Проф. Казимир Попконстантинов пред „Труд“: Мощите на Св. Йоан Кръстител са чудотворни за всеки вярващ
Аз съм дунавско чедо, само че последните 32 години ме свързват с морето
Проф. Попконстантинов твърди че е „ дунавско чедо “, само че последните 32 години е прекарал край морето. Проучванията му и разкопките на манастира, издигнат от цар Борис, и този на остров Свети Иван, вечно го свързват с морския бряг. Не е намирал злато- единствено три монети и толкоз. Но е намирал неща, доста по-ценни от златото. Като да вземем за пример каменната библиотека в село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке.
Смята, че островите са наименовани на светци, с цел да може хората при естествени бедствия да измолват протекция и отбрана. И е по-добре късчетата земя измежду вълните да си стоят необитаеми – такива, каквито са от епохи.
– Проф. Попконстантинов, гръмна новината за нови археологически открития, на созополския остров Свети Иван. Какви са те?
– Откритията през тази година носят една нова нотка на изследванията ни, отдадени на остров Свети Иван. Нашата цел беше да проучим южния бранш на манастира, който се намира там и е отдаден на Св. Йоан Предтеча и Кръстител. Разкрихме основите на две здания, които не бяха известни до този миг. Основите им са построени от добре обработени камъни, солидна основа, вкопана на дълбочина 1,20 метра от актуалния терен.
Двете основи са с дебелина 85 сантиметра, което подсказва, че може би във височина постройката е била двуетажна. Малка, само че значима детайлност е, че двете основи са отдалечени една от друга на разстояние 1,20 метра. Наличието на това малко разстояние сред тях допуска, че във височина постройката е била с две обособени крила или пространства в приземния етаж, а нагоре е била единна.
Тя е била съвсем в периферията на брега. Откритите керамика, фрагменти от амфори, гърнета, купи, подсказват жилищния й темперамент. Между двете открити от нас основи са завършени три стъпала. Върху едната основа, в процеса на изследването, открихме гроб, в който е бил заровен мъж, съгласно антрополозите, до дясната му ръка имаше монета, която се датира от средата на 12 век.
Отдясно открихме и откъс от тухла, върху която е обрисуван кръст и сред раменете му е изписано кратко: Исус Христос побеждава (смъртта). В доста от откритите от нас гробове има фрагменти от тухли или керемиди, върху които имаме или кръст, или изписана такава абревиатура, което подсказва една локална традиция при погребването на умрелите. Явно, в тази ситуация сме попаднали на една от постройките от ранната история на манастира- края на 4 началото на 5 век.
– Какво друго открихте?
– Другото, на което се натъкнахме, е изследването на връзката, на връзките сред обособените здания с манастирския храм, който е от 13 век. Южно от него разкрихме 7 стъпала и необятна каменна пътека, 3 метра, която свързва храма с жилището на игумена, трапезарията и южния формален вход от морето към манастира.
Новите открития са значими, тъй като по този начин имаме опция да проследим преустройствата в манастира, който е битувал в продължение на 13 века.
– Да се върнем години обратно към сензацията- мощите на Свети Йоан, които бяха открити от вас и екипа ви на същия остров. Това ли е находката и откритието на живота ви?
– Трудно е да се каже дали това е находката, която може да бъде избрана като разцвет на моята близо 50-годишна археологическа процедура. Имам много забавни открития. Интересни и значими, както за археологията като цяло, по този начин и за средновековната манастирска археология. Ще направя малко отклоняване. За да стане въпреки всичко ясно на читателите, даже с цената да прозвучи като фукане, само че когато обстоятелствата приказват, и Боговете мълчат, както се споделя в поговорката.
Няма да изреждам всички, само че единствено, които са значими. През 1970 година, когато бях по систематизиране в музея в Търговище, имах шанса да проуча към момента най- огромното намерено тракийско светилище до момента, отдадено на господ Аполон, със 110 оброчни плочи. Върху основите на това светилище, в края на 4-ти началото на 5-и век, е издигната 5-корабна базилика, която също е единствена до този миг, открита у нас.
