Любовта е влюбеност в света, в живота: Навършват се 130 години от рождението на Елисавета Багряна
Аз разбирам любовта доста по-широко. Състоянието на пристрастеност е креативно положение. Най-хубавите неща се основават тогава, когато си влюбен. Това Елисавета Багряна (1893-1991) споделя през 1973 година Днес се навършват 130 години от нейното рождение.
„ Аз не мога да си показва, да вземем за пример, че Леонардо Да Винчи е основал Джокондата, без да е бил влюбен в този облик. А поезията носи сама в себе си любовен боязън. Дори и тогава, когато не е ориентирана на директна интимна тематика. Можеш да бъдеш влюбен в родната си земя, в силуета на една снежна планина, в едно цъфнало дърво на пролет. В една концепция, в един облик, който живее във въображението ти. И да пееш за любовта. Защото любовта е пристрастеност в света, в живота “, споделя още Багряна.
Изложба, отдадена на Елисавета Багряна, гостува в Хасково. През 2023 година се навършват 130 години от рождението на Елисавета Багряна >
— kulturni-novini.info (@kulturni_novini)
Елисавета Любомирова Белчева, както е същинското ѝ име, е родена през 1893 година в София - на 29 април, (16 април по остарял стил). Детските ѝ години са свързани със Сливен - роден град на татко ѝ, където постоянно прекарвала ваканциите си.
„ Баща ми, Любомир Белчев, е от Сливен. Майка му Елисавета Желева, на която съм кръстена, била една от първите учителки в Сливен. Баща ми беше майстор и търговец на гайтани. По-късно стана интендант на градежа на новата жп линия Търново – Борущица. Мама умееше да играе с деца. Театър правехме, тя ни шиеше костюми “, споделя поетесата през 1994 г.
ПЪРВИ СТЪПКИ, ПЪРВИ СТИХОВЕ
Една година Елисавета Багряна живее със фамилията си в Търново - през 1907-1908 година, където написа първите си стихове - през 1908 година. От учителя Димитър Рашев в Търново са и първите й знания в стихосложението.
„ Имах популярни учители. Екатерина Заимова, дъщерята на остарелия поборник Стоян Заимов, ни преподаваше френски език. Имаше отлично наречие, смайваше ни като четеше. В първия клас на гимназията преподавател по български език ми беше Димитър Рашев, доведеният наследник на Христо Ботев. Нали си спомняте последното Ботево писмо: „ Мила ми Венето, Иванке и Димитре…За този Димитър става дума. Голяма обич ни вдъхна към поезията. Така в Търново ми се зароди обич към изобразяване и лирика “, продължава Елисавета Багряна.
През 1910 година тя приключва гимназия в София. През 1910-1911 година, водена от желанието си да добие непосредствена визия за живота в селото, тя е учителка в с. Авгане (дн. Недялско), Ямболско.
Съюзът на българските писатели отбелязва 130 години от рождението на Елисавета Багряна
— Impressio (@Impressio3)
През 1915 година приключва специалността „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Докато е студентка, Багряна чете българска и непозната лирика. Дружи с писателите и поетите Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и други След като приключва университета, работи в продължение на четири години като гимназиална учителка във Враца през 1915 -1917 година и в Кюстендил през 1917 -1919 година
ЙОРДАН ЙОВКОВ Я ОТКРИВА
Йордан Йовков е първият, който открива нейния гений и я подтиква към писането. Той за първи път отпечатва две нейни стихотворения „ Вечерна ария “ и „ Защо? “ в брой 33 и брой 36 на списание „ Съвременна мисъл “ от 1915 година, подписани с името Л. Белчева. Няколко години Елисавета Багряна не разгласява нищо.
През 1921 година се появяват нейни стихотворения във „ Вестник за дамата “. За малко време са оповестени десетки нейни стихотворения във вестник „ Лик “, списанията „ Съвременник “ и „ Златорог “, и други. Читателите и рецензията виждат гения й. В „ Златорог “ през 1922 година за първи път се появява и псевдонимът й Багряна, фиктивен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, с цел да се отличава от Мара Белчева, която също сътрудничи на списанието. Същата година превежда и разгласява стихове на Анна Ахматова и Марина Цветаева. От 1923 година печата в сп. „ Обществена мисъл “, в седмичника „ Български войник “, в. „ Народен глас “, сп. „ Ек “, сп. „ Демократичен обзор “, сп. „ Съвременник “ и други
През 1924 година е нейният дебют в детската литература със стихотворението „ Юнак Любчо “, оповестено в брошура 3 на сп. „ Детска наслада “. През февруари 1924 година Багряна получава премия за лирика на литературния комитет при Министерството на националното просвещение - за стихотворението „ Кукувица “. През април 1924 е призната в Съюза на българските писатели, а на 2 декември същата година взе участие за първи път в литературно четене пред аудитория, проведено във връзка 10-годишнината от гибелта на поета Пейо Яворов. През април 1925 година получава премията за лирика на Министерството на националното просвещение за 1924 година.
