Станислав Стоянов пред ФАКТИ: ЕС върви към федерализация, но без да пита гражданите
Европа е изправена пред редица провокации – войната в Украйна, икономическата конкурентоспособност, съглашението с МЕРКОСУР и разширението на Европейския съюз към Западните Балкани. Как наподобяват тези процеси през погледа на български евродепутат и какви са съгласно него рисковете пред европейските политики? По тези тематики пред ФАКТИ приказва евродепутатът от „ Възраждане “ Станислав Стоянов, който е и заместник-председател на групата „ Европа на суверенните народи “ в Европейския парламент. Стоянов бе измежду участниците в конференцията на групата „ Европа на суверените народи “ в европарламента.
– Г-н Стоянов, накъде върви Европа през погледа на един евродепутат? Договорът с МЕРКОСУР – за какво се подписва в този момент, изпраща се огромна финансова помощ за Украйна. Какви са значимите тематики пред Европейския съюз и върви ли се в вярната посока?
– Европа не върви на добър път, тъй като проблемите пред европейските жители се усилват, а решенията отсъстват. Това е късият отговор. Разбира се, ще дам и няколко образеца. В момента в Европа гледаме разногласия за това, което се случва в Украйна, за ограниченията и за помощта. Това е съществена тематика. Но Европа не върви на добър път, тъй като проблемите пред европейските жители се усилват, а решения не се търсят. Вижте, не съумяваме да намерим решение на спора в Украйна към този момент четвърта година. Виждаме, че Европейският парламент търси решения посредством налагане на наказания и финансово подкрепяне на Украйна за сметка на европейските страни и на европейските жители.
– В случая Съединените щати дават оръжия, а Европа ги заплаща. Така ли наподобява обстановката?
– Може и по този начин да се каже. И няма да е неверно, тъй като обстановката е такава. Още по-обезпокоителното е, че се изписват общи заеми, взети не на равнище страна членка, а на равнище Европейски съюз – групови заеми. Взема ги Европейският съюз. Това потегли като мода по времето на Ковид, само че Ковид отмина – а практиката остана. Някак се постанова една концепция, че се върви към една федерализация на Европейски Съюз – да станем Обединени европейски щати. Просто страните членки не са дали единодушие за избрани процеси, които се случват. Никой не е питал българите дали желаят да живеят в една обща европейска страна, в която България да бъде единствено една провинция или щат. Това е част от казуса. Има и доста стопански проблеми. Икономиката на европейските страни върви надолу, не е задоволително конкурентоспособна и от ден на ден се задъхва на фона на световната стопанска система. Делът на Европейския съюз в международния БВП понижава стабилно, тъй като в края на 80-те години е бил доста по-голям от настоящия - близо два пъти повече, а виждаме по какъв начин за относително къс интервал се свива безусловно фрапантно.
– Европейските институции съумяват ли да предложат съответни решения на тези провокации?
– Трябва да се намерят решения, а ние не ги виждаме. Проблемите са забележими – в земеделието, в превоза, в геополитиката, а решения липсват. Неуспехите при намирането на решения за Украйна и Иран демонстрират липса на дипломатически начинания и липса на разговор. Това е извънредно притеснително.
– Каква би трябвало да бъде ролята на Европа в интернационалните връзки?
– От европейските страни, от Европейски Съюз като цяло се чака доста повече. Трябва да бъдем доста по-активни на равнище Европейски Съюз, тъй като Европа има доста повече какво да даде на международните връзки посредством съществени дипломатически начинания. Виждаме по какъв начин се срещат съветският и американският президент, а Европа като че ли няма право да направи същото. Едва ли не всеки, който се срещне с представител на Руската федерация, ще бъде наказан. Без разговор и без дипломация по какъв начин можем да стигнем до решение? Всичко това е доста притеснително.
– От „ Европа на суверенните народи “ не харесвате съглашението с МЕРКОСУР, по което се работи от десетилетия, а в този момент се завърши. Защо тъкмо в този момент?
– Отношенията на Европейския съюз със международните сили се оказаха проблематични. С Русия връзките са на практика в точка на заледяване. С Китай също има доста проблеми. Веднъж чуваме по какъв начин Китай е огромен съперник на Европейския съюз, след това слушаме по какъв начин би трябвало да подобряваме връзките си с него, тъй като сме подвластни. Китай не се преглежда като другар в Европейския съюз. Проблемите със Съединените щати също внезапно се утежниха. И ето по този начин в един миг – разбирайте в този момент, Европейският съюз стартира да подписва съглашения, които отлежаваха с години. По МЕРКОСУР се работи още от края на 80-те години. Сега внезапно бяха подписани няколко съглашения в доста къс период и се работи по още няколко. Европейският съюз прибърза да прави съглашения, с цел да си подсигурява търговски връзки и партньорства. Но дали това са положителни съглашения – това е доста противоречив въпрос.
