Спортни хроники: Футболният философ, който достигна върха с Марадона и изгради галактическия Реал
„ Аз бях един от няколкото стотици милиони фенове в оня ден. Просто бях по-близо. Докато тичах паралелно с Марадона към вратата, знаех, че виждам нещо историческо, а и той в никакъв случай няма да ми подаде. Господи, какъв гол! Аз не мога да вкарам подобен в никакъв случай, само че пък Диего не може да го опише с думи като мен “, споделя Хорхе Валдано Кастеянос.
Онзи гол и оня мач от 1986-а, когато Марадона отстрани Англия от международното, са паметни. Попадението (не това с ръка, а другото) е епохално. Това бе апотеозът и на неговата кариера, или най-малко базата за него. Защото Валдано вкара четири пъти на оня Мондиал, а купата отиде за Аржентина. „ На терена Марадона нямаше слаби места. Това бе свят, в който той нямаше еднакъв. След футбола обаче самичък реши да заживее живот, който не бих предложил на никого, който реши да му подражава “. Това мисли Валдано за Диего, с който остават другари. Той има мнение за всичко. И постоянно да го слушаш е като да четеш страници от учебник за живота.
В тима на Аржентина през 1985 година
Валдано може да приказва на всевъзможни тематики и има какво да каже. 31 години преди да стане очевидец от десетина метра на Гола на века, той се ражда в Лас Парехас, провинция Санта Фе. Градчето е толкоз малко и улисано в единственото занятие, осигуряващо издръжка – отглеждане на животни, че няма библиотека.
Хорхе обаче желае да чете още когато е на 6, и първата сериозна книга, която минава пред очите му, е „ Портретът на Дориан Грей “. Днес ще ви се усмихне и ще ви каже, че за първи път я е прочел прекомерно рано. Валдано е мозък, който от дълго време е излязъл отвън така и така немалкия свят на футбола.
Играе за Нюелс Олд Бойс още когато е на 16 години. Висок и здрав, само че по едно и също време с това – някак грациозен и образован нападател.
Но главното е силата, макар че самият Валдано желае да е като Пеле. Техничен и находчив.
„ В аржентинския футбол от 60-те и 70-те не това се толерираше – спомня си години по-късно. – Сила, мускули, експанзия и огромно сърце, това се търсеше. Трябва да знаете, че аржентинският нрав и житейски разбирания са особени. У нас оня, който ще направи нещо хитро, тайно и подло, с цел да завоюва, ще бъде повдигнат на фундамент. А оня, който почтено ще опита да стигне до същия резултат, ще бъде наименуван добряк. “
Валдано е остроумен, само че обича да бъде и открит. Той в никакъв случай не симулира, което е типично за младите аржентински играчи, извличащи изгода от всяка обстановка на терена. Тогава – втородивизионен тим в състезание, в което би трябвало да си подготвен да понесеш една торба ритници всеки мач. Това е първият му огромен урок във футбола.
Съотборниците му споделят, че умирали от смях по какъв начин четял в рейса на приглушено осветяване, когато се прибирали от следващото посещение. Четири-пет часа път, а този младок си носи книга…
По-късно, на международното в Мексико, селекционерът с огромния нос и още по-голяма полуда в главата – Карлос Билардо, ще побеснее от това. „ Какво правиш, за какво четеш!? “, крещи треньорът в рейса по пътя към „ Ацтека “, където Аржентина отива да играе край против Западна Германия. „ Чета, тъй като по този начин се изключвам, по този начин се укротявам “, отвръща Валдано.
„ Не желая да си спокоен, желая да си гневен! “, ядосва се Билардо. Валдано вкарва един от головете в оня мач за 3:2, донесъл международната купа.
В репортаж на аржентинския в. „ Кларин “ за живота на тима по време на Мондиала в Мексико, журналистът разказва по какъв начин въз основата на футболния клуб Америка всички национали са непрекъснато към терените, към барчето и край масата за тенис или тв приемниците. Освен един – Валдано. Той чете някъде горе, в стаята си.
И скоро стартира самичък да написа. Описва чувството от мача, от упованията, от анализирането след него. Там играе до 1984-та, когато го взима Реал Мадрид.
