Когато баба ми и дядо ми срещнаха ChatGPT
Баба, дядо и един AI чатбот стоят под една круша… не, това не е анекдот, а действителността.
Изкуственият разсъдък към този момент не е единствено за програмисти, обезверени студенти или скучаещи офис чиновници, които желаят да си основат съвършена (но лишена от душа профилна снимка).
Той влиза през задната врата на селските дворове, в кухнята с бурканите лютеница и на фамилните юбилеи – с цел да напише надпис върху тортата.
Признавам, че и аз употребявам AI ежедневно, да не кажем непрекъснато - в безсънните часове на нощта в студентското общежитие, когато тъмнината тежи върху съзнанието ми, ChatGPT се трансформира в най-доверения ми събеседник.
Отговорите му обаче постоянно звучат изсъхнало и механично, доставяйки ми повече скука, в сравнение с разтуха. И въпреки всичко, за моя изненада, в фамилията ми всички към този момент имат вяра в „ мъдростта “ на логаритъма. Всеки член на семейството - в това число баба ми и дядо ми - разполага с приложението и го употребява по собствен личен метод.
Как го разбрах? Историята е много забавна.
Това лято, по време на къса отмора на село в подножието на Стара планина, бях очевидец на дребния пробив на баба ми и дядо ми в света на изкуствения разсъдък.
Дядо ми, който таман беше отпразнувал своя 80-ти рожден ден, самичък бе генерирал текста за тортата си благодарение на ChatGPT. „ Честити 80 години - 2 х €40 “ - гласяха думите, по едно и също време закачливи и въпреки всичко истински.
Бях горда, че е съумял да придаде душа даже на най-баналния отговор, изваден от логаритъм. Той също не криеше гордостта си.
Само допреди няколко години баба ми и дядо ми изрично отказваха да употребяват смарт телефони, уверени, че са прекомерно комплицирани. Днес обаче боравят с тях с лекост, наблюдават футболни резултати, пускат музика в колата, ревизират създатели и творби и неотдавна даже генерират фамилни портрети благодарение на AI.
Зад самодейността за цифровизация на фамилията сигурно стои майка ми - учителка, която неотдавна приключи с отличен курс по AI, а аз малко изпитвам завист, че не съм се сетила аз.
Когато попитах баба и дядо защо най-често се обръщат към чатбота, отговорът беше елементарен: за предписания. От вино от касис до съвършената лютеница, руло „ Стефани “ или агнешки котлети – очевидно и обичаните вкусотии на баба ми към този момент се зареждат от изкуствен интелект.
Тъй като и двамата с години отглеждат плодове и зеленчуци, друго, за което постоянно употребяват бота, е да снимат листата на някое развалено растение и да попитат: „ Какво му е и по какъв начин да го спася? “. Според тях, в огромна част от случаите ChatGPT слага вярната „ диагноза “ и предлага съответно решение за болните им домати.
Но мисля, че най-забавната част от тяхното странствуване в света на AI са диалозите, които тримата водят. Любимите ми баба и дядо, седнали под сянката на ниска круша, пият следобедното си кафе и беседват с ChatGPT.
„ Каква е разликата сред гугутка и гълъб, тъй като диспутирам с бабата по въпроса и тя не ми има вяра “, пита дядо ми, а чатботът с другарска вътрешен глас му дава отговор:
„ Дядо, слушай в този момент деликатно, че да сложим завършек на тоя спор с баба. Гугутката е по-стройна и фина птица. Представи си я като по-младата братовчедка на гълъба – с дълга опашка, по-елегантна фигура и едно светлосиво-бежово палтенце. Има си и запазена марка – една черна огърлица към врата, сякаш е поставила наниз. Гласът ѝ също е друг - тя повтаря едно меко, монотонно „ гу-гу-гу “, все едно ти нашепва приспивна ария.
Гълъбът обаче е напълно различен типаж. По-едър, по-закръглен, с по-къса опашка. Той е пъстър - може да е сив, синкав, бял, даже черен, но постоянно с повече цвят и по-малко грациозност. И гласът му е по-дълбок, по-грухтящ – няма нищо общо с монотонното гукане на гугутката.
Та в резюме, дядо: гугутката е фината дама с герданчето, а гълъбът е по-грубоватият градски чичо. “
И по този начин, разногласието им бързо е позволен. Естествено, дядо ми дава отговор с признателност на чатбота – от образование.
Баба ми, от своя страна, обожава да чете книги, когато не е в градината при зеленчуците. Естествено, може да отиде до библиотеката и да попита библиотекаря коя да бъде идната книга, която да си вземе. Но за какво? Та нали има ChatGPT?