– Какви са главните рецензии към съглашението с МЕРКОСУР?
– Споразумението с МЕРКОСУР провокира голямо отчаяние измежду европейските земеделци.
– Да, даже в Брюксел имаше протести….
– Точно по този начин. Причината е, че европейските земеделци би трябвало да съблюдават голям брой условия и стандарти, което оскъпява тяхната продукция и я прави по-трудно продаваема и по-малко конкурентоспособна. В същото време Европейският съюз необятно отваря вратите за продукция от страни и промишлености, които не съблюдават същите стандарти. Това е сериозен проблем за европейското земеделие.
– Поддръжниците на съглашението настояват, че то ще донесе стопански изгоди. Виждате ли такива?
– Разбира се, някой ще каже, че може да има изгоди за стопанската система. Например избрани промишлености могат да усилят износа си – автомобилната промишленост, машиностроенето и други браншове. Но земеделието е извънредно значим бранш и изисква особено внимание. Трябва да се откри баланс и да се подсигуряват сигурността и устойчивостта на европейското земеделие, тъй като без лично произвеждане в Европа не можем да разчитаме на дълготрайна непоклатимост.
– Остро критикувате метода, по който Европейската комисия действа съглашението с МЕРКОСУР. Какво тъкмо имате поради?
– След като стана ясна договорката с МЕРКОСУР, тя бе изпратена за мнение към Съда на Европейския съюз. Европейската комисия обаче, базирайки се на избрани малки врати, реши да стартира да я ползва незабавно. Тоест Европейска комисия подцени възраженията и терзанията, изразени в Европейския парламент. На процедура договорката стартира да се ползва, до момента в който казусът към момента се преглежда от съда. Това е доста недопустимо за европейските земеделци, само че в същото време е доста показателно за метода, по който се случват нещата в Европейския съюз. Вратата остава отворена и ще забележим по какъв начин ще се развива всичко.
– Да се пренесем малко и на Балканите. Каква е настоящата обстановка към отчета за Северна Македония в Европейския парламент?
– Докладът излезе в работен вид. Той беше гласуван в комисия и следва да бъде гласуван в пленарната зала на Европейския парламент. От българска позиция можем да кажем, че отчетът е добър и в него бяха регистрирани някои значими неща за България. Беше коментирано, че не е задоволително подправянето на историята и че тя би трябвало да стъпва на публични документи и обстоятелства. В същото време бяха маркирани някои доста значими детайли – че българите би трябвало да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония, както и действието на Протокол №2, който е извънредно значим, тъй като разписва доста в детайли уговорките, които Северна Македония е поела в Договора за добросъседство по пътя си към участие в Европейския съюз.
– А какви сигнали идват в Европейския парламент от Скопие?
– Скоро имаше посещаване на делегация на Европейския съвет в Скопие, а министър-председателят на Северна Македония – Християн Мицкоски, още веднъж съобщи след срещата, че не приема и няма да поеме по път, който окачестви като „ рискован “, и че няма желание да прави промени в тази посока. Преведено на по-прост език, това значи, че Северна Македония няма желание да извършва уговорките, които предходни държавни управления в Скопие са поели. Това, несъмнено, касае директно България, тъй като българската общественост там е в доста тежко състояние. Знаете за офанзивите против българите и против българските клубове. Това са съществени нарушавания на човешките права и ние се борим да създадем по този начин, че българите в Северна Македония да могат да живеят обикновено, тъй като сега това е доста мъчно. Виждаме обаче, че държавното управление на Северна Македония няма желание да работи в тази посока.
– Очаквате ли пробив по тематиката на европейско равнище?
– Да, съгласно мен подобен развой към този момент стартира. В Европейския парламент хората стартират да схващат, че там има сериозен проблем. И този проблем не е единствено сред България и Северна Македония. В Брюксел доста ясно схванаха обстановката. Все повече представители показват позицията, която пазиме и ние – че Северна Македония би трябвало да извърши своите промени и че държавното управление в Скопие е поело задължения, които би трябвало да бъдат изпълнени. Неспазването на тези задължения не може да бъде допускано.
