Баба ухае на баница и прави най-вкусната лютеница на света.

Баба ухае на баница и прави най-вкусната лютеница на света. Ръцете й са пухкави, а очите все влажни, като че ли веднага ще заплаче. Отгледала е две деца, четири внука и едно правнуче с деликатност, самообладание и сладки мекици.
Но тези редове не са за нея. Те единствено напомнят топлината на бабината прегръдка и чувството за дом, която ни дава тя. Те са за всички тези наши баби, които сгушени под калпаците на селските си домове, тази нощ треперят от боязън. За тези благи дами, които ориста е оставила сами да се ослушват в тъмнината на нощта за стъпките на злосторника, пристигнал освен да вземе остатъците от скромната им пенсия, а и да стори нещо още по-страшно…

Баба Дона, която млад мъж преби свиреп в дома й преди няколко дни, към този момент не се радва на уюта на личния си дом. От боязън, тя отиде при сина си, като размени по насила селския си двор с Пловдив.
Според мен обаче баба Дона си отиде в нощта, в която крадецът рецидивист Андон Митев влезе в къщата, взе парите й и стартира да я души. Защото, в случай че искаш да убиеш някого, който е привикнал летем в двора му да мирише на зрели домати, а през пролетта на цъфнали зюмбюли, то просто можеш да го отведеш в града. Да го затвориш в апартамент, да му обясниш по какъв начин работи кабелната и да му кажеш, че тук бабите не пазарят на вересия и не гледат краставички в междублоковите пространства.

На баба Дона не й бяха откраднати единствено пустите 100 лв.. На нея й бе отнето святото на всеки един от нас чувство за сигурност вкъщи. Ударите на Андон Митев всяха у моята, у вашите, у нашите баби възприятието за смут от непознатото зло зад другояче залостената входна врата.
А крадецът? Той откраднал „ поради децата “. Но е нанасял удари може би поради себе си. Преди години обаче същият е умъртвил човек. До преди няколко дни „ виновният татко “ бе на независимост. За да бие жестоко… за едните 100 лв..
Баба Дона е жена с хъс. Тя ще преживеее побоя, сигурна съм, само че евентуално ще се пробужда постоянно, от всяка сянка в тъмното, тъй като раните ще зараснат, само че ония надълбоко в сърцето й ще се обаждат освен когато вали.

На баба Дона обаче не би трябвало да се извини крадецът Андон. Глупостта не се лекува. Лошият човек е празен, по тази причина не търсете у него естествени усеща като съчувствие и човечност. Неговото място е зад решетките и на никое място другаде.
На старата жена би трябвало да се извини страната, тъй като тя е пуснала един палач на независимост. И тъй като все няма задоволително полиция, която да пази нашите баби на село.
Иска ми се и ние да се простим обаче, тъй като забързани все да гоним пари, власт, авторитет, кариера или просто по-добро на следващия ден, забравихме за светлото през вчерашния ден, които точно бабите ни подариха. Забравихме най-вкусната лютеница, мекиците и топлите й ръце…

Затова… прощавай, бабо, че те забравихме! Прощавай, че от време на време забравяхме рождения ти ден. И бързахме да хукнем назад в лудото си всекидневие без да си доядем чинията. И че не се обаждахме. Затова: „ Ало, бабо, аз съм… Благодаря ти! Обичам те! “.
Автор: Валерия Белчевска
Инфо: nabore