Ивет Горанова: Скандално е, че допуснаха да се състезават „жени“ с мъжки хромозоми
" Аз съм супер сюрпризирана от цялата Олимпиада, която стана известна с такива странни неща. Не съм „ за “ това да вземат участие тези - не знаем дами ли са, мъже ли са, какви са?! Единственият вид е това да се ревизира строго, тъй като не е ок, в случай че в действителност те са мъже! Ти се готвиш толкоз години и идва един мъж и ти стопира фантазиите! Това е най-скандалното нещо, само че щом в този момент се случва ще го има и отсега нататък - освен в бокса и по този начин ще го набият на хората, че да стане нещо естествено. Това е много тъжно, тъй като в такива спортове - силата и физическите благоприятни условия на мъжа имат преимущество. Не знам какво ще се случва, аз съм възмутена и чакам към този момент всичко... Всеки месец излиза нова чудноватост и би трябвало да я възприемем. Вече си мисля, че след 50 години, като кажеш, че си олимпийски първенец дали ще те почитат, или ще ти се изсмеят, тъй като кой знае тогава какви спортове ще влязат. Сега се появиха брейкденс, скейтборд и сърф, които не са тъкмо спортове за Олимпийски игри. Питам се, както желаят да махнат и бокса и щангите - какво ще гледаме на другата Олимпиада, да не приказваме след 50 години! "
Това споделя в изявление за Ивет Горанова, олимпийска шампионка в каратето на игрите в Токио през 2021 година.
- Ивет, ти накара цяла България да се гордее с олимпийската ти купа от игрите в Токио, преди три години. С какви страсти изгледа Олимпиадата в Париж, където за жалост каратето не беше включено в програмата?
- Преди да стартира Олимпиадата не усещах по-остри страсти, само че след началото и изключително когато нашите започнаха да печелят медали и почувствах огромна горест, че не съм там. При всеки един български орден се пробвах да си напомня какво усещах, когато аз участвах и завоювах - по какъв начин усетих огромна лекост, като ме оповестиха за победител и като че ли ми падна камък от сърцето! Исках да си възстановя тези мемоари, тъй като на момента не помниш нищо от адреналина. Приятно ми беше да се върна към възприятието, като си на стълбичката и пееш химна и си показах какво изпитват в този момент нашите медалисти. Тъжно ми беше, като се замислех за това, че тази година каратето не беше измежду олимпийските спортове, тъй като Олимпиадата е най-гледаното съревнование - международното състезание също е толкоз мощно, само че не може да се съпостави. Опитвам се да съм признателна, че веднъж съм отишла и съм спечелила, само че все пак е мъчно, тъй като като си спечелил един път ти се услажда и искаш още и още, само че ще би трябвало да се задоволя с това.
- А кое българско присъединяване те развълнува най-вече?
- Най-много се развълнувах и даже се просълзих, когато Станимира Петрова загуби четвъртфиналната си среща в бокса, тъй като двете сме приятелки и преживяхме дружно всевъзможни страсти. Много желаех да завоюва орден, само че не се случи… Много прочувствено ми беше и при медала на Боряна Калейн. Впечатли ме това, което прочетох за нея – какъв брой мощно е желала златен олимпийски орден, обаче да е със сребърен цвят и след години това се случва! Респектирана съм от целия вложен труд, който най-сетне й се отплати. Много се радвах и за Карлос Насар - той беше явен първенец. Като го слушах по какъв начин пее химна се просълзих. Той още веднъж ме върна преди три години, когато на почетната стълбичка си споделих: „ Наслаждавай се Ивет, на тази една минута! “ Изпитах много страсти, около тази Олимпиада.
- Какво мислиш за това, че в женския бокс на Олимпиадата позволиха да се състезават участници с мъжки хромозоми?
