Аз съм за т.нар. slow food идея (обратното на fast

Аз съм за така наречен slow food концепция (обратното на fast food като идеология и метод на живот), аз съм за това да има фермерски пазари и да се прескача посредникът/прекупвачът. Не постоянно, само че постоянно е хубаво, а и храната ще бъде с домашно, а не с магазинско качество.

Но съм срещу манталитета, който се шири всеобщо из производителите. Манталитетът, който ги кара да махнат с ръка и да си кажат: „ все тая “.

След като години наред аз персонално адвокатствам за концепцията за по-свободна търговия с хранителни артикули от дребни ферми, за следващ път някой прави ето това: „ Фермерското сирене бъкано с бактерии, сподели проучване “. И по какъв начин, с кои очи в този момент мога да се изправя пред хората и да кажа, че това е по-добро, в сравнение с това в магазина, дето е с усет на пластмаса? Може и да е с усет на пластмаса, само че си няма ешерихия коли и всеки рационален човек ще пожертва усета в името на здравето си. И здравето на децата си.

Знаете ли, че в Маранело, тъкмо до фабриката на „ Ферари “, има малко ресторантче, в което се сервира локално създадено сирене, вино, месо? Там чиновниците на автомобилната легенда вървят на обяд. Светът е цялостен с такива места. Места, на които (само и само там!) можеш да опиташ даден артикул. Храна уникат. Така става, когато фермите и продукцията им е под надзор и имат разрешението да я продават непосредствено на клиента, а не да минава през няколко прекупвача и до нас да доближи с неуместна цена. А при нас нито има надзор, нито пък и облекчение за работата на производителя.

„ Все тая “.

Манталитетът на контролните, проверяващи органи, манталитетът на производителите, та ча-а-а-к до манталитета на потребителя – е просто едно махване с ръка. И до момента в който първите си споделят по-скоро „ не ме интересува “, то последните живеят с мантрата: „ кот‘ такова “. И никой не се пробва да трансформира нещата. Изморени са, апатични са, научени са, че няма смисъл. При по този начин сложени неща, може би… може би в действителност няма.

Тровят клиентите и са сигурни, че тези отново ще се върнат при тях, тъй като нямат избор. А клиентът в действителност има избор и може да принуди търговеца да бъде по-стриктен, най-малкото като го бойкотира. Масово.

Но все тая.

Лъжат си всеобщо клиентите и всеки се връща отново и отново при нелоялния търговец, тъй като „ те всички са такива, нямам избор “.

Няма да не помни отвратителните „ пластмасови “ домати, които видях да се продават в Петрич неотдавна. На всеки ъгъл бабите бяха опънали по една сергия и (да не би пък някой да си намерения за еретичното фразеология „ касов уред?) продаваха нещо, което описваха като култивиран домати. За 5 лева кг. Вижте в този момент, ние и преди сме виждали домати и не ги ядем с колците. Знаем какви са градинските.

Няма да не помни и всякога, когато съм научавал, че продавач на пазара се фука пред сътрудник по какъв начин е излъгал някой клиент, по какъв начин му е продал отпадък или по какъв начин го е блъснал в кантара. Но няма да не помни и всякога, когато някой псуващ от оскърбление клиент се е върнал отново там, където са го „ извозили “.

И с тези „ култивиран “, „ домашни “ и така нататък продукции всеобщо се научиха да ловят „ шарани “. О, има и една думичка, която в последно време наложително ги следва: „ Био “. Не знам за какво, само че към този момент, като я чуя, се сещам, като цяло, за две неща: „ мръсно “ и „ скъпо “. Ако това е вашият метод на протест против огромните магазини и вериги, добре, ще го схвана. Но нещо ми подсказва, че май не е баш по този начин. Не знам по какъв начин се бунтувате, купувайки нещо на тройна цена и със същото качество като в супермаркета. Но пък типът му крещи отдалече, че е скъпо. Ех, тая суетност. Не знае граници.

О, да – не знае граници. Родният хм-м-м… по какъв начин да се изразим? „ Елит “, да кажем, се състезава коя и кой ще забие по-богато гадже с по-яка кола. И, в случай че прическата им е по-евтина (не по-лоша, не – „ по-евтина “ е ключът тук) от тази на конкурентката… сън не ги лови. Нищо, яжте си био доматите за по 10 лева

Някъде по света хората са се научили по какъв начин да изкарват пари от лудостта на суетата. „ Благодарение на реплика на интериора на частен аероплан, хората към този момент могат да си вършат фотоси и да основават илюзията, че си живеят живота, летейки с частен аероплан някъде във въздуха, до момента в който в това време се намират на земята “.

„ Цената на двучасов полет е над 7000 $, което значи, че пътуването с частен аероплан си остава непостижима фантазия за мнозина, написа Business Insider. Вашите почитатели в Instagram обаче няма потребност да знаят това “.

Дори не знам по какъв начин да разясня тази вест. И по тази причина съм доста песимистичен, когато някой ми заприказва за човещина и някакви отживелици, като доброта. Всичко е суетност и его, явно. Всичко.

Чудя се на тези хора, когато си получат дозата от най-съвременната дрога – „ харесванията “ в обществените мрежи, по-хубаво ли им става? По-топло ли? По-студено? Намериха си по-готино гадже ли?

Повече храна ли им се появява в хладилника? По-вкусна ли става? Може би по-био?

Суетата не знае граници. И към този момент нейна жертва не са единствено глупавите или необразованите. Вече е зараза.

Другата страна на тая монета е консуматорството. Странно ми е някак човек, който не стопира да плюе по хелоуин, да вземем за пример (нищо, че е просто един мотив за празнуване и забава), да се радва, като малко дете на нещо, което назовават „ черен петък “. Тоест петъкът след Деня на благодарността в Съединени американски щати (!!). Когато всеобщо се вършат понижения, с цел да се освободят складовете за коледните артикули.

Тук даже понижения няма, а единствено реклами, само че това е друга тематика. Важното е да се употребява, с цел да се чеше егото и да се покажем в Instagram с нови дрешки. Хвърлете в микса и едни био домати и картинката е цялостна.