Димитър Туджаров-Шкумбата: Политиците ни нямат чувство за ху...
Баба Ванга сподели, че ще дочакам да видя България като хубава страна
Ти си образец, че никой не си прави работата, ми сподели Живков и ме „ освободи “ да съм на сцената
Арестуваха ме с Тодор Колев в Приморско поради ария, избави ни Стефан Данаилов
Българите ставаме други хора, като отидем в чужбина, май всички би трябвало да се изнесем за 10 години
Започнах с хумора в студентските общежития, пловдивчанин ме накара да запиша касетата с гласа на бай Тошо
- Шкумба, резервира ли българинът възприятието за комизъм в тези тежки времена?
- Уви, от ден на ден го губи. Все повече се смеем на простотии, което не приказва добре за всички нас. Хуморът е отдушник по целия свят, той избавя човек най-малко да се посмее малко с тези все по-измислени политици. Младите ми сътрудници вкарват цинизми и това не води към положително. Гледат ги деца, младежи и считат, че грозното е обикновено. Аз обикалям от 48 години България и света. Тази есен бяхме в театъра в Антверп, с сътрудника ви публицист Иван Григоров вършим спектакли. Играх „ Луд за отвързване “. Хората реагират както би трябвало. Те са културни. Не наскърбявам никого тук. Май би трябвало да се изнесем всички за 10 години и тогава да се върнем още веднъж в България. За да станем още веднъж хората, които бяхме. Не е единствено Антверп, по целия свят оставам със същите усещания. Защо нашите там са по-различни! Същото важи и за лекари, и за архитекти. Като излязат в чужбина и се върнат, стават в действителност топ експерти. Не наскърбявам образованието ни, само че..
- Е, какво да се наскърбяваме, то е видно, че върви надолу?
- Навремето пуснах смешка, че Софийският университет направил известие: „ Спирката на автобуса се намира начело, който слезе, е добре пристигнал да се запише студент “. Дано не ми се обидят.
- Самата истина, то висшите учебни заведения станаха повече от мераклиите за студенти?
- Трябва да проверим дали те са повече или политическите партии. Използвам случая да благопожелавам на студентите 8 декември. Не на патерица, тъй като той се чества до Нова година. Един анекдот за тях: „ Студент се прибира вкъщи. И споделя “Баща ми, пет години прекъсвах по болест, три по триумф, две презаписах. Мисля да спирам “. Родителят отвръща: „ Голям си, твое решение. Ние с дядо ти продължаваме “. Така че приветствам и безконечните студенти. И читателите на „ Марица “, несъмнено. И да почистят Марица.
- Добре, а вашата аудитория на какво се смее?
- На снощното шоу да вземем за пример, огромен смях провокира въпросът ми „ Каква е фантазията на европейската свекърва? “. Отговорът - „ Снахата да се окаже жена “.
- Сега отново ли ви цензурират политиците, когато ги осмивате?
- Сега цензурата е по-страшна, споделям го съществено. Има си способи, не непосредствено. Управляващите са без възприятие за комизъм. Може да ти вдигнат наема, да ти смъкват рекламата, че сякаш имало сигнал от жители. Може да те нацелят и през уеб сайтове. Повиках професор Ефрем Ефремов, фамозния учител по публицистика в СУ, да го запитвам, че на едно място такива неща бяха писани за мен, напряко косите ми настръхнаха. Той разкри схемата. Отваря се уебсайт, който бълва неистини. Други свързани уеб сайтове го преписват и цитират. След три дни първият затваря. И няма кого да осъдиш, тъй като останалите си измиват ръцете - ние единствено цитираме. Аз въпреки всичко съм разкрил притежателя. Отивам му в офиса, само че се оказва погребално бюро. Да е жив и здрав, занапред ще се „ носим “ с него. Много се запалвам, чак ми се чудят. Евгени Димитров-Маестрото всякога ми споделя: " За мен какви неща се пишат, просто не им обръщай внимание ". Е, не мога. Дразнят ме! Има и смешни истории.
- Разкажете една първо за читателите на „ Марица “.
