Бизнес кредити от Лено: Пенсионерка тегли 45 000 лв., дължи 162 000 лв.
" Аз това желая - най-малко някаква сума пари да ми се върнат... Към края на септември би трябвало да напуснем жилището. Ревах, ревах - какъв брой пари дадох за ремонт, за нови прозорци, дограми, ламинат, и всичко отива напразно... Даже съм си приготвила таблетки да ги изпия и да умра. " – 2025 година " Здравеите! Към кого да се обърна, в случай че ме заплашват? Тук чета за 112, ГДБОП, Министерство на вътрешните работи... Има ли по какъв начин да схванат, че аз самичък подала сигнала? Помогнете ми!!!!!!!! " – юли 2025 година " Имам бързи заеми към " Кредисимо ", " Кредирект ", " МаксКредит ", " Бяла карта ", " Стик Кредит ", " Кинти ", " Смайл заем ", " Вивус ", " Вива Кредит " и " НетКредит ". Навсякъде съм трансфериран на колекторски компании, които ме побъркват и звънят непрекъснато. Нямам финансова опция да ги заплащам и се чудя какво да направя към този момент. Работя за 1200 лева, от които заплащам 600 лева на ДСК и ми оставят за цялостен месец 600 лева, с които колкото да пребивавам. " – 2023 г.
Това са три същински случая, за които Mediapool научи, на българи, попаднали в клопката на така наречен " бързи заеми " или " лесни пари ". Въпреки всички обещания на страната да постави ред в хаоса, това на практика не се случва. Бързите заеми (небанковите кредитни институции) остават за 6.8 милиарда лева, в който фирмите-играчи са към 200 и не престават да се усилват.
Още по тематиката
25 октомври 2024 10:49
Не може да се отхвърли, че най-сериозният опит да направи нещо по въпроса от страна на изпълнителната власт предприе (която в този момент се гласи за ). Но единственото действително избавление за хората, за които клопката на бързите заеми е щракнал, остава съдът. Вероятно хиляди са правосъдните решения, които афишират договорите за заеми за оскъдни, тъй като основни клаузи в тях опонират на закона. Въпреки това обаче всеки ден у нас не престават да се подписват стотици нови противозаконни контракти, голямата част от които в никакъв случай няма да стигнат до съд.
На този декор е повече от скандално бездействието на Българската национална банка (БНБ), която отхвърля да промени, в който банките и компаниите за заеми са длъжни да уведомят Централния кредитен указател за изтегления заем. Опитът на Румъния (виж долу, б. р.) демонстрира, че това може да докара до тежки измами. Всеки, който е учил обикновена математика, може елементарно да пресметне какъв брой заема и от какъв брой компании може да изтегли един единствен жител за 5 дни (без останалите да знаят какъв брой задлъжнял е в действителност той), в случай че се има вяра на рекламите, че бърз заем може да се изтегли онлайн единствено против персонална карта в режим 24/7 за 10 минути.
В на следствието на Mediapol, оповестена през април, разкрихме мащаба на бизнеса с бързите заеми, който се простира. Показахме случаи от правосъдната процедура, свързани с част от по-известните компании - Ferratum ( " Фератум " ), City Cash ( " Сити Кеш " ), Credissimo ( " Кредисимо " ), Profi Credit ( " Профи Кредит " ), Easy Credit ( " Изи Кредит " ) и Cash Credit ( " Кеш Кредит " ).
Във втората част продължаваме с отличаващата се с огромния размер на отпуснатите заеми и забележителните проблеми, стигнали до Върховния касационен съд, компания – " Лено " АД.
В третата част, в четвъртък, ще разгледаме друга група компании от всичките към 200 на пазара - " Стик Кредит " ( StikCredit ), " Интернешънъл Саламанка Капитал " ( Happy Credit, " Хепи Кредит " ) и " Ай Ти Еф Груп " ( Smile Credit ), които са профилирани в по-дребните заеми.
" Бизнес заем " за 70-годишна пенсионерка
Хора, затънали в задължения или в затруднено материално състояние, се оказват с " бизнес " заеми, отпуснати от " Лено ", посредством които се заобикаля потребителската отбрана. Това е предметът на поредност от дефинитивни решения на Върховния касационен съд (ВКС) в последната година и половина, в които в последна сметка магистратите са се произнесли в интерес на потребителите, защото са открили, че не става дума за никакви бизнес заеми.
На 5 февруари 2021 година 70-годишната тогава пенсионерка с задължения и ипотекиран парцел от пловдивската компания " Лено " АД, като го подписва в качеството си на едноличен търговец " Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. ".
Според събраните по делото доказателства дамата е записана като Едноличен търговец на 28 януари 2021 година, т.е. десетина дни преди сключването на контракта за заем. Част от " бизнес " заема на старата жена се удържа непосредствено за покриване на таксите на " Лено " за юридическо и административно обслужване. Тъй като заемът е гарантиран с ипотека на парцел, тя се учредява и " Лено " отпуска на дамата 23 264.94 евро ( над 45 500 лева ) за погасяване на отговорностите ѝ по остарял нейн заем, също гарантиран с ипотека.
Фактически дамата не получава нито лев като излишък, тъй като цялата сума отива за покриване на старите ѝ задължения като физическо лице.
