо от царя? Детето ". За да се родят здрави деца, следва да се съблюдават не малко забрани, още веднъж съгласно националните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък против събота. Бременната жена не трябва да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътешестване самун, не би трябвало да върви по разлята вода или отпадък, само че най-важното е да не краде или да не яде скритом, тъй като откраднатото или изяденото скритом излизат като белег на детето. Всичко, което изиска бременната би трябвало да ѝ бъде обещано, споделят още националните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната би трябвало да се пази и от уплах.
За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата не трябва да схваща за него.
Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са рискови дни за нея и детето. Огънят в огнището не трябва да се гаси до 40-тия ден.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