Азербайджан постигна съгласие с ЕС да увеличи доставките на газ

Азербайджан реализира единодушие с Европейски Съюз да усили доставките на газ за Европа, само че европейските купувачи на газ към момента не са удостоверили търсенето си.  Тъй като няма дълготрайни задължения от Европа пораждат опасения по отношение на вложенията за разширение на газопроводите и увеличение на производството. Потенциалното създаване на газов хъб в Турция може да предложи решение, улесняващо търговията с разнообразни газови източници, в това число азербайджански и LNG, написа в обява за  Eurasianet.org David O’Byrne. Договорените през предходната година проекти сред Азербайджан и Европейския съюз за удвояване на количеството газ от Баку за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно, са отсрочени, защото европейските купувачи на газ към момента не са удостоверили, че ще одобряват газа. Говорейки пред кореспонденти на кръгла маса в турската столица Анкара на 14 септември, турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар удостовери, че неговото министерство е инструктирало оператора на газопровода TANAP, който придвижва азерски газ през Турция до Гърция, да приготви разширението на газопровода до цялостният му потенциал от 31 милиарда кубически метра годишно, тъй че да може да придвижва спомагателните 10 милиарда кубически метра годишно. В същото време добави, че доколкото му е известно, към момента нито операторите на главните газови залежи в Азербайджан, нито тези на трите газопровода, които придвижват газ от Азербайджан до европейските пазари, са получили удостоверение, че фактически има пазар за синьото гориво в Европа. „ Не съм напълно сигурен дали европейският пазар е подготвен да получава повече газ в дълготраен проект от TANAP “, сподели той, като изясни, че е обсъждал въпроса доста пъти с азербайджанската държавна петролна компания SOCAR, която е сътрудник във всички газови залежи на страната и в трите директни газопровода, които придвижват газа за Европа. „ Не мисля, че от европейска страна поемат пълностоен дълготраен ангажимент за поемането на този спомагателен газ. Без този ангажимент не мисля, че разширението е допустимо “, добави той, обяснявайки, че без задължения за закупуване на спомагателния газ, даже фирмите, експлоатиращи газовите залежи в Азербайджан, няма да могат да влагат за разширение на производството до нужното равнище за производството на спомагателните количества газ. Още по тематиката Природен газ 12 юни 2023 Природен газ 6 фев 2023 Природен газ 2 сеп 2022 Притежаваният от Азербайджан (58%), Турция (30%) и BP (12%), TANAP е един от трите газопровода, които образуват подкрепяният от Европейски Съюз Южен газов кулоар, плануван още през 90-те години и, по който най-сетне през 2020 година започнаха да се доставят до 10 милиарда кубични метра газ годишно за Европа. И трите газопровода ще би трябвало да бъдат разширени до цялостния им потенциал, с цел да се обезпечи опция износът да доближи 20 милиарда кубични метра годишно. Това уголемение обаче ще изисква обилни вложения за създаване на спомагателни компресорни станции, което от своя страна изисква гаранции за съществуването надлежно на спомагателен газ за запълване на разширените газопроводи, както и, че този спомагателен газ може да бъде продаден. Плановете за удвояване на износа на азерски газ за Европа бяха контрактувани в границите на меморандум за съгласие сред Европейския съюз и Азербайджан, подписан през юли предходната година. Споразумението беше подписано след нахлуването на Русия в Украйна през февруари предходната година на фона на възходящите страхове, че загубата на импорт на съветски газ от над 180 милиарда кубически метра годишно ще остави Европа в дефицит, което ще докара до обилни спирания на електрозахранването. Формулировката обаче не означаваше формален ангажимент, а единствено сигнализираше, че двете страни са се съгласили да се „ стремят “ да поддържат удвояването на износа на азерски газ за Европа до „ минимум 20 милиарда кубически метра газ годишно до 2027 година, в сходство с комерсиалната жизненост и търсенето на пазара. " Европа се сблъска с невиждани нараствания на цените на силата, а дефицитът на континента бе избегнат с помощта на доста нараствания импорт на полутечен природен газ (LNG) и на високото производството на електрическа енергия от други източници като въглища, нуклеарни и възобновими източници. Това сложи и двете страни пред главоблъсканица. Ако няма дефицит на газ, няма обезпечен пазар за спомагателните количества, които Азербайджан би трябвало да