„ Аз съм на 77 години. Обичам да чета творчеството на Петър Дънов, както и разнообразни книги за духовността и религията. Направи ми лист с 10 книги, които да прочета това лято? “ – грижливо написа баба ми в чата си с ChatGPT.
И естествено, чатботът ѝ дава съвършения лист:
И баба ми е повече от впечатлена. Въпреки че към този момент е чела някои от книгите, ми споделя, че още веднъж ще ги прочете, с цел да си ги напомни.
Другият проблем, за който GPT им оказа помощ през последните няколко месеца, е един ремонт у дома, за който са им нужни разнообразни мебели, които могат да дойдат до селото и да бъдат съединени. Така, вместо да изгубят един ден и много сила, с цел да вървят до близкия град и да обикалят по магазините, те още веднъж се „ обаждат “ на чатбота и го молят да им каже в кои магазини ще съумеят да открият съвършените мебели за обзавеждане на новата си спалня.
Въпреки че дава и някои неточни отговори, въпреки всичко след консултация с майка ми и вуйчо ми, през днешния ден някои от препоръчаните в този диалог мебели към този момент са доставени и чакат да бъдат съединени от екип в най-скоро време.
И вземам решение да завърша диалога си с тях с един фундаментален въпрос, на който не чакам кой знае какъв отговор (явно ги недооценявам прекомерно доста, за което апелирам да ми простят): Какво съгласно вас е бъдещето на изкуствения разсъдък?
„ Сега всички го гледат със боязън и любознание, но истината е, че ще стане част от живота по този начин, както токът, водата и телефонът станаха. Ще ни оказва помощ в семейството, в работата, ще лекува хора, ще превежда от разнообразни езици, ще ръководи коли, дори. Но няма да може да размени човешкия разум и най-много човешката душа и добрина.
Ще има и неточности, и злоупотреби – няма по какъв начин, всяка нова мощ се опитва и в положително, и в неприятно. Но младите, като вас, ще решите накъде ще поеме: дали ще е просто инструмент, или ще позволите да ви командва “ - бързо дава отговор баба ми.
А дядо ми прибавя: „ Бъдещето на този изкуствен интелект е като бъдещето на колата, като я взехме преди време. Първо се чудихме по какъв начин се кара, след това се ядосвахме, че все нещо ѝ се скапва, а най-после се оказа, че без нея не можем. “
Изкуственият разсъдък към този момент не е единствено за програмисти, обезверени студенти или скучаещи офис чиновници, които желаят да си основат съвършена (но лишена от душа профилна снимка).
Той влиза през задната врата на селските дворове, в кухнята с бурканите лютеница и на фамилните юбилеи – с цел да напише надпис върху тортата.
Признавам, че и аз употребявам AI ежедневно, да не кажем непрекъснато - в безсънните часове на нощта в студентското общежитие, когато тъмнината тежи върху съзнанието ми, ChatGPT се трансформира в най-доверения ми събеседник.
Отговорите му обаче постоянно звучат изсъхнало и механично, доставяйки ми повече скука, в сравнение с разтуха. И въпреки всичко, за моя изненада, в фамилията ми всички към този момент имат вяра в „ мъдростта “ на логаритъма. Всеки член на семейството - в това число баба ми и дядо ми - разполага с приложението и го употребява по собствен личен метод.
Как го разбрах? Историята е много забавна.
Това лято, по време на къса отмора на село в подножието на Стара планина, бях очевидец на дребния пробив на баба ми и дядо ми в света на изкуствения разсъдък.
Дядо ми, който таман беше отпразнувал своя 80-ти рожден ден, самичък бе генерирал текста за тортата си благодарение на ChatGPT. „ Честити 80 години - 2 х €40 “ - гласяха думите, по едно и също време закачливи и въпреки всичко истински.
Бях горда, че е съумял да придаде душа даже на най-баналния отговор, изваден от логаритъм. Той също не криеше гордостта си.
Само допреди няколко години баба ми и дядо ми изрично отказваха да употребяват смарт телефони, уверени, че са прекомерно комплицирани. Днес обаче боравят с тях с лекост, наблюдават футболни резултати, пускат музика в колата, ревизират създатели и творби и неотдавна даже генерират фамилни портрети благодарение на AI.
Зад самодейността за цифровизация на фамилията сигурно стои майка ми - учителка, която неотдавна приключи с отличен курс по AI, а аз малко изпитвам завист, че не съм се сетила аз.
