За тиквите и будителите
Аз съм преподавател.
Днес честваме имената на тези, които носят познание, пробуждат духа и мозъка, възпитават обич към книгата. Един безценен човек ми беше споделил, че второто е към този момент рядка суперсила. Горда съм, че съумявам да направя от учениците си супергерои.
Да им опиша и да се заслушат. Да прочетем и да потъжим. Да помълчим и да поговорим. Да се пошегуваме и да се посмеем. Да ги накарам да обикнат, да се разпалват, да стигнат сами до скритите секрети на думите. Да последват моите невидими стъпки и да следя с горделивост какъв брой надалеч ще стигнат.
Имам огромно възприятие за комизъм, което ми оказва помощ. Който твърди, че учителите би трябвало да са едни доста строги и съществени хора, значи нищо не е схванал от учителската специалност.
Обичам да описвам за делата на Големите без идеализиране, без издигане на фундамент, а простичко, достоверно. Понякога даже с смешка за Големите, тъй като имам вяра, че по този начин историята допира сърцата на Малките.
И всичко това не ми пречи да си издълбая тиква за Хелоуин. Страхотна, огромна, страшна тиква – превъзходен мотив за творчество и многообразие вкъщи с моите дребни деца. Тази година нямахме време, само че следващата година безусловно ще се подготвим и с костюми.
На всички пишман патриоти, които издигат лозунги: „ НЕ на Хелоуин, ДА на Сурва “ и други сходни клишета, бих желала да кажа: у децата остава това, което вие им завещаете. Не се опасявайте, че непознатото въздействие ще ги " поквари ", в случай че личното ви е задоволително блестящо.
А това е наша работа като родители и учители всеки ден.
Честит Ден на националните будители!
Цветелина Велчева ©
