В Манчестър Юн се сбогуваха с един от най-известните си фено...
„ Аз съм върл почитател на Манчестър Юнайтед и съм подобен от деня, в който съм заченат. Не можеше да бъде иначе. Баща ми искаше да ме кръсти Матю Бъзби (на името на известния управител на Манчестър Юнайтед), само че майка ми не му разрешила “, споделя Мани. Мани беше неговият прякор - същинското му име беше Гари Маунфилд.
" Нашият басист е най-щурият почитател на Юнайтед, който съм срещал - споделяше Иън Браун, фронтменът на The Stone Roses. - През 1994 година, когато записвахме албума Second Coming, Мани сподели: „ Следващата година ще имаме страхотна година. Ще спечелим лигата и ще отидем в Америка “. Така той приоритизира живота си “, смее се Браун. Ако Манчестър Сити е Оейзис, тогава Манчестър Юнайтед е The Stone Roses.
И тъкмо както златният век на манчестърската група предшества възхода на Сити, по този начин и Stone Roses реализират популярност преди братята Галахър. По-конкретно - това се случва през 1989 година, когато излиза техният едноименен дебютен албум - Stone Roses.
Няма да се преструвам на специалист - за пръв път чух групата преди десетина година, когато пишех за британски футбол и рок... И бях толкоз запленен, че към момента чувам дебютния им албум. Stone Roses, считани за едни от водещите представители на жанра Madchester (Mad+Manchester) - комбинация от психеделичен рок и денс музика - издават единствено два студийни албума, само че въодушевяват доста, в това число Oasis.
„ Техният концерт през 1989 година... Бях захласнат от концепцията да бъда в група и като ги видях, си споделих: " Трябва да сме толкоз велики! ". И това беше всичко! Това беше моето просветление “, спомня си Лиъм Галахър.
Три четвърти от „ Стоун Роузс “ подкрепяха Юнайтед. Само барабанистът на групата - Рени, гледаше към другата страна на Манчестър. Но това му е простимо - в миналото е гонил топките на мачове на Сити.
Иън Браун, избирайки Юнайтед, се опълчи на фамилията си: „ Всичките ми родственици подкрепяха Сити. Баща ми и чичовците ми са почитатели на Сити. Брат ми, племенницата и шурей ми имат сезонни билети за Сити. Баба ми и дядо ми ми купуваха касички, флагове и всички тези неща за Сити, а аз си споделях: „ Не ми трябват, аз съм от Юнайтед! “. Баба ми имаше фамилни фотоси на стената си - внуците стояха в кръг, а Джо Кориган (бивш състезател на Сити) беше в центъра. Аз бях алената овца “.
Но Мани беше най-големият почитател в групата. През 1999 година той продаде мотоциклета си, с цел да отиде на финала на Шампионската лига през 1999 година Точно на този край на Шампионската лига. „ Струваше си “, сподели той по-късно. Кой би се съмнявал? Мани присъстваше на всички останали финали по време на ерата на Алекс Фъргюсън. Именно на финала на " Уембли " беше направена най-известната му футболна фотография.
„ Бил съм на четири финала на Шампионската лига. Никой от братята Галахър не може да каже това, нали? Виждал съм Юнайтед да печели Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Купата на УЕФА, Купата на носителите на купи, всеки трофей, прочут на човечеството “, споделя Мъни. Той не участва на финала на Лига Европа в Билбао тази пролет (може би заради здравословни проблеми), само че свири преди мача във почитател зоната на Манчестър.
Но връзката на групата с Манчестър Юнайтед е доста по-дълбока от това просто музиканти да участват на мачове.
Преди Гари Невил да стане капитан на Юнайтед, тимът влизаше на терена на " Олд Трафорд " под звуците на „ Роки “. Невил изигра основна роля за смяната на това. „ Не ме разбирайте неправилно, одобрявам Роки, само че той е от Филаделфия, а не от Манчестър. Тук би трябвало да се свири нещо достоверно. Имаме страхотни музиканти и страхотни песни, а тази е съвършена за " Олд Трафорд “ - изясни Гари, когато избра „ This Is the One “. - За мен Манчестър Юнайтед е Единственият. Това е всичко.