" Следователно никаква част от по този начин предоставения заем не е била предопределена и не е послужила за реализиране на комерсиалната активност на ищцата като Едноличен търговец, като също така по делото няма каквито и да било данни, че ищцата - пенсионер на 70 години, все още на подписване на контракта, преди този момент или по-късно е правила сходна активност ", написа в.
В контракта на " Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. " обаче има арбитражна уговорка, съгласно която разногласията сред страните могат да се вземат решение и от арбитраж – в тази ситуация намиращия се в Пловдив Арбитражен съд при Асоциация " Български трибунал ". Клаузата за арбитраж е допустима при комерсиалните покупко-продажби, само че не и в договорите с консуматори. Освен това, че до момента министреството му не е имало ефикасен механизъм за надзор на арбитражните съдилища. Затова той внесе, а Народното събрание в края на юли 2025 година одобри законови промени за указател на арбитражите, тъй че, сподели Георгиев.
Още по тематиката
4 април 2025 07:40
В случая, съгласно решението на пловдивския арбитраж от септември 2023 година, Анка Д. дължи на " Лено " 162 828.89 лева През 2024 година Върховният касационен съд го афишира за незначително с.
Пред Върховен касационен съд " Лено " АД е защитило тезата, че " Едноличен търговец Д. 51 – Анка Д. " няма качество на консуматор, а подписаният сред страните контракт съставлява двустранна комерсиална договорка по смисъла на член 286 Търговския закон.
Според българския съд, а и съгласно решение на Съда на Европейски Съюз по сходен проблем, " формалната регистрация на Анна Д. като едноличен търговец (вероятно осъществена за потребностите на кредитирането и за заобикаляне на императивните разпореждания за отбрана на потребителите), посочването на това нейно качество при сключването на контракта за заем, както и наименованието на контракта ( " за бизнес заем " ) не са задоволителни да обусловят извода, че не се касае за контракт, подписан с консуматор ".
" Бизнес " заем за санитарка с дългове
Оказва се, че това не е единственото решение на Върховен касационен съд в последната година и половина по съвсем еднакъв проблем, обвързван с " Лено ". Mediapool се срещна с най-малко 5 решения в тази посока, някои от които разказват тежки житейски истории.
Например, е наказана от същия упоменат към този момент трибунал да заплати на " Лено " 42 437.85 лева неустойки по " бизнес " заем от 2020 година
Според отбраната на дамата, която е работила като санитар, към датата на сключването на контракта за заем от " Лено " тя е имала няколко заема към банки и други финансови институции, които не са били обслужвани постоянно. За да бъде кредитирана от " Лено ", негови чиновници ѝ сложили изискване заемът да е " фирмен " и да бъде гарантиран с персонално имущество, излиза наяве от правосъдните претекстове. " Непосредствено преди подписване на контракта за заем ищцата официално е била записана като Едноличен търговец, само че не е осъществявала и не реализира комерсиална активност и липсва връзка сред професионалната ѝ подготовка и предмета на активност на Едноличен търговец и задачата на заема – " за оборотни средства ", написа в.
Неустойката се е дължала за несъблюдение на задължението заемът да се употребява за оборотни средства.
В случая заемът, провиснал през 2020 година, е бил с оптимален размер на главницата 10 000 евро ( 19 558 лева ). Още при самото му разпределяне от него автоматизирано са удържани 1264 лева - такса за юридическо и административно обслужване. От арбитража обаче дамата е наказана да заплати наказателна клауза от 42 437.85 лева
Съдът е открил, че заемът е преведен по персоналната сметка на дамата – тази, по която тя си получава и заплатата си на санитар. От информация от Национална агенция за приходите е открито, че записаният Едноличен търговец не е заявил никакви приходи нито за 2020 година, нито за 2021 година или 2022 година Освен това към датата на тегленето на заема от " Лено " дамата е имала настоящ заем от " Ти Би Ай Банк ", отложен заем към " БНП Пърсънъл Фананс С.А.- клон България ", а по-късно е изпаднала в просрочия към голям брой други финансови институции. " Налага се безапелационен извод, че при сключването на контракта ищцата не е работила в границите на комерсиална или професионална активност, надлежно договорът е подписан напълно за потребителски цели ", гласи решението на Върховен касационен съд. Арбитражното решение е оповестено за незначително, а дамата е получила отбраната си посредством безвъзмездна правна помощ.
" Бизнес " заем за козметичка с тежко болна майка
против " Лено ", от април 2025 година, още веднъж преглежда проблем с " бизнес " заем, при който трета жена е наказана от познатия трибунал на сумата от 56 519 лева за дължими такси.
Тя е изтеглила заем от " Лено " през 2022 година като Едноличен търговец " Арт студио – Т. Т. ", само че и в персонално качество като взаимен дебитор. Максималният размер на заема е бил 40 000 евро, още веднъж за оборотни средства. Получила е сумата от 71 349.03 лева, а към март 2023 година размерът на дълга ѝ към този момент възлизал на 75 120 евро ( 146 922 лева ) – сума, която тя изплатила. В тази сума влизат и въпросните 56 519 лева за " други дължими такси " по уговорка от контракта, която дамата оспорва пред Върховен касационен съд.
