Аз - в ролята на натрапница. Трябва да съм била

Аз - в ролята на натрапница. Трябва да съм била доста сляпа от обич, пък и с мъжа ми имаме 17 години разлика, та когато се влюбих, си бях момиченце - на 21 години, и много-много не си давах сметка за някои неща, само че като се замисля - още през цялото време е било ясно, че не ме чака нищо положително в тоя дом. Чаровен, занимателен, разведен и без деца - подобен беше Стоян, когато го срещнах.

Аз бях приключила гимназия доскоро повече от година и работех в пекарна - продавах закуски, самун, сладкиши. Стоян пристигна първия път инцидентно, само че последователно стартира да идва постоянно. Сприятелихме се и един ден ме предложения на среща... Да го кажем - класическа любовна история.

Докато се срещахме понякога, всичко беше отлично. Разбирахме се прелестно, имахме доста общи ползи, Стоян беше доста отстъпчив и демонстрираше схващане към моите проблеми.

Но в никакъв случай не ме водеше в дома си и не ме запознаваше с околните си. Докато не взехме решение да заживеем дружно. Всъщност Стоян ми направи и предложение за брак, само че не бяхме определили дата за женитба, просто взехме решение да заживеем дружно. У тях. Но за моя изненада, това включваше и майка му, която беше тогава на 78 години.

Помня, че когато се запознавах с нея, ѝ занесох цвете в саксия и други дарове, които тя остави встрани, без да огледа и даже не благодари. Всъщност даже не отдели време, с цел да се опознаем, да поговорим. Синът ѝ довел някаква жена или, да си го кажем напряко, натрапница.

Като заживяхме дружно, майка му не ми даваше нищо да пипна в къщата им. Ако преместех мястото на нещо, с цел да подредя и моите неща, тя незабавно връщаше нещата постарому. Бях купила едни възглавнички за столовете в кухнята - в действителност ги избрахме дружно със Стоян. Но щом ги сложих на столовете, още на другия ден тя постели от горната страна им някакви губерчета.

И все по този начин... И най-много, непрестанно разправяше на Стоян, че няма потребност да прави женитба и да се дами за мен. Била съм елементарна, била съм от оскъдно семейство, родителите ми били разведени и т. н. И Стоян я слушаше за всичко. По-скоро за нищо не смееше да й се опълчи намерено. Дори и за сватбата.

Лъжа след неистина. Зад гърба на майка си, Стоян други ги редеше: споделяше, че ще търсим жилище да се изнесем чартърен, че ме схваща, само че не може да се кара с майка си и т. н. И фактически, постоянно преглеждахме обявите за жилища чартърен, само че Стоян все нещо не им харесваше - било местоположението, било ревюто, било цената... Тогава въобще не си давах сметка, че на него вкъщи при мама, която му прислужваше за всичко, си му беше освен най-евтино, само че и най-добре.

На път бях да се махна от този дом, когато открих, че съм бременна. Отново повдигнах въпроса за преместването и Стоян още веднъж ми даде обещание, че ще търсим жилище.

Но по този начин и си останахме вкъщи при дамата, която не ме искаше за снаха.

Майка, само че не и брачна половинка! Когато се роди Даниела, се концентрирах в грижите за нея. Дразнеха ме от ден на ден неща вкъщи, само че по този начин или другояче, в този момент главно се занимавах с детето. А Стоян, очевидно стартира да се усеща подценен, тъй като отделях по-малко внимание на него, защото напълно сама се грижех за бебето. Майка му, несъмнено, не ми помагаше. Тъй като не бяхме женени със сина ѝ, тя даже си разреши да назова веднъж детето ми „ копеле “ - не в наличието на Стоян, несъмнено...

А „ щастливият баща “ никак не се усещаше благополучен. Изнервяше се, че детето реве, оплакваше се, че не може да се наспи, поради нощните хранения и рев... И, все по-често си намираше мотиви да закъснява вечер след работа.

Един ден, той таман се прибра и аз го помолих да погледа дребната, с цел да отида до магазина, когато майка му го придърпа да му каже нещо. След малко Стоян съобщи, че излиза, тъй като трябвало да върви да помогне незабавно нещо на близка на братовчедка му! И излезе, макар митингите ми.

А то се оказа, напълно друга! Няколко месеца по-късно разбрах, че Стоян се вижда с друга жена. Нея майка му я беше харесала - онази, близката на братовчедката... Същата понастоящем е брачна половинка на Стоян. А аз и щерка ми си заминахме да живеем в родния ми град - при моите близки.

Сега съм надалеч по-щастлива, тъй като към мен са хора, които ме поддържат и обичат. Но към момента ме боли от неприятното отношение на майката на Стоян и най-много от неговото изменничество. Да, знам, той не си заслужава да ми е мъчително за него. Но мен все си ме боли понякога, най-много поради неправдата.