- Не съм го разказвал. Звъни майка ми преди години, светла й памет. Започва - „ Мите, не е почтено, върни парите на индивида “. Питам кой е този човек. Тя обаче продължава: „ Пее индивидът, изкарва ги почтено. Не са твои “. Пак запитвам кой е този. Оказва се Веско Маринов. Комшийката Люба донесла вестник и там го пишело, имало и моя фотография с Веско. Маринов казвал - Не се ловете на басове с Шкумбата на тематика тенис, тъй като наподобява пълен, само че играе доста добре. И се споделя от създателя по какъв начин сме се басирали на 5000 марки тогава кой ще бие в три сета. Аз съм го разрушил 6:0, 6:0 и 6:0. Звъня на Веско и му споделям - Дай си ми парите. Той се стресна. После му описах и дадох телефона на майка. Веско се обади персонално да и каже, че всичко е неистина. Жената пък ми направи забележка за какво тормозя индивида.
Има и различен случай. Прибирам се, а синът ме пита по какъв начин съм след ухапването от кучето. Така пишело във вестник, посочили му го в учебно заведение. То си е за смях. Е, един път ме и погребаха.
- Е, това е грозно. А преди 10 ноември имаше ли премеждия?
- Тогава арестуваха. На един 8 декември гостувахме с Тодор Колев в зала „ Христо Ботев “. Дойдоха при нас едни еднообразно облечени младежи и споделиха - „ Пращат ни от Симеоново. Внимавайте какво говорите. Фенове сме ви, по тази причина предизвестяваме “. Иначе ни арестуваха с Тодор Колев в Приморско. Пеехме „ Бяхме доста, доста зле “. Дойде обаче Стефан Данаилов и ни освободи. Ето, няма ги и двамата, страхотни хора. Правех жестоки неща. Започнах още 1978 година по общежитията. През 1983 година идва един другар от Пловдив и ми споделя - Дай да създадем нещо за бай Тошо. Седнахме и записахме касета с гласа на Живков.
- Легендарна беше!
- Да, ръсех простотии като бай Тошо: „ Ние ще построим във вашето село мост “. Бабите дават отговор, но ние нямаме река. Аз не преставам: „ И река ще ви създадем, и китно учебно заведение до нея “. Бабите отново дават отговор - но тук няма деца. Аз отново с гласа на Живков - „ И деца ще ви създадем “. Оказа се, че касетата не е доказателство, тъй като не съм се показал на записа. Минах сред капките. По-късно един от полицаите ми призна, че тръгнали един път да ме арестуват, само че било към този момент покрай 10 ноември. Скъсали касетата и я хвърлили. Казали си - Какво неприятно приказва индивидът, нали и ние се смеем.
- А Тодор Живков не ви ли търси персонално?
- Спаси ме директната среща с него. Идват една заран у нас, тогава работех в „ Кремиковци “ и тръгвах рано за работа. Звънят към 6,00 часа двама мъже с идентични чорапи и подредиха - Обличай се. Аз одобрявам всичко на смешка - протегнах ръце напред и попитах да си вземам ли четката за зъби. Отговориха - не, вземи китарата. Жена ми доста се уплаши, само че те я успокоиха - „ Другарко, тази вечер ви го връщаме “. Натовариха ни в един автобус - Орлин Горанов, част от един фолклорен отбор, балерини от Японския, Тоника Сухопътни войски. Карат ни в Шатрата (б.а. - именитото заведение на езерото в Правец). Стоварват ни в една зала, а там беше и Миодраг Иванов. Тогава видях за първи път евксиноградско вино. Полковникът ни споделя - яжте, пийте, само че подредете програмата, ще честваме рождения ден на Живков - 7 септември. Лесна работа. Започвам аз, след това ария, Миодраг, ария, най-после ансамбълът. Излизам, а начело подредени на една маса членовете на Политбюро отпред с Тодор Живков. Признавам, аз към този момент леко подпийнал. И непосредствено с блендата на Бай Тошо подкарвам - „ Честит рожден ден, другарю Живков “. Полковникът пребледня зад една колона и ми прави знак да завършвам. Аз обаче не преставам с гласа на бай Тошо - „ Искам да ви попитам нещо, за какво се родихте на 7 септември, а ни освободихте на 9-и? Сега с държавни средства през ден ли ще вършим маси! “. Настана гробна тишина. Само Живков се разсмя - „ Еее, татко ми и майка ми неверно са пресметнали нещата “. Всички присъстващи избухнаха в смях, имаше и овации. Двамата от службите обаче ме извикаха след края, че Живков желае да приказва нещо с мен. Предупредиха ме да давам отговор, а не да запитвам. Започва Живков - „ Младежо, правилно ли си инженер в Кремиковци “. Отговарям - „ Да “. „ И работиш като подобен? “. Пак давам отговор - „ Да “. Живков се обръща към Политбюро - „ Другари, още веднъж се потвърждава, че никой в България не си прави работата. Върви и ги радостни “. Това беше моята независимост. Звезделин Минков, тогава студент във ВИТИЗ, учеше моите неща от касетата. Живееше на квартира до НДК. И ме пита - „ Какво си приказва с Живков? “. Отговарям - „ Наши си работи “.
