„Аз имах рокля, покани, листа за гости беше направен, поканите

„ Аз имах рокля, предложения, листа за посетители беше изработен, поканите бяха изпратени и се готвихме за една красива, щастлива женитба “, споделя Лилия Съселкова.

През септември 2001 година тя чака сватбата с първата си американска обич – Робърт Хорохо-младши. Двамата се срещат по съседски – в кварталното кафе, до момента в който тя учи в университет единствено година, откакто идва в Ню Йорк.
Снимка: Личен списък
Синьото и безоблачно небе на 11 септември не предвещават какъв мрак ще настъпи в живота на Лилия: „ В този ден особено двамата излязохме от нашия апартамент, ние живеехме напълно наоколо. Аз обичах постоянно да съм облечена и с високи токчета и той се засмя – ти към този момент си в „ Голдман сакс “, можеш да си позволиш да си вземеш едно такси. И по този начин с усмивка двамата, той сподели „ Обичам те, скъпа “. Това са последните думи, които си разменят.

Тя таман е почнала работа в една от най-големите банки в света – „ Голдман сакс “, офисът им е покрай кулите близнаци.

От първо лице

„ Изведнъж моята съседка, нейното бюро беше тъкмо до прозореца, а моето гледаше към прозореца, тя извика ужасно и с един вик просто се обърна към мен и аз изтичах да видя за какво тя вика. Нашият прозорец гледаше към постройката, в която Робърт работеше. Не знаехме дали сънуваме или…какво гледаме в действителност. Видяхме една голяма дупка в горната част на постройката “, споделя Лилия.

Годеникът на Лилия работи на 103-ия етаж на Северната кула на Световния търговски център. Именно в нея се разрушава първият аероплан - сред 93-ия и 99-ия етаж: „ Във всичката тази какафония аз изтичах да звъня по телефона, да видя дали ще мога да се свържа и да му кажа, че там има хеликоптери, ще го спасят. Звънях, звънях, всички към мен започнаха да звънят и системата беше претрупана и аз не съумях в никакъв случай да стигна до него, да му се обадя “.

През цялото време е сигурна, че е жив – избавен по въздуха или избягал по стълбите. В идващите часове, дни и седмици Лилия и фамилията на Робърт се пробват да го намерят. Без триумф: „ Имаше доста клюки, че са намерили жив човек, живи хора и хората желаят да повярват. И аз също желаех да имам вяра, че той също е сред живите. Отне ми близо три месеца да допускам, че той е умрял. Вместо женитба ние направихме панихида за него в същата черква, в която щяхме да се оженим “.
Снимка: Личен списък
Чувства го най-близко, когато е в региона на Световния търговски център поради всичките мемоари от преди трагичния ден: „ За последните 20 години съвсем всяка години си споделям, че може би тази година ще отида, само че нямам сили, не съм съумял да набера кураж до момента и да съм там за самата гала “.
Снимка: Личен списък
Тя пази един артефакт от преди две десетилетия – прашните обувки от последния ден, в който е била с обичания: „ Може би това е някаква парченце от мен, която желая да запазя, последния ден, в който бях с Робърт “.

Болката остава

Властите дават на Лилия американски знак какъвто получават фамилиите на починалите военни. Месеци по-късно съумяват и да разпознават и тленните остатъци на Робърт.

Може ли да елементарни на причинителите на атентата? „ Не. Не мога да простя и в този момент. В момента даже тези всички усеща са отначало възбудени от преди 2 седмици каквото стана в Афганистан “, откровена е Лилия.
Снимка: Личен списък
Сравнява болката с това да загубиш ръка или крайник: „ Ти се научаваш да живееш без този крайник или ръка, само че постоянно знаеш, че е бил част от теб “.

Живеем всеки ден

Шефът ѝ и дава тежък и сложен съвет – да не бъде горчива към живота макар нещастието. Първоначално това ѝ се коства дори жестоко, само че през днешния ден го счита за най-хубавия съвет, който в миналото е получавала.
Снимка: Личен списък
„ Аз постоянно се пробвам и до момента, и да науча моите деца, че всичко, което идва за живота – би трябвало да вземете най-хубавото и да живеете всеки ден все едно това е последния ви ден и да се радвате на това, което имате, да сте признателни на това, което имате и за колкото го имате “, споделя Лилия.