90 години от рождението му: Синът на Златю Бояджиев използва псевдоним Бояджана и Бояджиян, за да е различен от баща си
„ Аз не ходя по утъпканите пътища, а по баирите “. Това споделя за творчеството си художникът Георги Бояджиев-Бояджана (1933-2013). Днес се навършват 90 години от рождението му.
Той има 60 независими изложения в Пловдив, София, Варна и други, като работи в региона на живописта, графиката, стенописа и мозайката.
Георги Бояджиев е роден на 24 юли 1933 година в Асеновград. Син е на огромния български художник Златю Бояджиев. „ Аз не съм знаел какъв брой е фамозен, той си беше татко ми. Беше доста въодушевен човек. Всичко взимаше драговолно. Висок, строен, постоянно ухилен, наивник, работяга. Обичаше децата и учениците също го обичаха “, споделя Георги Бояджиев за татко си.
Художникът избира да употребява псевдоним - Бояджана и Бояджиян, като се счита, че измежду аргументите за това е желанието му да покаже, че е друг от татко си. Самият той споделя в изявление, че е получил прякора си в мъжката гимназия, където е учил, откакто на чина му се появило женско арменско име с фамилия Бояджан.
Георги Бояджиев е кандидатствал шест пъти в Художествената академия в София. През 1958 година е признат в компетентност „ Монументална живопис “ при проф. Гочо Богданов и приключва образованието си през 1964 година
Първата независима галерия на Георги Бояджиев-Бояджана е през 1963 година Още през 1965 година на есенните изложения в Пловдив демонстрира нереална живопис, картини с асфалт и чаркове от часовници. Работите с асфалт се трансформират в знакови за по-ранния стадий от творчеството му, в който художникът прави опит и сполучливо овладява анестетични материали като асфалта, пясъка, металните стружки и разнообразни елементи от машини.
„ Аз съм първият, който се осмели да нарисува абстракция. Сега е елементарно. Но беше 1965 година, на есенните изложения в Пловдив демонстрирах картини с асфалт и чаркове от часовници. По радиостанция Би Би Си се излъчи материал, че в България за пръв път има такова събитие. Абстракцията е независимост на мисленето, рухване на оковите на действителността. Реализмът лимитира “, споделя Бояджана в едно от последните си изявленията.
По думите му за нереалното изкуство е чел в книгите на своя татко, след което е решил да опитва. В творбите си Георги Бояджиев борави с геометрията, формата и играта с цветовете.
Живописецът е част от пловдивското Априлско потомство дружно с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев - Йонито, Енчо Пиронков и Димитър Киров -ДиКиро.
Носител е на оценките „ Св. св. Кирил и Методий ” ІІ степен, „ Мечът на изложба Ромфея ”, почетен знак на град Пловдив. Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба и други художествени галерии в страната.
Георги Бояджиев умира на 28 август 2013 г.
Той има 60 независими изложения в Пловдив, София, Варна и други, като работи в региона на живописта, графиката, стенописа и мозайката.
Георги Бояджиев е роден на 24 юли 1933 година в Асеновград. Син е на огромния български художник Златю Бояджиев. „ Аз не съм знаел какъв брой е фамозен, той си беше татко ми. Беше доста въодушевен човек. Всичко взимаше драговолно. Висок, строен, постоянно ухилен, наивник, работяга. Обичаше децата и учениците също го обичаха “, споделя Георги Бояджиев за татко си.
Художникът избира да употребява псевдоним - Бояджана и Бояджиян, като се счита, че измежду аргументите за това е желанието му да покаже, че е друг от татко си. Самият той споделя в изявление, че е получил прякора си в мъжката гимназия, където е учил, откакто на чина му се появило женско арменско име с фамилия Бояджан.
Георги Бояджиев е кандидатствал шест пъти в Художествената академия в София. През 1958 година е признат в компетентност „ Монументална живопис “ при проф. Гочо Богданов и приключва образованието си през 1964 година
Първата независима галерия на Георги Бояджиев-Бояджана е през 1963 година Още през 1965 година на есенните изложения в Пловдив демонстрира нереална живопис, картини с асфалт и чаркове от часовници. Работите с асфалт се трансформират в знакови за по-ранния стадий от творчеството му, в който художникът прави опит и сполучливо овладява анестетични материали като асфалта, пясъка, металните стружки и разнообразни елементи от машини.
„ Аз съм първият, който се осмели да нарисува абстракция. Сега е елементарно. Но беше 1965 година, на есенните изложения в Пловдив демонстрирах картини с асфалт и чаркове от часовници. По радиостанция Би Би Си се излъчи материал, че в България за пръв път има такова събитие. Абстракцията е независимост на мисленето, рухване на оковите на действителността. Реализмът лимитира “, споделя Бояджана в едно от последните си изявленията.
По думите му за нереалното изкуство е чел в книгите на своя татко, след което е решил да опитва. В творбите си Георги Бояджиев борави с геометрията, формата и играта с цветовете.
Живописецът е част от пловдивското Априлско потомство дружно с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев - Йонито, Енчо Пиронков и Димитър Киров -ДиКиро.
Носител е на оценките „ Св. св. Кирил и Методий ” ІІ степен, „ Мечът на изложба Ромфея ”, почетен знак на град Пловдив. Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба и други художествени галерии в страната.
Георги Бояджиев умира на 28 август 2013 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