Аз това искам – поне някаква сума пари да ми

„ Аз това желая – най-малко някаква сума пари да ми се върнат… Към края на септември би трябвало да напуснем жилището. Ревах, ревах – какъв брой пари дадох за ремонт, за нови прозорци, дограми, ламинат, и всичко отива на вятъра… Даже съм си приготвила таблетки да ги изпия и да умра. “ – 2025 година “

„ Здравеите! Към кого да се обърна, в случай че ме заплашват? Тук чета за 112, ГДБОП, МВР… Има ли по какъв начин да схванат, че аз самичък подала сигнала? Помогнете ми!!!!!!!! “ – юли 2025 година

„ Имам бързи заеми към „ Кредисимо “, „ Кредирект “, „ МаксКредит “, „ Бяла карта “, „ Стик Кредит “, „ Кинти “, „ Смайл заем “, „ Вивус “, „ Вива Кредит “ и „ НетКредит “. Навсякъде съм трансфериран на колекторски компании, които ме побъркват и звънят непрекъснато. Нямам финансова опция да ги заплащам и се чудя какво да направя към този момент. Работя за 1200 лева, от които заплащам 600 лева на ДСК и ми оставят за цялостен месец 600 лева, с които колкото да пребивавам. “ – 2023 година

Това са три същински случая на българи, попаднали в клопката на така наречен „ бързи заеми “ или „ лесни пари “.

Въпреки всички обещания на страната да постави ред в хаоса, това на практика не се случва. Бързите заеми (небанковите кредитни институции) остават разграден двор за 6.8 милиарда лева, в който фирмите-играчи са към 200 и не престават да се усилват.

Не може да се отхвърли, че най-сериозният опит да направи нещо по въпроса от страна на изпълнителната власт предприе шефката на Комисията за отбрана на потребителите Мария Филипова.

Но, единственото действително избавление за хората, за които клопката на бързите заеми е щракнал, остава съдът.

Вероятно хиляди са правосъдните решения, които афишират договорите за заеми за оскъдни, тъй като основни клаузи в тях опонират на закона. Въпреки това обаче, всеки ден у нас не престават да се подписват стотици нови противозаконни контракти, голямата част от които в никакъв случай няма да стигнат до съд.

На този декор е повече от скандално бездействието на Българската национална банка, която отхвърля да промени прословутия период от 5 работни дни, в който банките и компаниите за заеми са длъжни да уведомят Централния кредитен указател за изтегления заем.

Опитът на Румъния демонстрира, че това може да докара до тежки измами. Всеки, който е учил обикновена математика, може елементарно да пресметне какъв брой заема и от какъв брой компании може да изтегли един единствен жител за 5 дни (без останалите да знаят какъв брой задлъжнял е в действителност той), в случай че се има вяра на рекламите, че бърз заем може да се изтегли онлайн единствено против персонална карта в режим 24/7 за 10 минути.

„ Бизнес заем “ за 70-годишна пенсионерка

 

Хора, затънали в задължения или в затруднено материално състояние, се оказват с „ бизнес “ заеми, отпуснати от „ Лено “, посредством които се заобикаля потребителската отбрана. Това е предметът на поредност от дефинитивни решения на Върховния касационен съд в последната година и половина, в които в последна сметка магистратите са се произнесли в интерес на потребителите, защото са открили, че не става дума за никакви бизнес заеми.

На 5-ти февруари 2021 година 70-годишната тогава пенсионерка с задължения и ипотекиран парцел Анка Д. тегли „ бизнес “ заем от пловдивската компания „ Лено “ АД, като го подписва в качеството си на едноличен търговец „ Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. “.

Според събраните по делото доказателства дамата е записана като Едноличен търговец на 28 януари 2021 година, т.е. десетина дни преди сключването на контракта за заем. Част от „ бизнес “ заема на старата жена се удържа непосредствено за покриване на таксите на „ Лено “ за юридическо и административно обслужване. Тъй като заемът е гарантиран с ипотека на парцел, тя се учредява и „ Лено “ отпуска на дамата 23 264.94 евро (над 45 500 лева.) за погасяване на отговорностите ѝ по остарял нейн заем, също гарантиран с ипотека.

Фактически дамата не получава нито лев като излишък, тъй като цялата сума отива за покриване на старите ѝ задължения като физическо лице.