През 1972 година, вървейки по стъпките на Карел Шкорпил (считан от всички за основоположник на българската археология), с помощта на него, започнах изследването на скален манастир до село Крепча. От надписа, който проучвах, стана ясно че създателят на този скален манастир е святият отец Антони. Така съумях да открия в манастирската черква най-ранно датираният старобългарски надпис в целия славянски свят. Той гласи: В лято 6430 (921 година) умря Божият раб Антони през месец октомври. Така стана ясно, че скалните манастири са съществували още през 10-и век и стана прочут създателят на манастира, който е бил съвременник и евентуално предходник на Свети Йоан Рилски.
През 90-те години имах опция да проуча дружно с сътрудника Павел Георгиев Княжеския манастир при село Равна, Провадийско, който е бил отдаден на Света Богородица и осветлен през 889 година. Посветен е на Богородица, тъй като тя е патрон на Цар Борисовия жанр.
Именно в този манастир открихме близо 250 надписа, писани на 5 графични системи- латинско писмо, гръцко, кирилица, глаголица и руническо. И по този начин доближаваме последния манастир в местността Караач теке във Варна.
Ето това е пътят на откритията, направени през толкоз години. И напълно естествено, съпоставяйки ги, мога да кажа, че откриването на 28 юли 2010 година на реликвария с частици от мощи на Свети Йоан Предтеча, съпроводен с надпис върху капачето на кутийка, с която те са били пренесени на остров Свети Иван от Палестина, това изобретение е с голямо значение за библейската и християнската археология, като цяло. Не единствено у нас, тъй като до този миг не са откривани частици от мощи на Свети Йоан в археологическа среда- непокътнати и съпроводени с надпис, от който узнаваме по кое време е осветлен храмът- 24 юни, и името на приносителя- Тома.
– Чудотворни ли са мощите и в случай че е така- на какво се дължи това? Има ли разкази на хора за изцеления?
– Аз не се колебая в това, че мощите, които открихме, са чудотворни. Всеки може да ме упрекна в предрешение. Дали нещо се случва, когато човек се изправи пред тях, това си остава много персонално. Предполагам, че някои ще кажат „ да “, други ще кажат: „ това е доста персонално “, притеснявайки се, че в случай че споделят, може би няма да се получи нищо. Така че, всеки който е набожен и пристъпи с религия и разбиране, че молитвата му ще бъде чута и ще бъде подкрепят, това е един персонален акт.
Не съм чувал за изцелени, тъй като не съм проявявал любознание и не бих дръзнал, тъй като това е нахлуване в персоналното пространство.
– Преди броени дни собственик на Шишмановата баня във Велико Търново стана Регионалният исторически музей. Как гледате на това?
– Основателен е въпросът, тъй като мнозина си го задават. Добре би било човек преди да си зададе този въпрос, да се опита посредством интернет да наблюдава или да ревизира какъв брой монументи, било с национално и районно значение има, и по силите ли е на едно Министерство на културата да се грижи за тях или не. Затова съгласно мен е вярна политиката на Министерството на културата, стъпвайки на законовата база, да поверява монументи с национално значение на съответните РИМ, както и на общините.
Примерите са доста, само че грижата за паметниците във Велико Търново е на доста високо равнище, на мечтаното равнище. Като образец давам и остров Света Анастасия. Той бе поверен на общината в Бургас и резултатът е очевиден. В Созопол от дълго време кметът Панайот Рейзи насочва молби към министерството остров Свети Иван, по образеца на Света Анастасия, да бъде възложен на община Созопол, тя да се грижи за него.
– Може ли България да се назова островна страна и за какво всички острови носят имената на светци?
– Не съм се замислял, само че сега обмислям. Това е може би от мощното предпочитание на обитаемоте места, до които се намират. Островите да се наименоват на светци и да закрилят жителите на тези места. По време на трусове, наводнения- да измолват от светците тяхното покровителство. Мисля, че това е може би тактичност. Но докосвайки този въпрос, ще отбележа, че патриаршеският манастир на остров Свети Иван е единственият и най-древен в цялата Черноморска акватория.
– Трябва ли съгласно вас те да станат обитаеми?
– Не, за какво да стават обитаеми? Островите, които са освен по нашето крайбрежие, са били заселени още през 6-4 век преди Христа от гърците- колонизатори и те са били много гъсто заселени, изграждали са там светилища на своите богове настойници. Сега дали биха могли да бъдат заселени – мъчно.
Те са дребни, максимален е Свети Иван- 260 декара. При актуалните условия е доста мъчно, а съответно Свети Иван е естествен парк предпазен от закона заради редки птици и жители зайци. По-добре да си стоят такива, каквито са от епохи. Не е належащо да унищожим и последните оазиси в Черно море.