- Най-известната петричанка е баба Ванга, с която ставате близки, разкажете за нея.
- Ние сме съседи. От дете ме знае, родовете ни са бежанци от един край. Аз в никакъв случай не съм ходил при Ванга с персонален проблем, постоянно водех другари. Но не пречеше да се обърне и към мен - „ Внимавай, тази година те чака злополука “. Сега ми липсват диалозите с нея за елементарните, житейски неща. Ванга мразеше парите. Когато й даваха от признателност, тя ги буташе с лакът в кошчето. Не ги докосваше. Винеше финикийците. Тя е феномен. Антон Дончев, и той си отиде, ме караше да напиша книга за диалозите с нея, тъй като малко на брой имаха персонален контакт. Обаче, с цел да видят читателите, че приказвам истината, би трябвало историите да потвърдят хора, които са живи. Не мога да влизам в персоналното им пространство без единодушие.
- Все отново нещо за нея особено за читателите ни?
- Баба Ванга беше вярваща, иконите бяха накачени по стените й. Не е гадателка. На 29 години бях, когато ме накара да се кръстя, тъй като другояче съм бил безбожник. Аз не имах вяра, питах къде е Господ, когато някой го сполетява злополука. Отговаряше, че той ни праща тествания, с цел да види на чия страна сме - тъмната или светлата. Има научно пояснение за феномена. Знае се за какво гледаше на хората, като ги караше да спят със захар. Но ще опиша диалога си с нея по тематиката. Каза ми - „ Захарта кристал ли е? Кристал. Ти си инженер, от какво вършиме компютрите “. Ами от силиций и германий. Тоест, кристал, там се събира най-вече информация. Тя не ги беше учила тези неща, само че ги знаеше. Доказано ли е, че човек има енергийно поле. Доказано е. Енергията ти не изчезва, когато умреш. Тя минава в пространството. Когато спиш върху захар, част от биоенергията ти остава в кристала. Казваше: „ На мен ми е обещано, и аз не знам по какъв начин, тъй като съм кьорава, да виждам тези неща. Виждам и дядо ти, и баба ти, тъй като там е и твоето ДНК “. Тя просто дешифрираше информация, която ние не виждаме. Караше ме да затворя очи. И питаше дали виждам нещо. Отговарях „ Не “. И тя тогава питаше отново - „ А значи ли, че то не съществува “. Дава образец с животните, които усещат неща, които ние хората не можем. За нея нямаше секрети. Пред мен е казвала за находището в Рупите - „ Знаеш ли какъв брой починали има, когато там е изригнал вулканът Кожух. Колко душИ! Едва след години откриха Хераклея Синтика, античното населено място. Казваше, че там е имало доста църкви. И голям златен кръст. Сега, ще помоля, който го чете, да не копае. И аз се пошегувах с нея да ми каже къде е златото. Тя отговори, че имане не излиза, когато желаят хората. Ей, ще напиша книга.
- Задължително е! Последно, да приключим с нещо оптимистично, което Ванга ви е споделила за България?
- Каза - „ Върви по света, само че се връщай тук “. Не искаше да ми каже по кое време ще стане хубаво в България, с цел да не го разпространя. Но очевидно е имала поради, че ще го видя с очите си. Аз пък споделям друго - значимото е нашите деца и внуци да го видят.