„ Следователно никаква част от по този начин предоставения заем не е била предопределена и не е послужила за реализиране на комерсиалната активност на ищцата като Едноличен търговец, като също така по делото няма каквито и да било данни, че ищцата – пенсионер на 70 години, все още на подписване на контракта, преди този момент или по-късно е правила сходна активност “, написа в решението на Върховен касационен съд.

В контракта на „ Едноличен търговец Д. 51 – АНКА Д. “ обаче има арбитражна уговорка, съгласно която разногласията сред страните могат да се вземат решение и от арбитраж – в тази ситуация намиращия се в Пловдив Арбитражен съд при Асоциация „ Български трибунал “.

Клаузата за арбитраж е допустима при комерсиалните покупко-продажби, само че не и в договорите с консуматори. Освен това правосъдният министър Георги Георгиев неотдавна призна, че до момента министреството му не е имало ефикасен механизъм за надзор на арбитражните съдилища. Затова той внесе, а Народното събрание в края на юли 2025 година одобри законови промени за указател на арбитражите, тъй че решенията на „ гаражните “ арбитражи да бъдат оскъдни, сподели Георгиев.

В случая, съгласно решението на пловдивския арбитраж от септември 2023 година, Анка Д. дължи на „ Лено “ 162 828.89 лева През 2024 година Върховният касационен съд го афишира за незначително с дефинитивно решение.

 

Пред Върховен касационен съд „ Лено “ АД е защитило тезата, че „ Едноличен търговец Д. 51 – Анка Д. “ няма качество на консуматор, а подписаният сред страните контракт съставлява двустранна комерсиална договорка по смисъла на член 286 Търговския закон.

Според българския съд, а и съгласно решение на Съда на Европейски Съюз по сходен проблем, „ формалната регистрация на Анна Д. като едноличен търговец (вероятно осъществена за потребностите на кредитирането и за заобикаляне на императивните разпореждания за отбрана на потребителите), посочването на това нейно качество при сключването на контракта за заем, както и наименованието на контракта („ за бизнес заем “) не са задоволителни да обусловят извода, че не се касае за контракт, подписан с консуматор “.

„ Бизнес “ заем за санитарка с задължения

 

Оказва се, че това не е единственото решение на Върховен касационен съд в последната година и половина по съвсем еднакъв проблем, обвързван с „ Лено “. Mediapool се срещна с най-малко 5 решения в тази посока, някои от които разказват тежки житейски истории.

Например жена, записана като едноличен търговец – „ Ели-Е. Щ “, е наказана от същия упоменат към този момент трибунал да заплати на „ Лено “ 42 437.85 лева неустойки по „ бизнес “ заем от 2020 година

 

Според отбраната на дамата, която е работила като санитар, към датата на сключването на контракта за заем от „ Лено “ тя е имала няколко заема към банки и други финансови институции, които не са били обслужвани постоянно.

За да бъде кредитирана от „ Лено “, негови чиновници ѝ сложили изискване заемът да е „ фирмен “ и да бъде гарантиран с персонално имущество, излиза наяве от правосъдните претекстове.

„ Непосредствено преди подписване на контракта за заем ищцата официално е била записана като Едноличен търговец, само че не е осъществявала и не реализира комерсиална активност и липсва връзка сред професионалната ѝ подготовка и предмета на активност на Едноличен търговец и задачата на заема – „ за оборотни средства “, написа в претекстовете на Върховен касационен съд.

Неустойката се е дължала за несъблюдение на задължението заемът да се употребява за оборотни средства.

 

В случая заемът, провиснал през 2020 година, е бил с оптимален размер на главницата 10 000 евро (19 558 лева.). Още при самото му разпределяне от него автоматизирано са удържани 1264 лева – такса за юридическо и административно обслужване. От арбитража обаче дамата е наказана да заплати наказателна клауза от 42 437.85 лева

Съдът е открил, че заемът е преведен по персоналната сметка на дамата – тази, по която тя си получава и заплатата си на санитар.

От информация от Национална агенция за приходите е открито, че записаният Едноличен търговец не е заявил никакви приходи нито за 2020 година, нито за 2021 година или 2022 година

 

Освен това към датата на тегленето на заема от „ Лено “ дамата е имала настоящ заем от „ Ти Би Ай Банк “, отложен заем към „ БНП Пърсънъл Фананс С.А.- клон България “, а по-късно е изпаднала в просрочия към голям брой други финансови институции.

