Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението

Аз съм дете на века, дете на неверието и подозрението от раждането си до през днешния ден, че и (зная го) до гроб. Какви страшни страдания ми е коствала и ми коства в този момент тази жадност да имам вяра, която укрепва в душата ми толкоз повече, колкото повече намирам в себе си противоположни доводи. И въпреки всичко от време на време Бог ми провожда мигове, в които съм изцяло спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та таман в такива мигове аз построих за себе си подобен знак на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е доста елементарен и е следният: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И освен няма, споделям си аз с ревностна обич, само че и не може да има. Нещо повече, в случай че някой би ми потвърдил, че Христос е отвън истината и истината в действителност се окажеше отвън Христос, аз въпреки всичко бих предпочел да остана с Христос, в сравнение с с истината.