- Да, това е най-интересният въпрос от тези дни. Аз съм супер сюрпризирана от цялата Олимпиада, която стана известна с такива странни неща. Не съм „ за “ това да вземат участие тези - не знаем дами ли са, мъже ли са, какви са?! Единственият вид е това да се ревизира строго, тъй като не е ок, в случай че в действителност те са мъже! Ти се готвиш толкоз години и идва един мъж и ти стопира фантазиите! Това е най-скандалното нещо, само че щом в този момент се случва ще го има и отсега нататък - освен в бокса и по този начин ще го набият на хората, че да стане нещо естествено. Това е много тъжно, тъй като в такива спортове - силата и физическите благоприятни условия на мъжа имат преимущество. Не знам какво ще се случва, аз съм възмутена и чакам към този момент всичко... Всеки месец излиза нова чудноватост и би трябвало да я възприемем. Вече си мисля, че след 50 години, като кажеш, че си олимпийски първенец дали ще те почитат, или ще ти се изсмеят, тъй като кой знае тогава какви спортове ще влязат. Сега се появиха брейкденс, скейтборд и сърф, които не са тъкмо спортове за Олимпийски игри. Питам се, както желаят да махнат и бокса и щангите - какво ще гледаме на другата Олимпиада, да не приказваме след 50 години!
- Ти по какъв начин би се почувствала, в случай че и в каратето позволен такива състезатели с непостоянен пол?
- Точно това си говорехме нощес с моето семейство и те ме попитаха: „ Ако излезеш да играеш против мъж дали ще се биеш, или ще си тръгнеш? “ Ясно е, че ще се удрям, това ще ме стимулира още повече да го победя и ще се усещам по-добре, в случай че печеля. Повечето ми тренировки са с мъже и това ме кара да се удрям още по-силно и по-добре - обичам мощните удари и не ме е боязън да се удрям с мъже! Има много мъже, които ги надвивам – да, физиката е значима, само че може да се случи и по-слабият физически да победи. Не е невероятно и постоянно се случва.
- А по какъв начин ти подейства откриването на Олимпиадата, което възмути доста хора?
- Малко съм объркана, тъй като разбирам хората, които са срещу, само че разбирам и тези, които са видели в това изкуство. Мисля, че не е нужно да се натяква кой като какъв пол се дефинира и какви пристрастености има, може да харесваш каквото си искаш, само че не е нужно да го демонстрираш, както направиха и в Париж. Има два пола - мъже и дами и край! Иначе, по какъв начин ще обясняваме един ден на нашите деца кое е обикновено и кое не. Единствено това не ми хареса в откриването, че такива неща се демонстрираха, само че имаше и изкуство, беше друго и забавно.
- Повечето огромни първенци са преодолявали доста компликации при започване на кариерите си. Така ли е и при теб?
- Наскоро се замислих, че множеството спортисти не сме имали лека орис и минаваме през тежки истории, само че в спорта намираме избавление и мотивация -чрез него бягаш от проблемите и търсиш да се изявиш в вярната посока. Аз не съм израснала в богато семейство - от Долна Митрополия съм и като започнах да упражнявам карате със сестра ми е имало месеци, в които не можехме да си платим даже таксата за тренировки и постоянно майка ми ги плащаше със забавяне, от време на време след два-три месеца. За да отидем на надпревари, или лагери също се е случвало да не можем да си платим, само че някой ни е помагал и след това сме му прибирали парите. Майка ми, баба и дядо даваха всичко за нас, обаче когато нямаха – просто не отивахме. Когато бях в спортното учебно заведение, баба още ходеше на работа и ми даваше пари, само че като свършат джобните и след това гладуваш през целия ден.
- Как се справяше?
