Кимия Ализаде напусна Иран в бунт срещу режима и излиза за злато в Париж под флага на България - Булевард България
Аз съм Кимия Ализаде - не съм създател на история, нито воин, нито знаменосец на ирански ескорт. Аз съм една от милионите потиснати дами в Иран.
Това са част от думите, с които 22-годишната тогава състезателка по таекуондо напуща родната си страна през януари 2020 година. След поредност от международни триумфи в спорта Кимия не съумява да понесе потисничеството и цензурата на режима в Иран и взема тежкото решение да си “купи страданието и компликациите да бъде чужденец “.
Този четвъртък Кимия Ализаде излиза в първата историческа среща по таекуондо за България на Олимпийските игри в Париж.
Историята ѝ стартира в скромния дом на производител на покривки в Карадж, Иран. Майка ѝ е стопанка. Кимия тя постоянно е желала „ да живее друг живот, не като другите “, както сама споделя пред Financial Times през 2017 година, когато за пръв път попада в радара на международните медии като покровителка за равни права на дамите и девойките.
Когато е на 7 години, Ализаде минава около фитнеса в родния си град, който предлага единствено уроци по таекуондо. Отнема ѝ време, само че в последна сметка тя обиква бойното изкуство и единствено за една година става народен първенец.
Локалната ѝ популярност бързо се трансформира в интернационална горделивост за Иран, когато през 2014 година тя печели златен орден на Световното състезание по таекуондо за младежи. Успехите не престават:
По-късно през 2014 Ализаде става шампионка на Младежките олимпийски игри в Нанкин.През 2015 по пътя към бронза на Световното състезание по таекуондо през 2015 година в Челябинск, Русия, побеждава двукратната златна олимпийска медалистка - британката Джейд Джоунс.Кимия оправдава и огромните упования на Олимпийските игри в Рио през 2016 година, когато на 18 години печели исторически бронзов орден за Иран в категория до 57 кг. У дома я приветстват като героиня и получава прякора „ цунами “. „ Много се веселя за всички иранки, защото това е първият орден за иранка на игрите и се надявам, че на идващите олимпийски игри ще вземем златния “, споделя тогава Ализаде.Година по-късно тя печели сребро на Световното състезание през 2017 година в Муджу, Южна Корея.
През януари 2020 година всичко се трансформира.
Родената в Карадж таекуондистка бяга от родната си страна, като назовава себе си „ една от милионите потиснати дами в Иран “ в обява в Instagram.
Това се случва в разгара на антиправителствените митинги в Техеран след признанието на Иран, че по нехайство е. Всички 176 души на борда починаха, а измежду тях с изключение на украинци имаше шведи, канадци и други чужденци.
“Дали да стартира със " здравей ", " сбогом " или " съболезнования "?, колебае се при започване на обръщението си Кимия. “Здравейте на потиснатия народ на Иран. Сбогом на благородния народ на Иран. Съболезнования на постоянно скърбящия народ на Иран. ”
Световно приетата към този момент таекуондистка събира храброст да показа за пръв път своята цензурирана до този миг идентичност:
„ От години ме разиграват, както си желаят - водеха ме, където си изискат, обличах това, което те споделяха, повтарях всяко изречение, което ми нареждаха. Сложиха медалите ми на наложителния хиджаб и ги приписаха на тяхното ръководство и управление. ”
Кимия признава, че в никакъв случай не се е интересувалаот режима в Иран, за който жените-спортисти са единствено принадлежности. “Само тези железни медали са задоволително значими, с цел да ни купуват и експлоатират на каквато цена те преценяват, само че в това време, с цел да ни унижат, споделят: добродетелта на дамата е да не си опъва краката! ”
“Ако действах като вас, можех да имам повече благосъстояние и власт от вас. Обърнах тил на това. Аз съм човек и желая да остана в орбитата на човечното. ”
“Измъчената ми душа не се побира във вашите мръсни стопански коловози и тесногръди политически лобита. Не желая нищо от света с изключение на таекуондо, сигурност и благополучен и здравословен живот (...) Ще си купя страданието и компликациите да бъда чужденец, тъй като не желая да седнал съм на масата на лицемерието, лъжата, несправедливостта и ласкателството. ”
Това са част от думите, с които 22-годишната тогава състезателка по таекуондо напуща родната си страна през януари 2020 година. След поредност от международни триумфи в спорта Кимия не съумява да понесе потисничеството и цензурата на режима в Иран и взема тежкото решение да си “купи страданието и компликациите да бъде чужденец “.
