АЗПБ представи пред премиера пакет от мерки за намаляване на ценовата тежест: Подкрепа за родното производство и прозрачност по веригата
АЗПБ показа пред премиера пакет от ограничения за понижаване на ценовата тежест: Подкрепа за родното произвеждане и бистрота по веригата
След среща с министър-председателя Андрей Гюров, Асоциацията упорства за диференциран Данък добавена стойност за фермерски храни и старт на акцията „ Изберете българското "
Ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) организира през вчерашния ден основна работна среща със служебния министър-председател Андрей Гюров. По време на диалога АЗПБ показа пакет от съответни оферти за преодоляване на цените на храните и стабилизиране на бранша. Представителите на АЗПБ бяха безапелационни, че главният ценови напън върху потребителите не идва от фермерите, които работят при рекордно високи индустриални разноски и минимални маржове, а се образува по веригата на доставки.
Основен фокус: Национална акция „ Изберете българското "
За АЗПБ отбраната на родното произвеждане минава през осведомения избор на потребителя и ясната известност на българските артикули. Асоциацията упорства за неотложно пускане на национална осведомителна акция „ Изберете българското " в партньорство с сектора. Целта е да се вкара прецизна формулировка за „ български артикул " с точни критерии за генезис и вложени първични материали. Потребителите би трябвало да имат безапелационна образна гаранция, когато даден артикул е създаден на 100% от българска суровина. Паралелно с това се предлага развиване на късите вериги на доставки и въвеждане на действителен приоритет за локалните производители в учебните схеми за хранене.
Намалена ставка на Данък добавена стойност за български и биохрани
Като мярка с най-бърз резултат върху крайните цени, АЗПБ предлага въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност за интервал от 36 месеца. Предложението включва ставка до 9% Данък добавена стойност за храни за човешка консумация, създадени в България с потвърдена българска съществена съставна част, и до 5% Данък добавена стойност за биосертифицирани фермерски храни. Тази стъпка ще облекчи непосредствено потребителската кошница и ще подтиква потреблението на качествени родни артикули.
Пазарна бистрота и отбрана против нелоялни практики
Асоциацията упорства за механизъм за ежемесечен мониторинг на ценовите нива и маржовете по цялата агрохранителна верига, с цел да се отстрани осведомителната асиметрия. Предлага се въвеждане на регулаторен модел по френския образец (EGalim), който да подсигурява, че фермерите няма да бъдат принуждавани да продават под себестойност. Пакетът ограничения включва още засилен надзор върху „ сивия бранш ", цялостна възбрана на имитиращите артикули с растителни мазнини в млечния и месния бранш, както и прецизни „ огледални клаузи " - вносът от трети страни да дава отговор на същите високи стандарти, на които се подчиняват българските производители.
Намаляване на административната тежест и енергийни обезщетения
За да се резервира индустриалният потенциал на страната, АЗПБ изисква земеделският бранш да бъде включен в обезщетенията за електрическа енергия и природен газ наедно с промишлеността. Предлага се основаване на кредитни линии с държавна гаранция за мостово финансиране на вложения, както и ускорено екологично координиране посредством „ зелен кулоар " за планове, свързани с напояване и рационализация. Важен акцент е подложен и върху облекчаването на административния напън посредством използване на правилото „ Едно стопанство - една инспекция ".
„ Българският аграрни производител не желае изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен посредством напън върху първичното произвеждане, а посредством повече бистрота, обективни правила по веригата, ограничение на нелоялните практики, отбрана на потребителя и отбрана на българското произвеждане от нелоялна конкуренция. Настояваме за пакет от незабавни и работещи ограничения, които по едно и също време да защитят потребителя и да подсигуряват устойчивостта на българските производители на храни. Само по този начин може да се реализира действителен резултат върху цените, без да се подкопава индустриалният потенциал на страната.
Убедени сме, че точно с такава композиция от незабавни, стопански и стратегически ограничения България може да отговори съответно на публичното очакване за преодоляване на ценовия напън и за гарантиране на налична, качествена и конкурентоспособна българска храна, " съобщи ръководителят на АЗПБ Венцислав Върбанов.
Изх. № 005-03/26.03.2026 година
ДО: Г-Н АНДРЕЙ ГЮРОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
От името на АЗПБ бихме желали да благодарим за отправената покана и за инициирания разговор по тематиката за ограниченията за справяне с растящите цени на храните. Оценяваме високо и дейностите на държавното управление за по-строг надзор по границите и ограничение на нелоялните практики на пазара.
