Пезешкян - сламката, която стана прът в ръцете на иранците
Аятолах Али Хаменей има причина за обезпокоителен размисъл. Провелите се президентски избори в Иран бяха замислени и проектирани от системата като конкуренция сред две нейни крила - прагматично-консервативното, представлявано от Мохамед Багер Галибаф, и религиозно-принципалисткото, чийто любимец бе Саид Джалили. Победата на реформатора Масуд Пезешкян, дълготраен депутат в Меджлиса на страната и сърдечен хирург по специалност, обаче редактира сметките на политическите инженери в страната.
Успехът на Пезешкян самичък по себе си не е причина за главоболие на Хаменей. Новият президент на Иран ще би трябвало да действа на фона на институционална среда, доминирана от хардлайнерите, ситуирани в Меджлиса на страната, във Върховния съвет за национална сигурност и в лицето на самия аятолах. Това е съответствие на силите, което не може да бъде извоювано от Пезешкян. В последователен аспект, президентът на Иран постоянно е губел борбата с аятолаха и институционалните продължения на последния, както демонстрира опитът на рефоматора Мохамед Хатами, на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад и на умерения Хасан Рухани. Още повече, че Пезешкян неведнъж съобщи в акцията, че той ще бъде правилен на политическата рамка, заложена от системата. Реформаторът даже няма сериозен политически и електорален тил, на който да може да разчита, за разлика от упоменатите предходни президенти, което го прави още по-уязвим за произвола на хардлайнерите в страната. А по образеца на скорошната история на Ислямската република, контролът върху президентската институция от новаторски или умерени сили също не е анатема, доколкото това обезпечава на системата известна еластичност, изключително когато някой би трябвало да заплати цената за несполучливото ръководство на режима. Именно по този метод и Хатами, и Рухани носеха отговорност за политики, които надалеч не бяха тяхно дело. Когато проблемите в икономическия и политически мениджмът в страната са доста, е комфортно да имаш изкупителна жертва. В този смисъл Пезешкян ще влезе във към този момент добре износени обувки, а системата и различен път е хвърляла следено " фира ".
Затова аргументите за безпокойствие у Али Хаменей не идват от Пезешкян, а от другаде. Става въпрос за това, че необятната коалиция сред консерваторите и хардлайнерите, чийто общ пиедестал е споделената поддръжка за теологичните основи на ислямската република, просто не сработи на тези избори. Въпреки че отпадналият на първия тур Галибаф поддържа Джалили, това той направи с половин уста и с очевидната липса на всевъзможен възторг (на този декор неговият началник на акцията сподели, че ще гласоподава за Пезешкян). Неразбирателството сред Галибаф и Джалили бе толкоз непреодолимо, че даже посредническите услуги на ръководителя на външно-политическото звено на Ислямската революционна армия, Исмаил Каани, не съумяха да го тушират в границите на предизборната акция. Ахмадинеджад, който така и така е в тежък спор с аятолаха, пък демонстративно си откри мотив да не гласоподава, отивайки в това време на работно посещаване в Турция. Близки до Али Лариджани хора съща обявиха поддръжка за Пезешкян, което евентуално бе форма на митинг против недопускането на някогашния ръководител на Парламента да взе участие в президентските избори. Всъщност занапред данните би трябвало да покажат какво е било електоралното държание на втория тур на хората, които се разпознават със системата и другояче биха дали своят вот за някого от Галибаф, Ахмадинеджад и Лариджани. Как да вземем за пример са реагирали гласоподавателите на някогашния президент от интервала 2005 - 2013-та година, имайки поради това, че те, от една страна, са социално-консервативни, само че от друга, бидейки от по-ниските пластове на обществената стратификация, заплащат най-голямата икономическа цена от ръководството на статуквото? И при все това не би трябвало да изпреварваме идната емпирика, резултатите на Джалили са показателни за това, че значително от последователите на системата са бойкотирали претендента на аятолаха (било негласувайки, било гласувайки в незадоволителна степен за него, било даже подкрепяйки реформаторския му опонент). А това е значимо за Али Хаменей, защото точно Джалили бе стоящият идеологически най-близо до него претендент от позволените да се състезават. Тоест, това бе тест и за самия аятолах. Въпросът е тогава, че в случай че преди три години успеха на Ибрахим Раиси бе триумф и за Хаменей, то загубата на Джаили би трябвало да е и такава за Хаменей.