Защитата на дамата е показала, че тя се е записала като Едноличен търговец единствено за задачите на контракта, по искане на кредитната компания, че не е осъществявала комерсиална активност, и по този метод се е целяло заобикаляне на законовите разпореждания за отбрана на потребителя при заем. " Лено " още веднъж е декларирало, че и в този случай става дума за двустранна комерсиална договорка, защото дамата се занимавала с ръчна направа на картини и сувенири и продавала онлайн лични креативен картини.
Съдът е открил, че договорът за заем е бил с закрепена рента от 20% и неустойки, само че при предварително погасяване се заплаща и такса – % от всички вноски отсега нататък, които кредитополучателят би дължал според погасителния проект. Въпросната удръжка е била 19.5%, в случай че предварителното погасяване е през първата година, 9.5% - през третата и 0% - след четвъртата година. Именно въз основа на тази уговорка дамата е трябвало да заплати на " Лено " спомагателната такса от 56 519 лева
Съдът е открил, че дамата е вписана като Едноличен търговец на 16 август 2022 година, т.е. десетина дни преди тегленето на заема от " Лено " – на 26 август 2022 година Освен това въпросният Едноличен търговец е премахнат година по-късно – към половин година откакто е погасила предварително и напълно заема си към " Лено ".
От претекстовете на Върховен касационен съд излиза наяве, че от показанията на свидетелка от страната на кредитополучателката е открито, че " през август 2022г. ищцата имала потребност от парични средства, защото майка ѝ била оперирана от злокачествено заболяване и тя била останала без работа, с цел да я гледа. Свидетелката участвала на диалог по телефона на Т. с жена от компания " Лено " АД за разпределяне на заем, извършен на включен високоговорител, като сочи, че ѝ споделили, че тъй като няма задоволително приходи, с цел да получи заем, би трябвало да си отвори едноличен търговец и да ипотекира парцел. Свидетелката е придружила Т. до офиса на компанията за подписване на контракта, само че не е участвала заради недопускането ѝ от защитата. Поддържа, че знае, че записаният едноличен търговец не е правил никаква активност, а повода за регистрацията било условието на компания " Лено " АД по отношение на заема. Сочи, че майката на ищцата умряла през март 2023 година и през август ищцата Т. заличила едноличния търговец от Търговския указател. Свидетелката излага, че с цел да погаси заема, Т. продала личното си жилище. Свидетелката сочи, че по специалност Т. е козметик, а рисува като занимание. "
В последна сметка съдът не споделя доводите на " Лено " и по делото не е открито дамата да е упражнявала редовно и като професионална активност предлагането за продажба на свои арт творби, а че рисуването и творенето са ѝ занимание, като главната ѝ специалност е напълно друга – козметик. Не е открито също, че заемът е употребен за търговски цели, а " в противен случай същият с оглед показанията на свидетелката е послужил за покриване на медицински разноски и други персонални отговорности ", написа съдът.
Арбитражното решение е провъзгласено за незначително, а правната помощ на дамата също е била безвъзмездна заради затруднено материално състояние.
Подобни са и други решения на Върховен касационен съд за " бизнес " заеми, отпуснати от " Лено ", които съдът приема за потребителски.
Адвокат: Не регистрирайте компания, в случай че теглите потребителски заем
От Комисията за отбрана на потребителите дадоха отговор на Mediapool, че въпросът с " бизнес " заемите на " Лено " е характерен, защото се постанова всеки съответен случай да се преценя самостоятелно, с цел да се откри дали кредитополучателят е изтеглил заема като консуматор, или с комерсиална цел. По тази причина договорите на " Лено " не са тествани от КЗП. " Разбира се, КЗП има подготвеност да прегледа деликатно всеки съответен проблем, тъй че потребителите на въпросната компания могат да се обръщат за подпомагане към нас, като подадат тъжба или сигнал ", прибавиха оттова.
" Потребителите би трябвало да знаят, че не би трябвало да подписват контракти за заем, за които се изисква да записват компания. Когато записват компания, към този момент не подлежат на потребителска отбрана и би трябвало да се потвърждава в правосъдното произвеждане, че не са работили като търговци. Защото потребителят е физическо лице, работило с цели, които не са свързани с неговата комерсиална или професионална активност. Така че от КЗП са прави, че всеки случай е самостоятелен ", разяснява , който е работил със стотици клиенти на компаниите за бързи заеми.
Глоба от ДАНС за заем от над 200 000 евро на сдружение без дейност
Отпускането на " бизнес " заеми на закъсали жители обаче не изчерпва активността на " Лено " АД.
През 2023 година против компанията е за несъблюдение на наредба от Закона за ограниченията против изпирането на пари.
Става дума за провиснал през юни 2020 година заем от " Лено " на сдружението " Инвест Тръст " ЕООД в размер на 209 178.64 евро с рента от 4%, който е бил върнат на един транш на 30 декември 2020 година - т.е. в границите на към 6 месеца.
Графика: Mediapool
Прави усещане, че заемът е провиснал и върнат от кредитополучателя в година (2020 г.), която се явява четвърта поредна година, в която той не е правил активност съгласно подадени от шефа му заявления в Търговския указател (след 2016 година до момента сдружението няма нито един оповестен годишен доклад, б. р.). Оказва се още, че притежателят на " Инвест Тръст " Мартин Дудинов и един от шефовете на " Лено " към оня миг адв. Николай Поппалов са съдружници в друга компания.
ДАНС е установила като неправда само непопълването на декларация за генезис на средствата, с което " Лено " АД е санкционирано с 5000 лева за административно нарушаване.