Искаме ясно да подчертаем, че ценовият напън върху крайния консуматор не се генерира на равнище първично произвеждане. Земеделските производители работят при мощно нарастнали разноски за сила, торове, фуражи, логистика, труд и финансиране, а при редица артикули - при най-малък или нулев марж.
Темата за цените в агрохранителната верига и справедливото разпределение на добавената стойност сред всички участници е от изключителна социална значителност. Подходът към нея следва да бъде уравновесен и ориентиран по едно и също време към отбрана на потребителя, ограничение на нелоялните практики, понижаване на натиска върху производителите и подсилване на българското произвеждане.
Отчитаме ограничавания небосвод на служебното държавно управление и неналичието на признат държавен бюджет. Въпреки това предлагаме пакет от ограничения, които могат да бъдат задвижени неотложно и които са ориентирани по едно и също време към преодоляване на ценовия напън, продоволствената сигурност на страната, устойчивостта на агросектора и отбраната на потребителите.
I. Мерки с неотложен резултат върху цените и пазара
1. Повишаване на прозрачността в ценообразуването. Липсата на бистрота в междинните стадии на веригата за доставки на храни постоянно води до осведомителна асиметрия, което основава неефективност и разрешава образуването на непропорционални маржове. Необходим е непрекъснат механизъм за по-голяма бистрота в ценовите процеси и ежемесечен мониторинг на ценовите нива и маржовете по агрохранителната верига.
2. Подобряване на договорните връзки и унищожаване на нелоялни практики
Да се ускори отбраната на земеделските производители и производителите на храни от нелоялни търговски практики, в това число „ противоположното фактуриране ", неразбираеми и дискриминационни договорни клаузи, липса на предвидимост в договорите и едностранни промени в изискванията на доставките и заплащането.
3. Предпазен механизъм против продажба под себестойност и регулаторен механизъм по френския модел EGalim. Да се вкара механизъм, гарантиращ, че производителите не са принудени да продават под себестойност, както и да се проучва и приготви законодателен механизъм по френския модел, при който при внезапен растеж на индустриалните разноски се обезпечава по-справедлива и навременна актуализация на изкупните цени, тъй че натискът да не остава напълно върху фермера.
4. Засилен и ефикасен надзор при предлагането на храни. Засилването на контрола и повишението на успеваемостта в работата на контролните органи КЗП, Комисия за защита на конкуренцията и БАБХ ще допринесат за обезпечаване на бистрота и преданост и за отбрана на потребителите от голословно нарастване на цените в комерсиалните вериги.
5. Контрол на „ сивия бранш ". Засилен синхрон сред БАБХ, Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници " за отбрана на легалните производители и ограничение на нелоялните практики.
6. Забрана на имитиращите артикули. Пълно унищожаване на растителните мазнини в млечния и месния бранш за отбрана на здравето на популацията и справяне с нелоялната конкуренция.
7. Засилено етикетиране и проследимост. Задължително и ясно обозначаване на произхода, както и на основни данни за предпазване и топене при скотски артикули, влаганите първични материали (особено при млечните артикули и меда), тъй че потребителят да разполага с цялостна и разбираема информация.
8. Съответствие на стандартите за импорт от трети страни с тези за българските храни
Стандартите за храните, внасяни от трети страни, би трябвало да дават отговор на българските и европейските условия, с цел да се подсигурява сигурността и здравето на потребителите и да се предпазят родните производители от нелоялна конкуренция.
9. Засилен непрекъснат граничен надзор. Постоянен лабораторен надзор за пестициди, неразрешени в Европейски Съюз, както и за сходство на вноса от трети страни с европейските условия за сигурност и произвеждане. Засилен надзор е нужен и във връзка с незаконния импорт на животни, който е в основата на появяването и разпространяването на заболявания по животните.
10. Включване на агросектора в процеса по подготовка на национални позиции и отбрана на огледални клаузи в комерсиалните съглашения. България да упорства за използване на „ огледални клаузи ", тъй че вносът от трети страни да дава отговор на същите стандарти, които се ползват към европейските производители (в подтекста на либерализираната търговия със страните от МЕРКОСУР, както и за 3ти страни по всички действащи/предстоящи за ратификация търговски съглашения на ЕС). Агросекторът да бъде действително включен в процеса по подготовка на национални позиции по тематиките с либерализацията на търговията на Европейски Съюз с трети страни, което да подсигурява бистрота и либералност при вземането на решения.
