Аз уважавам мъжете. Но само мъжете, а не лицата от мъжки пол!
Аз почитам мъжете. Те вършат живота забавен, те подават ръка, отварят вратата, купуват шоколад и рокли. Те ни посрещат на летището. Те вървят на война, в случай че има такава. Те са смели.
Аз почитам мъжете. Те споделят “без въпроси ”, “няма проблем ” – и проблем в действителност няма…
Те идват за нас в университета, возят ни, изпращат ни до дома и ни завиват с одеяло, харесва им да ни гледат и без грим, хващат ни за ръка, в случай че ги излъжем, на тях им се коства че сме мънички и би трябвало да ни прегърнат. Прави са.
Те стават татковци, те дават семейството си на децата ни. Те ни пазят. Те ухаят на безценен парфюм.
Аз почитам мъжете!
Думите им по постоянно съответстват с постъпките. Те по-добре знаят всичко от нас.
На тях им е забавно където сме ние. Те упорито желаят да платят кафето ни, даже без да знаят и те за какво. Те търпят капризите ни и споделят на приятелите си: “Тя има неприятен темперамент, само че пък е толкоз красива ”… Те ни простят всичко, макар че, забележете, ние изобщо нищо не им прощаваме… Те са мощни.
Аз почитам мъжете. Но единствено мъжете, а не лицата от мъжки пол.
Автор: Мария Стоянова
Инфо: dama.bg