Търси в Пловдив своя млечен брат
„ При споменаването на Пловдив, в съзнанието ми незабавно излиза мой другар и връстник. Когато се раждам, татко му е боен в Петрич. Майка му кърми и мен. Уви, поддържахме през годините връзка до юноши, след това се забравихме. Губи ми се и името. Ето, посредством „ Марица “ приканвам, в случай че някой може да помогне да се свържем, дано се обади в редакцията ви. Ще съм признателен “, прям е Шкумбата.
Шоуменът има доста другари в Пловдив. „ Това е градът на културата. Не върша четки. Хората са малко еснафи и държат на Пловдив, само че това не пречи. Всеки хвали своя роден град, по този начин би трябвало “, продължава шоуменът, „ Винаги повеждам другари в Стария град, когато ми дойдат на посетители от чужбина. Там е нещо друго. Ходя постоянно на концерти в Античния спектакъл. Ние сме правили представления. Пловдив е друг град. И има къде да се паркира, за разлика от София “.
Шкумбата разкрива, че публиката му в Пловдив постоянно е проявявала възприятие за комизъм: „ Е, майничките се нервират, когато се майтапя с диалекта им. „ Илену, Илену, езгаси тиливизора “.
И признава за собствен гаф под тепетата. „ Веднъж бяхме със страшна серия от представления и след Плевен пътувахме незабавно за Пловдив. Излизам на сцената и в бързината споделям „ Добър вечер, другари от Плевен “. Една група стартира да недоволства „ Ууу, тук е Пловдив “. Аз обаче отговорих - „ Знам, само че едни от Плевен толкоз ни харесаха, че взеха билети и за Пловдив “.
Христо Гидиков и Христо Стоичков са най-известните от многочислените пловдивски другари на Шкумбата. А познатите са стотици.
Партията му БДЖ предлага коледна промоция - купуваш двама депутати, получаваш трети
Шкумбата и другари основават партия БДЖ (Българи, удовлетворени от живота). „ Всичките ние сме водачи, само че не сме членове, тъй като сме удовлетворени, но не знаем от какво “, изяснява той.
„ Имаме концепция в разногласието за бюлетините. Да са като в тотото. Там попълваш квадратчето и то важи за няколко тиража напред. Същото ще е и тук. Попълваш бюлетината и тя ще важи до 2025 година да вземем за пример. Хората ще си вървят на работа, учениците на учебно заведение, няма да се губи време “.
Партия БДЖ предлага на Министерството на труда депутатите да се водят в категория „ сезонни служащи “. „ Хората се смеят, тъй като е настоящо “, споделя събеседникът ни, „ Пуснахме и различен анекдот - „ До 24 декември има коледна промоция в Народното събрание, който си купи двама депутати, третият му идва гратис “.
Димитър Туджаров-Шкумбата е приет за един от най-хубавите български комици. Сред първите у нас, които следват западния модел на one man show. Той е прочут и като най-хубавия подражател на някои персони от политиката и шоу бизнеса през 80-те години. Изпълненията му, записвани на касeти от фенове, се предават от ръка на ръка. Въпреки че приключва ВМЕИ-София като магистър по автоматика и телемеханика, Шкумбата схваща, че същинското му предопределение е на сцената.. Има над 2000 концерта по света в страни като: Мароко,Тунис, Алжир, Канада, Съединени американски щати, Англия, Русия, Швейцария, Гърция, Македония, Израел и други Член е на Съюза на артистите в България.
През 2004-а става почетен член на американска организация за гении в Лос Анджелис. През 2009 година се дипломира с магистърска степен по изразителност във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Първата му кино роля е във кино лентата „ Дисонанси ” (1981 г.) на режисьора Александър Раковски, продуциран от Българска национална телевизия. През 1995 година излиза първата му не апокрифно, а легално издадена аудиокасета със заглавие “Първо частно почтено незаконно радио ”. През 1996 година издава хумористична книга “Шкумбата се смее ”. Има свои шоу стратегии в куп радиа и малките екрани.