- Намирах някакви разновидности, тъй като или търпиш и те е позор да кажеш, че си гладен, или измисляш нещо. Децата около мен също не са имали огромни благоприятни условия и сме си делили всичко. Дори се сещам, че неотдавна се смяхме със сестра ми, тъй като тогава имаше едни волейболистки и ние ходехме да взимаме и техните купони за безвъзмезден обяд, тъй като глада ни мореше и искахме да ядем повече. Спомням си също, че сред тренировките спяхме в съблекалните и от време на време като вали на открито ни се намокряха краката, само че търпиш! Сега съзнавам, че тези тествания са ни построили. Днес са по-лигави децата и при най-малката компликация се отхвърлят, тъй като имат всичко наготово и по този начин не намират смисъл в тренировките и упоритата работа над себе си.
- Спортът несъмнено те е предпазил и от опиатите, към които протягат ръка от ден на ден младежи?
- Да, през днешния ден опиатите ги нямат за нищо! Аз персонално, изобщо не съм имала интерес към тях, даже до преди две години бях толкоз незапозната с това, че нямаше и да схвана, в случай че някой в моята компания употребява, тъй като нямах визия по какъв начин наподобяват такива хора. Сега доста си говорихме с нашите, тъй като не се бях прибирала от шест месеца в Долна Митрополия и те ми споделиха, че със сестра ми не сме имали тежък пубертет. Това е по този начин, тъй като ние сме били заети, имали сме цел и не сме имали време да се занимаваме с нелепости -така ни е възпитал спорта. Светът е тръгнал много изкривено и в случай че родителите не наблюдават нещата, те ще излязат отвън надзор – не може децата да не знаят съществени обстоятелства от българската история и други значими неща.
- Прави ли ти усещане, че те са като зомбирани от телефоните и непрекъснато стоят приведени над тях…
- Да, телефонът през днешния ден е от най-големите проблеми. Прекалено доста време прекарваме в обществените мрежи и забравяме да поддържаме връзка с хората. Когато ти се случи същински контакт се чувстваш зареден, само че след 10 минути отново хващаш телефона, при децата обаче си е зомбиране и е ужасно. Те нямат толкоз опит и не схващат, че множеството неща в обществените мрежи са нереални, или цялостна небивалица. Децата постоянно подражават на неприятния образец и простотията там, единствено тъй като това е настоящо. Тъжно е, че за тях една дивотия в интернет, постоянно е по-важна и забавна, в сравнение с извоюваните медали в спорта, по тази причина е доста значим образеца, който виждат у дома. Аз съм мислила за това и към този момент съм подготвена за майка!
- Според теб, раждането на дете би ли попречило на кариерата ти?
- Туркинята в моята категория роди и се върна, а тя е топ състезателка и в този момент детето й е на 6-7 години. Това е много срещано в каратето - не знам аз по какъв начин ще бъда! По принцип желая дете, само че не наложително и непременно! Като намеря точния човек и преценява момента, комплицирана е тематиката.
- Преди да спечелиш олимпийската купа, ти стартира да работиш за мощна душeвност с мотиватора Моузес Налока. Кои уроци, които научи от него, ти оказват помощ и в живота?
- Това, което съм запомнила от него е, че той все ми споделяше: „ Ако не ти, кой различен – ти си индивидът, който би трябвало да го направи, на теб ти е дадена тази опция - или ти, или никой! “ Тези неща ми оказват помощ и ми дават самочувствие и мотивация. Също по този начин, той ме наричаше „ Булдозера “ и ми споделяше: „ Остави Ивет отвън татамито, като влезеш влиза Булдозера! “ Малката Ивет е по-срамежливичка и когато някой път съм се свила, си крещя – остави дребната Ивет, това са нейните мисли, изкарай Булдозера! Това ми оказва помощ и в живота, освен на съревнование, тъй като нещата са същите и по същия метод можеш да преминеш през тях. В последната година се усещам по-уверена на татамито и със самочувствие излизам да играя. Използвам това преимущество, тъй като в този момент в каратето има промяна на поколенията – доста дребни влязоха и надъхани да побеждават, само че аз към този момент съм на друго равнище и в случай че играя както мога - няма по какъв начин да ме победят.