11. Намалена ставка на Данък добавена стойност за български фермерски и биохрани
ставка в размер до 9% Данък добавена стойност за храни за човешка консумация, създадени и модифицирани в България, при които главната съставна част е българска суровина с потвърден произход;
ставка в размер до 5% Данък добавена стойност за биосертифицирани храни за човешка консумация, създадени и модифицирани в България, при които главната съставна част е българска биосертифицирана суровина с потвърден произход;
използване на мярката като краткотраен режим за период от 36 месеца, с следваща оценка на резултата и опция за използването ѝ на непрекъсната основа.
12. Развитие на късите вериги на доставки и директните продажби. Разширяването на опциите за директни продажби и къси вериги на доставки ще способства за по-голяма непоклатимост на цените и по-добра позиция на фермерите на пазара.
13. Училищни схеми с приоритет за локални производители. По Наредба № 3 да се вкара действителен приоритет за локални производители и къси вериги на доставка. В практиката на Европейски Съюз късите вериги се поддържат като модел с най-малък брой медиатори сред производителя и крайния консуматор.
14. Национална акция „ Изберете българското ". Незабавно пускане на нацонална осведомителна акция в партньорство с браншовите организации.
15. Ясна известност на българските артикули. Да се обсъдят механизми за ясна формулировка на „ български артикул ", с точни критерии за генезис, вложени първични материали и известност от потребителите, в това число посредством ясно означение, че продуктът е 100 % създаден от българска суровина.
II. Мерки за понижаване на себестойността и натиска върху производителя
16. Гаранции в Бюджет 2026. Гарантиране на средствата за държавни помощи за бранш земеделие с оглед справяне с рецесиите в отглеждането на животни (поява и разпространяване на епизоотии, очистване на стада и др.) и растениевъдството (загуба на индустриален капацитет и унижена годишна продукция заради рискови метеорологични прояви, включително пожари).
17. Нова антикризисна мярка посредством 5-то изменение на Стратегическия проект. Да се отвори 5-то изменение на Стратегическия проект с нова антикризисна мярка, която да се финансира отчасти с блокираните средства за Взаимоспомагателния фонд. Това е по-справедлив, по-навременен и по-ефективен инструмент, по който Министерство на земеделието и храните, Държавна фирма „ Земеделие " и бенефициентите към този момент имат административен и на практика опит.
18. Европейска дипломация за краткотрайна спешна рамка. България да инициира в границите на Съвета на Европейски Съюз разискване на нова краткотрайна спешна рамка с оглед отражението на войните в Украйна и Близкия изток върху цените на енергоносителите и индустриалните разноски, като интензивно търси съдружници измежду страните членки.
19. Енергийни обезщетения за агросектора. Земеделският бранш да бъде включен в обезщетенията за електрическа енергия и природен газ наедно с промишлеността.
20. Позиция на България по CBAM за торовете. България да отбрани дейна позиция за отсрочване и изцяло преразглеждане на въглеродните тежести върху торовете, тйи като вносната подготвена продукция от трети страни не е подложена на еквивалентни условия и европейския агрохранителен бранш губи конкуретоспсобност.
21. Схеми за реализация по Регламент 2022/2472 (ABER). Да се изследва целесъобразността от нова нотификация по този механизъм, в това число за обезщетения на логистиката и за доставки на българска продукция до комерсиалната мрежа (България има опит в използването на тези ограничения за реализация на месо през кланиците и на плодове и зеленчуци през магазините).
22. Финансов инструмент за осъществяване на капиталови планове. Създаване на кредитна линия с държавна гаранция за мостово финансиране на утвърдени вложения на фермери и преработватели, тъй че модернизацията да не се блокира заради дефицит на оборотни средства.
III. Стратегически ограничения, значими за устойчивостта на цените
23. Инвестиционен фокус в Държавна фирма „ Земеделие ". Приоритетно одобрение на планове за рационализация на стопанства и за преправка, подадени в границите на последните приеми по Стратегическия проект.
