Баба Марта, която нетърпеливо очакват особено децата, за да прескачат

Баба Марта, която нетърпеливо чакат изключително децата, с цел да прескачат огньове и да се закичат с мартенички, е освен митичен персонаж от българския фолклор, нормално изобразяван като червендалеста бабичка. Празникът има антични корени и е прочут надалеч отвън границите на страната ни.

Произход на празника Баба Марта

Ако знаем произхода на празника, елементарно се предположим и в кои страни честват Баба Марта. Закичването с мартеници за здраве, дългоденствие и изобилие е античен традиции с тракийски генезис, присъщ за Балканите. Древните траки закичвали за здраве на добитъка си талисман, направен от бял и червен конец. Така те отбелязвали прераждането на природата, началото на новия икономически календар. Животът им бил тясно обвързван със земята и добитъка, заради което закичвали точно животните, които ги изхранвали.

Мартениците и цветовете им също са познати и отвън страната ни. Традиционно се създават в червен и бял цвят, като цветовете на конците са познати от античността на Балканите, в Египет и Близкия Изток. На аления цвят се е гледало като на въплъщение на Богинята (раждането и смъртта), женското начало, на новия живот, а белият цвят олицетворявал Слънцето – отвъдния живот, вечността. Символиката на цветовете и тракийският генезис на празника доста ни улесняват да се досетим в кои страни честват Баба Марта.

В кои страни честват Баба Марта?

Традицията на 1 март да подаряваме мартеници и да закичваме с тях близки, сътрудници и другари, е присъща освен за България, само че се среща в редица страни на Балканите, като повода за това е точно произходът на празника, обвързван с античните култове към природата на траките и елините. Така мартеници се закичват в Сърбия, Македония, част от Албания, в Северна Гърция, в Румъния и Молдова.

Закичваме мартенички за здраве и благодат

В Румъния и Молдова назовават мартеницата марцишор. Характерно за румънската мартеница е, че с нея се закичват единствено дамите и децата, мъжете не носят мартеница, само че могат да получат такава като подарък и да я скътат в джоба си, а молдовската мартеница се подарява от дамите на господата, които носят мартениците.

Румънците нямат Баба Марта, а Баба Докия, която съгласно легендата 9 дни се изкачва с овцете в планината при започване на март. През тези 9 дни се вършат и предсказания каква ще е годината, като дамите избират един ден и по него гадаят какво ги чака – леден ли е, би трябвало да се пазят от несгоди, топъл и безоблачен ли е – и те ще сияят през годината. И в Румъния, както и у нас, мартениците и празникът са свързани с новия икономически цикъл и новият цикъл на природата.

В Гърция мартеници се връзват на китките на децата, с цел да ги " пазят “ от слънцето, причиняващо изгаряния. Традиционно се носят, до момента в който се види лястовица, а в някои региони хората смъкват мартениците си чак на Великден, когато ги завързват на огромната църковна свещ, с която отнасят Божия огън в дома си.

В Северна Македония мартениците носят името мартинки и най-характерно за тях е, че се носят на лявата ръка или на облеклата, само че по този начин, че да не се виждат, защото на тях се гледа като на персонален талисман за здраве, изобилие и отбрана от зли сили.

Празникът през днешния ден е мощно комерсиален освен у нас, само че и в страните от Балканите, където е обичаен и отбелязван. Градските улици и площади, претъпкани със сергии с мартеници, са комерсиална процедура освен в страната ни. В Брашов с изключение на мартениците за празника се оферират специфични пликове, цялостни с кокичета – различен предвестител на пролетта. Обичаят е толкоз характерен за Балканите и известен тук, само че не и надалеч от полуострова, че е прибавен в листата за международното културно завещание на ЮНЕСКО с името " Културни практики, свързани с март “, написа actualno.com.