- Какви надпревари ти предстоят и каква е главната ти цел за годината?
- Септември месец ми предстоят два шампионата и една серия А, за точки за ранглистата. Серията ми е значима, само че до края на годината няма друго значимо съревнование. Световното състезание през 2025-а в Египет ми е основната цел, тъй като в каратето те се организират през една година. Сега трансформираха регламента - би трябвало да вървиш по шампионати и да печелиш точки, с цел да можеш да се класираш за международно, където ще са 32-ма участници - по един от страна. Трябва да упражнявам и да вървя по надпревари, само че не се тормозя от позиция на квота, сигурна съм че ще печеля такава.
- На кои качества държиш в един мъж?
- Първо - да държи на дамата до себе си, да я почита, да бъде мъж на място, да има полезности, с цел да сътвори крепко семейство, да го поддържа и да се грижи за него. Най-важно е да имаш сплотено семейство и да си изгледаш децата - мъжът би трябвало да ме почита и също да държи на това.
- В какво вярваш?
- За мен вярата е в основата на всичко, посредством нея се придържаме към правила и полезности и се построяваме като хора. Без религия какъв е смисълът – за мен вярата е най-важна и дава посока. Всичко се случва с причина и към този момент влизам в нещата по-надълбоко – дали ще печеля, или изгубя, виждам обстановката от всички положения и си взимам поуката.
Ивет Горанова стана олимпийска шампионка в каратето на игрите в Токио през 2021 година, с което донесе първото злато за страната ни, след шампионската купа на гребкинята Румяна Нейкова от Пекин 2008-ма. До момента Ивет е спечелила над 220 медала от разнообразни шампионати. Тя завоюва първото място и от Европейските игри в Минск, както и бронз от Световните шампионати в Мадрид 2018-та и Дубай 2021-ва. В сбирката й са също сребърен орден от Европейското състезание през 2022-ра в Турция и 2023-та в Полша. Преди да се насочи към спорта, Ивет се занимава с национални танци, което й оказва помощ да блесне и във „ Денсинг Старс “. Като ученичка във втори клас се увлича по каратето и след време стартира да се състезава и да печели медали. През 2021 година тя е оповестена за „ Спортист на годината “ на България. Това лято шампионката се дипломира с отличен триумф и от Стопанската Академия в Свищов със компетентност „ Икономика на търговията “, а през предходната година стана „ Студент на годината “ в категория „ Спорт “. В момента, чаровната Ивет е фокусирана върху спортната си кариера, само че признава, че би се замислила, в случай че й предложат да взе участие в „ Игри на волята “.
Това споделя в изявление за Ивет Горанова, олимпийска шампионка в каратето на игрите в Токио през 2021 година.
- Ивет, ти накара цяла България да се гордее с олимпийската ти купа от игрите в Токио, преди три години. С какви страсти изгледа Олимпиадата в Париж, където за жалост каратето не беше включено в програмата?
- Преди да стартира Олимпиадата не усещах по-остри страсти, само че след началото и изключително когато нашите започнаха да печелят медали и почувствах огромна горест, че не съм там. При всеки един български орден се пробвах да си напомня какво усещах, когато аз участвах и завоювах - по какъв начин усетих огромна лекост, като ме оповестиха за победител и като че ли ми падна камък от сърцето! Исках да си възстановя тези мемоари, тъй като на момента не помниш нищо от адреналина. Приятно ми беше да се върна към възприятието, като си на стълбичката и пееш химна и си показах какво изпитват в този момент нашите медалисти. Тъжно ми беше, като се замислех за това, че тази година каратето не беше измежду олимпийските спортове, тъй като Олимпиадата е най-гледаното съревнование - международното състезание също е толкоз мощно, само че не може да се съпостави. Опитвам се да съм признателна, че веднъж съм отишла и съм спечелила, само че все пак е мъчно, тъй като като си спечелил един път ти се услажда и искаш още и още, само че ще би трябвало да се задоволя с това.