Автор е на доста продукции и моноспектакли. Сега води свое шоу в малкия екран на Слави Трифонов.
Ти си образец, че никой не си прави работата, ми сподели Живков и ме „ освободи “ да съм на сцената
Арестуваха ме с Тодор Колев в Приморско поради ария, избави ни Стефан Данаилов
Българите ставаме други хора, като отидем в чужбина, май всички би трябвало да се изнесем за 10 години
Започнах с хумора в студентските общежития, пловдивчанин ме накара да запиша касетата с гласа на бай Тошо
- Шкумба, резервира ли българинът възприятието за комизъм в тези тежки времена?
- Уви, от ден на ден го губи. Все повече се смеем на простотии, което не приказва добре за всички нас. Хуморът е отдушник по целия свят, той избавя човек най-малко да се посмее малко с тези все по-измислени политици. Младите ми сътрудници вкарват цинизми и това не води към положително. Гледат ги деца, младежи и считат, че грозното е обикновено. Аз обикалям от 48 години България и света. Тази есен бяхме в театъра в Антверп, с сътрудника ви публицист Иван Григоров вършим спектакли. Играх „ Луд за отвързване “. Хората реагират както би трябвало. Те са културни. Не наскърбявам никого тук. Май би трябвало да се изнесем всички за 10 години и тогава да се върнем още веднъж в България. За да станем още веднъж хората, които бяхме. Не е единствено Антверп, по целия свят оставам със същите усещания. Защо нашите там са по-различни! Същото важи и за лекари, и за архитекти. Като излязат в чужбина и се върнат, стават в действителност топ експерти. Не наскърбявам образованието ни, само че..
- Е, какво да се наскърбяваме, то е видно, че върви надолу?
- Навремето пуснах смешка, че Софийският университет направил известие: „ Спирката на автобуса се намира начело, който слезе, е добре пристигнал да се запише студент “. Дано не ми се обидят.
- Самата истина, то висшите учебни заведения станаха повече от мераклиите за студенти?
- Трябва да проверим дали те са повече или политическите партии. Използвам случая да благопожелавам на студентите 8 декември. Не на патерица, тъй като той се чества до Нова година. Един анекдот за тях: „ Студент се прибира вкъщи. И споделя “Баща ми, пет години прекъсвах по болест, три по триумф, две презаписах. Мисля да спирам “. Родителят отвръща: „ Голям си, твое решение. Ние с дядо ти продължаваме “. Така че приветствам и безконечните студенти. И читателите на „ Марица “, несъмнено. И да почистят Марица.
- Добре, а вашата аудитория на какво се смее?
- На снощното шоу да вземем за пример, огромен смях провокира въпросът ми „ Каква е фантазията на европейската свекърва? “. Отговорът - „ Снахата да се окаже жена “.
- Сега отново ли ви цензурират политиците, когато ги осмивате?
- Сега цензурата е по-страшна, споделям го съществено. Има си способи, не непосредствено. Управляващите са без възприятие за комизъм. Може да ти вдигнат наема, да ти смъкват рекламата, че сякаш имало сигнал от жители. Може да те нацелят и през уеб сайтове. Повиках професор Ефрем Ефремов, фамозния учител по публицистика в СУ, да го запитвам, че на едно място такива неща бяха писани за мен, напряко косите ми настръхнаха. Той разкри схемата. Отваря се уебсайт, който бълва неистини. Други свързани уеб сайтове го преписват и цитират. След три дни първият затваря. И няма кого да осъдиш, тъй като останалите си измиват ръцете - ние единствено цитираме. Аз въпреки всичко съм разкрил притежателя. Отивам му в офиса, само че се оказва погребално бюро. Да е жив и здрав, занапред ще се „ носим “ с него. Много се запалвам, чак ми се чудят. Евгени Димитров-Маестрото всякога ми споделя: " За мен какви неща се пишат, просто не им обръщай внимание ". Е, не мога. Дразнят ме! Има и смешни истории.
- Разкажете една първо за читателите на „ Марица “.