В съблекалнята ни имахме група локални момчета, които бяха запалени по този клуб и този град, само че имаше и хора от други елементи на страната, от цяла Европа и света. Те идваха тук и ставаха манкунианци (б.а. - по този начин назовават хората от Манчестър). Мениджърът постоянно ни споделяше: „ Включете се в този клуб, включете се в този град! “. Така че концепцията беше, че си манкунианец, ти си локално момче и имаш тази значима ария с необикновен текст “, изясни Невил.
„ Написах тази мелодия през 1986 година, когато бях на обществени помощи, и в никакъв случай не съм си представял, че 20 години по-късно Юнайтед ще излезе на терена за нея - споделя Браун. - Все още ме трогва всякога. Чувството е необикновено. Сега имам три сезонни билета за Източната естрада. Ходя със синовете си и те го обожават. Смея се и споделям: „ Ами, допускам, че Дружеството за права върху интелектуалната благосъстоятелност би трябвало да заплати за билетите. “
Мани също беше доста горделив с това. „ Винаги съм мечтал нашата група да бъде обвързвана с Юнайтед и трибуните на " Олд Трафорд “, споделя той.
Другите шлагери на групата също се извършват на " Трафорд ". Под управлението на Солскяер като управител, почитателите измислиха скандирането „ Ole`s at the Wheel “ на мелодията на „ Waterfall “ (изглежда отговор на „ Wonderwall “, която се чува в синята част на града). А на трибуните постоянно можете да чуете това, което считам за най-хубавата ария на Stone Roses - превъзходната „ Made of Stone “ (можете да чуете Дейвид Бекъм да я пее на концерт).
Всички това са шлагери от първия албум на групата. Миналата година Манчестър Юнайтед и музикантите издадоха специфична сбирка от артикули, отдадена на 35-годишнината на емблематичния албум. Преди две седмици Гари „ Пани “ Маунфилд умря на 63-годишна възраст, единствено две години откакто брачната половинка му умря от рак. „ В цялостен потрес... Пани, мой воин “, написа Лиъм Галахър. За благополучие, футболните разлики в никакъв случай не са попречили на другарството сред музикантите.
В памет на музиканта преди мача с Евертън беше окачен банер с надпис „ Adored “ (по името на една от най-хубавите песни на групата - „ I Wanna Be Adored “), а бяха изпълнени и песни на Stone Roses. Мани би го харесал.
Както се споделя в почитта на уеб страницата на клуба: „ Юнайтед беше в неговото ДНК “.
" Нашият басист е най-щурият почитател на Юнайтед, който съм срещал - споделяше Иън Браун, фронтменът на The Stone Roses. - През 1994 година, когато записвахме албума Second Coming, Мани сподели: „ Следващата година ще имаме страхотна година. Ще спечелим лигата и ще отидем в Америка “. Така той приоритизира живота си “, смее се Браун. Ако Манчестър Сити е Оейзис, тогава Манчестър Юнайтед е The Stone Roses.
И тъкмо както златният век на манчестърската група предшества възхода на Сити, по този начин и Stone Roses реализират популярност преди братята Галахър. По-конкретно - това се случва през 1989 година, когато излиза техният едноименен дебютен албум - Stone Roses.
Няма да се преструвам на специалист - за пръв път чух групата преди десетина година, когато пишех за британски футбол и рок... И бях толкоз запленен, че към момента чувам дебютния им албум. Stone Roses, считани за едни от водещите представители на жанра Madchester (Mad+Manchester) - комбинация от психеделичен рок и денс музика - издават единствено два студийни албума, само че въодушевяват доста, в това число Oasis.
„ Техният концерт през 1989 година... Бях захласнат от концепцията да бъда в група и като ги видях, си споделих: " Трябва да сме толкоз велики! ". И това беше всичко! Това беше моето просветление “, спомня си Лиъм Галахър.
Три четвърти от „ Стоун Роузс “ подкрепяха Юнайтед. Само барабанистът на групата - Рени, гледаше към другата страна на Манчестър. Но това му е простимо - в миналото е гонил топките на мачове на Сити.
Иън Браун, избирайки Юнайтед, се опълчи на фамилията си: „ Всичките ми родственици подкрепяха Сити. Баща ми и чичовците ми са почитатели на Сити. Брат ми, племенницата и шурей ми имат сезонни билети за Сити. Баба ми и дядо ми ми купуваха касички, флагове и всички тези неща за Сити, а аз си споделях: „ Не ми трябват, аз съм от Юнайтед! “. Баба ми имаше фамилни фотоси на стената си - внуците стояха в кръг, а Джо Кориган (бивш състезател на Сити) беше в центъра. Аз бях алената овца “.