„ Налага се безапелационен извод, че при сключването на контракта ищцата не е работила в границите на комерсиална или професионална активност, надлежно договорът е подписан напълно за потребителски цели “, гласи решението на Върховен касационен съд.

Арбитражното решение е оповестено за незначително, а дамата е получила отбраната си посредством безвъзмездна правна помощ.

„ Бизнес “ заем за козметичка с тежко болна майка

 

Трето решение на Върховен касационен съд против „ Лено “, от април 2025 година, още веднъж преглежда проблем с „ бизнес “ заем, при който трета жена е наказана от познатия трибунал на сумата от 56 519 лева за дължими такси.

Тя е изтеглила заем от „ Лено “ през 2022 година като Едноличен търговец „ Арт студио – Т. Т. “, само че и в персонално качество като взаимен дебитор. Максималният размер на заема е бил 40 000 евро, още веднъж за оборотни средства. Получила е сумата от 71 349.03 лева, а към март 2023 година размерът на дълга ѝ към този момент възлизал на 75 120 евро (146 922 лева.) – сума, която тя изплатила. В тази сума влизат и въпросните 56 519 лева за „ други дължими такси “ по уговорка от контракта, която дамата оспорва пред Върховен касационен съд.

Защитата на дамата е показала, че тя се е записала като Едноличен търговец единствено за задачите на контракта, по искане на кредитната компания, че не е осъществявала комерсиална активност, и по този метод се е целяло заобикаляне на законовите разпореждания за отбрана на потребителя при заем.

„ Лено “ още веднъж е декларирало, че и в този случай става дума за двустранна комерсиална договорка, защото дамата се занимавала с ръчна направа на картини и сувенири и продавала онлайн лични креативен картини.

 

Съдът е открил, че договорът за заем е бил с закрепена рента от 20% и неустойки, само че при предварително погасяване се заплаща и такса – % от всички вноски отсега нататък, които кредитополучателят би дължал според погасителния проект. Въпросната удръжка е била 19.5%, в случай че предварителното погасяване е през първата година, 9.5% – през третата и 0% – след четвъртата година. Именно въз основа на тази уговорка дамата е трябвало да заплати на „ Лено “ спомагателната такса от 56 519 лева

Съдът е открил, че дамата е вписана като Едноличен търговец на 16 август 2022 година, т.е. десетина дни преди тегленето на заема от „ Лено “ – на 26 август 2022 година Освен това въпросният Едноличен търговец е премахнат година по-късно – към половин година откакто е погасила предварително и напълно заема си към „ Лено “.

От претекстовете на Върховен касационен съд излиза наяве, че от показанията на свидетелка от страната на кредитополучателката е открито, че „ през август 2022г. ищцата имала потребност от парични средства, защото майка ѝ била оперирана от злокачествено заболяване и тя била останала без работа, с цел да я гледа. Свидетелката участвала на диалог по телефона на Т. с жена от компания „ Лено “ АД за разпределяне на заем, извършен на включен високоговорител, като сочи, че ѝ споделили, че тъй като няма задоволително приходи, с цел да получи заем, би трябвало да си отвори едноличен търговец и да ипотекира парцел.

Свидетелката е придружила Т. до офиса на компанията за подписване на контракта, само че не е участвала заради недопускането ѝ от защитата.

 

Поддържа, че знае, че записаният едноличен търговец не е правил никаква активност, а повода за регистрацията било условието на компания „ Лено “ АД по отношение на заема. Сочи, че майката на ищцата умряла през март 2023 година и през август ищцата Т. заличила едноличния търговец от Търговския указател. Свидетелката излага, че с цел да погаси заема, Т. продала личното си жилище. Свидетелката сочи, че по специалност Т. е козметик, а рисува като занимание. “

В последна сметка съдът не споделя доводите на „ Лено “ и по делото не е открито дамата да е упражнявала редовно и като професионална активност предлагането за продажба на свои арт творби, а че рисуването и творенето са ѝ занимание, като главната ѝ специалност е напълно друга – козметик.

„ Не е открито също, че заемът е употребен за търговски цели, а „ в противен случай същият с оглед показанията на свидетелката е послужил за покриване на медицински разноски и други персонални отговорности “, написа съдът.

Арбитражното решение е провъзгласено за незначително, а правната помощ на дамата също е била безвъзмездна заради затруднено материално състояние.