Според последния финансов доклад на компанията, който е за 2023 година, приходите ѝ са се покачили до 11.6 млн. лева, а активите ѝ – до 74.3 млн. лева, само че все пак тя е приключила годината със загуба от 1.3 млн. лева Задълженията на " Лено " АД по облигационни заеми към края на 2023 година са били към 47 млн. лева
" Лено ": Оставяме въпросите ви без коментар
" Лено АД не може да разяснява пред медиите единични правосъдни решения, правната си отбрана по заеми, които не се обслужват с години и връзките си с регулатори и сътрудници. Оставаме въпросите ви без коментар. "
Това дадоха отговор от " Лено " на въпросите на Mediapool, главният от които бе дали случаите, стигнали до Върховен касационен съд, са единични или са част от бизнес модела на компанията.
Кой стои зад " Лено "?
" Лено " е пловдивска компания, която е учредена преди повече от 10 години. Според обява в създател е Георги Тонков, но съгласно самата компания той на сдружението. От Търговския указател се вижда, че Георги Александров Тонков е бил в съвета на шефовете от 2019 година до февруари 2021 година, а в този момент автентичен притежател на компанията е Александър Георгиев Тонков.
Според от 2010 година Георги Тонков се е занимавал с заеми и в по-далечното минало. През 2011 година да вземем за пример компания, представлявана от него и записана в щата Делауер, Съединени американски щати – " Валхала Инвестмънтс Интернешънъл Корп. ", продава всичките си дялове против 2000 лева на гражданин на село Йоаким Груево, който към днешна дата съгласно ДАКСИ е едноличен притежател на към стотина компании.
В продължение на над три години (от 2021 година до края на 2024 г.) в съвета на шефовете на сдружението е била и проф. Емилия Миланова. Тя беше подуправител на Българската национална банка (БНБ) с сектор " Банков контрол " 10 години, а след това влезе в управлението на няколко частни банки. В момента е в надзора на " Интернешънъл Асет Банк ". Тя е учител във ВУЗФ по счетоводство, противопоставяне на финансови измами и на пране на пари. В по-далечното минало Миланова беше упрекната поради случаи от банковата рецесия през 90-те години, само че.
Mediapool три пъти се опита да се свърже с проф. Миланова по телефон, а настрана и по имейл, само че тя не бе открита за коментар.
Серия от измами във компании за заеми в Румъния
Проблем с заемите от така наречен небанкови финансови институции има и в Румъния. Румънските управляващи започнаха ограничения за ограничение на практиките за разпределяне на заеми от такива компании, откакто медиите документираха случаи на измами.
Пресата заяви по какъв начин сътрудници на избрани компании са подписвали контракти за заеми от името на хора без тяхното познание. Например едно семейство взело заем от 4700 леи ( 920 евро ) и приключило с дълг от 34 000 леи ( 6700 евро ).
Документирани са случаи, в които компаниите за заеми са били директно или индиректно забъркани в измами. Само през последната година броят на тези компании е минимум 20, съгласно свидетелства на жертви и правосъдни документи.
Забележителен случай включва чиновник на огромна компания, който, употребявайки потребителски данни, събрани на работното място, получил заеми от 11 компании за заеми и измамил над 50 души със суми, надхвърлящи 500 000 леи (100 000 евро).
Тези измами са станали вероятни частично заради слабата инспекция на самоличността на клиентите от страна на компаниите, които са отпускали заемите въз основа на елементарни фотокопия на персонални карти и заявления за приходи - без спомагателни инспекции като видео изявленията или телефонни потвърждения.
Националната банка на Румъния глоби такива компании за неспазване на нормите за надлежна инспекция на клиентите или законодателството за битка с изпирането на пари, само че тези ограничения нормално се свеждат единствено до санкции или предизвестия.
В Румъния работят към 170 небанкови финансови институции, сочи регистърът на централната банка. Те оферират както потребителски, по този начин и ипотечни заеми.
В Румъния работят към 170 компании за заеми. Снимка: HotNews.ro
Таван: Заемът се връща до двойния размер на главницата
Лихвите по заемите, отпускани от компаниите за заеми в Румъния, бяха публично лимитирани със закон от 11 ноември 2024 година Бяха избрани ясни граници за оптималните разноски, които фирмите могат да начисляват за потребителските и ипотечните заеми. Така към този момент не могат да се постановат случайни лихвени проценти, както се случваше преди.
Ограничението се ползва както за потребителските заеми (до 5000 евро), по този начин и за ипотечните заеми, с съответни правила за всяка категория.
Максимално допустимите лихвени проценти за потребителските заеми са:
До 5000 леи (1000 евро): оптималната рента от 1% на ден; Между 5001 и 10 000 леи (2000 евро): оптималната рента от 0.8% на ден; Между 10 001 и 25 000 леи (5000 евро): оптималната рента от 0.6% дневно.
Важно е, че общата сума за връщане не може да надвишава двойно заетата сума, без значение от периода на заема.
Така се реализират няколко цели. Първо, лимитира се несъразмерната задлъжнялост на хората с ниски приходи или без достъп до банки. В предишното компаниите можеха да начисляват извънредно високи лихви – от време на време хиляди проценти годишно, като постоянно се стигаше до ликвидация на имущество.
