Баба Марта е един от най-обичаните български празници, а традициите,

Баба Марта е един от най-обичаните български празници, а традициите, свързани с него, се съблюдават и до през днешния ден. Макар и легендите с цел да са разнообразни – от античен талисман за здраве до разкази за хан Аспарух, символиката на празника остава непроменена. Основният бит на 1-ви март е закичването с мартеница – извит бял и червен конец, който носи благопожелание за здраве и шанс. В предишното мартеници се връзвали единствено на дами и деца, като в някои краища на България бебетата били закичвани, до момента в който спят, с цел да повярват, че самата Баба Марта ги е дарила с амулета.

Традицията се е комерсиализирала, само че признакът ѝ остава неизменен – благопожелание за изобилие, ново начало и здраве. Според националните вярвания аленият цвят е обичан на Баба Марта и по тази причина в предишното най-възрастната жена в дома рано заран на 1-ви март постилала алена рогозка, престилка или плат на двора. Този обред се правил преди изгрев, откакто къщата била почистена, с цел да може здравето и шансът да влязат в дома, а заболяванията и злото да бъдат прогонени.

„ Когато Баба Марта се усмихне, слънцето грее. Когато е ядосана, ветровете носят мраз и студ “, гласи остаряло национално вярване.

Огънят в националните вярвания има пречистваща мощ. На 1 март хората прескачали огън, с цел да се прогонят заболяванията и злото. Днес този обред се съблюдава главно от децата, само че в предишното огнените езици трябвало да бъдат прескочени от всеки член на фамилията. В някои елементи на България е непокътнат ритуалът за прогонване на змии, който наподобява чудноват през днешния ден, само че е бил от извънредно значение в предишното. Със запалени огньове, наричания и дрънкане на железни предмети хората опитвали да прогонят влечугите от домовете и дворовете си.

Според традицията мартеницата се смъква , когато се види първият щъркел или цъфнало дърво. В предишното в другите краища на България това било обвързвано с предсказания. Мартеницата се завързвала на цъфнало дърво – с цел да бъде годината плодородна. Пускала се в течаща вода – с цел да отнесе реката всичко зло. Момите гадаели бъдещия си младоженец по метода, по който мартеницата падала от дрехата.

Белият и аленият цвят на мартениците не са инцидентни. Червеното е знак на кръвта, живота, здравето и женското начало. Бялото въплъщава чистотата, мъжкото начало, слънцето и вечността. В някои остарели вярвания аленото е знак на Богинята /раждането и смъртта/, а бялото – на Слънцето и отвъдния живот.

Въпреки че актуалното общество е изменило някои от традициите, обичаите на Баба Марта остават надълбоко свързани с българската просвета и националните вярвания. Дали закичването с мартеница, прескачането на огън или символичните ритуали за прогонване на злото – традициите на 1-ви март са живи и носят обръщение за здраве, ново начало и вяра.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Пътят на Свободата! Бургас се готви за най-мащабното мотошествие на 3-ти март