“От жененето по-страшно няма!” или инструкциите на баба ми за семеен живот
Баба споделяше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „ вятър работа “. Защото съгласно нея неприятният мъж или жена могат да обезсмислят целия ти живот. " Каква изгода от учене и пари, в случай че не те почитат у дома? "
- Като ще се жениш - споделяше ми тя, - ще гледаш три неща: да е добър, да е трудолюбив и да не пие!
Освен тези три съществени условия, които бяха наложителни, имаше и някои целесъобразни. Като да вземем за пример: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в фамилията /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма заболели в рода и най-много луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, споделяше баба, то черното „ плуве “. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен беше по-лошо от това да си... простодушен /както тя наричаше искрено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и по какъв начин живеят. Да не се окажат някакви " диваци ". " Защото най-после всички вършат каквото са видели от майка си и татко си. Затова хубаво ги виж какви са! " Е, и да не е противен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го желало доста имотно момиче. Богато, но грозно. Майка и татко й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.
– А бе, за какво не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, какво като е грозна?
- Не я желая! Ами в случай че нации 5 грозни девойки, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш - има логичност.
- И доста да избираш, изгода няма - продължаваше тя. - Ние така избирахме един хубавец за една родственик, от прекрасен жанр, богат, татко му влиятелен. Взехме го за прекрасен, пък той да излезе един тъпанар. Отрови ѝ живота. И да е академик, отново нищо не значи. Аз знаех един лекар, дето все викаше за жена си „ онази овца “.
- А бе, то жененето е деликатна работа - заключаваше по някое време. - Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
- Ами в случай че не се оженя? - запитвам я аз.
- Абсурд! - вдигаше изрично глава. - Днес се ожени - на следващия ден се разведи!
Виж още: Разговор с баба за пубертета, критическата и депресията
- Не е ли грях разводът, бабо?
- Да се караш и крещиш по през целия ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си предходна по реда си. Разведена е по-добре от остаряла мома.
- После не ли по-трудно да се ожениш?
- Те хората са го споделили: първият път се жениш самичък, вторият път те дами родата, третият път - цялото село. Като стигнеш до селото - внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш само когато ти " отърва "!
- В какъв смисъл?