24. Интервенция II.Г.4 от Стратегическия проект поОСП. Незабавен старт на приема за възобновяване на индустриалния капацитет и за биосигурност в стопанствата, съгласно предложенията на браншовите организации за по-справедливо ориентиране на европейските средства за идния банкет.
25. „ Зелен кулоар " сред Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите. Ускорено екологично координиране по реда на Закон за опазване на околната среда, Закон за биологичното разнообразие и Закона за водите на капиталови планове, най-много за напояване, само че също и за рационализация на стопанства и преработвателни предприятия.
26. Държавни вложения в хидромелиорации и противоградова отбрана. Да се остойностят и заложат в плана на Закона за държавния бюджет и средносрочната 3-годишна прогноза нужните средства за възобновяване на хидромелиоративната инфраструктура, вложения в „ Напоителни системи " и разширение на покритието на противоградовата отбрана.
27. „ Едно стопанство - една инспекция ". Намаляване на административната тежест посредством съгласуване и сливане на инспекциите, с публично използване на опциите по Омнибус пакета за ОСП 2023-2027. България следва да уведоми Европейската комисия до края на март 2026 година, че ще ползва тази опция.
28. Преразглеждане на листата на МФ за артикули с висок фискален риск. Да се направи оценка на резултата от използването на режима върху легалния бизнес, дружно с сектора, и при нужда да се редуцира обсегът за агрохранителния бранш.
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕМИЕР,
Българският аграрни производител не желае изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен посредством напън върху първичното произвеждане, а посредством повече бистрота, обективни правила по веригата, ограничение на нелоялните практики, отбрана на потребителя и отбрана на българското произвеждане от нелоялна конкуренция.
Настояваме за пакет от незабавни и работещи ограничения, които по едно и също време да защитят потребителя и да подсигуряват устойчивостта на българските производители на храни. Само по този начин може да се реализира действителен резултат върху цените, без да се подкопава индустриалният потенциал на страната.
Убедени сме, че точно с такава композиция от незабавни, стопански и стратегически ограничения България може да отговори съответно на публичното очакване за преодоляване на ценовия напън и за гарантиране на налична, качествена и конкурентоспособна българска храна.
С почитание,
Венцислав Върбанов
Председател на УС на АЗПБ и на УС на Българска агрохранителна камара (БАхК)
26 март 2026 година
гр. София
След среща с министър-председателя Андрей Гюров, Асоциацията упорства за диференциран Данък добавена стойност за фермерски храни и старт на акцията „ Изберете българското "
Ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) организира през вчерашния ден основна работна среща със служебния министър-председател Андрей Гюров. По време на диалога АЗПБ показа пакет от съответни оферти за преодоляване на цените на храните и стабилизиране на бранша. Представителите на АЗПБ бяха безапелационни, че главният ценови напън върху потребителите не идва от фермерите, които работят при рекордно високи индустриални разноски и минимални маржове, а се образува по веригата на доставки.
Основен фокус: Национална акция „ Изберете българското "
За АЗПБ отбраната на родното произвеждане минава през осведомения избор на потребителя и ясната известност на българските артикули. Асоциацията упорства за неотложно пускане на национална осведомителна акция „ Изберете българското " в партньорство с сектора. Целта е да се вкара прецизна формулировка за „ български артикул " с точни критерии за генезис и вложени първични материали. Потребителите би трябвало да имат безапелационна образна гаранция, когато даден артикул е създаден на 100% от българска суровина. Паралелно с това се предлага развиване на късите вериги на доставки и въвеждане на действителен приоритет за локалните производители в учебните схеми за хранене.
Намалена ставка на Данък добавена стойност за български и биохрани
Като мярка с най-бърз резултат върху крайните цени, АЗПБ предлага въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност за интервал от 36 месеца. Предложението включва ставка до 9% Данък добавена стойност за храни за човешка консумация, създадени в България с потвърдена българска съществена съставна част, и до 5% Данък добавена стойност за биосертифицирани фермерски храни. Тази стъпка ще облекчи непосредствено потребителската кошница и ще подтиква потреблението на качествени родни артикули.
