Какво му беше на комунизъма, какво не ви харесва?
Аз не мога да ги схвана някои хора – какво имат в главите, бе! Какво са седнали да се жалват и да реват до небето: комунизъма – това, комунизъма – това!
Щом сте стояли тука, значи ви е харесвало, нали по този начин! Какво ревете в този момент? Да не би някой да ви е затворил границата? Да не би да са ви стригали по улиците; да са ви слагали печати по краката; да са ви затваряли за слушане на западнà музика; да са ви гонили поради битълсите; да са ви затваряли за вицове? В Белене бяха единствено престъпни. Точка. В Ловеч – също. Пак точка. Метрото го изкопаха доброволци и труженици на социализъма. А-ма-ха!
Пак споделям: щом сте стояли тука, значи ви е било добре! Да не би някой да ви е дебнал по границата, да ви стреля, бе!
***
Съвсем неотдавна написах „ При бай Тошо си беше по-добре, бе! “ и по-късно видях по какъв начин текстът заживя собствен живот. Понеже актуалният четец обича да свежда информираността си до не по-далеч от наличието на заглавието (максимум първите 4-5 реда), резултатите бяха… хм, да кажем „ странни “ и напълно не каквито чаках. Първо да отбележа, че текстът беше споделят всеобщо на всички места из мрежата, което докара до огромен брой гневни реакции на хора, които взеха решение, че в действителност става дума за някаква хвалебствена ода за Тошо Тиквата. По-лошото обаче беше, че една прекомерно огромна маса се зарадва, че някой гласно (уж) е изразил тяхната обич към соца и бай Тошо. Нямаше потребност да четат, заглавието ги докара до нравствен оргазъм. И като заваляха едни: takae, vqrnoe!!1!!, та няколко дни се ляха.
За платените „ бранители “ на „ това време “ няма какво да приказваме, нали? Повече от ясни са ни рубладжиите. Но не е за подценяване (!) количеството уверени бранители, които си мислят, че са комунисти, социалисти и паралелно с това не се свенят да показват спора със личния си мозък и да ни покажат какъв брой религиозни капиталисти са. Пратили децата в Америка и Англия, спретнали някоя друга частна фирмичка тук, напълнили профилите си в обществените мрежи с икони и хвалят Тошо Тиквата, Путин, Сталин, Ленин, а до иконите се мъдрят сърпове и чукове.
Не мисля, че ситуацията е за психиатър.
Мисля, че е за екзорсист.
***
По-добре беше при Тошо бе, да! Има си хас! Тогава и презервативите не се огъваха…
При сходно положение на мисловния потенциал на биомасата, наричана „ население “, за какво да не взема да си основа една лична вяра? Те изпитват страшна жадност за таен православен комунизъм, излъчен от пророци като Путин, последващи завета на Сталин; мистично се включва и възхитата към остарелия приятел Хитлер, а най-циментиращият детайл е всеобщата религия в международната интрига против славяните и НАЙ-ВЕЧЕ против България. Американци, евреи, еврогейове, африканци, извънземни сили – всички са ни вдигнали мерника…
Е, по какъв начин – при такова комфортно положение на публичното схващане – да не се възползвам и да си основа една своя нова вяра? Мисля, че ще имам повече от сполучлив старт, а благосъстоянието ми ще се съпоставя с това на съветски олигарх, евентуално.
#BiznesPlan #ЗаминавамЗаДубай
Ще се изнеса от града, потопен в смог и, както Русата Златка, ще се нанеса в оня упоменат в нейната поема парадайс, където… „ […]Тревички, брезички, борчета, пчелички заран виждам вместо тези в центъра сгъчканите всички”.
Ще си заживеем заедно и идилично с новите комшии – Джизъсови. Ще се плацикам в басейнче и ще си пишем лирика по през целия ден със Златка.
Абе, Благо има ли сестра?
***
Чудите се какво стана и за какво заорахме предницата в канавката ли? Защото публичното схващане е мъртво. Може да си пишем и да си разсъждаваме, колкото си желаеме, само че вършим изкуствено дишане на мъртвец.
Стадото е живяло по-добре при Тошо. Мислещите – не. Задаващите въпроси – не. Искащите и независимост към ракията и сиренето – не.
Стадото – да.
Без отговорности, всички (кадърни или не) са имали работа, която са работили, едвам не зàспат, само че са им казвали, че са най-великите, а резултатите им – най-хубавите. Престъпления дори не е имало. А когато балонът им се спука през 1989 година, и действителността ги застигна, оповестиха (по навик) Запада, капитализЪма, демокрацията. Махнаха им капаците от очите, медиите започнаха да работят по разнообразни от НРБ-правилата и внезапно престъпността се „ роди “.
