Председателството няма да е шведска маса
Аз привикнах и се помирих - къде ще вървя! - със свалянето на летвата и с все по-ниските топки в държанието на хора, облечени с голяма власт.
Така е, няма избавление:
- ще споделяме, че Европейски Съюз за Запада в този момент е каквото бе Варшавският контракт за Изтока тогава (а не СИВ);
- ще твърдим, че Брутният вътрешен продукт на Индия, Китай, Русия и Иран е повече от Брутният вътрешен продукт на Г-7 (седемте имат към 2/3 от международния Брутният вътрешен продукт, т.е. всички други над 200 страни имат дружно 1/3);
- ще трансформираме откриването на тоалетна в събитие от национално значение;
- ще кощунстваме за самия Апостол Васил Левски (относно граничната ограда, самата тя, прочее, черна финансова дупка);
- ще се заявяваме като водачи през днешния ден на Запада и Изтока едновременно;
- ще оправдаваме почтени шегички с фашизма (както ми сподели онзиден в метрото един човек - това е все едно да правиш неприлични и недвусмислени придвижвания зад тила на майка си - с цел да разсмееш компанията с тази почтена шегичка) и така нататък
Примирил съм се и толкова. Живея си в своя едноличен свят, чета си умните книги. И нямам визия по какъв начин нещо може да се промени.
Но в това време, дружно с примирението, изпитвам всекидневно една възходяща и все по-силна паника.
Защото доста скоро ние за 6 месеца ще станем лицето на Европа, на Европейски Съюз - и то в извънредно сложни за Европа и Европейски Съюз времена. За 6 месеца от нас ще се желаят водачество, хрумвания, пъклен отговорно държание, мъдрост и висока просвета.
Тези 6 месеца няма да са безконечен празник, постоянно заредена щедро шведска маса, панаири-панаири и думба-лумба. Те са тестване от най-висша степен по скалата на държавничеството и водачеството.
Може да се каже, че въпреки и поради ротационния принцип, само че в никакъв случай България не е получавала толкоз колосална и архисложна задача.
Тревогата ми е по какъв начин ще съчетаваме непрекъснатото събаряне на летвата и все по-ниските топки в държанието на хората, облечени с голяма власт у нас, с задачата, която пада на нашите рамене. Като споделих плещИ и в действителност се тормозя ужасно доста - да не би по този начин, както свободно и волно се плЕщи, да вземем да кажем или създадем нещо, което да ни изложи като страна, нация, народ и общество!
Наистина съм обезпокоен, в действителност ме е боязън. Лично мен ме чакат от 1 януари 6 месеца на още по-големи терзания и още по-сериозни страхове да не вземем да се изложим. Ще ми се, в случай че може, да затворя очи и като ги отворя, да е 1 юли 2018 година
*от фейсбук
Така е, няма избавление:
- ще споделяме, че Европейски Съюз за Запада в този момент е каквото бе Варшавският контракт за Изтока тогава (а не СИВ);
- ще твърдим, че Брутният вътрешен продукт на Индия, Китай, Русия и Иран е повече от Брутният вътрешен продукт на Г-7 (седемте имат към 2/3 от международния Брутният вътрешен продукт, т.е. всички други над 200 страни имат дружно 1/3);
- ще трансформираме откриването на тоалетна в събитие от национално значение;
- ще кощунстваме за самия Апостол Васил Левски (относно граничната ограда, самата тя, прочее, черна финансова дупка);
- ще се заявяваме като водачи през днешния ден на Запада и Изтока едновременно;
- ще оправдаваме почтени шегички с фашизма (както ми сподели онзиден в метрото един човек - това е все едно да правиш неприлични и недвусмислени придвижвания зад тила на майка си - с цел да разсмееш компанията с тази почтена шегичка) и така нататък
Примирил съм се и толкова. Живея си в своя едноличен свят, чета си умните книги. И нямам визия по какъв начин нещо може да се промени.
Но в това време, дружно с примирението, изпитвам всекидневно една възходяща и все по-силна паника.
Защото доста скоро ние за 6 месеца ще станем лицето на Европа, на Европейски Съюз - и то в извънредно сложни за Европа и Европейски Съюз времена. За 6 месеца от нас ще се желаят водачество, хрумвания, пъклен отговорно държание, мъдрост и висока просвета.
Тези 6 месеца няма да са безконечен празник, постоянно заредена щедро шведска маса, панаири-панаири и думба-лумба. Те са тестване от най-висша степен по скалата на държавничеството и водачеството.
Може да се каже, че въпреки и поради ротационния принцип, само че в никакъв случай България не е получавала толкоз колосална и архисложна задача.
Тревогата ми е по какъв начин ще съчетаваме непрекъснатото събаряне на летвата и все по-ниските топки в държанието на хората, облечени с голяма власт у нас, с задачата, която пада на нашите рамене. Като споделих плещИ и в действителност се тормозя ужасно доста - да не би по този начин, както свободно и волно се плЕщи, да вземем да кажем или създадем нещо, което да ни изложи като страна, нация, народ и общество!
Наистина съм обезпокоен, в действителност ме е боязън. Лично мен ме чакат от 1 януари 6 месеца на още по-големи терзания и още по-сериозни страхове да не вземем да се изложим. Ще ми се, в случай че може, да затворя очи и като ги отворя, да е 1 юли 2018 година
*от фейсбук
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