Пазарна бистрота и отбрана против нелоялни практики
Асоциацията упорства за механизъм за ежемесечен мониторинг на ценовите нива и маржовете по цялата агрохранителна верига, с цел да се отстрани осведомителната асиметрия. Предлага се въвеждане на регулаторен модел по френския образец (EGalim), който да подсигурява, че фермерите няма да бъдат принуждавани да продават под себестойност. Пакетът ограничения включва още засилен надзор върху „ сивия бранш ", цялостна възбрана на имитиращите артикули с растителни мазнини в млечния и месния бранш, както и прецизни „ огледални клаузи " - вносът от трети страни да дава отговор на същите високи стандарти, на които се подчиняват българските производители.
Намаляване на административната тежест и енергийни обезщетения
За да се резервира индустриалният потенциал на страната, АЗПБ изисква земеделският бранш да бъде включен в обезщетенията за електрическа енергия и природен газ наедно с промишлеността. Предлага се основаване на кредитни линии с държавна гаранция за мостово финансиране на вложения, както и ускорено екологично координиране посредством „ зелен кулоар " за планове, свързани с напояване и рационализация. Важен акцент е подложен и върху облекчаването на административния напън посредством използване на правилото „ Едно стопанство - една инспекция ".
„ Българският аграрни производител не желае изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен посредством напън върху първичното произвеждане, а посредством повече бистрота, обективни правила по веригата, ограничение на нелоялните практики, отбрана на потребителя и отбрана на българското произвеждане от нелоялна конкуренция. Настояваме за пакет от незабавни и работещи ограничения, които по едно и също време да защитят потребителя и да подсигуряват устойчивостта на българските производители на храни. Само по този начин може да се реализира действителен резултат върху цените, без да се подкопава индустриалният потенциал на страната.
Убедени сме, че точно с такава композиция от незабавни, стопански и стратегически ограничения България може да отговори съответно на публичното очакване за преодоляване на ценовия напън и за гарантиране на налична, качествена и конкурентоспособна българска храна, " съобщи ръководителят на АЗПБ Венцислав Върбанов.
Изх. № 005-03/26.03.2026 година
ДО: Г-Н АНДРЕЙ ГЮРОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
От името на АЗПБ бихме желали да благодарим за отправената покана и за инициирания разговор по тематиката за ограниченията за справяне с растящите цени на храните. Оценяваме високо и дейностите на държавното управление за по-строг надзор по границите и ограничение на нелоялните практики на пазара.
Искаме ясно да подчертаем, че ценовият напън върху крайния консуматор не се генерира на равнище първично произвеждане. Земеделските производители работят при мощно нарастнали разноски за сила, торове, фуражи, логистика, труд и финансиране, а при редица артикули - при най-малък или нулев марж.
Темата за цените в агрохранителната верига и справедливото разпределение на добавената стойност сред всички участници е от изключителна социална значителност. Подходът към нея следва да бъде уравновесен и ориентиран по едно и също време към отбрана на потребителя, ограничение на нелоялните практики, понижаване на натиска върху производителите и подсилване на българското произвеждане.
Отчитаме ограничавания небосвод на служебното държавно управление и неналичието на признат държавен бюджет. Въпреки това предлагаме пакет от ограничения, които могат да бъдат задвижени неотложно и които са ориентирани по едно и също време към преодоляване на ценовия напън, продоволствената сигурност на страната, устойчивостта на агросектора и отбраната на потребителите.
I. Мерки с неотложен резултат върху цените и пазара
1. Повишаване на прозрачността в ценообразуването. Липсата на бистрота в междинните стадии на веригата за доставки на храни постоянно води до осведомителна асиметрия, което основава неефективност и разрешава образуването на непропорционални маржове. Необходим е непрекъснат механизъм за по-голяма бистрота в ценовите процеси и ежемесечен мониторинг на ценовите нива и маржовете по агрохранителната верига.
2. Подобряване на договорните връзки и унищожаване на нелоялни практики
Да се ускори отбраната на земеделските производители и производителите на храни от нелоялни търговски практики, в това число „ противоположното фактуриране ", неразбираеми и дискриминационни договорни клаузи, липса на предвидимост в договорите и едностранни промени в изискванията на доставките и заплащането.
3. Предпазен механизъм против продажба под себестойност и регулаторен механизъм по френския модел EGalim. Да се вкара механизъм, гарантиращ, че производителите не са принудени да продават под себестойност, както и да се проучва и приготви законодателен механизъм по френския модел, при който при внезапен растеж на индустриалните разноски се обезпечава по-справедлива и навременна актуализация на изкупните цени, тъй че натискът да не остава напълно върху фермера.