Победата на Пезешкян не е функционалност на някаква електорална ерупция, изразяваща антистемните настройки на популацията в страната. Те, хората, които са срещу системата, по този начин или другояче всеобщо не гласоподават и даже подлагат на критика реформаторите, които вземат участие в изборния развой. Нито определяща за триумфа на Пашинян бе поддръжката, която сърдечният хирург и парламентарист получи от знакови новаторски фигури (като някогашния президент Хатами) или тази на умерени политици като Хасан Рухани и Мохамед Джавад Зариф (особено последният бе движещата мощ на акцията на Пезешкян, доколкото последният другояче не съумя да впечатли с представянето си в регулярните телевизионни дебати).
Триумфът на сърдечния хирург е резултат най-много на неналичието на задоволителна мотивация измежду електоралните ядра на последователите на системата, упоменатите нагоре консерватори и хардлайнери. На програмираните президентски избори през 2021-ва година Ибрахим Раиси завоюва изрично при 48.5% изборна интензивност (от 90-те години насам на президентските избори в страната тя варираше сред 57% и 85%). Тогава това бе горчива победа за системата и нейния любимец за президент, доколкото, от една страна, претендентът на аятолаха приключи първи, само че от друга, това се случи на фона на възходящ електорален протест от страна на иранските жители. Тоест, успеха на Раиси преди три години задълбочи разрива сред легализма и легитимизма на политическа система на Иран.
Но загубата на Джалили от през вчерашния ден показва нещо друго. Един път, усили се процентът на хората, които не са удовлетворени от ръководството - олицетворявано от аятолаха и неговия доскорешен избраник отпред на президентската институция - макар че същият този електорат продължава да се разпознава със системата. Втори път, в случай че и преди любимците на Хаменей да са губили президентски избори, то това не се е случвало при толкоз ниска изборна интензивност, а тя нормално подсигурява триумфа на хардлайнерите. Взети дружно, тези две неща значат следното: загубата на Джаили е резултат не толкоз от (стандартното) незадоволство на реформаторите в страната, а от това на консерваторите и хардлайнерите. Това не е външен, а вътрешен за режима митинг. Това е и тихият протест, против който се изправя Хаменей. И тук палката не решение.
Ако може да обобщим, точно аятолахът записва тройна загуба на одеве провелите се президентски избори в Иран. Един път, още веднъж ниска за страната изборна интензивност от към 49-50% % на втория тур (предвид това, че Али Хаменей в това време отново съобщи, че всеки глас на изборите, без значение за кого подаден, е избор " за " Ислямската република). Втори път, неговите любимци - Джалили и Галибаф - претърпяха провали. А да загубиш при относително необятна незаинтересованост на електората, то това значи следното: хората не имат вяра в предоставения им избор, а болшинството от жителите, които въпреки всичко отиват до урните, гласоподават против тези, които им лишават в най-голяма степен опцията за избор. Трети път, очерта се неодобрение по отношение на статуквото, само че този път идващо от хората, на които се крепи електорално това статукво.
И в случай че съществена част от равносметката на миналите президентски избори да касае по-скоро кондицията на консервативните и хардлайнерски конгломерати в Иран, в сравнение с тази на реформаторите, които остават разединени и слаби, в това число заради последното триумфът на Пезешкян не би трябвало да бъде омаловажаван. Всъщност конфликтът на балотажа сред него и Джаили бе подобен сред двете възможни за системата крайности: първият желаеше нейното " разхлабване ", вторият - спомагателното й стягане. В този смисъл, успеха на реформатора е изрично обръщение от страна на хората по отношение на техните политически водачи. Особено на фона на това, че Пезешкян бе хвърлен в изборите като, а тя се трансформира в кол в ръцете на иранците.
Би било наивно обаче, в случай че триумфът на Масуд Пезешкян бъде претрупан с неоправдани упования. Той направи една внимателна акция, в която даде обещание повече независимост - било в браузването в интернет, било в носенето на хиджаба. Спорно е обаче дали и това ще е съгласно опциите му, доколкото той ще бъде положен сред чука (Али Хаменей) и наковалнята (консервативно-принципалисткото болшинство в Меджлиса). И в случай че съдим от опита на политици като Мир Хосейн Мусави, които дават обещание повече независимост в Иран, в последна сметка по-скоро те губят своята.