Фани Попова -Мутафова, Елисавета Багряна, Георги Райчев, Дечко Узунов и други честват имения ден на Райко Алексиев. Мюнхен, 1923 година
— Моята българска история (@MyBGhistory)
ВЕЧНАТА И СВЯТАТА
Първата ѝ книга със стихове „ Вечната и святата “ излиза от щемпел на 18 декември 1927 година, донасяйки ù необятно самопризнание и известност. За нея през 1928 година литературният критик Димитър Митов написа: „ Поезията на Багряна е родна, същинска, българска, тъй като в нея е изразен съответно българският дух на неспокойствието и жадност за избавление “.
Стихосбирките на Елисавета Багряна нормално са формирани от цикли, сплотяващи обособените произведения. Стихосбирките й „ Звезда на моряка “ (1932), „ Сърце човешко “ (1936) са отдадени на нейните пътувания и усещания от непознати страни. През 1953 година излиза стихосбирката й „ Пет звезди ", през 1955 година – „ Избрани стихотворения “, през 1963 година - „ От бряг до бряг ", през 1972 година - „ Контрапункти ", през 1973 година - „ Светлосенки ", през 1983 - „ На брега на времето ".
СЕМЕЙСТВО, ДЕЦА, ЛЮБОВ...
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който се ражда синът им Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от неговото семейство. Това е и една от аргументите тя да се крие зад разнообразни псевдоними и да крие тетрадките със стиховете си.
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш?
Елисавета Багряна
р. 29.4.1893
— На днешната дата... (@NewPortretComm)
През 1924 година Елисавета Багряна се среща с литературния критик проф. Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Под негово въздействие Елисавета Багряна стартира да написа в свободен стих. Двамата стартират любовна връзка. По това време той е женен за поетесата Дора Габе. Те не крият любовта си, само че и двамата са фамилни. Багряна напуща брачна половинка си на 16 април 1925 година - деня на атентата в храма „ Света неделя ”. Иван Шапкарев й оказва помощ в преместването и закъснява за опелото на ген. Константин Георгиев, което избавя живота му. Когато се разделят през 1926 година, двамата се договарят синът им Любомир да остане за развъждане при неговите родители и да му споделят, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка, и то от вестниците.
Елисавета Багряна и Боян Пенев отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. От този интервал е цикълът й „ Бретан “. Когато се връщат в България, Боян Пенев е решен да получи бракоразвод от Дора Габе и да узакони връзката си с Багряна. Месец преди бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе, планувано за 15 юли 1927 година, той умира едвам на 46 години от затруднения след интервенция от апендицит. Викат я в клиниката, когато той към този момент е умрял. „ Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова “, написа по-късно тя в триптиха си „ Реквием “. Боян Пенев вечно остава нейната най-голяма обич. След гибелта му Елисавета Багряна живее без брак с писателя Матвей Вълев след завръщането му от Бразилия през 1934 година Неговото същинско име е Димитър Вълев. Двамата дружно написват пиесата „ Госпожата ”, с която на 1 октомври 1938 година Народният спектакъл „ Иван Вазов “ открива новия си сезон, само че без необикновен зрителски триумф. Въпреки това, двамата не престават да творят дружно. През 1939 година дружно пишат радиопиесата " Знамето ", по-късно се появява и третата им пиеса „ Чудакът “.
И двамата пишат творби за деца, които ги трансформират в едни от най-популярните и търсени писатели за деца през 30-те и първата половина на 40-те години на 20-и век.
Днес означаваме 26 година от гибелта на Елисавета Багряна (1893 - 1991)!
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Първата детска брошура на Елисавета Багряна - „ Търкулната годинка “, се появява през 1931 година През 1938 година е издадена стихосбирката ѝ „ Звездички “, през 1942 година – „ Чудната елха “, през 1951 година – „ Майско утро “ и „ Детски дни щастливи “, през 1955 година – „ Влак “, през 1960 година – „ Орлякът излетява “.