4. Засилен и ефикасен надзор при предлагането на храни. Засилването на контрола и повишението на успеваемостта в работата на контролните органи КЗП, Комисия за защита на конкуренцията и БАБХ ще допринесат за обезпечаване на бистрота и преданост и за отбрана на потребителите от голословно нарастване на цените в комерсиалните вериги.
5. Контрол на „ сивия бранш ". Засилен синхрон сред БАБХ, Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници " за отбрана на легалните производители и ограничение на нелоялните практики.
6. Забрана на имитиращите артикули. Пълно унищожаване на растителните мазнини в млечния и месния бранш за отбрана на здравето на популацията и справяне с нелоялната конкуренция.
7. Засилено етикетиране и проследимост. Задължително и ясно обозначаване на произхода, както и на основни данни за предпазване и топене при скотски артикули, влаганите първични материали (особено при млечните артикули и меда), тъй че потребителят да разполага с цялостна и разбираема информация.
8. Съответствие на стандартите за импорт от трети страни с тези за българските храни
Стандартите за храните, внасяни от трети страни, би трябвало да дават отговор на българските и европейските условия, с цел да се подсигурява сигурността и здравето на потребителите и да се предпазят родните производители от нелоялна конкуренция.
9. Засилен непрекъснат граничен надзор. Постоянен лабораторен надзор за пестициди, неразрешени в Европейски Съюз, както и за сходство на вноса от трети страни с европейските условия за сигурност и произвеждане. Засилен надзор е нужен и във връзка с незаконния импорт на животни, който е в основата на появяването и разпространяването на заболявания по животните.
10. Включване на агросектора в процеса по подготовка на национални позиции и отбрана на огледални клаузи в комерсиалните съглашения. България да упорства за използване на „ огледални клаузи ", тъй че вносът от трети страни да дава отговор на същите стандарти, които се ползват към европейските производители (в подтекста на либерализираната търговия със страните от МЕРКОСУР, както и за 3ти страни по всички действащи/предстоящи за ратификация търговски съглашения на ЕС). Агросекторът да бъде действително включен в процеса по подготовка на национални позиции по тематиките с либерализацията на търговията на Европейски Съюз с трети страни, което да подсигурява бистрота и либералност при вземането на решения.
11. Намалена ставка на Данък добавена стойност за български фермерски и биохрани
ставка в размер до 9% Данък добавена стойност за храни за човешка консумация, създадени и модифицирани в България, при които главната съставна част е българска суровина с потвърден произход;
ставка в размер до 5% Данък добавена стойност за биосертифицирани храни за човешка консумация, създадени и модифицирани в България, при които главната съставна част е българска биосертифицирана суровина с потвърден произход;
използване на мярката като краткотраен режим за период от 36 месеца, с следваща оценка на резултата и опция за използването ѝ на непрекъсната основа.
12. Развитие на късите вериги на доставки и директните продажби. Разширяването на опциите за директни продажби и къси вериги на доставки ще способства за по-голяма непоклатимост на цените и по-добра позиция на фермерите на пазара.
13. Училищни схеми с приоритет за локални производители. По Наредба № 3 да се вкара действителен приоритет за локални производители и къси вериги на доставка. В практиката на Европейски Съюз късите вериги се поддържат като модел с най-малък брой медиатори сред производителя и крайния консуматор.
14. Национална акция „ Изберете българското ". Незабавно пускане на нацонална осведомителна акция в партньорство с браншовите организации.
15. Ясна известност на българските артикули. Да се обсъдят механизми за ясна формулировка на „ български артикул ", с точни критерии за генезис, вложени първични материали и известност от потребителите, в това число посредством ясно означение, че продуктът е 100 % създаден от българска суровина.
II. Мерки за понижаване на себестойността и натиска върху производителя
16. Гаранции в Бюджет 2026. Гарантиране на средствата за държавни помощи за бранш земеделие с оглед справяне с рецесиите в отглеждането на животни (поява и разпространяване на епизоотии, очистване на стада и др.) и растениевъдството (загуба на индустриален капацитет и унижена годишна продукция заради рискови метеорологични прояви, включително пожари).