На 29 години, част от една от кралските особи в играта, аржентинският нападател към този момент е построена персона. Но и освен това – той попада в клуба на кралете, когато е надалеч над останалите си съотборници като визия, разбирания, грамотност и ученолюбивост.
В Реал Валдано отива в сантиментално време, той е подправката към Петорката на ястреба, която през втората половина на 80-те терозирира Испания, само че по този начин и не съумява да покори Купата на европейските първенци.
Вкарва в два европейски финала, в които печели два пъти Купата на УЕФА. Два пъти е първенец. Публиката го харесва, а той се влюбва в бялото на Реал, което изцяло пасва на възгледите му.
, е една от обичаните му сентенции. Реал Мадрид за Валдано – това е футболът, който радва хората и им дава мотиви да са усмихнати от понеделник до петък, с дозата хубост, която им подарява в събота следобяд.
„ Защо би трябвало да се играе хубав и зрелищен футбол ли? Ами, това е все едно да питаш Борхес за какво написа. Или да питаш слънцето – ти за какво изгряваш? Ако подчиним всичко на рационалното мислене, статистиките и успеха непременно, отиваме по дяволите “ – още една от неговите метафизичен опори за играта. Отстоява ги постоянно.
През март 2016 година този върл мадридист още веднъж хвана „ перото “ и написа колонка особено за каталунския „ Мундо Депортиво “. Въпреки че е знак, знаме и кръвна група „ Реал “. Написа няколко абзаца със заглавие: „ Йохан е в основата на всичко “. Стори го три дни, откакто индивидът, пред който постоянно се е прекланял, си отиде от този свят – Йохан Кройф. Държеше персонално да го каже за своя другар по душа, макар че през годините в никакъв случай не получиха правото да бъдат другари. Взаимното удивление и почит бяха колосални. Просто нямаше по какъв начин да са другари – единият проектант на Барселона, а другият – поставил фундамента на Реал като възродена футболна суперсила.
Но великите мозъци мислят еднообразно. Особено във футбола това е потвърдено.
Аржентинецът спря да играе на терена на 33 години, тъй като тежка форма на хепатит едвам не му струваше повече от футболната кариера. Отказа се и остана в играта като треньор на юношеска групировка в Реал, както и като публицист и публицист. Най-после стана треньор на първия отбор на Реал през 1994-та, откакто води Тенерифе и Валенсия в Примера, а тимовете му играеха самоуверено и нахакано, все едно са грандове.
Под натиска на агитката, пое тима от „ Бернабеу “ и постави завършек на серията от трофеи на Барса (на Кройф и със Стоичков), като просто разруши първенеца с 5:0.
Предизвика и овации от самия Кройф на отсрещната пейка. „ Ние не им взехме единствено купата. Ние най-сетне взехме от Барса и топката, а това никой в Европа не го бе правил от близо пет години “, сподели Валдано в края на сезона.
Именно Валдано даде дебюта на бъдещата легенда Раул Гонсалес. „ Всичко изискуем на него. Не единствено аз, а цяла генерация играчи “, споделя през днешния ден Раул, който е треньор на Реал Мадрид Кастия и не крие кой е менторът му и в тази специалност. Първородният наследник на легендата се споделя Хорхе – познайте на кого е кръстен и се пробвайте да си визиите какъв резултат е имал Валдано върху Раул.
През 1998 година той постави най-елегантния си костюм и стана състезателен шеф на Мадрид. Състави и план за това по какъв начин Реал ще е най-гледаемото, атрактивно, световно значимо футболно шоу. Така се роди планът Галактикос.
Флорентино Перес прегърна концепцията и в първите години на новия век Мадрид беше сборище на „ Златни топки “, суперзвезди и неповторим футбол. Валдано си потегли в края на 2005-а, два месеца преди същото да направи и Перес. През юни 2009-а президентът още веднъж се върна, а първият му ход бе да назначи Валдано още веднъж. Две години по-късно Хорхе подаде оставка и гордо си потегли самичък от Реал, откакто влезе в изострен спор с треньора Жозе Моуриньо. Валдано си разреши намерено да подлага на критика работата на португалеца и я назова „ нещо извънредно далечно от философията на Реал “.