Второ, прочиства се " финансовата джунгла ". Властите и специалистите означиха, че компаниите за заеми прекомерно дълго оперираха в едва контролирана среда във връзка с разноските за заеми, което позволяваше злоупотреби и прекалено задлъжняване.
Трето, усъвършенства се пазарната среда и конкуренцията, влошена от нечестни практики и несъразмерни лихви.
Кредитирането от небанковите институции способства непретенциозно за общото кредитиране в Румъния – единствено 5.8%, като активите им съставляват към 3% от общите активи на банковия бранш.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool.bg (България) и Dan Popa, HotNews.ro (Румъния). Dan Popa е създател единствено на частта от обявата за Румъния.
Това са три същински случая, за които Mediapool научи, на българи, попаднали в клопката на така наречен " бързи заеми " или " лесни пари ". Въпреки всички обещания на страната да постави ред в хаоса, това на практика не се случва. Бързите заеми (небанковите кредитни институции) остават за 6.8 милиарда лева, в който фирмите-играчи са към 200 и не престават да се усилват.
Още по тематиката
25 октомври 2024 10:49
Не може да се отхвърли, че най-сериозният опит да направи нещо по въпроса от страна на изпълнителната власт предприе (която в този момент се гласи за ). Но единственото действително избавление за хората, за които клопката на бързите заеми е щракнал, остава съдът. Вероятно хиляди са правосъдните решения, които афишират договорите за заеми за оскъдни, тъй като основни клаузи в тях опонират на закона. Въпреки това обаче всеки ден у нас не престават да се подписват стотици нови противозаконни контракти, голямата част от които в никакъв случай няма да стигнат до съд.
На този декор е повече от скандално бездействието на Българската национална банка (БНБ), която отхвърля да промени, в който банките и компаниите за заеми са длъжни да уведомят Централния кредитен указател за изтегления заем. Опитът на Румъния (виж долу, б. р.) демонстрира, че това може да докара до тежки измами. Всеки, който е учил обикновена математика, може елементарно да пресметне какъв брой заема и от какъв брой компании може да изтегли един единствен жител за 5 дни (без останалите да знаят какъв брой задлъжнял е в действителност той), в случай че се има вяра на рекламите, че бърз заем може да се изтегли онлайн единствено против персонална карта в режим 24/7 за 10 минути.
В на следствието на Mediapol, оповестена през април, разкрихме мащаба на бизнеса с бързите заеми, който се простира. Показахме случаи от правосъдната процедура, свързани с част от по-известните компании - Ferratum ( " Фератум " ), City Cash ( " Сити Кеш " ), Credissimo ( " Кредисимо " ), Profi Credit ( " Профи Кредит " ), Easy Credit ( " Изи Кредит " ) и Cash Credit ( " Кеш Кредит " ).
Във втората част продължаваме с отличаващата се с огромния размер на отпуснатите заеми и забележителните проблеми, стигнали до Върховния касационен съд, компания – " Лено " АД.
В третата част, в четвъртък, ще разгледаме друга група компании от всичките към 200 на пазара - " Стик Кредит " ( StikCredit ), " Интернешънъл Саламанка Капитал " ( Happy Credit, " Хепи Кредит " ) и " Ай Ти Еф Груп " ( Smile Credit ), които са профилирани в по-дребните заеми.
" Бизнес заем " за 70-годишна пенсионерка
Хора, затънали в задължения или в затруднено материално състояние, се оказват с " бизнес " заеми, отпуснати от " Лено ", посредством които се заобикаля потребителската отбрана. Това е предметът на поредност от дефинитивни решения на Върховния касационен съд (ВКС) в последната година и половина, в които в последна сметка магистратите са се произнесли в интерес на потребителите, защото са открили, че не става дума за никакви бизнес заеми.
На 5 февруари 2021 година 70-годишната тогава пенсионерка с задължения и ипотекиран парцел от пловдивската компания " Лено " АД, като го подписва в качеството си на едноличен търговец " Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. ".
Според събраните по делото доказателства дамата е записана като Едноличен търговец на 28 януари 2021 година, т.е. десетина дни преди сключването на контракта за заем. Част от " бизнес " заема на старата жена се удържа непосредствено за покриване на таксите на " Лено " за юридическо и административно обслужване. Тъй като заемът е гарантиран с ипотека на парцел, тя се учредява и " Лено " отпуска на дамата 23 264.94 евро ( над 45 500 лева ) за погасяване на отговорностите ѝ по остарял нейн заем, също гарантиран с ипотека.
Фактически дамата не получава нито лев като излишък, тъй като цялата сума отива за покриване на старите ѝ задължения като физическо лице.
" Следователно никаква част от по този начин предоставения заем не е била предопределена и не е послужила за реализиране на комерсиалната активност на ищцата като Едноличен търговец, като също така по делото няма каквито и да било данни, че ищцата - пенсионер на 70 години, все още на подписване на контракта, преди този момент или по-късно е правила сходна активност ", написа в.
В контракта на " Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. " обаче има арбитражна уговорка, съгласно която разногласията сред страните могат да се вземат решение и от арбитраж – в тази ситуация намиращия се в Пловдив Арбитражен съд при Асоциация " Български трибунал ". Клаузата за арбитраж е допустима при комерсиалните покупко-продажби, само че не и в договорите с консуматори. Освен това, че до момента министреството му не е имало ефикасен механизъм за надзор на арбитражните съдилища. Затова той внесе, а Народното събрание в края на юли 2025 година одобри законови промени за указател на арбитражите, тъй че, сподели Георгиев.