17. Нова антикризисна мярка посредством 5-то изменение на Стратегическия проект. Да се отвори 5-то изменение на Стратегическия проект с нова антикризисна мярка, която да се финансира отчасти с блокираните средства за Взаимоспомагателния фонд. Това е по-справедлив, по-навременен и по-ефективен инструмент, по който Министерство на земеделието и храните, Държавна фирма „ Земеделие " и бенефициентите към този момент имат административен и на практика опит.
18. Европейска дипломация за краткотрайна спешна рамка. България да инициира в границите на Съвета на Европейски Съюз разискване на нова краткотрайна спешна рамка с оглед отражението на войните в Украйна и Близкия изток върху цените на енергоносителите и индустриалните разноски, като интензивно търси съдружници измежду страните членки.
19. Енергийни обезщетения за агросектора. Земеделският бранш да бъде включен в обезщетенията за електрическа енергия и природен газ наедно с промишлеността.
20. Позиция на България по CBAM за торовете. България да отбрани дейна позиция за отсрочване и изцяло преразглеждане на въглеродните тежести върху торовете, тйи като вносната подготвена продукция от трети страни не е подложена на еквивалентни условия и европейския агрохранителен бранш губи конкуретоспсобност.
21. Схеми за реализация по Регламент 2022/2472 (ABER). Да се изследва целесъобразността от нова нотификация по този механизъм, в това число за обезщетения на логистиката и за доставки на българска продукция до комерсиалната мрежа (България има опит в използването на тези ограничения за реализация на месо през кланиците и на плодове и зеленчуци през магазините).
22. Финансов инструмент за осъществяване на капиталови планове. Създаване на кредитна линия с държавна гаранция за мостово финансиране на утвърдени вложения на фермери и преработватели, тъй че модернизацията да не се блокира заради дефицит на оборотни средства.
III. Стратегически ограничения, значими за устойчивостта на цените
23. Инвестиционен фокус в Държавна фирма „ Земеделие ". Приоритетно одобрение на планове за рационализация на стопанства и за преправка, подадени в границите на последните приеми по Стратегическия проект.
24. Интервенция II.Г.4 от Стратегическия проект поОСП. Незабавен старт на приема за възобновяване на индустриалния капацитет и за биосигурност в стопанствата, съгласно предложенията на браншовите организации за по-справедливо ориентиране на европейските средства за идния банкет.
25. „ Зелен кулоар " сред Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите. Ускорено екологично координиране по реда на Закон за опазване на околната среда, Закон за биологичното разнообразие и Закона за водите на капиталови планове, най-много за напояване, само че също и за рационализация на стопанства и преработвателни предприятия.
26. Държавни вложения в хидромелиорации и противоградова отбрана. Да се остойностят и заложат в плана на Закона за държавния бюджет и средносрочната 3-годишна прогноза нужните средства за възобновяване на хидромелиоративната инфраструктура, вложения в „ Напоителни системи " и разширение на покритието на противоградовата отбрана.
27. „ Едно стопанство - една инспекция ". Намаляване на административната тежест посредством съгласуване и сливане на инспекциите, с публично използване на опциите по Омнибус пакета за ОСП 2023-2027. България следва да уведоми Европейската комисия до края на март 2026 година, че ще ползва тази опция.
28. Преразглеждане на листата на МФ за артикули с висок фискален риск. Да се направи оценка на резултата от използването на режима върху легалния бизнес, дружно с сектора, и при нужда да се редуцира обсегът за агрохранителния бранш.
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕМИЕР,
Българският аграрни производител не желае изключения, а равнопоставеност. Проблемът с високите цени не може да бъде решен посредством напън върху първичното произвеждане, а посредством повече бистрота, обективни правила по веригата, ограничение на нелоялните практики, отбрана на потребителя и отбрана на българското произвеждане от нелоялна конкуренция.
Настояваме за пакет от незабавни и работещи ограничения, които по едно и също време да защитят потребителя и да подсигуряват устойчивостта на българските производители на храни. Само по този начин може да се реализира действителен резултат върху цените, без да се подкопава индустриалният потенциал на страната.
Убедени сме, че точно с такава композиция от незабавни, стопански и стратегически ограничения България може да отговори съответно на публичното очакване за преодоляване на ценовия напън и за гарантиране на налична, качествена и конкурентоспособна българска храна.
С почитание,
Венцислав Върбанов
Председател на УС на АЗПБ и на УС на Българска агрохранителна камара (БАхК)
26 март 2026 година
гр. София
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