Аз съм ученичка в последния клас на гимназията, малко преди

Аз съм ученичка в последния клас на гимназията, малко преди края на образователната година, когато един ден в час по история влиза преподавател стажант – млада жена, безупречно облечена с плисирана пола на тъмносиньо и светлосиньо каре, която се затваря с три черни кожени коланчета на лявото ѝ бедро, туийнсет в бледорозово, обута в кафяви остри обувки с закривен във вътрешността ток и копринени чорапи (а не чорапогащи, както всички носеха, и което ще се разбере малко по-късно). Кестенявата ѝ коса до раменете е фризирана на масури, което наподобява необичайно за толкоз младо лице. Усмихва се на влизане, поздравява, а ние, към този момент зрелостници със самочувствие на огромни хора, започваме мигновено мнения. Момчетата жужат като кошер, в който е попаднал непознат детайл.Тя се пооглежда, пробвайки се да пренебрегва това, което чува по собствен адрес, сяда зад катедрата пред черната дъска, кръстосва крайници и урокът стартира. За кой исторически интервал ставаше дума, мисля, никой от нас не чу, тъй като вниманието на всички нас бе приковано от гледката, която тя представляваше. Седнала фронтално против класа, полата й леко отворена в профил, а изпод, над заголеното ѝ коляно се демонстрира краят на чорапите, закачени на два бели жартиера с къдрици от дантела. Никога няма да не помни тази красива картина, в която се е вторачил целият клас, атмосферата се насища със пресен електрически заряд като след дъжд, чува се пръхтенето с ноздри на мъжките мечти.Звънецът бие, недефинирани стремежи като избухлив поток заливат стаята. Интересът на момчетата към спомагателни обяснения по история изригва като вулкан. Вече мъже, те наобикалят дамата, млади кентаври, чаткат нетърпеливо с копитата на желанието, изгарят я с погледи, копнеят за вниманието ѝ. Един непредвиден, нов, отдалечен, неразбираем обект на пристрастеност и въжделения. Тя беше съвсем на нашата възраст. По-късно, когато се сприятелихме, описа какъв брой ѝ е помогнала непредвидената панорама и резултатът й върху нас, с цел да се успокои и да стартира да приказва, без да ѝ трепери гласът. Защо носи чорапи ли? – краят на чорапите е границата на забележимото, разрешеното. Оттам нагоре стартира друга зона (само за определени, позволени в един различен свят), където стремежи рисуват облици, обтягат струни на пристрастеност и жар. Това бе първият импровизиран урок по изкушаване. „ Устните й допираха мозъка му, до момента в който допираха устните му, като че ли бяха средство за някаква неразбираема тирада и сред тях той усещаше чужд и нерешителен напън, по-тъмен от съзнанието на прегрешението, по-мек от звука или миризмата. “ Джеймс Джойс