Има допирни точки между войната в Газа и босненския геноцид
Аз съм публицист, публицист и правосъден деятел от Босна и Херцеговина. Бях надълбоко обиден от геноцида в моята страна през 90-те години. Много от членовете на фамилията ми бяха отведени в концентрационни лагери и някои от най-ужасните закононарушения на епохата бяха осъществени в родния ми град.
Освен това в продължение на десетилетия работих като специалист по стратегически връзки в подтекста на преходното правораздаване по целия свят, от Сирия до Шри Ланка.
Като човек, който е бил обиден от босненския геноцид и който е взел участие в доста процеси на преходно правораздаване, изпитвам две разнообразни усеща, когато виждам събитията, разрастващи се в Израел-Палестина.
Първият е чистият смут при гледката на големите премеждия, които се нанасят на популацията на Газа. Това по никакъв метод не понижава болката, която изпитвам за тези, които бяха убити или взети за заложници от Хамас на 7 октомври. Признавам страданието на всички. Важно е да се признае страданието на всеки.
Въпреки това, това, което виждаме в Газа в този момент, е удивителна проява на това, което се случва, когато по-висша мощ отприщи своето възмездие против беззащитни цивилни. И това ме изпълва с смут.
Второто възприятие, което имам за Газа, може би е по-малко явно. Когато виждам събитията, които се развиват на линията, признавам привилегията си като босненец.
Повечето от закононарушенията, осъществени в моята страна, против моя народ, са били обсъждани в съда. Хората, които са направили тези закононарушения, най-малко на най-високите етажи, са съдени и наказани за тях. Истината за случилото се с нас е открита без всякакво подозрение. По някакъв метод посредством тези процеси беше върнато достолепието на босненските жертви на геноцид и други закононарушения против човечеството.
Не мога да си показва сходно задоволство да бъде предоставено на жертвите на насилието в Газа при актуалните условия. Чувствам се фаворизиран като босненец и това, което знам, че това, което беше допустимо за нас тогава, евентуално няма да бъде допустимо за палестинците в Газа през днешния ден, ми тежи доста на мозъка.
Това не значи, че това, което се случи с нас, в този момент се случва в Газа. Мисля, че е доста значимо да се признаят другите контексти и да не се вършат подправени паралели. Но безспорно има доста ясни общи точки сред двете.
Например, същите причини, които тогава бяха употребявани за оправдаване на упражняването на принуждение над босненци, в този момент се употребяват против палестинците в Газа. Аргументи като „ не са цивилни “ и всички те са поддръжници на силите, които се бият от тяхно име. Аргументи като „ те всички са терористи, джихадисти “. Същият този език се използваше против босненците тогава.
Друга аналогия, която виждам сред Босна тогава и Газа в този момент, е терорът, нанасян на цивилни. Терорът, за който приказвам, не е единствено безразборното ликвидиране на дами и деца, само че и напъните да се тероризира цялото население, с цел да се подчини. Тези старания включват изтласкване на популацията от избрана област или принуждение на приемането на претенции.
Аз не съм юрист. Ние не сме в съд. Така че не мога да злоупотребявам дали обстановката в Газа води към геноцид. Знам доста добре обаче на каква база е правно открито, че закононарушението геноцид е осъществено в Сребреница, Босна. Така че мога да се опитам да изложа това и да направя съпоставяне.
В Сребреница имаше анклав, който беше под блокада. Силите от анклава излизаха и нападнаха сръбски цивилни към анклава – това в действителност се случва и до през днешния ден. Така че това беше повода за геноцида. Разбира се, сърбите се пробваха да настояват, че няма геноцид – те твърдяха, че това, което са създали на босненците, е просто възмездие за това, което босненските сили са им предизвикали.
И въпреки всичко в последна сметка съдилищата прегледаха доказателствата, разгледаха случилото се в Сребреница и взеха решение, че това е геноцид. Те откриват, че момчета и мъже от избрана група са убити, с цел да не може групата да се възроди и да продължи да живее в региона, който дълго време е заемала. Те откриха, че на членовете на избрана група са нанесени тежки телесни и душевен увреждания, с цел да се стигне до физическото й заличаване, напълно или отчасти. Установено е, че децата на групата са преместени принудително и са наложени ограничения за попречване на раждаемостта в групата.
Това бяха закононарушенията, за които беше открито, че са осъществени в Сребреница и които доведоха до решението на съда, че закононарушението геноцид също е осъществено там. Но с цел да бъде открит геноцидът като закононарушение, вие също би трябвало да имате желание – желание групата да бъде унищожена напълно или отчасти в избрана област. Това също беше потвърдено в Сребреница.
Можем ясно да забележим, че някои от гореспоменатите закононарушения към този момент се правят в Газа.
И в случай че погледнем изказванията на израелски водачи, израелски политици, израелски членове на Народното събрание, израелски публицисти и основатели на публичното мнение, можем да забележим, че същото „ желание “ също участва в огромна степен. Това желание се оповестява всекидневно. Ако министър в страна каже, че армията ще влезе в дадена територия и ще се оправи с „ човешки животни “, желанието тук безспорно е ясно.
Сега, още веднъж, дублирам, аз не съм юрист. Не зависи от мен да давам преценка по този въпрос. Но от моя опит, от това, което знам за геноцида, мога да кажа, че всички детайли са там, в Газа.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