доставя, а и няма причина да се влага в разширение на производството или потенциала на газопроводите. В същото време към момента не е ясно какъв брой спомагателен газ Азербайджан ще може да достави и по кое време. Настоящият индустриален потенциал на ръководеното от BP газово находище Шах Дениз, от което се доставя по-голямата част от газа, изнасян от Азербайджан, не е в положение да обезпечи нужните спомагателни 10 милиарда кубични метра газ. BP стартира да пробива проучвателни кладенци, които може да са в положение да обезпечат повече газ, само че не е ясно дали ще открият размери, годни за комерсиална употреба. Дори и това да се случи, стартирането на тези кладенци в употреба ще отнеме време и ще изисква спомагателни вложения. Това от своя страна значи и нужда от някаква форма на гаранция, че този газ ще откри пазар. Освен това френската Total Energies неотдавна стартира произвеждане на към 1,5 милиарда кубични метра газ годишно от газовото находище Абшерон в Азербайджан. Това може да докара до нарастване до към 5,5 милиарда кубически метра годишно, само че още веднъж ще изисква повече вложения, за които операторите ще търсят задължения, че този газ може да бъде продаден. Азербайджан към този момент съумя да усили износа си на газ за Европа до 11,4 милиарда кубически метра през предходната година. Очаква се през тази година да доближи 11,6 милиарда кубически метра. Въпреки това Баку има също и задължения да доставя газ на своите съседи Грузия и Турция, възходящо вътрешно търсене. Увеличеният експорт от предходната година беше осъществен частично посредством комплицирано съглашение за суап на газ с Туркменистан и Иран, което неотдавна беше в допълнение разширено и може да бъде направено още веднъж, както и частично посредством вноса от  Азербайджан на съветски газ (в несъгласие с политическото желание на съглашението сред Азербайджан и Европейски Съюз за понижаване на зависимостта на Европейски Съюз от съветски газ). Не е ясно доколко тази " суап " договорка може да бъде разширена и даже дали газът, с генезис от Иран, може да се употребява за обезпечаване на експорт за Европа, като се има поради, че Техеран към момента е обект на интернационалните наказания. Също по този начин не е ясно дали военната атака на Азербайджан за вдишване на цялостен надзор над Нагорни Карабах ще има някакво влияние върху връзките на Европейски Съюз с Баку, а оттова и върху бъдещата търговия с газ. Говорейки на 24 септември, френският президент Еманюел Макрон упрекна азербайджанските управляващи, че са „ свободни “ и „ заплашват границата на Армения “. А на 25 септември Дейвид Макалистър, ръководител на комисията по външни работи на Европейския парламент, предложи Европейски Съюз „ би трябвало да даде да се разбере, че всеки опит за унищожаване или насила на арменското население от района на Нагорни Карабах ще има съществени последствия за нашите връзки с Азербайджан “. (Всъщност наподобява, че по-голямата част от популацията на района е решило да избяга, вместо да живее под азербайджанско ръководство.) Турският газов хъб ще има потребност от газ Решението на главоблъсканицата може да пристигна от Турция, под формата на планувания от Анкара газов хъб в северозападна Турция, покрай четирите тръбопроводни връзки на страната, които към този момент транзитират газ за Европа. Въпреки че детайлностите към момента не са финализирани и оповестени, това, което Анкара планува е точка за търговия като Title Transfer Facility (TTF) като в Нидерландия, платформа на която търгува газ, идващ от голям брой източници или по газопровод, или като полутечен природен газ. Говорейки на кръглата си маса, турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар изясни по какъв начин той вижда газа от разнообразни източници - през газопровод и LNG, идващи до Турция, тъй че да могат да се търгуват на съществуващата турска енергийна борса EPIAS в Истанбул, която към този момент търгува с газ за турския пазар. Това обаче изисква газ, който може да се търгува от голям брой източници. Сега Турция има забележителен свръхкапацитет за импорт на LNG, а и внася газ през газопроводи от Азербайджан, Русия и Иран. С интернационалните наказания, които евентуално ще лимитират преноса, както на съветски, по този начин и на ирански газ към Европа през турския хъб, това евентуално оставя единствено втечнения природен газ и азербайджанския, предлагайки вероятен тласък за вложения за увеличение, както на азерското произвеждане на газ, по този начин и на потенциала на газопроводите за транспорт на спомагателни количества газ за Европа.