Аз съм силна и оцелях, но се моля на Бог, никой друг да не преживее онова, което аз преживях
Аз съм живото доказателство, че на този свят съществуват чудеса. Борила съм се обезверено да оцелея още от първата си глътка въздух. А не е трябвало даже да бъда родена. От дребна знам, че съм осиновена. По-голямата ми сестра Надя също е осиновена. И двете знаехме това и го приемахме за обикновено. В последна сметка имахме дом и любящи родители. Какво от това, че не са ни родили? Бях на 6 години, когато осиновителката ми най-сетне съумя да забременее. Новината ме направи същински щастлива, а раждането на брат ми ме извърши с наслада. Един ден със сестра ми Надя се скарахме и тя ми сподели: “ Аз съм била мечтана от биологичните си родители, само че теб не са те искали… “ Но защо говореше тя? Няколко години по-късно мама ми разкри шокиращата истина за моето раждане.
Оказа се, че моята биологична майка е възнамерявала да се отърве от мен, още преди да съм се родила. Но аз съм оживяла! Това е феномен, само че в действителност оцелях след аборта. Жената, която ме родила, била доста млада и под натиска на майка си е трябвало да се отърве от мен. По химичен път майка ми и баба ми съумели да провокират аборт при започване на седмия месец. Лекарят, който поел случая, бил ужасно сюрпризиран, когато видял, че към момента съм жива. Шокираният доктор решил да скрие истината от биологичната ми майка и направил всичко допустимо, с цел да ме избави. Така съм стигнала до приемните си родители. Лекарите мислели, че ще имам отклоняване в развиването си, само че за благополучие аз съм изцяло здрава. Мама ми показа истината, но…
Тогава бях тийнейджърка. Тази истина ме умъртви и унищожи всичката обич, която изпитвах към себе си. Започнах да взимам опиати и да тичам от учебно заведение. Мразех се след този диалог. Вярвах, че не е трябвало да се раждам. Светът спря да бъде същият за мен. Костваше ми години наред и доста старания, с цел да се измъкна от това тресавище на опиати, алкохол, секс и нелепост. И съумях! Спечелих още веднъж, но… Само след две години разбрах името на моята биологична майка. Оказа се, че тя живее в същия град, в който следвах висшето си обучение. Пътят ни се пресече напълно инцидентно. Успях да се свържа с дядо ми. По-късно разбрах, че той и баба ми са знаели, че съм оживяла след аборта, само че са скрили истината от щерка си.
След този случай дядо ми е напуснал фамилията си и от дълго време не поддържа контакти с тях. От него научих, че биологичните ми родители са били едвам на 19 години, студенти, когато са ме заченали. Майка ми имала нередовни цикъли, по тази причина едвам в шестия месец схванала, че е бременна. Всичко било проведено от баба ми – тя внезапно се възпротивила на моето раждане. Известно време щерка й се борила с нея, само че най-после се отказала. В продължение на 5 дни баба давала хапчета на майка ми. Но не съумяха да ме убият! Аз оцелях! Противно на всякаква логичност, оцелях! Дори мощната медицина не можа да отнеме живота ми! Днес подкрепям връзка с биологичната си майка и нейния татко. 30 години след раждането ми, двете се видяхме за първи път. За първи път се погледнахме една друга в очите. Аз съм мощна и оцелях, само че се апелирам на Бог, никой различен да не преживее това, което аз претърпях.
Инфо: lichna-drama