- А кое българско присъединяване те развълнува най-вече?
- Най-много се развълнувах и даже се просълзих, когато Станимира Петрова загуби четвъртфиналната си среща в бокса, тъй като двете сме приятелки и преживяхме дружно всевъзможни страсти. Много желаех да завоюва орден, само че не се случи… Много прочувствено ми беше и при медала на Боряна Калейн. Впечатли ме това, което прочетох за нея – какъв брой мощно е желала златен олимпийски орден, обаче да е със сребърен цвят и след години това се случва! Респектирана съм от целия вложен труд, който най-сетне й се отплати. Много се радвах и за Карлос Насар - той беше явен първенец. Като го слушах по какъв начин пее химна се просълзих. Той още веднъж ме върна преди три години, когато на почетната стълбичка си споделих: „ Наслаждавай се Ивет, на тази една минута! “ Изпитах много страсти, около тази Олимпиада.
- Какво мислиш за това, че в женския бокс на Олимпиадата позволиха да се състезават участници с мъжки хромозоми?
- Да, това е най-интересният въпрос от тези дни. Аз съм супер сюрпризирана от цялата Олимпиада, която стана известна с такива странни неща. Не съм „ за “ това да вземат участие тези - не знаем дами ли са, мъже ли са, какви са?! Единственият вид е това да се ревизира строго, тъй като не е ок, в случай че в действителност те са мъже! Ти се готвиш толкоз години и идва един мъж и ти стопира фантазиите! Това е най-скандалното нещо, само че щом в този момент се случва ще го има и отсега нататък - освен в бокса и по този начин ще го набият на хората, че да стане нещо естествено. Това е много тъжно, тъй като в такива спортове - силата и физическите благоприятни условия на мъжа имат преимущество. Не знам какво ще се случва, аз съм възмутена и чакам към този момент всичко... Всеки месец излиза нова чудноватост и би трябвало да я възприемем. Вече си мисля, че след 50 години, като кажеш, че си олимпийски първенец дали ще те почитат, или ще ти се изсмеят, тъй като кой знае тогава какви спортове ще влязат. Сега се появиха брейкденс, скейтборд и сърф, които не са тъкмо спортове за Олимпийски игри. Питам се, както желаят да махнат и бокса и щангите - какво ще гледаме на другата Олимпиада, да не приказваме след 50 години!
- Ти по какъв начин би се почувствала, в случай че и в каратето позволен такива състезатели с непостоянен пол?
- Точно това си говорехме нощес с моето семейство и те ме попитаха: „ Ако излезеш да играеш против мъж дали ще се биеш, или ще си тръгнеш? “ Ясно е, че ще се удрям, това ще ме стимулира още повече да го победя и ще се усещам по-добре, в случай че печеля. Повечето ми тренировки са с мъже и това ме кара да се удрям още по-силно и по-добре - обичам мощните удари и не ме е боязън да се удрям с мъже! Има много мъже, които ги надвивам – да, физиката е значима, само че може да се случи и по-слабият физически да победи. Не е невероятно и постоянно се случва.
- А по какъв начин ти подейства откриването на Олимпиадата, което възмути доста хора?
- Малко съм объркана, тъй като разбирам хората, които са срещу, само че разбирам и тези, които са видели в това изкуство. Мисля, че не е нужно да се натяква кой като какъв пол се дефинира и какви пристрастености има, може да харесваш каквото си искаш, само че не е нужно да го демонстрираш, както направиха и в Париж. Има два пола - мъже и дами и край! Иначе, по какъв начин ще обясняваме един ден на нашите деца кое е обикновено и кое не. Единствено това не ми хареса в откриването, че такива неща се демонстрираха, само че имаше и изкуство, беше друго и забавно.
