Айзък Азимов (2 януари 1920 — 6 април 1992) е

Айзък Азимов (2 януари 1920 — 6 април 1992) е американски публицист на фантастични и научно-популярни произведения и биохимик от руско-еврейски генезис. Азимов сътворява и/или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е изчислен на към 90 000. Автор е на трилогията за „ Фондацията ", на десетки разкази, събрани на български в известните сборници „ Аз, роботът “, „ Пътят на марсианците “, „ Азазел “. Негови са и романите „ Краят на вечността “, „ Немезида “, „ Дете на времето “ и доста други. 

През 1964 година Азимов разгласява в The New York Times публикация, в която предсказва доста от изобретенията и действителните трендове на XX век и XXI век като умните кухненски уреди, които ще бъдат командвани от притежателя им отдалечено, видео връзките в действително време, интернет, сателитния взрив, 3D тв приемниците, преводаческия програмен продукт онлайн, роботизираните прахосмукачки, компютъризираните коли, числеността на земното население, пропагандата за надзор на раждаемостта и възходът на психиатричната просвета. 
Нека си напомним цитати от един от светлите мозъци на човечеството:Ако си висящ на въже над бездна, не се мъчи да хванеш монетата, изпаднала от джоба ти.Ако би трябвало да извадиш зъб, да го вадиш постепенно не е демонстрация на деликатност.Ако учтивото искане се окаже безрезултатно, просто вземи това, което ти би трябвало.В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.Животът е прелестен. Смъртта е спокойна. Само преходът е противен.Насилието е последното леговище на некомпетентния.Нито едно странствуване не е рисково за оня, който маха от брега.Първо предписание на диетичното хранене: в случай че ви е вкусно, значи е нездравословно за вас.Щом един път слънцето залезе, става мрачно. Не се оставяй това да те изненада.Най-тъжният аспект на живота през днешния ден, е че науката събира познание по-бързо в сравнение с обществото събира мъдрост.Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е вярно.Искрено имам вяра, че самообучението е единствената форма на образование, която съществува.