– Каква е персоналната ви връзка с морето и коя легенда на морските заливи, ви е вълнувала най-дълбоко?
– Аз съм Дунавско чедо, а не морско, само че последните ми 22 години, ме свързват с морето, с изследването на най-големия манастир, издигнат от Свети Цар Борис в края на 9 век, и-най значимият. И с остров Свети Иван – още 10 години.
Много мъчно е да отговоря за легендите, само че най ми е блага легендата, обвързвана с Калиакра- за девойките, които си вързали косите и са се хвърлили в морето, с цел да не бъдат потурчени
– Откривал ли сте злато и къде? Вярвате ли в легендите за съкровища, които се носят най-много за островите и крепостите, когато бягайки, хората са криели полезностите си, с вярата да се върнат един ден?
– На златни предмети не съм попадал. По време на разкопки сме разкрили в манастира във Варна три златни монети и това е всичко. Но за мен повече от злато, това е каменната библиотека от село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке, чието разкриване още един път илюстрира личността на Свети Цар Борис освен като покръстител, само че и като ограмотител и мисионер.
– Иманярството отживялост ли е, или сега е по-разпространено и настоящо отвсякога?
– То е нанасяло големи вреди както на науката, по този начин и на античната ни история, тъй като това е едно опозоряване, поради изтръгването по най-варварски метод на това, което ни е завещано и което земята дълго време е приютявала в себе си. Необходими са доста по строги наказания против такива хора, по този начин както е в прилежаща Турция и Гърция.
Нашият посетител
Проф. Казимир Попконстантинов е роден в силистренското село Гарван на 17 септември 1942 година в фамилията на духовник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ (1964-1968). Дългогодишен музеен служащ, полеви археолог и учител с огромен принос в региона на старобългарската епиграфика. През 2004 година е награден за принос в европейската просвета с интернационалната премия „ Хердер “. По време на водени от него разкопки на созополския остров Свети Иван бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител.
Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско. Съпругата му е доцент по археология. Имат тригодишни близнаци. Синът му е кръстен Йоан, по името на откритието, което е направил, а дъщеричката се споделя Рада. От първия си брак има две деца- Елица и Константин.
Проф. Попконстантинов твърди че е „ дунавско чедо “, само че последните 32 години е прекарал край морето. Проучванията му и разкопките на манастира, издигнат от цар Борис, и този на остров Свети Иван, вечно го свързват с морския бряг. Не е намирал злато- единствено три монети и толкоз. Но е намирал неща, доста по-ценни от златото. Като да вземем за пример каменната библиотека в село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке.
Смята, че островите са наименовани на светци, с цел да може хората при естествени бедствия да измолват протекция и отбрана. И е по-добре късчетата земя измежду вълните да си стоят необитаеми – такива, каквито са от епохи.
– Проф. Попконстантинов, гръмна новината за нови археологически открития, на созополския остров Свети Иван. Какви са те?
– Откритията през тази година носят една нова нотка на изследванията ни, отдадени на остров Свети Иван. Нашата цел беше да проучим южния бранш на манастира, който се намира там и е отдаден на Св. Йоан Предтеча и Кръстител. Разкрихме основите на две здания, които не бяха известни до този миг. Основите им са построени от добре обработени камъни, солидна основа, вкопана на дълбочина 1,20 метра от актуалния терен.
Двете основи са с дебелина 85 сантиметра, което подсказва, че може би във височина постройката е била двуетажна. Малка, само че значима детайлност е, че двете основи са отдалечени една от друга на разстояние 1,20 метра. Наличието на това малко разстояние сред тях допуска, че във височина постройката е била с две обособени крила или пространства в приземния етаж, а нагоре е била единна.
Тя е била съвсем в периферията на брега. Откритите керамика, фрагменти от амфори, гърнета, купи, подсказват жилищния й темперамент. Между двете открити от нас основи са завършени три стъпала. Върху едната основа, в процеса на изследването, открихме гроб, в който е бил заровен мъж, съгласно антрополозите, до дясната му ръка имаше монета, която се датира от средата на 12 век.