- Повечето огромни първенци са преодолявали доста компликации при започване на кариерите си. Така ли е и при теб?
- Наскоро се замислих, че множеството спортисти не сме имали лека орис и минаваме през тежки истории, само че в спорта намираме избавление и мотивация -чрез него бягаш от проблемите и търсиш да се изявиш в вярната посока. Аз не съм израснала в богато семейство - от Долна Митрополия съм и като започнах да упражнявам карате със сестра ми е имало месеци, в които не можехме да си платим даже таксата за тренировки и постоянно майка ми ги плащаше със забавяне, от време на време след два-три месеца. За да отидем на надпревари, или лагери също се е случвало да не можем да си платим, само че някой ни е помагал и след това сме му прибирали парите. Майка ми, баба и дядо даваха всичко за нас, обаче когато нямаха – просто не отивахме. Когато бях в спортното учебно заведение, баба още ходеше на работа и ми даваше пари, само че като свършат джобните и след това гладуваш през целия ден.
- Как се справяше?
- Намирах някакви разновидности, тъй като или търпиш и те е позор да кажеш, че си гладен, или измисляш нещо. Децата около мен също не са имали огромни благоприятни условия и сме си делили всичко. Дори се сещам, че неотдавна се смяхме със сестра ми, тъй като тогава имаше едни волейболистки и ние ходехме да взимаме и техните купони за безвъзмезден обяд, тъй като глада ни мореше и искахме да ядем повече. Спомням си също, че сред тренировките спяхме в съблекалните и от време на време като вали на открито ни се намокряха краката, само че търпиш! Сега съзнавам, че тези тествания са ни построили. Днес са по-лигави децата и при най-малката компликация се отхвърлят, тъй като имат всичко наготово и по този начин не намират смисъл в тренировките и упоритата работа над себе си.
- Спортът несъмнено те е предпазил и от опиатите, към които протягат ръка от ден на ден младежи?
- Да, през днешния ден опиатите ги нямат за нищо! Аз персонално, изобщо не съм имала интерес към тях, даже до преди две години бях толкоз незапозната с това, че нямаше и да схвана, в случай че някой в моята компания употребява, тъй като нямах визия по какъв начин наподобяват такива хора. Сега доста си говорихме с нашите, тъй като не се бях прибирала от шест месеца в Долна Митрополия и те ми споделиха, че със сестра ми не сме имали тежък пубертет. Това е по този начин, тъй като ние сме били заети, имали сме цел и не сме имали време да се занимаваме с нелепости -така ни е възпитал спорта. Светът е тръгнал много изкривено и в случай че родителите не наблюдават нещата, те ще излязат отвън надзор – не може децата да не знаят съществени обстоятелства от българската история и други значими неща.
- Прави ли ти усещане, че те са като зомбирани от телефоните и непрекъснато стоят приведени над тях…
- Да, телефонът през днешния ден е от най-големите проблеми. Прекалено доста време прекарваме в обществените мрежи и забравяме да поддържаме връзка с хората. Когато ти се случи същински контакт се чувстваш зареден, само че след 10 минути отново хващаш телефона, при децата обаче си е зомбиране и е ужасно. Те нямат толкоз опит и не схващат, че множеството неща в обществените мрежи са нереални, или цялостна небивалица. Децата постоянно подражават на неприятния образец и простотията там, единствено тъй като това е настоящо. Тъжно е, че за тях една дивотия в интернет, постоянно е по-важна и забавна, в сравнение с извоюваните медали в спорта, по тази причина е доста значим образеца, който виждат у дома. Аз съм мислила за това и към този момент съм подготвена за майка!
- Според теб, раждането на дете би ли попречило на кариерата ти?
- Туркинята в моята категория роди и се върна, а тя е топ състезателка и в този момент детето й е на 6-7 години. Това е много срещано в каратето - не знам аз по какъв начин ще бъда! По принцип желая дете, само че не наложително и непременно! Като намеря точния човек и преценява момента, комплицирана е тематиката.