Ядоха гратис със заемите на соца, които крепяха властта – на инат на всевъзможни правила на стопанската система – и когато им донесоха сметката, оповестиха, че „ едно време, га набивàхме кифтетата, беше хубаво; в този момент ни желаят сметката – неприятно! “
Бозата беше шес стинки, бе!
Беше… в този момент си плащаш лихвите за всички изкуствено евтини бозички, дето с смукал през живота си.
И до момента в който в други комунистически страни се възвръщат, в беге затъваме, тъй като промивката на мозъка е стигнала до далака. И си обичаме окупатора подтисник. И песни му пеем, и венци му носим и пари с вагони му подаряваме. Наши.
Чудите се за какво по този начин ли? Защото тук… победиха те. Комунистите. И комунофилите. Няма народна власт, има режисура. И, в случай че се съмнявате, вижте си най-новите учебници по история на децата си. Както знаете – историята се написа от спечелилите.
***
И до момента в който се пенявим и си вършим изкуствено дишане на натрупа, който назоваваме публично схващане, ето какво ни споделиха от БСП… от Българска социалистическа партия, които не се свенят да се назовават наследници на Българска комунистическа партия:
„ Надвзетите пари ще ни бъдат удържани от идната дотация, тъй като все още не разполагаме с тях “.
~ К. Нинова
Председател на Българска социалистическа партия
Тя ни дообрисува картинката по този начин: „ […]ние не разполагаме де факто с тези пари. Имали сме ги преди половин година “.
Зачудих се за какво, когато нямам пари да си платя, непосредствено ми стопират телефона и тока, а не ме изчакват за като имам. Защо по този начин? Казах на оператора, като Нинова – ще ви дам на идната заплата.
Не се получи, както го бях планувал. Сега нямам телефон. Казаха ми да им се обадя, като проимам заплата. Дотогава – диалозите ми са „ очи в очи “.
*
Положението ви е ясно – до момента в който за едни може когато си желаят, както си желаят, а други са притиснати да не могат, то постоянно тези ще си вършат каквото си изискат, както си желаят, когато си желаят. Ако се чудиш ти кой си в тази история – ти си тоя, който не може.
Абе, кво да ти разправям! При Тошо си беше по-добре…
P.S. Чудих се на какво ми припомня КПКОНПИ… сетих се: на детски пластмасов револвер. И, с цел да не стават обърквания, и някой да го намерения за същински и да вземе да го употребява – е оцветен в жълто и розово.
Щом сте стояли тука, значи ви е харесвало, нали по този начин! Какво ревете в този момент? Да не би някой да ви е затворил границата? Да не би да са ви стригали по улиците; да са ви слагали печати по краката; да са ви затваряли за слушане на западнà музика; да са ви гонили поради битълсите; да са ви затваряли за вицове? В Белене бяха единствено престъпни. Точка. В Ловеч – също. Пак точка. Метрото го изкопаха доброволци и труженици на социализъма. А-ма-ха!
Пак споделям: щом сте стояли тука, значи ви е било добре! Да не би някой да ви е дебнал по границата, да ви стреля, бе!
***
Съвсем неотдавна написах „ При бай Тошо си беше по-добре, бе! “ и по-късно видях по какъв начин текстът заживя собствен живот. Понеже актуалният четец обича да свежда информираността си до не по-далеч от наличието на заглавието (максимум първите 4-5 реда), резултатите бяха… хм, да кажем „ странни “ и напълно не каквито чаках. Първо да отбележа, че текстът беше споделят всеобщо на всички места из мрежата, което докара до огромен брой гневни реакции на хора, които взеха решение, че в действителност става дума за някаква хвалебствена ода за Тошо Тиквата. По-лошото обаче беше, че една прекомерно огромна маса се зарадва, че някой гласно (уж) е изразил тяхната обич към соца и бай Тошо. Нямаше потребност да четат, заглавието ги докара до нравствен оргазъм. И като заваляха едни: takae, vqrnoe!!1!!, та няколко дни се ляха.
За платените „ бранители “ на „ това време “ няма какво да приказваме, нали? Повече от ясни са ни рубладжиите. Но не е за подценяване (!) количеството уверени бранители, които си мислят, че са комунисти, социалисти и паралелно с това не се свенят да показват спора със личния си мозък и да ни покажат какъв брой религиозни капиталисти са. Пратили децата в Америка и Англия, спретнали някоя друга частна фирмичка тук, напълнили профилите си в обществените мрежи с икони и хвалят Тошо Тиквата, Путин, Сталин, Ленин, а до иконите се мъдрят сърпове и чукове.
Не мисля, че ситуацията е за психиатър.
Мисля, че е за екзорсист.