- Не съм го разказвал. Звъни майка ми преди години, светла й памет. Започва - „ Мите, не е почтено, върни парите на индивида “. Питам кой е този човек. Тя обаче продължава: „ Пее индивидът, изкарва ги почтено. Не са твои “. Пак запитвам кой е този. Оказва се Веско Маринов. Комшийката Люба донесла вестник и там го пишело, имало и моя фотография с Веско. Маринов казвал - Не се ловете на басове с Шкумбата на тематика тенис, тъй като наподобява пълен, само че играе доста добре. И се споделя от създателя по какъв начин сме се басирали на 5000 марки тогава кой ще бие в три сета. Аз съм го разрушил 6:0, 6:0 и 6:0. Звъня на Веско и му споделям - Дай си ми парите. Той се стресна. После му описах и дадох телефона на майка. Веско се обади персонално да и каже, че всичко е неистина. Жената пък ми направи забележка за какво тормозя индивида.
Има и различен случай. Прибирам се, а синът ме пита по какъв начин съм след ухапването от кучето. Така пишело във вестник, посочили му го в учебно заведение. То си е за смях. Е, един път ме и погребаха.
- Е, това е грозно. А преди 10 ноември имаше ли премеждия?
- Тогава арестуваха. На един 8 декември гостувахме с Тодор Колев в зала „ Христо Ботев “. Дойдоха при нас едни еднообразно облечени младежи и споделиха - „ Пращат ни от Симеоново. Внимавайте какво говорите. Фенове сме ви, по тази причина предизвестяваме “. Иначе ни арестуваха с Тодор Колев в Приморско. Пеехме „ Бяхме доста, доста зле “. Дойде обаче Стефан Данаилов и ни освободи. Ето, няма ги и двамата, страхотни хора. Правех жестоки неща. Започнах още 1978 година по общежитията. През 1983 година идва един другар от Пловдив и ми споделя - Дай да създадем нещо за бай Тошо. Седнахме и записахме касета с гласа на Живков.
- Легендарна беше!
- Да, ръсех простотии като бай Тошо: „ Ние ще построим във вашето село мост “. Бабите дават отговор, но ние нямаме река. Аз не преставам: „ И река ще ви създадем, и китно учебно заведение до нея “. Бабите отново дават отговор - но тук няма деца. Аз отново с гласа на Живков - „ И деца ще ви създадем “. Оказа се, че касетата не е доказателство, тъй като не съм се показал на записа. Минах сред капките. По-късно един от полицаите ми призна, че тръгнали един път да ме арестуват, само че било към този момент покрай 10 ноември. Скъсали касетата и я хвърлили. Казали си - Какво неприятно приказва индивидът, нали и ние се смеем.
- А Тодор Живков не ви ли търси персонално?
- Спаси ме директната среща с него. Идват една заран у нас, тогава работех в „ Кремиковци “ и тръгвах рано за работа. Звънят към 6,00 часа двама мъже с идентични чорапи и подредиха - Обличай се. Аз одобрявам всичко на смешка - протегнах ръце напред и попитах да си вземам ли четката за зъби. Отговориха - не, вземи китарата. Жена ми доста се уплаши, само че те я успокоиха - „ Другарко, тази вечер ви го връщаме “. Натовариха ни в един автобус - Орлин Горанов, част от един фолклорен отбор, балерини от Японския, Тоника Сухопътни войски. Карат ни в Шатрата (б.а. - именитото заведение на езерото в Правец). Стоварват ни в една зала, а там беше и Миодраг Иванов. Тогава видях за първи път евксиноградско вино. Полковникът ни споделя - яжте, пийте, само че подредете програмата, ще честваме рождения ден на Живков - 7 септември. Лесна работа. Започвам аз, след това ария, Миодраг, ария, най-после ансамбълът. Излизам, а начело подредени на една маса членовете на Политбюро отпред с Тодор Живков. Признавам, аз към този момент леко подпийнал. И непосредствено с блендата на Бай Тошо подкарвам - „ Честит рожден ден, другарю Живков “. Полковникът пребледня зад една колона и ми прави знак да завършвам. Аз обаче не преставам с гласа на бай Тошо - „ Искам да ви попитам нещо, за какво се родихте на 7 септември, а ни освободихте на 9-и? Сега с държавни средства през ден ли ще вършим маси! “. Настана гробна тишина. Само Живков се разсмя - „ Еее, татко ми и майка ми неверно са пресметнали нещата “. Всички присъстващи избухнаха в смях, имаше и овации. Двамата от службите обаче ме извикаха след края, че Живков желае да приказва нещо с мен. Предупредиха ме да давам отговор, а не да запитвам. Започва Живков - „ Младежо, правилно ли си инженер в Кремиковци “. Отговарям - „ Да “. „ И работиш като подобен? “. Пак давам отговор - „ Да “. Живков се обръща към Политбюро - „ Другари, още веднъж се потвърждава, че никой в България не си прави работата. Върви и ги радостни “. Това беше моята независимост. Звезделин Минков, тогава студент във ВИТИЗ, учеше моите неща от касетата. Живееше на квартира до НДК. И ме пита - „ Какво си приказва с Живков? “. Отговарям - „ Наши си работи “.
