На Първи март не грябва да се пипа и носи черно
Баба Марта е един от най-почитаните български традиции, запазил се от древността до наши дни. Този ден е обвързван с пролетното стопляне и възраждането на природата. За обредите и обичаите на капанците в Лудогорието, свързани с честването на празника, описа за Българска телеграфна агенция Даниела Ганчева, уредник-етнограф в Регионалния исторически музей в Разград. На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Първи март е един от най-веселите и жизнерадостни празници за локалното капанско население в Лудогорието, изясни Ганчева. На този ден в предишното рано сутринта дамите капанки измитали двора и къщата, като изхвърляли на открито боклука, изричайки думите " Бълхи вън, вътре Марта ". Освен това с изгрева на слънцето домакините изнасяли на открито нещо алено - тъкан или прежда, а в къщите, където имало млада младоженка се изнасяло нейното алено покривало. Тъканите се мятали върху судурмата или се закачали върху клоните на плодно дърво, с цел да ги види Марта, да се зарадва и да донесе здраве и благополучие в този дом, уточни тя.
Освен това капанките вярвали, че на първи март не би трябвало да се пипа нищо черно. В някои села избягвали да обличат облекла, в които преобладавало черният цвят, изяснява етнографът. По думите й тези ритуали се правели за да не стане черно житото, да няма главня и да има изобилие.
В някои села избягвали да палят огнището и да пекат самун на първи март, с цел да не изгори зърното.
Известна е и традицията преди да се излезе от вкъщи на прага стопанката да сложи червен или пъстър плат, който тя удряла с ръце или с дървен предмет, изричайки думите " Вън заболявания, вътре Марта ". Това се правело, с цел да има изобилие и здраве в дома, описа Ганчева. В някои капански села се е съхранило също поверието на този ден стопанката да заплашва с секира и да се заканва на дръвчетата, че в случай че не цъфнат и не дадат плод през годината, то тя ще ги отсече.
С Баба Марта са свързани и други обредни дейности на капанците, сподели етнографът. В село Топчии е останало поверието на 1 март да не се меси и пече самун, с цел да не се разсърди Баба Марта и да изпрати гъгрица и изгори житото. В доста от селата на този ден се заобикаля да се бърше с черна забрадка из дома, тъй като имат вяра, че по този метод ще донесат злото. За капанците е особено, че на първи март не работят, с цел да не разсърдят Марта. В някои капански села като Осенец, заобикалят да хващат игли и ножици, с цел да не се появят дупки по плодовете през годината, да не станат червиви. В избрани селища се приема концепцията, че на този ден също по този начин не би трябвало да се излиза от селото, с цел да не се изнася плодородието отвън този регион, споделя етнографът.
В капанските селища е била позната на всички места традицията да се вършат марти, по този начин наричали те мартеничките. В предишното мартениците се изработвали от вълнена прежда, като в по-ново време можели да се вършат и от памучни конци. Дълги години при капанците в Лудогорието се е запазила традицията с мартенички да се закичват най-вече дребните деца, момите и в по-редки случаи в някои села и младите булки. Носенето навсякъде на мартеница от дамите и мъжете както е познато през днешния ден, става много по-късно във времето, откакто последователно се трансформират обичаите и ритуалите, свързани с първи март, изяснява етнографът. Тя споделя, че мартеничката се завързвала с думите " Да си жив и здрав, Марта да те пази " и тя се носела до идването на " чаплата ", както те назовават щъркела.
Щом пристигна щъркела те наложително завързват мартеничката на плодно дърво и имат вяра, че по този метод ще се подсигури плодородието както в фамилията, по този начин и в цялото землище на селото, сподели Даниела Ганчева. Тя добави, че част от традициите, присъщи за Първи март при капанците в Лудогорието, като това да се слага червен плат или да не се носи черно, се съхраняват до към интервала на Първата международна война и се помнят от дамите в годините по-късно. В обособени фамилии споменът за традицията да се изнася алено се съхранява до към средата на 20-и век. Заплахата на дърветата да не раждат също отмира някъде към 30-те години на предишния век, а правенето на мартенички се съхранява до 60-те години на предишния век.
Обикновено обаче мартеницата към този момент се явява в един нов развъртян вид. По това време стават настоящи мартениците от вида " Пижо и Пенда " или мартеници, които се вършат от обвивката на бубите. От тях се оформят цветенца, като едната част се боядисва в алено, а другата остава в бяло и се съединяват с конче, усукано в бяло и алено. Това са едни от най-характерните мартенички, които битуват измежду популацията през посочения интервал.
Традицията да се създава мартеницата в дома последователно избледнява и изключително в края на 20 в. и началото на 21-и век към този момент стават всеобщи мартениците, които се купуват от пазара, описа още етнографът. Тя споделя, че в днешно време знанията за мартеницата като знак, като апотропей го има измежду децата, измежду младото потомство, само че останалите ритуални практики са непопулярни, незнайни, просто тъй като децата няма от кое място да ги научат, защото първоизточниците за това познание към този момент ги няма.