Този четвъртък Кимия Ализаде излиза в първата историческа среща по таекуондо за България на Олимпийските игри в Париж.
Историята ѝ стартира в скромния дом на производител на покривки в Карадж, Иран. Майка ѝ е стопанка. Кимия тя постоянно е желала „ да живее друг живот, не като другите “, както сама споделя пред Financial Times през 2017 година, когато за пръв път попада в радара на международните медии като покровителка за равни права на дамите и девойките.
Когато е на 7 години, Ализаде минава около фитнеса в родния си град, който предлага единствено уроци по таекуондо. Отнема ѝ време, само че в последна сметка тя обиква бойното изкуство и единствено за една година става народен първенец.
Локалната ѝ популярност бързо се трансформира в интернационална горделивост за Иран, когато през 2014 година тя печели златен орден на Световното състезание по таекуондо за младежи. Успехите не престават:
По-късно през 2014 Ализаде става шампионка на Младежките олимпийски игри в Нанкин.През 2015 по пътя към бронза на Световното състезание по таекуондо през 2015 година в Челябинск, Русия, побеждава двукратната златна олимпийска медалистка - британката Джейд Джоунс.Кимия оправдава и огромните упования на Олимпийските игри в Рио през 2016 година, когато на 18 години печели исторически бронзов орден за Иран в категория до 57 кг. У дома я приветстват като героиня и получава прякора „ цунами “. „ Много се веселя за всички иранки, защото това е първият орден за иранка на игрите и се надявам, че на идващите олимпийски игри ще вземем златния “, споделя тогава Ализаде.Година по-късно тя печели сребро на Световното състезание през 2017 година в Муджу, Южна Корея.
През януари 2020 година всичко се трансформира.
Родената в Карадж таекуондистка бяга от родната си страна, като назовава себе си „ една от милионите потиснати дами в Иран “ в обява в Instagram.
Това се случва в разгара на антиправителствените митинги в Техеран след признанието на Иран, че по нехайство е. Всички 176 души на борда починаха, а измежду тях с изключение на украинци имаше шведи, канадци и други чужденци.
“Дали да стартира със " здравей ", " сбогом " или " съболезнования "?, колебае се при започване на обръщението си Кимия. “Здравейте на потиснатия народ на Иран. Сбогом на благородния народ на Иран. Съболезнования на постоянно скърбящия народ на Иран. ”
Световно приетата към този момент таекуондистка събира храброст да показа за пръв път своята цензурирана до този миг идентичност:
„ От години ме разиграват, както си желаят - водеха ме, където си изискат, обличах това, което те споделяха, повтарях всяко изречение, което ми нареждаха. Сложиха медалите ми на наложителния хиджаб и ги приписаха на тяхното ръководство и управление. ”
Кимия признава, че в никакъв случай не се е интересувалаот режима в Иран, за който жените-спортисти са единствено принадлежности. “Само тези железни медали са задоволително значими, с цел да ни купуват и експлоатират на каквато цена те преценяват, само че в това време, с цел да ни унижат, споделят: добродетелта на дамата е да не си опъва краката! ”
“Ако действах като вас, можех да имам повече благосъстояние и власт от вас. Обърнах тил на това. Аз съм човек и желая да остана в орбитата на човечното. ”
“Измъчената ми душа не се побира във вашите мръсни стопански коловози и тесногръди политически лобита. Не желая нищо от света с изключение на таекуондо, сигурност и благополучен и здравословен живот (...) Ще си купя страданието и компликациите да бъда чужденец, тъй като не желая да седнал съм на масата на лицемерието, лъжата, несправедливостта и ласкателството. ”
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