Аз съм несретник, скъпа, тъй че за какво не ме убиеш…или по какъв начин не парите, а отношението към тях въздейства на любовта.

Преди доста години на морето една майка споделяше на седемнадесетгодишната си щерка, като поглеждаше умно и към мен, че би трябвало да гледаш с каква кола е мъжът, с цел да решиш дали да си с него. Същата жена упрекваше щерка си, че има слаб организъм, тъй като все пипва нещо от всякакви мъже. Сигурна съм, че поради майката дъщерята се е разболявала от всичко, само че не и от обич. Сигурна съм и за самата майка. И двете прочее не изглеждаха щастливи.

Да танцуваш единствено с принца на бала? Ами в случай че той демонстрира признаци на мутра или на стопански деспот, а също така от любовта му е останал единствено фетишизмът към обувки? А и Пепеляшките не постоянно са толкоз влюбени. Ако имаш връзка и в това време доста внимаваш дали това въздейства или не на бюджета ти, просто не обичаш както би трябвало. Или обичаш прекалено много себе си. Никоя от комбинациите беден-богат,беден-беденне е формула за благополучие или злощастие. А и кой е споделил, че един статус е за цялостен живот? Много млади двойки стартират връзка, когато още не са стъпили на краката си. Въпросът дали имаш бъдеще с някого опира освен до неналичието на нарцисизъм в любовта, само че и до приемане на обстоятелството, че портфейлът също може да е общ– без значение до каква степен е цялостен. Той е като леглото – в него би трябвало да има място за двама. И в случай че няма противоречие защо да се дава част от наличието му – за ски, застраховки или някакъв-си-хард-диск-на-компютъра – тогава двойката може би е идеална.

Общият фамилен бюджет не е инцидентно измислено разбиране. Ако го има, никой не харчи самичък, каквото е спечелил, тъй като в огромната си част това, което се купува, е общо. Едва в този момент се впечатлявам по какъв начин татко ми, откакто е получил заплата, се прибира у дома и оставя банкнотите на майка ми, с цел да ги преброи, прибере и да разплаща сметки с тях. Не е казано, че съществува единствено една скица за разпределение на бюджета. Някои заделят за себе си малко пари за джобни, а останалите за общия бюджет – това е финансова идилия. Други дават толкоз, колкото считат, че е нужно за общия бюджет, а останалото задържат за себе си. Най-апокалиптичният вид сякаш е всеки да харчи своите пари, сметките да се заплащат безредно. Накрая, който пръв изхарчи всичко, стартира да желае от другия доста пъти по 10, 15 или по 20 лв., което в някои случаи е метод да упражниш надзор върху имащия по-малки приходи.

Докато водехме елементарен диалог на улицата, един прочут съобщи, че си е купил часовник за 2500 лв.. Тази декларация в началото ме стъписа, само че след това разсъдих, че даже и неумела, нейната цел е да осведоми за избран статус. Начинът на живот (към който моят прочут явно желае да принадлежи) допуска вложения в аксесоари, пури и уиски – даже и в случай че разноските надвишават действително приходите. Друг е въпросът, че демонстрацията демонстрира, че още не си действително там, където искаш да си. Ако се замисля за това каква другарка ще търси моят прочут, евентуално това ще е момиче, което по метода на живот наподобява на него.

Има нещо, което е близо, само че и друго от финансовото състояние и има значение, когато става дума за обич, и това е почти идентичната обществена позиция.

Стремежът към някой с твоя обществен статус не е ловкост, а нещо непринудено.

И по какъв начин другояче, откакто това е повода двама души да имат общи тематики и да си кимат въодушевено един на различен по време на диалог. Статусът е тънката, само че здрава паяжина, която те свързва с обществото. Затова и в нея най-често попада някой, който също си плете паяжина наоколо. И не е нужно да напуща срещуположния ъгъл на стаята, с цел да се пригоди към вашия. Клеопатра и Цезар – с тяхната обща професионална реализация и сходни ползи като завземане на земи, насърчаване на надутост и оставяне на наследници, го потвърждават. Византийски императори като Михаил IIIса видели горчивата поука от това да се обвържеш с коняр, който по-късно безусловно те задушава. Вече съществено – в случай че ти си химик в Българска академия на науките, който обича моментите на централизация у дома, а приятелката ти/съпругата е маникюристка, въздишаща по предишните занимания в питейни заведения и нощни заведения, по-трудно ще се получи синхрон сред вас.

Социалният статус напълно не значи наложително идентична специалност, това е по-скоро кръг от хора, с които ти е прелестно да общуваш; обичани места, музика и книги. Това не е толкоз приход, колкото отношение към парите и живота. Когато Той желае да празнувате празник в механа с навалица от познати и полупознати хора и мисли, че е добре да похарчите 1000 лв., а ти смяташ, че е обикновено да похарчите 500 лв. в ресторант, с малко прители, тогава проблем има. Ако парите, които получават хората с идентичен обществен статус, не са идентични, то най-малко няма огромни кавги поради това, че единият харчи за нелепости.

Романът на Ъруин Шоу “Хляб по водите ” стартира с взор върху нормално американско семейство. По стичане на събитията дъщерята избавя един паралия от нападатели в парка (добре, че тук не са забъркани Наглите). Спасеният – уединен ерген или разведен неведнъж (вече не си спомням), се сприятели със фамилията, стартира да провежда екскурзии, да прави първокласни дарове. Резултатът беше, че дъщерята се привърза повече към него в сравнение с към татко си, майката последователно охладня, а  бащата стартира да изпитва синдрома на неудачника и се срути. Поуката, като се изключи че, в случай че в едно семейство някой се усеща като несретник, ситуацията не е положително, е и че парите могат да те главозамаят, в случай че не си подготвен да ги имаш. Има и още една, за неудовлетворените от предните две – в случай че човек се усеща несретник, това охлажда любовта на другия. Както се споделяше в припева на Becks: Аз съм несретник, скъпа, тъй че за какво не ме убиеш?Не инцидентно споделят, че когато обичаш, не би трябвало да се страхуваш дали заслужаваш някого.

 Няма значение, че изкарваш по-малко пари, в случай че първо –обичаш и си обичан, и в случай че имаш чувство за метода, по който дружно би трябвало да харчите. А, да – и в случай че не се чувстваш като несретник.

Убийците на любовта не са парите, а методът, по който се усещаме по отношение на тях.

Ако си спокоен, че заплатата ти като химик в Българска академия на науките не е огромна, само че се чувстваш убеден и потребен, има огромен късмет да те обичат повече, в сравнение с в случай че се вайкаш. Ролята на оказващия поддръжка, финансова или морална, също така се сменя, без значение дали заради обстановки или рецесии. Важното е да можеш да се мобилизираш поради себе си и индивида, който обичаш. Не инцидентно луксозната хипотетична колесница на принца не е централен подробност в приказката. Колата просто няма значение, когато от възторг можете да задвижите всичко, даже тикви.

Инфо: http://www.goguide.bg