Децата са до време, но съпругът ми е завинаги
Аз съм от мързеливите майки. От тези, които желаят децата им допустимо най-бързо да станат независими, с цел да се върнат към естествения си, немайчински живот. Смятам, несъмнено, че децата са най-голямото благополучие на света и този, който не е изпитал безкрайната майчина обич, не е живял пълноценно. (но дано не започваме разногласието по тематиката длъжни ли са всички да имат деца, това е друга тема). Но не считам, че децата би трябвало да са центъра на света ми, още повече, че има-няма след 15 години и ще си поемат по пътя.А виждам измежду приятелките си доста, които родиха, сложиха детето си на фундамент и избутаха съпрузите си някъде в ъгъла.
Те стават, живеят и лягат с мисълта единствено и само за децата си, не помнят въобще за своите ползи или пък че имат мъж.
Сърдят се, когато въпросният мъж има наглостта да има свое занимание и са подготвени да останат сами с детето си, а да разкарат брачна половинка – същия, за който се кълняха, че ще обичат до живот.Какво ще стане след няколко години, когато децата пораснат и тръгнат по личния си път?Когато останем още веднъж единствено с мъжете си, както беше преди да се родят децата?
Ще има ли какво да си кажем, с какво да се забавляваме?
Ще има, стига да не сложим персоналния си живот на пауза от раждането на децата от абитуриентския им бал.
Обещали сме дружно с мъжа ми, че постоянно ще намираме време за себе си – за нас двамата. Че ще пием кафето си като влюбени, без скрупули, че децата ни се разсънват с детско.Че ще можем, когато бабите ни разрешат, да бягаме от отговорностите си най-малко за ден, с цел да не забравяме кои сме, че сме дружно, тъй като се обичаме, а не тъй като е комфортно да има кой да вози децата с кола до учебно заведение.
Казала съм си, че ще подкрепям огъня посред ни с всички сили, тъй като не желая да затворя вратата след последното ми дете и да рухна.
Искам да си дублирам занапред, че животът ни няма да свърши, че няма да останем сенки на самите себе си и че ще сме пълноценни, тъй като животът продължава и след децата.
И си вършим описи. Отсега. За нещата, които желаеме да вършим, когато децата ни пораснат.
Карина К.
Инфо: Дунавмост