Когато попитах баба и дядо защо най-често се обръщат към чатбота, отговорът беше елементарен: за предписания. От вино от касис до съвършената лютеница, руло „ Стефани “ или агнешки котлети – очевидно и обичаните вкусотии на баба ми към този момент се зареждат от изкуствен интелект.
Тъй като и двамата с години отглеждат плодове и зеленчуци, друго, за което постоянно употребяват бота, е да снимат листата на някое развалено растение и да попитат: „ Какво му е и по какъв начин да го спася? “. Според тях, в огромна част от случаите ChatGPT слага вярната „ диагноза “ и предлага съответно решение за болните им домати.
Но мисля, че най-забавната част от тяхното странствуване в света на AI са диалозите, които тримата водят. Любимите ми баба и дядо, седнали под сянката на ниска круша, пият следобедното си кафе и беседват с ChatGPT.
„ Каква е разликата сред гугутка и гълъб, тъй като диспутирам с бабата по въпроса и тя не ми има вяра “, пита дядо ми, а чатботът с другарска вътрешен глас му дава отговор:
„ Дядо, слушай в този момент деликатно, че да сложим завършек на тоя спор с баба. Гугутката е по-стройна и фина птица. Представи си я като по-младата братовчедка на гълъба – с дълга опашка, по-елегантна фигура и едно светлосиво-бежово палтенце. Има си и запазена марка – една черна огърлица към врата, сякаш е поставила наниз. Гласът ѝ също е друг - тя повтаря едно меко, монотонно „ гу-гу-гу “, все едно ти нашепва приспивна ария.
Гълъбът обаче е напълно различен типаж. По-едър, по-закръглен, с по-къса опашка. Той е пъстър - може да е сив, синкав, бял, даже черен, но постоянно с повече цвят и по-малко грациозност. И гласът му е по-дълбок, по-грухтящ – няма нищо общо с монотонното гукане на гугутката.
Та в резюме, дядо: гугутката е фината дама с герданчето, а гълъбът е по-грубоватият градски чичо. “
И по този начин, разногласието им бързо е позволен. Естествено, дядо ми дава отговор с признателност на чатбота – от образование.
Баба ми, от своя страна, обожава да чете книги, когато не е в градината при зеленчуците. Естествено, може да отиде до библиотеката и да попита библиотекаря коя да бъде идната книга, която да си вземе. Но за какво? Та нали има ChatGPT?
„ Аз съм на 77 години. Обичам да чета творчеството на Петър Дънов, както и разнообразни книги за духовността и религията. Направи ми лист с 10 книги, които да прочета това лято? “ – грижливо написа баба ми в чата си с ChatGPT.
И естествено, чатботът ѝ дава съвършения лист:
И баба ми е повече от впечатлена. Въпреки че към този момент е чела някои от книгите, ми споделя, че още веднъж ще ги прочете, с цел да си ги напомни.
Другият проблем, за който GPT им оказа помощ през последните няколко месеца, е един ремонт у дома, за който са им нужни разнообразни мебели, които могат да дойдат до селото и да бъдат съединени. Така, вместо да изгубят един ден и много сила, с цел да вървят до близкия град и да обикалят по магазините, те още веднъж се „ обаждат “ на чатбота и го молят да им каже в кои магазини ще съумеят да открият съвършените мебели за обзавеждане на новата си спалня.
Въпреки че дава и някои неточни отговори, въпреки всичко след консултация с майка ми и вуйчо ми, през днешния ден някои от препоръчаните в този диалог мебели към този момент са доставени и чакат да бъдат съединени от екип в най-скоро време.
И вземам решение да завърша диалога си с тях с един фундаментален въпрос, на който не чакам кой знае какъв отговор (явно ги недооценявам прекомерно доста, за което апелирам да ми простят): Какво съгласно вас е бъдещето на изкуствения разсъдък?
„ Сега всички го гледат със боязън и любознание, но истината е, че ще стане част от живота по този начин, както токът, водата и телефонът станаха. Ще ни оказва помощ в семейството, в работата, ще лекува хора, ще превежда от разнообразни езици, ще ръководи коли, дори. Но няма да може да размени човешкия разум и най-много човешката душа и добрина.
Ще има и неточности, и злоупотреби – няма по какъв начин, всяка нова мощ се опитва и в положително, и в неприятно. Но младите, като вас, ще решите накъде ще поеме: дали ще е просто инструмент, или ще позволите да ви командва “ - бързо дава отговор баба ми.
А дядо ми прибавя: „ Бъдещето на този изкуствен интелект е като бъдещето на колата, като я взехме преди време. Първо се чудихме по какъв начин се кара, след това се ядосвахме, че все нещо ѝ се скапва, а най-после се оказа, че без нея не можем. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