- Най-известната петричанка е баба Ванга, с която ставате близки, разкажете за нея.
- Ние сме съседи. От дете ме знае, родовете ни са бежанци от един край. Аз в никакъв случай не съм ходил при Ванга с персонален проблем, постоянно водех другари. Но не пречеше да се обърне и към мен - „ Внимавай, тази година те чака злополука “. Сега ми липсват диалозите с нея за елементарните, житейски неща. Ванга мразеше парите. Когато й даваха от признателност, тя ги буташе с лакът в кошчето. Не ги докосваше. Винеше финикийците. Тя е феномен. Антон Дончев, и той си отиде, ме караше да напиша книга за диалозите с нея, тъй като малко на брой имаха персонален контакт. Обаче, с цел да видят читателите, че приказвам истината, би трябвало историите да потвърдят хора, които са живи. Не мога да влизам в персоналното им пространство без единодушие.
- Все отново нещо за нея особено за читателите ни?
- Баба Ванга беше вярваща, иконите бяха накачени по стените й. Не е гадателка. На 29 години бях, когато ме накара да се кръстя, тъй като другояче съм бил безбожник. Аз не имах вяра, питах къде е Господ, когато някой го сполетява злополука. Отговаряше, че той ни праща тествания, с цел да види на чия страна сме - тъмната или светлата. Има научно пояснение за феномена. Знае се за какво гледаше на хората, като ги караше да спят със захар. Но ще опиша диалога си с нея по тематиката. Каза ми - „ Захарта кристал ли е? Кристал. Ти си инженер, от какво вършиме компютрите “. Ами от силиций и германий. Тоест, кристал, там се събира най-вече информация. Тя не ги беше учила тези неща, само че ги знаеше. Доказано ли е, че човек има енергийно поле. Доказано е. Енергията ти не изчезва, когато умреш. Тя минава в пространството. Когато спиш върху захар, част от биоенергията ти остава в кристала. Казваше: „ На мен ми е обещано, и аз не знам по какъв начин, тъй като съм кьорава, да виждам тези неща. Виждам и дядо ти, и баба ти, тъй като там е и твоето ДНК “. Тя просто дешифрираше информация, която ние не виждаме. Караше ме да затворя очи. И питаше дали виждам нещо. Отговарях „ Не “. И тя тогава питаше отново - „ А значи ли, че то не съществува “. Дава образец с животните, които усещат неща, които ние хората не можем. За нея нямаше секрети. Пред мен е казвала за находището в Рупите - „ Знаеш ли какъв брой починали има, когато там е изригнал вулканът Кожух. Колко душИ! Едва след години откриха Хераклея Синтика, античното населено място. Казваше, че там е имало доста църкви. И голям златен кръст. Сега, ще помоля, който го чете, да не копае. И аз се пошегувах с нея да ми каже къде е златото. Тя отговори, че имане не излиза, когато желаят хората. Ей, ще напиша книга.
- Задължително е! Последно, да приключим с нещо оптимистично, което Ванга ви е споделила за България?
- Каза - „ Върви по света, само че се връщай тук “. Не искаше да ми каже по кое време ще стане хубаво в България, с цел да не го разпространя. Но очевидно е имала поради, че ще го видя с очите си. Аз пък споделям друго - значимото е нашите деца и внуци да го видят.