На 7 ноември 1944 година Матвей Вълев умира като доброволец на фронта край сръбското село Бугарени. Елисавета се омъжва още един път за дипломата Александър Ликов, с който се среща по време на зрелище в Народния спектакъл,, когато той е избраник на Дора Габе, а тя персонално ги среща. Бракът им продължава до гибелта му през 1954 година
Елисавета Багряна е създател на пътеписи, фейлетони, критически публикации и бележки, обзори. През 1930 във в. „ Съвременник “ излиза пътеписът ѝ „ На крилете на „ Сидна “. По въздушния път София-Париж “, а през 1931 година във в. „ Зора “ – фейлетонът ѝ „ Група обесени пред вратата на Министерството на просветата “. През 1936 година в „ Златорог “ е оповестен пътеписът ѝ „ С бележник във въздуха “. Във „ Вестник на дамата “ и в списанията „ Жената през днешния ден “ и „ ЛИК “ печата рецензии, обзорни публикации, литературнокритически портрети, мнения за пътувания.
През 1930 година Елисавета Багряна взе участие в основаването на Клуба на българските писателки. През октомври 1940 година, дружно с група общественици и интелектуалци, подписва апела до Народното събрание в отбрана на българските евреи. Участвала е в конгресите на ПЕН-клубовете на разнообразни места в света. През 1952 година е назначена за редактор и член на редколегията на сп. „ Септември “, където в продължение на 25 години завежда отдел „ Поезия “. Елисавета Багряна има и принос в българското обучение като съставител на христоматии и читанки взаимно със Стилиян Чилингиров и Ангел Каралийчев.
Днес означаваме рождения ден на Елисавета Багряна (1893 – 1991)!
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
НАГРАДИ
Елисавета Багряна получава редица български и интернационалните оценки. Тя е лауреат на Димитровска премия (1950) Носителка е на ордените „ Народна република България “ (втора степен, 1953), „ Народна република България (първа степен, 1959) и „ Георги Димитров “ (1967, 1968, 1973). Удостоена е със званията „ Народен активист на културата “ (1963), „ Герой на социалистическия труд “ (1967), „ Герой на Народна република България “ (1983).
Удостоена е със златен орден от Международната асоциация за лирика в Рим (1969), с Наградата на Съюза на писателите за стихосбирката ѝ „ Контрапункти “ (1972). През 1980 година получава литературната премия „ Иван Вазов “ за 1980 година и е оповестена за почетен жител на Сопот. Творбите й са преведени на повече от 25 езика.
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. След нейната гибел синът ѝ Любомир Шапкарев предава огромна част от документите, кореспонденцията, интернационалните и националните ѝ награди на Националния исторически музей и на Националния книжовен музей.
„ Аз не мога да си показва, да вземем за пример, че Леонардо Да Винчи е основал Джокондата, без да е бил влюбен в този облик. А поезията носи сама в себе си любовен боязън. Дори и тогава, когато не е ориентирана на директна интимна тематика. Можеш да бъдеш влюбен в родната си земя, в силуета на една снежна планина, в едно цъфнало дърво на пролет. В една концепция, в един облик, който живее във въображението ти. И да пееш за любовта. Защото любовта е пристрастеност в света, в живота “, споделя още Багряна.
Изложба, отдадена на Елисавета Багряна, гостува в Хасково. През 2023 година се навършват 130 години от рождението на Елисавета Багряна >
— kulturni-novini.info (@kulturni_novini)
Елисавета Любомирова Белчева, както е същинското ѝ име, е родена през 1893 година в София - на 29 април, (16 април по остарял стил). Детските ѝ години са свързани със Сливен - роден град на татко ѝ, където постоянно прекарвала ваканциите си.
„ Баща ми, Любомир Белчев, е от Сливен. Майка му Елисавета Желева, на която съм кръстена, била една от първите учителки в Сливен. Баща ми беше майстор и търговец на гайтани. По-късно стана интендант на градежа на новата жп линия Търново – Борущица. Мама умееше да играе с деца. Театър правехме, тя ни шиеше костюми “, споделя поетесата през 1994 г.
ПЪРВИ СТЪПКИ, ПЪРВИ СТИХОВЕ
Една година Елисавета Багряна живее със фамилията си в Търново - през 1907-1908 година, където написа първите си стихове - през 1908 година. От учителя Димитър Рашев в Търново са и първите й знания в стихосложението.
„ Имах популярни учители. Екатерина Заимова, дъщерята на остарелия поборник Стоян Заимов, ни преподаваше френски език. Имаше отлично наречие, смайваше ни като четеше. В първия клас на гимназията преподавател по български език ми беше Димитър Рашев, доведеният наследник на Христо Ботев. Нали си спомняте последното Ботево писмо: „ Мила ми Венето, Иванке и Димитре…За този Димитър става дума. Голяма обич ни вдъхна към поезията. Така в Търново ми се зароди обич към изобразяване и лирика “, продължава Елисавета Багряна.