Още по тематиката
4 април 2025 07:40
В случая, съгласно решението на пловдивския арбитраж от септември 2023 година, Анка Д. дължи на " Лено " 162 828.89 лева През 2024 година Върховният касационен съд го афишира за незначително с.
Пред Върховен касационен съд " Лено " АД е защитило тезата, че " Едноличен търговец Д. 51 – Анка Д. " няма качество на консуматор, а подписаният сред страните контракт съставлява двустранна комерсиална договорка по смисъла на член 286 Търговския закон.
Според българския съд, а и съгласно решение на Съда на Европейски Съюз по сходен проблем, " формалната регистрация на Анна Д. като едноличен търговец (вероятно осъществена за потребностите на кредитирането и за заобикаляне на императивните разпореждания за отбрана на потребителите), посочването на това нейно качество при сключването на контракта за заем, както и наименованието на контракта ( " за бизнес заем " ) не са задоволителни да обусловят извода, че не се касае за контракт, подписан с консуматор ".
" Бизнес " заем за санитарка с дългове
Оказва се, че това не е единственото решение на Върховен касационен съд в последната година и половина по съвсем еднакъв проблем, обвързван с " Лено ". Mediapool се срещна с най-малко 5 решения в тази посока, някои от които разказват тежки житейски истории.
Например, е наказана от същия упоменат към този момент трибунал да заплати на " Лено " 42 437.85 лева неустойки по " бизнес " заем от 2020 година
Според отбраната на дамата, която е работила като санитар, към датата на сключването на контракта за заем от " Лено " тя е имала няколко заема към банки и други финансови институции, които не са били обслужвани постоянно. За да бъде кредитирана от " Лено ", негови чиновници ѝ сложили изискване заемът да е " фирмен " и да бъде гарантиран с персонално имущество, излиза наяве от правосъдните претекстове. " Непосредствено преди подписване на контракта за заем ищцата официално е била записана като Едноличен търговец, само че не е осъществявала и не реализира комерсиална активност и липсва връзка сред професионалната ѝ подготовка и предмета на активност на Едноличен търговец и задачата на заема – " за оборотни средства ", написа в.
Неустойката се е дължала за несъблюдение на задължението заемът да се употребява за оборотни средства.
В случая заемът, провиснал през 2020 година, е бил с оптимален размер на главницата 10 000 евро ( 19 558 лева ). Още при самото му разпределяне от него автоматизирано са удържани 1264 лева - такса за юридическо и административно обслужване. От арбитража обаче дамата е наказана да заплати наказателна клауза от 42 437.85 лева
Съдът е открил, че заемът е преведен по персоналната сметка на дамата – тази, по която тя си получава и заплатата си на санитар. От информация от Национална агенция за приходите е открито, че записаният Едноличен търговец не е заявил никакви приходи нито за 2020 година, нито за 2021 година или 2022 година Освен това към датата на тегленето на заема от " Лено " дамата е имала настоящ заем от " Ти Би Ай Банк ", отложен заем към " БНП Пърсънъл Фананс С.А.- клон България ", а по-късно е изпаднала в просрочия към голям брой други финансови институции. " Налага се безапелационен извод, че при сключването на контракта ищцата не е работила в границите на комерсиална или професионална активност, надлежно договорът е подписан напълно за потребителски цели ", гласи решението на Върховен касационен съд. Арбитражното решение е оповестено за незначително, а дамата е получила отбраната си посредством безвъзмездна правна помощ.
" Бизнес " заем за козметичка с тежко болна майка
против " Лено ", от април 2025 година, още веднъж преглежда проблем с " бизнес " заем, при който трета жена е наказана от познатия трибунал на сумата от 56 519 лева за дължими такси.
Тя е изтеглила заем от " Лено " през 2022 година като Едноличен търговец " Арт студио – Т. Т. ", само че и в персонално качество като взаимен дебитор. Максималният размер на заема е бил 40 000 евро, още веднъж за оборотни средства. Получила е сумата от 71 349.03 лева, а към март 2023 година размерът на дълга ѝ към този момент възлизал на 75 120 евро ( 146 922 лева ) – сума, която тя изплатила. В тази сума влизат и въпросните 56 519 лева за " други дължими такси " по уговорка от контракта, която дамата оспорва пред Върховен касационен съд.
Защитата на дамата е показала, че тя се е записала като Едноличен търговец единствено за задачите на контракта, по искане на кредитната компания, че не е осъществявала комерсиална активност, и по този метод се е целяло заобикаляне на законовите разпореждания за отбрана на потребителя при заем. " Лено " още веднъж е декларирало, че и в този случай става дума за двустранна комерсиална договорка, защото дамата се занимавала с ръчна направа на картини и сувенири и продавала онлайн лични креативен картини.