Търси в Пловдив своя млечен брат
„ При споменаването на Пловдив, в съзнанието ми незабавно излиза мой другар и връстник. Когато се раждам, татко му е боен в Петрич. Майка му кърми и мен. Уви, поддържахме през годините връзка до юноши, след това се забравихме. Губи ми се и името. Ето, посредством „ Марица “ приканвам, в случай че някой може да помогне да се свържем, дано се обади в редакцията ви. Ще съм признателен “, прям е Шкумбата.
Шоуменът има доста другари в Пловдив. „ Това е градът на културата. Не върша четки. Хората са малко еснафи и държат на Пловдив, само че това не пречи. Всеки хвали своя роден град, по този начин би трябвало “, продължава шоуменът, „ Винаги повеждам другари в Стария град, когато ми дойдат на посетители от чужбина. Там е нещо друго. Ходя постоянно на концерти в Античния спектакъл. Ние сме правили представления. Пловдив е друг град. И има къде да се паркира, за разлика от София “.
Шкумбата разкрива, че публиката му в Пловдив постоянно е проявявала възприятие за комизъм: „ Е, майничките се нервират, когато се майтапя с диалекта им. „ Илену, Илену, езгаси тиливизора “.
И признава за собствен гаф под тепетата. „ Веднъж бяхме със страшна серия от представления и след Плевен пътувахме незабавно за Пловдив. Излизам на сцената и в бързината споделям „ Добър вечер, другари от Плевен “. Една група стартира да недоволства „ Ууу, тук е Пловдив “. Аз обаче отговорих - „ Знам, само че едни от Плевен толкоз ни харесаха, че взеха билети и за Пловдив “.
Христо Гидиков и Христо Стоичков са най-известните от многочислените пловдивски другари на Шкумбата. А познатите са стотици.
Партията му БДЖ предлага коледна промоция - купуваш двама депутати, получаваш трети
Шкумбата и другари основават партия БДЖ (Българи, удовлетворени от живота). „ Всичките ние сме водачи, само че не сме членове, тъй като сме удовлетворени, но не знаем от какво “, изяснява той.
„ Имаме концепция в разногласието за бюлетините. Да са като в тотото. Там попълваш квадратчето и то важи за няколко тиража напред. Същото ще е и тук. Попълваш бюлетината и тя ще важи до 2025 година да вземем за пример. Хората ще си вървят на работа, учениците на учебно заведение, няма да се губи време “.
Партия БДЖ предлага на Министерството на труда депутатите да се водят в категория „ сезонни служащи “. „ Хората се смеят, тъй като е настоящо “, споделя събеседникът ни, „ Пуснахме и различен анекдот - „ До 24 декември има коледна промоция в Народното събрание, който си купи двама депутати, третият му идва гратис “.
Димитър Туджаров-Шкумбата е приет за един от най-хубавите български комици. Сред първите у нас, които следват западния модел на one man show. Той е прочут и като най-хубавия подражател на някои персони от политиката и шоу бизнеса през 80-те години. Изпълненията му, записвани на касeти от фенове, се предават от ръка на ръка. Въпреки че приключва ВМЕИ-София като магистър по автоматика и телемеханика, Шкумбата схваща, че същинското му предопределение е на сцената.. Има над 2000 концерта по света в страни като: Мароко,Тунис, Алжир, Канада, Съединени американски щати, Англия, Русия, Швейцария, Гърция, Македония, Израел и други Член е на Съюза на артистите в България.
През 2004-а става почетен член на американска организация за гении в Лос Анджелис. През 2009 година се дипломира с магистърска степен по изразителност във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Първата му кино роля е във кино лентата „ Дисонанси ” (1981 г.) на режисьора Александър Раковски, продуциран от Българска национална телевизия. През 1995 година излиза първата му не апокрифно, а легално издадена аудиокасета със заглавие “Първо частно почтено незаконно радио ”. През 1996 година издава хумористична книга “Шкумбата се смее ”. Има свои шоу стратегии в куп радиа и малките екрани.
Автор е на доста продукции и моноспектакли. Сега води свое шоу в малкия екран на Слави Трифонов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