За мартениците
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Първи март е един от най-веселите и жизнерадостни празници за локалното капанско население в Лудогорието, изясни Ганчева. На този ден в предишното рано сутринта дамите капанки измитали двора и къщата, като изхвърляли на открито боклука, изричайки думите " Бълхи вън, вътре Марта ". Освен това с изгрева на слънцето домакините изнасяли на открито нещо алено - тъкан или прежда, а в къщите, където имало млада младоженка се изнасяло нейното алено покривало. Тъканите се мятали върху судурмата или се закачали върху клоните на плодно дърво, с цел да ги види Марта, да се зарадва и да донесе здраве и благополучие в този дом, уточни тя.
Освен това капанките вярвали, че на първи март не би трябвало да се пипа нищо черно. В някои села избягвали да обличат облекла, в които преобладавало черният цвят, изяснява етнографът. По думите й тези ритуали се правели за да не стане черно житото, да няма главня и да има изобилие.
В някои села избягвали да палят огнището и да пекат самун на първи март, с цел да не изгори зърното.
Известна е и традицията преди да се излезе от вкъщи на прага стопанката да сложи червен или пъстър плат, който тя удряла с ръце или с дървен предмет, изричайки думите " Вън заболявания, вътре Марта ". Това се правело, с цел да има изобилие и здраве в дома, описа Ганчева. В някои капански села се е съхранило също поверието на този ден стопанката да заплашва с секира и да се заканва на дръвчетата, че в случай че не цъфнат и не дадат плод през годината, то тя ще ги отсече.
С Баба Марта са свързани и други обредни дейности на капанците, сподели етнографът. В село Топчии е останало поверието на 1 март да не се меси и пече самун, с цел да не се разсърди Баба Марта и да изпрати гъгрица и изгори житото. В доста от селата на този ден се заобикаля да се бърше с черна забрадка из дома, тъй като имат вяра, че по този метод ще донесат злото. За капанците е особено, че на първи март не работят, с цел да не разсърдят Марта. В някои капански села като Осенец, заобикалят да хващат игли и ножици, с цел да не се появят дупки по плодовете през годината, да не станат червиви. В избрани селища се приема концепцията, че на този ден също по този начин не би трябвало да се излиза от селото, с цел да не се изнася плодородието отвън този регион, споделя етнографът.
В капанските селища е била позната на всички места традицията да се вършат марти, по този начин наричали те мартеничките. В предишното мартениците се изработвали от вълнена прежда, като в по-ново време можели да се вършат и от памучни конци. Дълги години при капанците в Лудогорието се е запазила традицията с мартенички да се закичват най-вече дребните деца, момите и в по-редки случаи в някои села и младите булки. Носенето навсякъде на мартеница от дамите и мъжете както е познато през днешния ден, става много по-късно във времето, откакто последователно се трансформират обичаите и ритуалите, свързани с първи март, изяснява етнографът. Тя споделя, че мартеничката се завързвала с думите " Да си жив и здрав, Марта да те пази " и тя се носела до идването на " чаплата ", както те назовават щъркела.
Щом пристигна щъркела те наложително завързват мартеничката на плодно дърво и имат вяра, че по този метод ще се подсигури плодородието както в фамилията, по този начин и в цялото землище на селото, сподели Даниела Ганчева. Тя добави, че част от традициите, присъщи за Първи март при капанците в Лудогорието, като това да се слага червен плат или да не се носи черно, се съхраняват до към интервала на Първата международна война и се помнят от дамите в годините по-късно. В обособени фамилии споменът за традицията да се изнася алено се съхранява до към средата на 20-и век. Заплахата на дърветата да не раждат също отмира някъде към 30-те години на предишния век, а правенето на мартенички се съхранява до 60-те години на предишния век.
Обикновено обаче мартеницата към този момент се явява в един нов развъртян вид. По това време стават настоящи мартениците от вида " Пижо и Пенда " или мартеници, които се вършат от обвивката на бубите. От тях се оформят цветенца, като едната част се боядисва в алено, а другата остава в бяло и се съединяват с конче, усукано в бяло и алено. Това са едни от най-характерните мартенички, които битуват измежду популацията през посочения интервал.
Традицията да се създава мартеницата в дома последователно избледнява и изключително в края на 20 в. и началото на 21-и век към този момент стават всеобщи мартениците, които се купуват от пазара, описа още етнографът. Тя споделя, че в днешно време знанията за мартеницата като знак, като апотропей го има измежду децата, измежду младото потомство, само че останалите ритуални практики са непопулярни, незнайни, просто тъй като децата няма от кое място да ги научат, защото първоизточниците за това познание към този момент ги няма.
За мартениците
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