 

Подобни са и други решения на Върховен касационен съд за „ бизнес “ заеми, отпуснати от „ Лено “, които съдът приема за потребителски.

От Комисията за отбрана на потребителите дадоха отговор на Mediapool, че въпросът с „ бизнес “ заемите на „ Лено “ е характерен, защото се постанова всеки съответен случай да се преценя самостоятелно, с цел да се откри дали кредитополучателят е изтеглил заема като консуматор, или с комерсиална цел. По тази причина договорите на „ Лено “ не са тествани от КЗП. „ Разбира се, КЗП има подготвеност да прегледа деликатно всеки съответен проблем, тъй че потребителите на въпросната компания могат да се обръщат за подпомагане към нас, като подадат тъжба или сигнал “, прибавиха оттова.

„ Потребителите би трябвало да знаят, че не би трябвало да подписват контракти за заем, за които се изисква да записват компания. Когато записват компания, към този момент не подлежат на потребителска отбрана и би трябвало да се потвърждава в правосъдното произвеждане, че не са работили като търговци. Защото потребителят е физическо лице, работило с цели, които не са свързани с неговата комерсиална или професионална активност. Така че от КЗП са прави, че всеки случай е самостоятелен “, разяснява адв. Богомил Йорданов, който е работил със стотици клиенти на компаниите за бързи заеми.

Глоба от ДАНС за заем от над 200 000 евро на сдружение без активност

 

Отпускането на „ бизнес “ заеми на закъсали жители обаче не изчерпва активността на „ Лено “ АД.

През 2023 година против компанията е дефинитивно доказана от съда глоба на ДАНС за несъблюдение на наредба от Закона за ограниченията против изпирането на пари.

Става дума за провиснал през юни 2020 година заем от „ Лено “ на сдружението „ Инвест Тръст “ ЕООД в размер на 209 178.64 евро с рента от 4%, който е бил върнат на един транш на 30 декември 2020 година – т.е. в границите на към 6 месеца.

Прави усещане, че заемът е провиснал и върнат от кредитополучателя в година (2020 г.), която се явява четвърта поредна година, в която той не е правил активност съгласно подадени от шефа му заявления в Търговския указател (след 2016 година до момента сдружението няма нито един оповестен годишен доклад, б. р.). Оказва се още, че притежателят на „ Инвест Тръст “ Мартин Дудинов и един от шефовете на „ Лено “ към оня миг адв. Николай Поппалов са съдружници в друга компания.

ДАНС е установила като неправда само непопълването на декларация за генезис на средствата, с което „ Лено “ АД е санкционирано с 5000 лева за административно нарушаване.

 

Според последния финансов доклад на компанията, който е за 2023 година, приходите ѝ са се покачили до 11.6 млн. лева, а активите ѝ – до 74.3 млн. лева, само че все пак тя е приключила годината със загуба от 1.3 млн. лева Задълженията на „ Лено “ АД по облигационни заеми към края на 2023 година са били към 47 млн. лева

„ Лено “: Оставяме въпросите ви без коментар

 

„ Лено АД не може да разяснява пред медиите единични правосъдни решения, правната си отбрана по заеми, които не се обслужват с години и връзките си с регулатори и сътрудници. Оставаме въпросите ви без коментар. “

Това дадоха отговор от „ Лено “ на въпросите на Mediapool, главният от които бе дали случаите, стигнали до Върховен касационен съд, са единични или са част от бизнес модела на компанията.

Кой стои зад „ Лено “?

 

„ Лено “ е пловдивска компания, която е учредена преди повече от 10 години. Според обява в бизнес издението „ Форбс “ създател е Георги Тонков, само че съгласно самата компания той в никакъв случай не е бил изпълнителен шеф на сдружението. От Търговския указател се вижда, че Георги Александров Тонков е бил в съвета на шефовете от 2019 година до февруари 2021 година, а в този момент автентичен притежател на компанията е Александър Георгиев Тонков.

Според публикация във в. „ Капитал “ от 2010 година Георги Тонков се е занимавал с заеми и в по-далечното минало. През 2011 година да вземем за пример компания, представлявана от него и записана в щата Делауер, Съединени американски щати – „ Валхала Инвестмънтс Интернешънъл Корп. “, продава всичките си дялове против 2000 лева на гражданин на село Йоаким Груево, който към днешна дата съгласно ДАКСИ е едноличен притежател на към стотина компании.