Отдясно открихме и откъс от тухла, върху която е обрисуван кръст и сред раменете му е изписано кратко: Исус Христос побеждава (смъртта). В доста от откритите от нас гробове има фрагменти от тухли или керемиди, върху които имаме или кръст, или изписана такава абревиатура, което подсказва една локална традиция при погребването на умрелите. Явно, в тази ситуация сме попаднали на една от постройките от ранната история на манастира- края на 4 началото на 5 век.
– Какво друго открихте?
– Другото, на което се натъкнахме, е изследването на връзката, на връзките сред обособените здания с манастирския храм, който е от 13 век. Южно от него разкрихме 7 стъпала и необятна каменна пътека, 3 метра, която свързва храма с жилището на игумена, трапезарията и южния формален вход от морето към манастира.
Новите открития са значими, тъй като по този начин имаме опция да проследим преустройствата в манастира, който е битувал в продължение на 13 века.
– Да се върнем години обратно към сензацията- мощите на Свети Йоан, които бяха открити от вас и екипа ви на същия остров. Това ли е находката и откритието на живота ви?
– Трудно е да се каже дали това е находката, която може да бъде избрана като разцвет на моята близо 50-годишна археологическа процедура. Имам много забавни открития. Интересни и значими, както за археологията като цяло, по този начин и за средновековната манастирска археология. Ще направя малко отклоняване. За да стане въпреки всичко ясно на читателите, даже с цената да прозвучи като фукане, само че когато обстоятелствата приказват, и Боговете мълчат, както се споделя в поговорката.
Няма да изреждам всички, само че единствено, които са значими. През 1970 година, когато бях по систематизиране в музея в Търговище, имах шанса да проуча към момента най- огромното намерено тракийско светилище до момента, отдадено на господ Аполон, със 110 оброчни плочи. Върху основите на това светилище, в края на 4-ти началото на 5-и век, е издигната 5-корабна базилика, която също е единствена до този миг, открита у нас.
През 1972 година, вървейки по стъпките на Карел Шкорпил (считан от всички за основоположник на българската археология), с помощта на него, започнах изследването на скален манастир до село Крепча. От надписа, който проучвах, стана ясно че създателят на този скален манастир е святият отец Антони. Така съумях да открия в манастирската черква най-ранно датираният старобългарски надпис в целия славянски свят. Той гласи: В лято 6430 (921 година) умря Божият раб Антони през месец октомври. Така стана ясно, че скалните манастири са съществували още през 10-и век и стана прочут създателят на манастира, който е бил съвременник и евентуално предходник на Свети Йоан Рилски.
През 90-те години имах опция да проуча дружно с сътрудника Павел Георгиев Княжеския манастир при село Равна, Провадийско, който е бил отдаден на Света Богородица и осветлен през 889 година. Посветен е на Богородица, тъй като тя е патрон на Цар Борисовия жанр.
Именно в този манастир открихме близо 250 надписа, писани на 5 графични системи- латинско писмо, гръцко, кирилица, глаголица и руническо. И по този начин доближаваме последния манастир в местността Караач теке във Варна.
Ето това е пътят на откритията, направени през толкоз години. И напълно естествено, съпоставяйки ги, мога да кажа, че откриването на 28 юли 2010 година на реликвария с частици от мощи на Свети Йоан Предтеча, съпроводен с надпис върху капачето на кутийка, с която те са били пренесени на остров Свети Иван от Палестина, това изобретение е с голямо значение за библейската и християнската археология, като цяло. Не единствено у нас, тъй като до този миг не са откривани частици от мощи на Свети Йоан в археологическа среда- непокътнати и съпроводени с надпис, от който узнаваме по кое време е осветлен храмът- 24 юни, и името на приносителя- Тома.
– Чудотворни ли са мощите и в случай че е така- на какво се дължи това? Има ли разкази на хора за изцеления?
– Аз не се колебая в това, че мощите, които открихме, са чудотворни. Всеки може да ме упрекна в предрешение. Дали нещо се случва, когато човек се изправи пред тях, това си остава много персонално. Предполагам, че някои ще кажат „ да “, други ще кажат: „ това е доста персонално “, притеснявайки се, че в случай че споделят, може би няма да се получи нищо. Така че, всеки който е набожен и пристъпи с религия и разбиране, че молитвата му ще бъде чута и ще бъде подкрепят, това е един персонален акт.
Не съм чувал за изцелени, тъй като не съм проявявал любознание и не бих дръзнал, тъй като това е нахлуване в персоналното пространство.
