Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого

Баба споделяше, че в този живот най-важно е за кого ще се омъжиш. Всичко друго е „ вятър работа “. Защото съгласно нея неприятният мъж или жена могат да обезсмислят целия ти живот. „ Каква изгода от учене и пари, в случай че не те почитат у дома? “

– Като ще се жениш – споделяше ми тя, – ще гледаш три неща: да е добър, да е трудолюбив и да не пие!

Освен тези три съществени условия, които бяха наложителни, имаше и някои целесъобразни. Като да вземем за пример: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в фамилията /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма заболели в рода и най-много луди и охтичави /болни от туберкулоза/… Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и по какъв начин живеят. Да не се окажат някакви „ диваци “. „ Защото най-после всички вършат каквото са видели от майка си и татко си. Затова хубаво ги виж какви са! “ Е, и да не е противен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го желало доста имотно момиче. Богато, но грозно. Майка и татко й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.

– А бе, за какво не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, какво като е грозна?

– Не я желая! Ами в случай че нации 5 грозни девойки, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?

Като се замислиш – има логичност.

– И доста да избираш, изгода няма – продължаваше тя. – Ние така избирахме един хубавец за една родственик, от прекрасен жанр, богат, татко му влиятелен. Взехме го за прекрасен, пък той да излезе един тъпанар. Отрови ѝ живота. И да е академик, отново нищо не значи. Аз знаех един лекар, дето все викаше за жена си „ онази овца “.

– А бе, то жененето е деликатна работа – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.

– Ами в случай че не се оженя? – запитвам я аз.

– Абсурд! – вдигаше изрично глава. – Днес се ожени – на следващия ден се разведи!

– Не е ли грях разводът, бабо?

– Да се караш и крещиш по през целия ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си предходна по реда си. Разведена е по-добре от остаряла мома.

– После не ли по-трудно да се ожениш?

– Те хората са го споделили: първият път се жениш самичък, вторият път те дами родата, третият път – цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш само когато ти „ отърва “!

– В какъв смисъл?

– Ами по този начин. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде, или следва нещо значимо, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене по този начин от време на време дядото ми е ядосвал, но аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко и в случай че и на мен не ми е минало, му споделям каквото съм желала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ястие на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има гозба, няма да те пита какво си правила през целия ден, а и едно почитание е това!

– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…

– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за прекрасен, пък…

Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и би трябвало да се оправиш с него по най-хубавия метод, и да ограничиш вредите. Тя беше изпълнила огромна част от инструкциите за женене в нейния избор за брачен партньор. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и надали има някой с еднопосочен отговор на този въпрос. Но си спомням колко ме впечатли, когато на погребението на дядо баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба, и надълбоко се поклони. Дали традицията е такава, или тя по този начин го е почувствала, не знам, само че в този миг знаех, че му благодари и се сбогува с него почтено и същински. Без драми и ненужни думи. Просто реверанс и край!

Във времената, в които е живяла тя и със 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха доста хора /някои от които не бяха доста удовлетворени от избора си/, тези правила са били значими и основни и единствен метод да подчиниш на логиката това нелогично нещо – женитбата.

Доколкото е допустимо, несъмнено. По мотив неналичието на логичност в връзките сред мъжете и жените баба ми даваше за образец мъж, който бил влюбен в доста грозна жена. Всички му казвали: „ А бе къде са ти очите? Не виждаш ли какъв брой е грозна? “ А той отговарял: „ Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях какъв брой е красива… “ Божа работа е тази, споделяше баба, по този начин го е отредил Господ: „ За всеки да си има негов човек, даже и за грозните. “

Сега времената са разнообразни и дали си остаряла мома или разведена, няма изключително значение. Внимание към този момент се отдава на това всеки да е благополучен и да прави това, което му носи наслаждение и в случай че имате шанса да срещнете човек, който да схваща и почита това ваше предпочитание – сте късметлии, в случай че ли не, предстои ни борба или примирие.

Времената може и да са разнообразни, само че някои неща не се трансформират – като трите съществени правила при избора на съпруг/а. Защото е значимо да е добър – с добър човек елементарно ще се схванеш, значимо е да е трудолюбив – да не ти се търкаля по през целия ден у дома и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля, всичко е ясно. Там провалите могат да бъдат пагубни. Баба на никое място в инструкциите не загатваше обич, може би тъй като се беше разделила с нейната огромна обич, преди да бъде изселена със фамилията си от Румъния в България, или просто смяташе, че любовта е фактор единствено първоначално и след това всичко се свежда до това да е добър, трудолюбив и да не пие.

Сега имам щерка на съвсем 17 години и не знам какви указания за женене мога да ѝ дам. И тези на баба не са доста настоящи /или най-малко не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца, е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, само че е значимо да са обичали! Надявам се те да имат шанс, а аз да помъдрея, до момента в който пристигна време да се заженят внуците, че да мога да ги съветвам нещо…

Автор: Диана Стефанова