В продължение на над три години (от 2021 година до края на 2024 г.) в съвета на шефовете на сдружението е била и проф. Емилия Миланова.

 

Тя беше подуправител на Българската национална банка (БНБ) с сектор „ Банков контрол “ 10 години, а след това влезе в управлението на няколко частни банки. В момента е в надзора на „ Интернешънъл Асет Банк “. Тя е учител във ВУЗФ по счетоводство, противопоставяне на финансови измами и на пране на пари. В по-далечното минало Миланова беше упрекната поради случаи от банковата рецесия през 90-те години, само че след протяжни каузи обвиняванията отпаднаха.

Mediapool три пъти се опита да се свърже с проф. Миланова по телефон, а настрана и по имейл, само че тя не бе открита за коментар.

Серия от измами във компании за заеми в Румъния

 

Проблем с заемите от така наречен небанкови финансови институции има и в Румъния. Румънските управляващи започнаха ограничения за ограничение на практиките за разпределяне на заеми от такива компании, откакто медиите документираха случаи на измами.

Пресата заяви по какъв начин сътрудници на избрани компании са подписвали контракти за заеми от името на хора без тяхното познание.

Например едно семейство взело заем от 4700 леи (920 евро) и приключило с дълг от 34 000 леи (6700 евро).

 

Документирани са случаи, в които компаниите за заеми са били директно или индиректно забъркани в измами. Само през последната година броят на тези компании е минимум 20, съгласно свидетелства на жертви и правосъдни документи.

Забележителен случай включва чиновник на огромна компания, който, употребявайки потребителски данни, събрани на работното място, получил заеми от 11 компании за заеми и измамил над 50 души със суми, надхвърлящи 500 000 леи (100 000 евро).

Тези измами са станали вероятни частично заради слабата инспекция на самоличността на клиентите от страна на компаниите, които са отпускали заемите въз основа на елементарни фотокопия на персонални карти и заявления за приходи – без спомагателни инспекции като видео изявленията или телефонни потвърждения.

Националната банка на Румъния глоби такива компании за неспазване на нормите за надлежна инспекция на клиентите или законодателството за битка с изпирането на пари, само че тези ограничения нормално се свеждат единствено до санкции или предизвестия.

В Румъния работят към 170 небанкови финансови институции, сочи регистърът на централната банка. Те оферират както потребителски, по този начин и ипотечни заеми.

Таван: Заемът се връща до двойния размер на главницата

 

Лихвите по заемите, отпускани от компаниите за заеми в Румъния, бяха публично лимитирани със закон от 11 ноември 2024 година Бяха избрани ясни граници за оптималните разноски, които фирмите могат да начисляват за потребителските и ипотечните заеми. Така към този момент не могат да се постановат случайни лихвени проценти, както се случваше преди.

Ограничението се ползва както за потребителските заеми (до 5000 евро), по този начин и за ипотечните заеми, с съответни правила за всяка категория.

Максимално допустимите лихвени проценти за потребителските заеми са:

До 5000 леи (1000 евро): оптималната рента от 1% на ден;
Между 5001 и 10 000 леи (2000 евро): оптималната рента от 0.8% на ден;
Между 10 001 и 25 000 леи (5000 евро): оптималната рента от 0.6% дневно.

Важно е, че общата сума за връщане не може да надвишава двойно заетата сума, без значение от периода на заема.

 

Така се реализират няколко цели. Първо, лимитира се несъразмерната задлъжнялост на хората с ниски приходи или без достъп до банки. В предишното компаниите можеха да начисляват извънредно високи лихви – от време на време хиляди проценти годишно, като постоянно се стигаше до ликвидация на имущество.

Второ, прочиства се „ финансовата джунгла “. Властите и специалистите означиха, че компаниите за заеми прекомерно дълго оперираха в едва контролирана среда във връзка с разноските за заеми, което позволяваше злоупотреби и прекалено задлъжняване.

Трето, усъвършенства се пазарната среда и конкуренцията, влошена от нечестни практики и несъразмерни лихви.

Кредитирането от небанковите институции способства непретенциозно за общото кредитиране в Румъния – единствено 5.8%, като активите им съставляват към 3% от общите активи на банковия бранш.

Източник: mediapool

 

 

 

Още вести четете в: Бизнес, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News