Сп. “Икономист”: Възможни са огромни последици в случай на размяна на територии на Балканите
Авторитетното английско сп. “Икономист” уточни в обширна публикация за размяната на територии на Балканите, че в случай че “Сърбия и Косово разменят елементи от териториите си, процесът не би спрял до тук”.
На уеб страницата на “Икономист” в рубриката “Поясняваме” е изтъкнато, че може да се стигне до големи последствия при положение на замяна на територии и че “по-мъдро би било понижаване на смисъла на националните граници”, оповестява Българска телеграфна агенция.
В уводната част на текста списанието напомня, че преди 10 години Косово разгласи самостоятелност от Сърбия и че албанците, които съставляват болшинството от популацията там, “са чествали, само че сърбите, които живеят в анклави, не са”.
Сърбия не призна Косово, написа по-нататък списанието, акцентирайки, че косовските сърби още се считат за жители на Сърбия.
“Ситуацията е типична за Балканите, където границите, почтено казано, са в безпорядък”, се акцентира в текста.
Неотдавна сръбските управляващи предложиха да се беседва за замяна на територии с косовските албанци, показва списанието.
“Дали това е рационална концепция?”, пита създателят на текста и продължава с образци на “размяна” от историята – през 1923 година Гърция и Турция се съгласиха да си разменят към два милиона души. Предимно християнско население от Турция бе изпратено в Гърция, а мюсюлмани от Гърция – изпратени в Турция. Това беше съвсем принудително преселение, само че Гърция и Турция от този момент не са воювали, се показва в текста.
Единственото място, за което Гърция и Турция са в спор, е Кипър, където живее смесено турско и гръцко население, установи “Икономист”.
“Това въодушеви националистите в Западните Балкани. Между 1918 година и края на 50-те години на предишния век доста мюсюлмани бяха насърчавани да отидат от Югославия в Турция. Но по време на разпадането на Югославия през 90-те години популацията към момента беше много размесено”, написа “Икономист”.
“Лидерите на военновременна Югославия виждаха етническото пречистване като най-хубав метод за основаване на нова нация-държава, без проблематични малцинства.”
До 1995 година региони в Хърватия, исторически обитаеми със сърби, останаха празни, а стотици хиляди сърби, хървати и босненски мюсюлмани по сходен метод бяха изселени от домовете си в Босна, напомня вестникът.
Голям брой сърби напуснаха Косово след войната, само че към 120 000 останаха, е посочено в текста.
Сръбските управляващи желаят, се показва на уеб страницата на “Икономист”, да беседват за присъединение на северната част на Косово към Сърбия, а в подмяна елементи от Сърбия, обитаеми с албанци, да бъдат дадени на Косово.
Привържениците на тази концепция акцентират, че мултиетническите страни на Балканите са се провалили, само че както показва английското издание, “те подценяват обстоятелството, че когато държавните управления един път тръгнат по този път, краят на процеса е неизвестен”.
“Ако Сърбия и Косово стартират съществени договаряния за прекрояване на своите граници, въздействието върху балканските общности, с изключение на тези в засегнатите елементи на Косово и Сърбия, може да бъде прекомерно дълбоко”, счита създателят на текста.
Тогава, написа “Икономист”, “лидерите на Република Сръбска ще свикат референдум за бъдещето на Република Сръбска, босненските хървати ще подадат тъжба, а бошняците /босненските мюсюлмани/ ще се борят да предотвратят разпокъсването на тяхната /етнически/ поделена страна”.
Вестникът написа, че по-късно “Сърбия ще спре бошняците националисти в Санджак, които мечтаят за обединяване на района във Велика Босна”.
“Междувременно албанците в западна Македония и Черна гора ще желаят да се включат във Велика Албания”, показва вестникът. Привържениците на тази концепция биха желали също да причислят елементи от Северна Гърция, а пък гръцките националисти биха поискали част от Южна Албания.
“Иронията във връзка със противоречивата замяна е в това, че болшинството косовски сърби в действителност живеят в анклави в южната част на Косово, тъй че съглашението няма да им разреши да живеят в Сърбия и те евентуално ще би трябвало да изоставен домовете си”, се показва в текста.
Освен това сръбските представители “може би не ги тормози, че размяната на територии на Балканите може да има големи и последици”, написа списанието.
Унгарските националисти в края на краищата не се помириха със загубата на Трансилвания в Румъния, а румънските националисти биха желали да прекроят границата си с Молдова, акцентира “Икономист”.