Съдът е открил, че договорът за заем е бил с закрепена рента от 20% и неустойки, само че при предварително погасяване се заплаща и такса – % от всички вноски отсега нататък, които кредитополучателят би дължал според погасителния проект. Въпросната удръжка е била 19.5%, в случай че предварителното погасяване е през първата година, 9.5% - през третата и 0% - след четвъртата година. Именно въз основа на тази уговорка дамата е трябвало да заплати на " Лено " спомагателната такса от 56 519 лева
Съдът е открил, че дамата е вписана като Едноличен търговец на 16 август 2022 година, т.е. десетина дни преди тегленето на заема от " Лено " – на 26 август 2022 година Освен това въпросният Едноличен търговец е премахнат година по-късно – към половин година откакто е погасила предварително и напълно заема си към " Лено ".
От претекстовете на Върховен касационен съд излиза наяве, че от показанията на свидетелка от страната на кредитополучателката е открито, че " през август 2022г. ищцата имала потребност от парични средства, защото майка ѝ била оперирана от злокачествено заболяване и тя била останала без работа, с цел да я гледа. Свидетелката участвала на диалог по телефона на Т. с жена от компания " Лено " АД за разпределяне на заем, извършен на включен високоговорител, като сочи, че ѝ споделили, че тъй като няма задоволително приходи, с цел да получи заем, би трябвало да си отвори едноличен търговец и да ипотекира парцел. Свидетелката е придружила Т. до офиса на компанията за подписване на контракта, само че не е участвала заради недопускането ѝ от защитата. Поддържа, че знае, че записаният едноличен търговец не е правил никаква активност, а повода за регистрацията било условието на компания " Лено " АД по отношение на заема. Сочи, че майката на ищцата умряла през март 2023 година и през август ищцата Т. заличила едноличния търговец от Търговския указател. Свидетелката излага, че с цел да погаси заема, Т. продала личното си жилище. Свидетелката сочи, че по специалност Т. е козметик, а рисува като занимание. "
В последна сметка съдът не споделя доводите на " Лено " и по делото не е открито дамата да е упражнявала редовно и като професионална активност предлагането за продажба на свои арт творби, а че рисуването и творенето са ѝ занимание, като главната ѝ специалност е напълно друга – козметик. Не е открито също, че заемът е употребен за търговски цели, а " в противен случай същият с оглед показанията на свидетелката е послужил за покриване на медицински разноски и други персонални отговорности ", написа съдът.
Арбитражното решение е провъзгласено за незначително, а правната помощ на дамата също е била безвъзмездна заради затруднено материално състояние.
Подобни са и други решения на Върховен касационен съд за " бизнес " заеми, отпуснати от " Лено ", които съдът приема за потребителски.
Адвокат: Не регистрирайте компания, в случай че теглите потребителски заем
От Комисията за отбрана на потребителите дадоха отговор на Mediapool, че въпросът с " бизнес " заемите на " Лено " е характерен, защото се постанова всеки съответен случай да се преценя самостоятелно, с цел да се откри дали кредитополучателят е изтеглил заема като консуматор, или с комерсиална цел. По тази причина договорите на " Лено " не са тествани от КЗП. " Разбира се, КЗП има подготвеност да прегледа деликатно всеки съответен проблем, тъй че потребителите на въпросната компания могат да се обръщат за подпомагане към нас, като подадат тъжба или сигнал ", прибавиха оттова.
" Потребителите би трябвало да знаят, че не би трябвало да подписват контракти за заем, за които се изисква да записват компания. Когато записват компания, към този момент не подлежат на потребителска отбрана и би трябвало да се потвърждава в правосъдното произвеждане, че не са работили като търговци. Защото потребителят е физическо лице, работило с цели, които не са свързани с неговата комерсиална или професионална активност. Така че от КЗП са прави, че всеки случай е самостоятелен ", разяснява , който е работил със стотици клиенти на компаниите за бързи заеми.
Глоба от ДАНС за заем от над 200 000 евро на сдружение без дейност
Отпускането на " бизнес " заеми на закъсали жители обаче не изчерпва активността на " Лено " АД.
През 2023 година против компанията е за несъблюдение на наредба от Закона за ограниченията против изпирането на пари.
Става дума за провиснал през юни 2020 година заем от " Лено " на сдружението " Инвест Тръст " ЕООД в размер на 209 178.64 евро с рента от 4%, който е бил върнат на един транш на 30 декември 2020 година - т.е. в границите на към 6 месеца.
Графика: Mediapool
Прави усещане, че заемът е провиснал и върнат от кредитополучателя в година (2020 г.), която се явява четвърта поредна година, в която той не е правил активност съгласно подадени от шефа му заявления в Търговския указател (след 2016 година до момента сдружението няма нито един оповестен годишен доклад, б. р.). Оказва се още, че притежателят на " Инвест Тръст " Мартин Дудинов и един от шефовете на " Лено " към оня миг адв. Николай Поппалов са съдружници в друга компания.
ДАНС е установила като неправда само непопълването на декларация за генезис на средствата, с което " Лено " АД е санкционирано с 5000 лева за административно нарушаване.
Според последния финансов доклад на компанията, който е за 2023 година, приходите ѝ са се покачили до 11.6 млн. лева, а активите ѝ – до 74.3 млн. лева, само че все пак тя е приключила годината със загуба от 1.3 млн. лева Задълженията на " Лено " АД по облигационни заеми към края на 2023 година са били към 47 млн. лева
" Лено ": Оставяме въпросите ви без коментар
" Лено АД не може да разяснява пред медиите единични правосъдни решения, правната си отбрана по заеми, които не се обслужват с години и връзките си с регулатори и сътрудници. Оставаме въпросите ви без коментар. "
Това дадоха отговор от " Лено " на въпросите на Mediapool, главният от които бе дали случаите, стигнали до Върховен касационен съд, са единични или са част от бизнес модела на компанията.