През 1910 година тя приключва гимназия в София. През 1910-1911 година, водена от желанието си да добие непосредствена визия за живота в селото, тя е учителка в с. Авгане (дн. Недялско), Ямболско.
Съюзът на българските писатели отбелязва 130 години от рождението на Елисавета Багряна
— Impressio (@Impressio3)
През 1915 година приключва специалността „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Докато е студентка, Багряна чете българска и непозната лирика. Дружи с писателите и поетите Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и други След като приключва университета, работи в продължение на четири години като гимназиална учителка във Враца през 1915 -1917 година и в Кюстендил през 1917 -1919 година
ЙОРДАН ЙОВКОВ Я ОТКРИВА
Йордан Йовков е първият, който открива нейния гений и я подтиква към писането. Той за първи път отпечатва две нейни стихотворения „ Вечерна ария “ и „ Защо? “ в брой 33 и брой 36 на списание „ Съвременна мисъл “ от 1915 година, подписани с името Л. Белчева. Няколко години Елисавета Багряна не разгласява нищо.
През 1921 година се появяват нейни стихотворения във „ Вестник за дамата “. За малко време са оповестени десетки нейни стихотворения във вестник „ Лик “, списанията „ Съвременник “ и „ Златорог “, и други. Читателите и рецензията виждат гения й. В „ Златорог “ през 1922 година за първи път се появява и псевдонимът й Багряна, фиктивен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, с цел да се отличава от Мара Белчева, която също сътрудничи на списанието. Същата година превежда и разгласява стихове на Анна Ахматова и Марина Цветаева. От 1923 година печата в сп. „ Обществена мисъл “, в седмичника „ Български войник “, в. „ Народен глас “, сп. „ Ек “, сп. „ Демократичен обзор “, сп. „ Съвременник “ и други
През 1924 година е нейният дебют в детската литература със стихотворението „ Юнак Любчо “, оповестено в брошура 3 на сп. „ Детска наслада “. През февруари 1924 година Багряна получава премия за лирика на литературния комитет при Министерството на националното просвещение - за стихотворението „ Кукувица “. През април 1924 е призната в Съюза на българските писатели, а на 2 декември същата година взе участие за първи път в литературно четене пред аудитория, проведено във връзка 10-годишнината от гибелта на поета Пейо Яворов. През април 1925 година получава премията за лирика на Министерството на националното просвещение за 1924 година.
Фани Попова -Мутафова, Елисавета Багряна, Георги Райчев, Дечко Узунов и други честват имения ден на Райко Алексиев. Мюнхен, 1923 година
— Моята българска история (@MyBGhistory)
ВЕЧНАТА И СВЯТАТА
Първата ѝ книга със стихове „ Вечната и святата “ излиза от щемпел на 18 декември 1927 година, донасяйки ù необятно самопризнание и известност. За нея през 1928 година литературният критик Димитър Митов написа: „ Поезията на Багряна е родна, същинска, българска, тъй като в нея е изразен съответно българският дух на неспокойствието и жадност за избавление “.
Стихосбирките на Елисавета Багряна нормално са формирани от цикли, сплотяващи обособените произведения. Стихосбирките й „ Звезда на моряка “ (1932), „ Сърце човешко “ (1936) са отдадени на нейните пътувания и усещания от непознати страни. През 1953 година излиза стихосбирката й „ Пет звезди ", през 1955 година – „ Избрани стихотворения “, през 1963 година - „ От бряг до бряг ", през 1972 година - „ Контрапункти ", през 1973 година - „ Светлосенки ", през 1983 - „ На брега на времето ".
СЕМЕЙСТВО, ДЕЦА, ЛЮБОВ...
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който се ражда синът им Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от неговото семейство. Това е и една от аргументите тя да се крие зад разнообразни псевдоними и да крие тетрадките със стиховете си.
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш?
Елисавета Багряна
р. 29.4.1893
— На днешната дата... (@NewPortretComm)
През 1924 година Елисавета Багряна се среща с литературния критик проф. Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Под негово въздействие Елисавета Багряна стартира да написа в свободен стих. Двамата стартират любовна връзка. По това време той е женен за поетесата Дора Габе. Те не крият любовта си, само че и двамата са фамилни. Багряна напуща брачна половинка си на 16 април 1925 година - деня на атентата в храма „ Света неделя ”. Иван Шапкарев й оказва помощ в преместването и закъснява за опелото на ген. Константин Георгиев, което избавя живота му. Когато се разделят през 1926 година, двамата се договарят синът им Любомир да остане за развъждане при неговите родители и да му споделят, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка, и то от вестниците.
