Фирми вече се изнасят в чужбина заради вдигането на осигуровките и данък дивидент
*Авторите са данъчни консултанти. Марина Мучакова е шеф на счетоводна къща " Веста Консулт " и обучителен център " Крипто Академията ". Христо Петров е шеф на счетоводна къща " Голдън вижън ", а юрист доктор Тюркер Моллахасан е експерт по комерсиално и данъчно право. Коментарът им е по плана за Бюджет 2026.
Какъв е казусът с сякаш дребното нарастване на налозите и осигуровките? Проблемът е, че то се случва без никакво разискване и макар многократните обещания от страна на ръководещите, че няма да има нарастване на данъчно-осигурителната тежест (записано и в съответните стратегии). Вместо това налог " дял " се усилва със 100%!
Всеки бизнесмен си прави проекти на база държавния бюджет, индустриалните разноски и крайните цени на стоките и услугите, както и на пазарния сегмент, на който ги осъществя. Следователно, корпоративните прогнози стъпват върху формалната информация на държавните управляващи, която в този момент се трансформира в последния миг.
Бизнесът от дълго време си е направил бюджетирането и планирането за развиване и вложения през 2026 година Заложил е нарастване на минималната заплата с почти 15% и оттова - на всички заплати. В последния миг обаче върху към този момент увеличените заплати разноските нарастват от през днешния ден за на следващия ден с спомагателни най-малко 5% по отношение на заложените. Нарастват налози и всякаки държавни такси, които са свързани с минималната заплата. Осигуровките сега са над 40% и нарастването с 2 процентни пункта в действителност е нарастване от 5% по отношение на сегашните суми. Независимо дали има облага или не, предприемачът е задължен да заплаща осигуровките на чиновниците си всеки месец.
Какви са последствията от нарастването на цената на труда? Повишение на крайните цени на стоките и услугите за семействата, което води до общо повишаване на разноските за живот на всички; Позициониране на България, която изнася главно услуги, като неконкурентна страна по отношение на директните ѝ съперници - Гърция, Румъния, Хърватия и други Оттегляне на задгранични вложения в основни за развиването на България браншове като ИТ, който е показан у нас главно посредством аутсорсинг компании; Изгонване на цифровите " номади ", които са висококвалифицирани експерти. Те печелят средствата си като подизпълнители на непознати компании и си харчат парите в България, като по този метод подтикват растежа на българската стопанска система.
В същото време нарастват наеми на офиси, консумативи, има увеличени разноски за програмен продукт по отношение на влизане в еврозоната и т. н.
Законът за въвеждане на еврото не разрешава на бизнесмените, които работят с крайни консуматори, да подвигат цените си. Политиката на страната да се опълчи на спекулативното нарастване на цените се показва в взаимни инспекции от страна на Национална агенция за приходите и КЗП, съпроводени със наказания. В резултат разноските нарастват, само че бизнесите не могат да подвигат цените с повече от 3-4%, колкото е формалната инфлация, защото има люти санкции, в случай че това не се съблюдава.
Всичко това ще усили броя на банкрутиралите бизнеси. Това са хора и семейства, които вместо да генерират приход и Брутният вътрешен продукт, ще стартират да тежат на фондовете за обществено обезпечаване и подкрепяне. Държавата няма да получи повече налози от банкрутирали компании и ще изплаща компенсации на съкратените чиновници. Дори в случай че осъзнае грешката си, възобновяване на бизнесите ще отнеме време.
Още по тематиката
16 декември 2024 13:11
Отделен проблем е основаването на вълна от бизнеси, които мигрират в чужбина поради неизгодните условия и проблеми със средата у нас. Свободата да се обменя информация е причина за всеки, който е удовлетворен или неудовлетворен от средата, да показа в личното си бизнес лоби какво се случва в България и по този метод да провокира лавинообразно изнасяне на бизнеси към юрисдикции с преференциални данъчни режими.
България с 10% корпоративен налог и 5% налог " дял " се нарежда като пълномощия с преференциален данъчен режим и мечтана дестинация от страна на доста компании. Към момента, в случай че се одобряват промените в бюджета за увеличение на налозите, България губи този статут дружно с всички изгоди от него.
Вече имаме няколко сътрудници, които изнасят бизнеса си в друга страна. Ще изгубим и тези данъкоплатци. Дори в случай че налозите са сходни, в други елементи по света има предсказуемост и по-малка администрация.
Преди 15 години България се популяризираше като дестинация с ниски налози, висококвалифицирана и налична работна ръка. Сега има изострен дефицит на чиновници. Предприемачите, в случай че въобще съумеят да намерят чиновници, би трябвало да се примирят с обстоятелството, че работната ръка нито е висококвалифицирана, нито е налична. Причината за това са високите разноски за живот, които постановат и високо възнаграждение на труда. За всеки чиновник по трудов контракт, работодателят заплаща 45-50% осигурителна тежест.