Аятолах Хаменей не е надъхан авантюристичен
За президентските избори в Иран претендентите са ясни, изходът може би също
Успехът на Пезешкян самичък по себе си не е причина за главоболие на Хаменей. Новият президент на Иран ще би трябвало да действа на фона на институционална среда, доминирана от хардлайнерите, ситуирани в Меджлиса на страната, във Върховния съвет за национална сигурност и в лицето на самия аятолах. Това е съответствие на силите, което не може да бъде извоювано от Пезешкян. В последователен аспект, президентът на Иран постоянно е губел борбата с аятолаха и институционалните продължения на последния, както демонстрира опитът на рефоматора Мохамед Хатами, на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад и на умерения Хасан Рухани. Още повече, че Пезешкян неведнъж съобщи в акцията, че той ще бъде правилен на политическата рамка, заложена от системата. Реформаторът даже няма сериозен политически и електорален тил, на който да може да разчита, за разлика от упоменатите предходни президенти, което го прави още по-уязвим за произвола на хардлайнерите в страната. А по образеца на скорошната история на Ислямската република, контролът върху президентската институция от новаторски или умерени сили също не е анатема, доколкото това обезпечава на системата известна еластичност, изключително когато някой би трябвало да заплати цената за несполучливото ръководство на режима. Именно по този метод и Хатами, и Рухани носеха отговорност за политики, които надалеч не бяха тяхно дело. Когато проблемите в икономическия и политически мениджмът в страната са доста, е комфортно да имаш изкупителна жертва. В този смисъл Пезешкян ще влезе във към този момент добре износени обувки, а системата и различен път е хвърляла следено " фира ".
Затова аргументите за безпокойствие у Али Хаменей не идват от Пезешкян, а от другаде. Става въпрос за това, че необятната коалиция сред консерваторите и хардлайнерите, чийто общ пиедестал е споделената поддръжка за теологичните основи на ислямската република, просто не сработи на тези избори. Въпреки че отпадналият на първия тур Галибаф поддържа Джалили, това той направи с половин уста и с очевидната липса на всевъзможен възторг (на този декор неговият началник на акцията сподели, че ще гласоподава за Пезешкян). Неразбирателството сред Галибаф и Джалили бе толкоз непреодолимо, че даже посредническите услуги на ръководителя на външно-политическото звено на Ислямската революционна армия, Исмаил Каани, не съумяха да го тушират в границите на предизборната акция. Ахмадинеджад, който така и така е в тежък спор с аятолаха, пък демонстративно си откри мотив да не гласоподава, отивайки в това време на работно посещаване в Турция. Близки до Али Лариджани хора съща обявиха поддръжка за Пезешкян, което евентуално бе форма на митинг против недопускането на някогашния ръководител на Парламента да взе участие в президентските избори. Всъщност занапред данните би трябвало да покажат какво е било електоралното държание на втория тур на хората, които се разпознават със системата и другояче биха дали своят вот за някого от Галибаф, Ахмадинеджад и Лариджани. Как да вземем за пример са реагирали гласоподавателите на някогашния президент от интервала 2005 - 2013-та година, имайки поради това, че те, от една страна, са социално-консервативни, само че от друга, бидейки от по-ниските пластове на обществената стратификация, заплащат най-голямата икономическа цена от ръководството на статуквото? И при все това не би трябвало да изпреварваме идната емпирика, резултатите на Джалили са показателни за това, че значително от последователите на системата са бойкотирали претендента на аятолаха (било негласувайки, било гласувайки в незадоволителна степен за него, било даже подкрепяйки реформаторския му опонент). А това е значимо за Али Хаменей, защото точно Джалили бе стоящият идеологически най-близо до него претендент от позволените да се състезават. Тоест, това бе тест и за самия аятолах. Въпросът е тогава, че в случай че преди три години успеха на Ибрахим Раиси бе триумф и за Хаменей, то загубата на Джаили би трябвало да е и такава за Хаменей.