Елисавета Багряна и Боян Пенев отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. От този интервал е цикълът й „ Бретан “. Когато се връщат в България, Боян Пенев е решен да получи бракоразвод от Дора Габе и да узакони връзката си с Багряна. Месец преди бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе, планувано за 15 юли 1927 година, той умира едвам на 46 години от затруднения след интервенция от апендицит. Викат я в клиниката, когато той към този момент е умрял. „ Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова “, написа по-късно тя в триптиха си „ Реквием “. Боян Пенев вечно остава нейната най-голяма обич. След гибелта му Елисавета Багряна живее без брак с писателя Матвей Вълев след завръщането му от Бразилия през 1934 година Неговото същинско име е Димитър Вълев. Двамата дружно написват пиесата „ Госпожата ”, с която на 1 октомври 1938 година Народният спектакъл „ Иван Вазов “ открива новия си сезон, само че без необикновен зрителски триумф. Въпреки това, двамата не престават да творят дружно. През 1939 година дружно пишат радиопиесата " Знамето ", по-късно се появява и третата им пиеса „ Чудакът “.
И двамата пишат творби за деца, които ги трансформират в едни от най-популярните и търсени писатели за деца през 30-те и първата половина на 40-те години на 20-и век.
Днес означаваме 26 година от гибелта на Елисавета Багряна (1893 - 1991)!
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Първата детска брошура на Елисавета Багряна - „ Търкулната годинка “, се появява през 1931 година През 1938 година е издадена стихосбирката ѝ „ Звездички “, през 1942 година – „ Чудната елха “, през 1951 година – „ Майско утро “ и „ Детски дни щастливи “, през 1955 година – „ Влак “, през 1960 година – „ Орлякът излетява “.
На 7 ноември 1944 година Матвей Вълев умира като доброволец на фронта край сръбското село Бугарени. Елисавета се омъжва още един път за дипломата Александър Ликов, с който се среща по време на зрелище в Народния спектакъл,, когато той е избраник на Дора Габе, а тя персонално ги среща. Бракът им продължава до гибелта му през 1954 година
Елисавета Багряна е създател на пътеписи, фейлетони, критически публикации и бележки, обзори. През 1930 във в. „ Съвременник “ излиза пътеписът ѝ „ На крилете на „ Сидна “. По въздушния път София-Париж “, а през 1931 година във в. „ Зора “ – фейлетонът ѝ „ Група обесени пред вратата на Министерството на просветата “. През 1936 година в „ Златорог “ е оповестен пътеписът ѝ „ С бележник във въздуха “. Във „ Вестник на дамата “ и в списанията „ Жената през днешния ден “ и „ ЛИК “ печата рецензии, обзорни публикации, литературнокритически портрети, мнения за пътувания.
През 1930 година Елисавета Багряна взе участие в основаването на Клуба на българските писателки. През октомври 1940 година, дружно с група общественици и интелектуалци, подписва апела до Народното събрание в отбрана на българските евреи. Участвала е в конгресите на ПЕН-клубовете на разнообразни места в света. През 1952 година е назначена за редактор и член на редколегията на сп. „ Септември “, където в продължение на 25 години завежда отдел „ Поезия “. Елисавета Багряна има и принос в българското обучение като съставител на христоматии и читанки взаимно със Стилиян Чилингиров и Ангел Каралийчев.
Днес означаваме рождения ден на Елисавета Багряна (1893 – 1991)!
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
НАГРАДИ
Елисавета Багряна получава редица български и интернационалните оценки. Тя е лауреат на Димитровска премия (1950) Носителка е на ордените „ Народна република България “ (втора степен, 1953), „ Народна република България (първа степен, 1959) и „ Георги Димитров “ (1967, 1968, 1973). Удостоена е със званията „ Народен активист на културата “ (1963), „ Герой на социалистическия труд “ (1967), „ Герой на Народна република България “ (1983).
Удостоена е със златен орден от Международната асоциация за лирика в Рим (1969), с Наградата на Съюза на писателите за стихосбирката ѝ „ Контрапункти “ (1972). През 1980 година получава литературната премия „ Иван Вазов “ за 1980 година и е оповестена за почетен жител на Сопот. Творбите й са преведени на повече от 25 езика.
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. След нейната гибел синът ѝ Любомир Шапкарев предава огромна част от документите, кореспонденцията, интернационалните и националните ѝ награди на Националния исторически музей и на Националния книжовен музей.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