***
По-добре беше при Тошо бе, да! Има си хас! Тогава и презервативите не се огъваха…
При сходно положение на мисловния потенциал на биомасата, наричана „ население “, за какво да не взема да си основа една лична вяра? Те изпитват страшна жадност за таен православен комунизъм, излъчен от пророци като Путин, последващи завета на Сталин; мистично се включва и възхитата към остарелия приятел Хитлер, а най-циментиращият детайл е всеобщата религия в международната интрига против славяните и НАЙ-ВЕЧЕ против България. Американци, евреи, еврогейове, африканци, извънземни сили – всички са ни вдигнали мерника…
Е, по какъв начин – при такова комфортно положение на публичното схващане – да не се възползвам и да си основа една своя нова вяра? Мисля, че ще имам повече от сполучлив старт, а благосъстоянието ми ще се съпоставя с това на съветски олигарх, евентуално.
#BiznesPlan #ЗаминавамЗаДубай
Ще се изнеса от града, потопен в смог и, както Русата Златка, ще се нанеса в оня упоменат в нейната поема парадайс, където… „ […]Тревички, брезички, борчета, пчелички заран виждам вместо тези в центъра сгъчканите всички”.
Ще си заживеем заедно и идилично с новите комшии – Джизъсови. Ще се плацикам в басейнче и ще си пишем лирика по през целия ден със Златка.
Абе, Благо има ли сестра?
***
Чудите се какво стана и за какво заорахме предницата в канавката ли? Защото публичното схващане е мъртво. Може да си пишем и да си разсъждаваме, колкото си желаеме, само че вършим изкуствено дишане на мъртвец.
Стадото е живяло по-добре при Тошо. Мислещите – не. Задаващите въпроси – не. Искащите и независимост към ракията и сиренето – не.
Стадото – да.
Без отговорности, всички (кадърни или не) са имали работа, която са работили, едвам не зàспат, само че са им казвали, че са най-великите, а резултатите им – най-хубавите. Престъпления дори не е имало. А когато балонът им се спука през 1989 година, и действителността ги застигна, оповестиха (по навик) Запада, капитализЪма, демокрацията. Махнаха им капаците от очите, медиите започнаха да работят по разнообразни от НРБ-правилата и внезапно престъпността се „ роди “.
Ядоха гратис със заемите на соца, които крепяха властта – на инат на всевъзможни правила на стопанската система – и когато им донесоха сметката, оповестиха, че „ едно време, га набивàхме кифтетата, беше хубаво; в този момент ни желаят сметката – неприятно! “
Бозата беше шес стинки, бе!
Беше… в този момент си плащаш лихвите за всички изкуствено евтини бозички, дето с смукал през живота си.
И до момента в който в други комунистически страни се възвръщат, в беге затъваме, тъй като промивката на мозъка е стигнала до далака. И си обичаме окупатора подтисник. И песни му пеем, и венци му носим и пари с вагони му подаряваме. Наши.
Чудите се за какво по този начин ли? Защото тук… победиха те. Комунистите. И комунофилите. Няма народна власт, има режисура. И, в случай че се съмнявате, вижте си най-новите учебници по история на децата си. Както знаете – историята се написа от спечелилите.
***
И до момента в който се пенявим и си вършим изкуствено дишане на натрупа, който назоваваме публично схващане, ето какво ни споделиха от БСП… от Българска социалистическа партия, които не се свенят да се назовават наследници на Българска комунистическа партия:
„ Надвзетите пари ще ни бъдат удържани от идната дотация, тъй като все още не разполагаме с тях “.
~ К. Нинова
Председател на Българска социалистическа партия
Тя ни дообрисува картинката по този начин: „ […]ние не разполагаме де факто с тези пари. Имали сме ги преди половин година “.
Зачудих се за какво, когато нямам пари да си платя, непосредствено ми стопират телефона и тока, а не ме изчакват за като имам. Защо по този начин? Казах на оператора, като Нинова – ще ви дам на идната заплата.
Не се получи, както го бях планувал. Сега нямам телефон. Казаха ми да им се обадя, като проимам заплата. Дотогава – диалозите ми са „ очи в очи “.
*
Положението ви е ясно – до момента в който за едни може когато си желаят, както си желаят, а други са притиснати да не могат, то постоянно тези ще си вършат каквото си изискат, както си желаят, когато си желаят. Ако се чудиш ти кой си в тази история – ти си тоя, който не може.
Абе, кво да ти разправям! При Тошо си беше по-добре…
P.S. Чудих се на какво ми припомня КПКОНПИ… сетих се: на детски пластмасов револвер. И, с цел да не стават обърквания, и някой да го намерения за същински и да вземе да го употребява – е оцветен в жълто и розово.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