Победата на Пезешкян не е функционалност на някаква електорална ерупция, изразяваща антистемните настройки на популацията в страната. Те, хората, които са срещу системата, по този начин или другояче всеобщо не гласоподават и даже подлагат на критика реформаторите, които вземат участие в изборния развой. Нито определяща за триумфа на Пашинян бе поддръжката, която сърдечният хирург и парламентарист получи от знакови новаторски фигури (като някогашния президент Хатами) или тази на умерени политици като Хасан Рухани и Мохамед Джавад Зариф (особено последният бе движещата мощ на акцията на Пезешкян, доколкото последният другояче не съумя да впечатли с представянето си в регулярните телевизионни дебати).
Триумфът на сърдечния хирург е резултат най-много на неналичието на задоволителна мотивация измежду електоралните ядра на последователите на системата, упоменатите нагоре консерватори и хардлайнери. На програмираните президентски избори през 2021-ва година Ибрахим Раиси завоюва изрично при 48.5% изборна интензивност (от 90-те години насам на президентските избори в страната тя варираше сред 57% и 85%). Тогава това бе горчива победа за системата и нейния любимец за президент, доколкото, от една страна, претендентът на аятолаха приключи първи, само че от друга, това се случи на фона на възходящ електорален протест от страна на иранските жители. Тоест, успеха на Раиси преди три години задълбочи разрива сред легализма и легитимизма на политическа система на Иран.
Но загубата на Джалили от през вчерашния ден показва нещо друго. Един път, усили се процентът на хората, които не са удовлетворени от ръководството - олицетворявано от аятолаха и неговия доскорешен избраник отпред на президентската институция - макар че същият този електорат продължава да се разпознава със системата. Втори път, в случай че и преди любимците на Хаменей да са губили президентски избори, то това не се е случвало при толкоз ниска изборна интензивност, а тя нормално подсигурява триумфа на хардлайнерите. Взети дружно, тези две неща значат следното: загубата на Джаили е резултат не толкоз от (стандартното) незадоволство на реформаторите в страната, а от това на консерваторите и хардлайнерите. Това не е външен, а вътрешен за режима митинг. Това е и тихият протест, против който се изправя Хаменей. И тук палката не решение.
Ако може да обобщим, точно аятолахът записва тройна загуба на одеве провелите се президентски избори в Иран. Един път, още веднъж ниска за страната изборна интензивност от към 49-50% % на втория тур (предвид това, че Али Хаменей в това време отново съобщи, че всеки глас на изборите, без значение за кого подаден, е избор " за " Ислямската република). Втори път, неговите любимци - Джалили и Галибаф - претърпяха провали. А да загубиш при относително необятна незаинтересованост на електората, то това значи следното: хората не имат вяра в предоставения им избор, а болшинството от жителите, които въпреки всичко отиват до урните, гласоподават против тези, които им лишават в най-голяма степен опцията за избор. Трети път, очерта се неодобрение по отношение на статуквото, само че този път идващо от хората, на които се крепи електорално това статукво.
И в случай че съществена част от равносметката на миналите президентски избори да касае по-скоро кондицията на консервативните и хардлайнерски конгломерати в Иран, в сравнение с тази на реформаторите, които остават разединени и слаби, в това число заради последното триумфът на Пезешкян не би трябвало да бъде омаловажаван. Всъщност конфликтът на балотажа сред него и Джаили бе подобен сред двете възможни за системата крайности: първият желаеше нейното " разхлабване ", вторият - спомагателното й стягане. В този смисъл, успеха на реформатора е изрично обръщение от страна на хората по отношение на техните политически водачи. Особено на фона на това, че Пезешкян бе хвърлен в изборите като, а тя се трансформира в кол в ръцете на иранците.
Би било наивно обаче, в случай че триумфът на Масуд Пезешкян бъде претрупан с неоправдани упования. Той направи една внимателна акция, в която даде обещание повече независимост - било в браузването в интернет, било в носенето на хиджаба. Спорно е обаче дали и това ще е съгласно опциите му, доколкото той ще бъде положен сред чука (Али Хаменей) и наковалнята (консервативно-принципалисткото болшинство в Меджлиса). И в случай че съдим от опита на политици като Мир Хосейн Мусави, които дават обещание повече независимост в Иран, в последна сметка по-скоро те губят своята.
Аятолах Хаменей не е надъхан авантюристичен
За президентските избори в Иран претендентите са ясни, изходът може би също
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