Кой стои зад " Лено "?
" Лено " е пловдивска компания, която е учредена преди повече от 10 години. Според обява в създател е Георги Тонков, но съгласно самата компания той на сдружението. От Търговския указател се вижда, че Георги Александров Тонков е бил в съвета на шефовете от 2019 година до февруари 2021 година, а в този момент автентичен притежател на компанията е Александър Георгиев Тонков.
Според от 2010 година Георги Тонков се е занимавал с заеми и в по-далечното минало. През 2011 година да вземем за пример компания, представлявана от него и записана в щата Делауер, Съединени американски щати – " Валхала Инвестмънтс Интернешънъл Корп. ", продава всичките си дялове против 2000 лева на гражданин на село Йоаким Груево, който към днешна дата съгласно ДАКСИ е едноличен притежател на към стотина компании.
В продължение на над три години (от 2021 година до края на 2024 г.) в съвета на шефовете на сдружението е била и проф. Емилия Миланова. Тя беше подуправител на Българската национална банка (БНБ) с сектор " Банков контрол " 10 години, а след това влезе в управлението на няколко частни банки. В момента е в надзора на " Интернешънъл Асет Банк ". Тя е учител във ВУЗФ по счетоводство, противопоставяне на финансови измами и на пране на пари. В по-далечното минало Миланова беше упрекната поради случаи от банковата рецесия през 90-те години, само че.
Mediapool три пъти се опита да се свърже с проф. Миланова по телефон, а настрана и по имейл, само че тя не бе открита за коментар.
Серия от измами във компании за заеми в Румъния
Проблем с заемите от така наречен небанкови финансови институции има и в Румъния. Румънските управляващи започнаха ограничения за ограничение на практиките за разпределяне на заеми от такива компании, откакто медиите документираха случаи на измами.
Пресата заяви по какъв начин сътрудници на избрани компании са подписвали контракти за заеми от името на хора без тяхното познание. Например едно семейство взело заем от 4700 леи ( 920 евро ) и приключило с дълг от 34 000 леи ( 6700 евро ).
Документирани са случаи, в които компаниите за заеми са били директно или индиректно забъркани в измами. Само през последната година броят на тези компании е минимум 20, съгласно свидетелства на жертви и правосъдни документи.
Забележителен случай включва чиновник на огромна компания, който, употребявайки потребителски данни, събрани на работното място, получил заеми от 11 компании за заеми и измамил над 50 души със суми, надхвърлящи 500 000 леи (100 000 евро).
Тези измами са станали вероятни частично заради слабата инспекция на самоличността на клиентите от страна на компаниите, които са отпускали заемите въз основа на елементарни фотокопия на персонални карти и заявления за приходи - без спомагателни инспекции като видео изявленията или телефонни потвърждения.
Националната банка на Румъния глоби такива компании за неспазване на нормите за надлежна инспекция на клиентите или законодателството за битка с изпирането на пари, само че тези ограничения нормално се свеждат единствено до санкции или предизвестия.
В Румъния работят към 170 небанкови финансови институции, сочи регистърът на централната банка. Те оферират както потребителски, по този начин и ипотечни заеми.
В Румъния работят към 170 компании за заеми. Снимка: HotNews.ro
Таван: Заемът се връща до двойния размер на главницата
Лихвите по заемите, отпускани от компаниите за заеми в Румъния, бяха публично лимитирани със закон от 11 ноември 2024 година Бяха избрани ясни граници за оптималните разноски, които фирмите могат да начисляват за потребителските и ипотечните заеми. Така към този момент не могат да се постановат случайни лихвени проценти, както се случваше преди.
Ограничението се ползва както за потребителските заеми (до 5000 евро), по този начин и за ипотечните заеми, с съответни правила за всяка категория.
Максимално допустимите лихвени проценти за потребителските заеми са:
До 5000 леи (1000 евро): оптималната рента от 1% на ден; Между 5001 и 10 000 леи (2000 евро): оптималната рента от 0.8% на ден; Между 10 001 и 25 000 леи (5000 евро): оптималната рента от 0.6% дневно.
Важно е, че общата сума за връщане не може да надвишава двойно заетата сума, без значение от периода на заема.
Така се реализират няколко цели. Първо, лимитира се несъразмерната задлъжнялост на хората с ниски приходи или без достъп до банки. В предишното компаниите можеха да начисляват извънредно високи лихви – от време на време хиляди проценти годишно, като постоянно се стигаше до ликвидация на имущество.
Второ, прочиства се " финансовата джунгла ". Властите и специалистите означиха, че компаниите за заеми прекомерно дълго оперираха в едва контролирана среда във връзка с разноските за заеми, което позволяваше злоупотреби и прекалено задлъжняване.
Трето, усъвършенства се пазарната среда и конкуренцията, влошена от нечестни практики и несъразмерни лихви.
Кредитирането от небанковите институции способства непретенциозно за общото кредитиране в Румъния – единствено 5.8%, като активите им съставляват към 3% от общите активи на банковия бранш.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool.bg (България) и Dan Popa, HotNews.ro (Румъния). Dan Popa е създател единствено на частта от обявата за Румъния.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