– Преди броени дни собственик на Шишмановата баня във Велико Търново стана Регионалният исторически музей. Как гледате на това?
– Основателен е въпросът, тъй като мнозина си го задават. Добре би било човек преди да си зададе този въпрос, да се опита посредством интернет да наблюдава или да ревизира какъв брой монументи, било с национално и районно значение има, и по силите ли е на едно Министерство на културата да се грижи за тях или не. Затова съгласно мен е вярна политиката на Министерството на културата, стъпвайки на законовата база, да поверява монументи с национално значение на съответните РИМ, както и на общините.
Примерите са доста, само че грижата за паметниците във Велико Търново е на доста високо равнище, на мечтаното равнище. Като образец давам и остров Света Анастасия. Той бе поверен на общината в Бургас и резултатът е очевиден. В Созопол от дълго време кметът Панайот Рейзи насочва молби към министерството остров Свети Иван, по образеца на Света Анастасия, да бъде възложен на община Созопол, тя да се грижи за него.
– Може ли България да се назова островна страна и за какво всички острови носят имената на светци?
– Не съм се замислял, само че сега обмислям. Това е може би от мощното предпочитание на обитаемоте места, до които се намират. Островите да се наименоват на светци и да закрилят жителите на тези места. По време на трусове, наводнения- да измолват от светците тяхното покровителство. Мисля, че това е може би тактичност. Но докосвайки този въпрос, ще отбележа, че патриаршеският манастир на остров Свети Иван е единственият и най-древен в цялата Черноморска акватория.
– Трябва ли съгласно вас те да станат обитаеми?
– Не, за какво да стават обитаеми? Островите, които са освен по нашето крайбрежие, са били заселени още през 6-4 век преди Христа от гърците- колонизатори и те са били много гъсто заселени, изграждали са там светилища на своите богове настойници. Сега дали биха могли да бъдат заселени – мъчно.
Те са дребни, максимален е Свети Иван- 260 декара. При актуалните условия е доста мъчно, а съответно Свети Иван е естествен парк предпазен от закона заради редки птици и жители зайци. По-добре да си стоят такива, каквито са от епохи. Не е належащо да унищожим и последните оазиси в Черно море.
– Каква е персоналната ви връзка с морето и коя легенда на морските заливи, ви е вълнувала най-дълбоко?
– Аз съм Дунавско чедо, а не морско, само че последните ми 22 години, ме свързват с морето, с изследването на най-големия манастир, издигнат от Свети Цар Борис в края на 9 век, и-най значимият. И с остров Свети Иван – още 10 години.
Много мъчно е да отговоря за легендите, само че най ми е блага легендата, обвързвана с Калиакра- за девойките, които си вързали косите и са се хвърлили в морето, с цел да не бъдат потурчени
– Откривал ли сте злато и къде? Вярвате ли в легендите за съкровища, които се носят най-много за островите и крепостите, когато бягайки, хората са криели полезностите си, с вярата да се върнат един ден?
– На златни предмети не съм попадал. По време на разкопки сме разкрили в манастира във Варна три златни монети и това е всичко. Но за мен повече от злато, това е каменната библиотека от село Равна. Или пък скриптория в манастира в местността Караач теке, чието разкриване още един път илюстрира личността на Свети Цар Борис освен като покръстител, само че и като ограмотител и мисионер.
– Иманярството отживялост ли е, или сега е по-разпространено и настоящо отвсякога?
– То е нанасяло големи вреди както на науката, по този начин и на античната ни история, тъй като това е едно опозоряване, поради изтръгването по най-варварски метод на това, което ни е завещано и което земята дълго време е приютявала в себе си. Необходими са доста по строги наказания против такива хора, по този начин както е в прилежаща Турция и Гърция.
Нашият посетител
Проф. Казимир Попконстантинов е роден в силистренското село Гарван на 17 септември 1942 година в фамилията на духовник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ (1964-1968). Дългогодишен музеен служащ, полеви археолог и учител с огромен принос в региона на старобългарската епиграфика. През 2004 година е награден за принос в европейската просвета с интернационалната премия „ Хердер “. По време на водени от него разкопки на созополския остров Свети Иван бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител.
Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско. Съпругата му е доцент по археология. Имат тригодишни близнаци. Синът му е кръстен Йоан, по името на откритието, което е направил, а дъщеричката се споделя Рада. От първия си брак има две деца- Елица и Константин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