Това са аргументите “балканизацията” да се употребява с неприятно име, акцентира “Икономист”, като заключава, че намаляването на смисъла на националните граници би изглеждало по-мъдро от тяхното прекрояване, което, както сподели почитан представител на Европейски Съюз, “ще отвори вратите на ада”.
На уеб страницата на “Икономист” в рубриката “Поясняваме” е изтъкнато, че може да се стигне до големи последствия при положение на замяна на територии и че “по-мъдро би било понижаване на смисъла на националните граници”, оповестява Българска телеграфна агенция.
В уводната част на текста списанието напомня, че преди 10 години Косово разгласи самостоятелност от Сърбия и че албанците, които съставляват болшинството от популацията там, “са чествали, само че сърбите, които живеят в анклави, не са”.
Сърбия не призна Косово, написа по-нататък списанието, акцентирайки, че косовските сърби още се считат за жители на Сърбия.
“Ситуацията е типична за Балканите, където границите, почтено казано, са в безпорядък”, се акцентира в текста.
Неотдавна сръбските управляващи предложиха да се беседва за замяна на територии с косовските албанци, показва списанието.
“Дали това е рационална концепция?”, пита създателят на текста и продължава с образци на “размяна” от историята – през 1923 година Гърция и Турция се съгласиха да си разменят към два милиона души. Предимно християнско население от Турция бе изпратено в Гърция, а мюсюлмани от Гърция – изпратени в Турция. Това беше съвсем принудително преселение, само че Гърция и Турция от този момент не са воювали, се показва в текста.
Единственото място, за което Гърция и Турция са в спор, е Кипър, където живее смесено турско и гръцко население, установи “Икономист”.
“Това въодушеви националистите в Западните Балкани. Между 1918 година и края на 50-те години на предишния век доста мюсюлмани бяха насърчавани да отидат от Югославия в Турция. Но по време на разпадането на Югославия през 90-те години популацията към момента беше много размесено”, написа “Икономист”.
“Лидерите на военновременна Югославия виждаха етническото пречистване като най-хубав метод за основаване на нова нация-държава, без проблематични малцинства.”
До 1995 година региони в Хърватия, исторически обитаеми със сърби, останаха празни, а стотици хиляди сърби, хървати и босненски мюсюлмани по сходен метод бяха изселени от домовете си в Босна, напомня вестникът.
Голям брой сърби напуснаха Косово след войната, само че към 120 000 останаха, е посочено в текста.
Сръбските управляващи желаят, се показва на уеб страницата на “Икономист”, да беседват за присъединение на северната част на Косово към Сърбия, а в подмяна елементи от Сърбия, обитаеми с албанци, да бъдат дадени на Косово.
Привържениците на тази концепция акцентират, че мултиетническите страни на Балканите са се провалили, само че както показва английското издание, “те подценяват обстоятелството, че когато държавните управления един път тръгнат по този път, краят на процеса е неизвестен”.
“Ако Сърбия и Косово стартират съществени договаряния за прекрояване на своите граници, въздействието върху балканските общности, с изключение на тези в засегнатите елементи на Косово и Сърбия, може да бъде прекомерно дълбоко”, счита създателят на текста.
Тогава, написа “Икономист”, “лидерите на Република Сръбска ще свикат референдум за бъдещето на Република Сръбска, босненските хървати ще подадат тъжба, а бошняците /босненските мюсюлмани/ ще се борят да предотвратят разпокъсването на тяхната /етнически/ поделена страна”.
Вестникът написа, че по-късно “Сърбия ще спре бошняците националисти в Санджак, които мечтаят за обединяване на района във Велика Босна”.
“Междувременно албанците в западна Македония и Черна гора ще желаят да се включат във Велика Албания”, показва вестникът. Привържениците на тази концепция биха желали също да причислят елементи от Северна Гърция, а пък гръцките националисти биха поискали част от Южна Албания.
“Иронията във връзка със противоречивата замяна е в това, че болшинството косовски сърби в действителност живеят в анклави в южната част на Косово, тъй че съглашението няма да им разреши да живеят в Сърбия и те евентуално ще би трябвало да изоставен домовете си”, се показва в текста.
Освен това сръбските представители “може би не ги тормози, че размяната на територии на Балканите може да има големи и последици”, написа списанието.
Унгарските националисти в края на краищата не се помириха със загубата на Трансилвания в Румъния, а румънските националисти биха желали да прекроят границата си с Молдова, акцентира “Икономист”.
Това са аргументите “балканизацията” да се употребява с неприятно име, акцентира “Икономист”, като заключава, че намаляването на смисъла на националните граници би изглеждало по-мъдро от тяхното прекрояване, което, както сподели почитан представител на Европейски Съюз, “ще отвори вратите на ада”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