Но Мани беше най-големият почитател в групата. През 1999 година той продаде мотоциклета си, с цел да отиде на финала на Шампионската лига през 1999 година Точно на този край на Шампионската лига. „ Струваше си “, сподели той по-късно. Кой би се съмнявал? Мани присъстваше на всички останали финали по време на ерата на Алекс Фъргюсън. Именно на финала на " Уембли " беше направена най-известната му футболна фотография.
„ Бил съм на четири финала на Шампионската лига. Никой от братята Галахър не може да каже това, нали? Виждал съм Юнайтед да печели Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Купата на УЕФА, Купата на носителите на купи, всеки трофей, прочут на човечеството “, споделя Мъни. Той не участва на финала на Лига Европа в Билбао тази пролет (може би заради здравословни проблеми), само че свири преди мача във почитател зоната на Манчестър.
Но връзката на групата с Манчестър Юнайтед е доста по-дълбока от това просто музиканти да участват на мачове.
Преди Гари Невил да стане капитан на Юнайтед, тимът влизаше на терена на " Олд Трафорд " под звуците на „ Роки “. Невил изигра основна роля за смяната на това. „ Не ме разбирайте неправилно, одобрявам Роки, само че той е от Филаделфия, а не от Манчестър. Тук би трябвало да се свири нещо достоверно. Имаме страхотни музиканти и страхотни песни, а тази е съвършена за " Олд Трафорд “ - изясни Гари, когато избра „ This Is the One “. - За мен Манчестър Юнайтед е Единственият. Това е всичко.
В съблекалнята ни имахме група локални момчета, които бяха запалени по този клуб и този град, само че имаше и хора от други елементи на страната, от цяла Европа и света. Те идваха тук и ставаха манкунианци (б.а. - по този начин назовават хората от Манчестър). Мениджърът постоянно ни споделяше: „ Включете се в този клуб, включете се в този град! “. Така че концепцията беше, че си манкунианец, ти си локално момче и имаш тази значима ария с необикновен текст “, изясни Невил.
„ Написах тази мелодия през 1986 година, когато бях на обществени помощи, и в никакъв случай не съм си представял, че 20 години по-късно Юнайтед ще излезе на терена за нея - споделя Браун. - Все още ме трогва всякога. Чувството е необикновено. Сега имам три сезонни билета за Източната естрада. Ходя със синовете си и те го обожават. Смея се и споделям: „ Ами, допускам, че Дружеството за права върху интелектуалната благосъстоятелност би трябвало да заплати за билетите. “
Мани също беше доста горделив с това. „ Винаги съм мечтал нашата група да бъде обвързвана с Юнайтед и трибуните на " Олд Трафорд “, споделя той.
Другите шлагери на групата също се извършват на " Трафорд ". Под управлението на Солскяер като управител, почитателите измислиха скандирането „ Ole`s at the Wheel “ на мелодията на „ Waterfall “ (изглежда отговор на „ Wonderwall “, която се чува в синята част на града). А на трибуните постоянно можете да чуете това, което считам за най-хубавата ария на Stone Roses - превъзходната „ Made of Stone “ (можете да чуете Дейвид Бекъм да я пее на концерт).
Всички това са шлагери от първия албум на групата. Миналата година Манчестър Юнайтед и музикантите издадоха специфична сбирка от артикули, отдадена на 35-годишнината на емблематичния албум. Преди две седмици Гари „ Пани “ Маунфилд умря на 63-годишна възраст, единствено две години откакто брачната половинка му умря от рак. „ В цялостен потрес... Пани, мой воин “, написа Лиъм Галахър. За благополучие, футболните разлики в никакъв случай не са попречили на другарството сред музикантите.
В памет на музиканта преди мача с Евертън беше окачен банер с надпис „ Adored “ (по името на една от най-хубавите песни на групата - „ I Wanna Be Adored “), а бяха изпълнени и песни на Stone Roses. Мани би го харесал.
Както се споделя в почитта на уеб страницата на клуба: „ Юнайтед беше в неговото ДНК “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