- Преди да спечелиш олимпийската купа, ти стартира да работиш за мощна душeвност с мотиватора Моузес Налока. Кои уроци, които научи от него, ти оказват помощ и в живота?
- Това, което съм запомнила от него е, че той все ми споделяше: „ Ако не ти, кой различен – ти си индивидът, който би трябвало да го направи, на теб ти е дадена тази опция - или ти, или никой! “ Тези неща ми оказват помощ и ми дават самочувствие и мотивация. Също по този начин, той ме наричаше „ Булдозера “ и ми споделяше: „ Остави Ивет отвън татамито, като влезеш влиза Булдозера! “ Малката Ивет е по-срамежливичка и когато някой път съм се свила, си крещя – остави дребната Ивет, това са нейните мисли, изкарай Булдозера! Това ми оказва помощ и в живота, освен на съревнование, тъй като нещата са същите и по същия метод можеш да преминеш през тях. В последната година се усещам по-уверена на татамито и със самочувствие излизам да играя. Използвам това преимущество, тъй като в този момент в каратето има промяна на поколенията – доста дребни влязоха и надъхани да побеждават, само че аз към този момент съм на друго равнище и в случай че играя както мога - няма по какъв начин да ме победят.
- Какви надпревари ти предстоят и каква е главната ти цел за годината?
- Септември месец ми предстоят два шампионата и една серия А, за точки за ранглистата. Серията ми е значима, само че до края на годината няма друго значимо съревнование. Световното състезание през 2025-а в Египет ми е основната цел, тъй като в каратето те се организират през една година. Сега трансформираха регламента - би трябвало да вървиш по шампионати и да печелиш точки, с цел да можеш да се класираш за международно, където ще са 32-ма участници - по един от страна. Трябва да упражнявам и да вървя по надпревари, само че не се тормозя от позиция на квота, сигурна съм че ще печеля такава.
- На кои качества държиш в един мъж?
- Първо - да държи на дамата до себе си, да я почита, да бъде мъж на място, да има полезности, с цел да сътвори крепко семейство, да го поддържа и да се грижи за него. Най-важно е да имаш сплотено семейство и да си изгледаш децата - мъжът би трябвало да ме почита и също да държи на това.
- В какво вярваш?
- За мен вярата е в основата на всичко, посредством нея се придържаме към правила и полезности и се построяваме като хора. Без религия какъв е смисълът – за мен вярата е най-важна и дава посока. Всичко се случва с причина и към този момент влизам в нещата по-надълбоко – дали ще печеля, или изгубя, виждам обстановката от всички положения и си взимам поуката.
Ивет Горанова стана олимпийска шампионка в каратето на игрите в Токио през 2021 година, с което донесе първото злато за страната ни, след шампионската купа на гребкинята Румяна Нейкова от Пекин 2008-ма. До момента Ивет е спечелила над 220 медала от разнообразни шампионати. Тя завоюва първото място и от Европейските игри в Минск, както и бронз от Световните шампионати в Мадрид 2018-та и Дубай 2021-ва. В сбирката й са също сребърен орден от Европейското състезание през 2022-ра в Турция и 2023-та в Полша. Преди да се насочи към спорта, Ивет се занимава с национални танци, което й оказва помощ да блесне и във „ Денсинг Старс “. Като ученичка във втори клас се увлича по каратето и след време стартира да се състезава и да печели медали. През 2021 година тя е оповестена за „ Спортист на годината “ на България. Това лято шампионката се дипломира с отличен триумф и от Стопанската Академия в Свищов със компетентност „ Икономика на търговията “, а през предходната година стана „ Студент на годината “ в категория „ Спорт “. В момента, чаровната Ивет е фокусирана върху спортната си кариера, само че признава, че би се замислила, в случай че й предложат да взе участие в „ Игри на волята “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