Блондинка под прикритие: Албена Михова за комедията и драмата в живота
„ Аз съм Албена, дамата, която не е тъпа русокоска. Аз съм „ русокоска под прикритие “. “
С тази самоирония стартира диалогът на Мариян Станков – Мон Дьо s Албена Михова – актриса, комедиант и мощна персона, която отхвърля да бъде вкарвана в комфортни клишета.
„ Хубаво е от време на време човек да е под прикритие “, споделя тя. Да изглеждаш малоумен, до момента в който вътрешно подреждаш ходовете си. За нея това е метод не просто да се отбрани, а да върви напред по собствен метод.
„ Голямата неточност е, че ме мислят единствено за комедиант “
Най-несъвместимото с облика ѝ е визията, че Албена Михова е единствено комедиант. Да, тя е прочут комедиант – хората я стопират, снимат се с нея, благодарят ѝ. Това е обич, която тя усеща и приема като голям шанс. Но това не е цялата истина.
„ Аз мога да бъда и трагичен артист “, споделя тя, въпреки че в никакъв случай не е канена за трагични сериали. Причината? Може би боязън. Според нея, с цел да бъдеш добър комедиант, би трябвало към този момент да си надраснал драмата. Да си намерил иронията към нея. Да можеш да я „ мачкаш “ – даже когато е персонална, даже когато е мъчителна.
Хумор
Хуморът през днешния ден е различен. Променен. За Албена той постоянно е лекомислен. Нейният е по-скоро ретро – образуван от Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев. Хумор със наличие, със ирония, не просто със хумореска.
Тя вижда младежи, които поставят перуки, вършат бързи скечове и стигат до екрана без пътя, който театърът изисква. Не ги отхвърля – в противен случай, почита желанието им да бъдат артисти. Но казусът е в неналичието на „ подплата “. Когато я няма, това си проличава.
„ Сатирата не е просто комизъм “, споделя тя. Това е отношение, позиция, мисъл.
Детството, плочите и езиците
Ако би трябвало да опише себе си на сцена, Албена няма да стартира от болката. Ще тръгне от детството. От светлите моменти. От пътя към актьорството. Без гаджета, без любовни драми. Не желае да натоварва публиката с персоналния си живот.
Предпочита историите, които носят любознание – по какъв начин е учила езици от грамофонни плочи и телевизия. Как е вадила гръцка ария от плоча, която майка ѝ е пеела. Как е гледала „ Седморката на Блейк “, без да знае, че това е урок по британски. Как „ Кет Балу “ с Джейн Фонда я е научил не просто на думи, а на чувство.
„ Трябва да чувстваш това, което казваш “, споделя тя. Евтиното е непрофесионално – без значение дали става дума за език или за комизъм.
Подценената комедия
Комедията, съгласно Албена Михова, е грубо подценявана. „ Тя е халтураджийка, прави смехории “ – това чува постоянно. А в действителност комедията изисква разсъдък, дисциплинираност и дълбочина. И тъкмо по тази причина комедийните артисти постоянно остават недооценени.
Изопачената България и образованието
В ролята си на министър на образованието тя вижда една изопачена България. Не онази, в която децата са били щастливи в учебно заведение. Не е срещу напредъка, само че вижда по какъв начин той трансформира мисленето, по какъв начин деца повтарят класове и не могат да продължат напред.
Има напористи деца, които се оправят, само че системата ги спъва. Учителите, които в действителност оставят диря, са единици. Това за нея е голям проблем. Не има вяра, че българите са елементарен народ, само че усеща по какъв начин идентичността се размива.
Протестите я вълнуват, тъй като демонстрират, че хората още могат да се събират към идея. Според нея страната е на борд – и никой не знае какво следва.
Лицемерието, килограмите и „ мощната “ жена
Най-много я ядосват лицемерието и манипулативните хора в промишлеността. Успехът без труд. Видимото „ драпане “ за функции. Откакто е станала майка, Албена не разрешава никой да ѝ навежда главата. Станала е по-сигурна, по-мощна.
Темата за килограмите я отегчава. „ Писна ми “, споделя тя. Слаба ли си, цялостна ли си – какво значение има? Тя може да прави шпагат, мост, да стои устойчиво на сцената. Важно е какво даваш на хората, не какъв брой тежиш.
Любовта без илюзии
Любовта не е сантиментална тематика за Албена Михова. Имала е тежки нощи, тежки решения. Най-жестокото не е изневярата, а измяната и унижението. Тя в никакъв случай не изневерява. Ако някой сгреши – той си потегля.
Последната ѝ връзка е завършила преди шест–седем години. Излишна, само че нужна като урок.
Малките истини
Съветът към младото ѝ „ аз “ е къс: „ Внимавай с мъжете. И да не са зодия Близнаци. “
Към себе си на 60: „ Спокойно, имаш още до пенсия. “
Най-силното „ не “: „ Няма да се оженя повече. “
А в случай че би трябвало да се заключи всичко в едно изречение, Албена Михова го споделя сама:
„ Вярвай в себе си. “