Например, в случай че аз заплащам 3500 лева чисто чисто заплащане на един служащ (защото хората действително се вълнуват какъв брой пари влизат в джоба им на процедура, а не какво написа в закона), аз като шеф имам директни разноски за налози и осигуровки за този чиновник плюс неговата чиста заплата (т. нар. фонд работна заплата) в общ размер на общо над 5000 лева Тази съразмерност стремително се усилва в последните 5-7 години в ущърб на работодателите, увеличавайки изкуствено цената на труда, без действително да усили чистата сума, която всеки служащ ще постави в джоба си. Напротив. Същата понижава непосредствено от нарастването в удръжките и от инфлационните процеси, които се основават изкуствено поради тези нараствания.
Ето по този начин губим и последните ни конкурентни преимущества като дестинация с ниски налози.
От страна на разноските, заложени в бюджета, не се виждат промени. Вместо това се раздуват разноските за заплати и бонуси, като се разкриват спомагателни работни места при прогресивно намаляващо население.
Тенденцията е дискриминационна, тъй като всички нараствания и промени засягат една единствена съответна група в България - притежателите на малък и междинен бизнес, които не са политически показани по никакъв метод. Партиите, които сякаш са " десни " и би трябвало да съставляват техните ползи, в действителност повече от десетилетие гласоподават дискриминационни закони и организират дискриминационни политики, което е в прорез с общата идеология на Европейски Съюз за тъждество и недискриминация.
Относно " ниските " налози в България
Когато се съпоставя общата данъчно-осигурителна тежест в България с общата данъчно-осигурителна тежест в развитите европейския страни, доста неправилно се прави съпоставяне сред оптималната данъчна ставка в съответната страна (с която се таксуват доста дребен % от хора) и 10% данъчна ставка в България, с която се таксуват приходите на всички. В множеството страни има висок необлагаем най-малко, т.е. 0% налог до избрана сума, само че никой не съпоставя нашата данъчна ставка от 10% с 0% в чужбина.
Общата , което въобще не е ниско за района. Ако междинният българин работи по трудов контракт, има къща и кола, икономисва малко и употребява гориво, цигари и алкохол всеки месец, това значи, че заплаща:
към 33% осигуровки; 10% данък; 20% Данък добавена стойност като част от множеството разходи; акцизи като част от разноските за гориво, цигари и алкохол; и налози върху къщи и коли.
Всичко това прави към 50%, и то без да са взети поради заплащания за мита,
продуктови такси, такси за битови боклуци и т.н.
Проблемът с бюрокрацията
Данъчната администрация в България е тежка, изключително за дребния бизнес.
Ще дадем образец със самоосигуряващите се лица (т. нар. фрийлансъри). Това са съдружници в дребни компании, свободни специалности като юристи, счетоводители, архитекти, консултанти, ИТ специлиасти и т. н., които сами приготвят и подават всички свои осигурителни и данъчни заявления. Това би трябвало да е най-леката форма за осъществяване на независима икономическа активност в България.
Едно самоосигуряващо се лице в България, което има и Данък добавена стойност регистрация, подава най-малко следните заявления на година:
12 броя заявления за Данък добавена стойност (месечни заявления за Данък добавена стойност се приготвят и подават даже в месеците, в които няма никакви покупки и продажби); най-малко 4 за налог върху доходите; сред 2-12 за осигуровки (в взаимозависимост от това по какъв начин се обезпечава съответното лице).
Към Национална агенция за приходите се правят и следните заплащания:
12 за ДДС; 4 за налог върху доходите; 36 за осигуровки.
Това са общо сред 18 и 28 заявления и към 50 обособени заплащания на година. Всеки може да си показа какъв брой доста човекочасове са това. И това е най-леката форма на отчитане в България (т.е., без наложително водене на счетоводство).
Предприятията (еднолични търговци и търговски дружества) са длъжни и да водят счетоводство. В чужбина отчетността на такива лица е много по-лека
(например, в Германия за дребните бизнеси има тримесечни или даже годишни Данък добавена стойност
декларации).
Готвят се и противоречиви промени в ЗДДС
Покрай полемиките за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното
заседание и оферти за промени в Закона за Данък добавена стойност. На пръв прочит се виждат
няколко притеснителни неща за дребния бизнес.
Целият режим на другите типове наложителни регистрации по Закона за Данък добавена стойност се трансформира радикално, като повода са промени на европейско равнище. Новите правила обаче са към 20 страници на А4 формат, а сякаш са основани за дребния бизнес. Това неизбежно води до спомагателни разноски за съвещания на тези лица.
Досега дребните локални компании гледаха към края на всеки месец оборота си за последните 12 месеца и в случай че са минали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 7-о число на идващия месец. Съответно, започваха да таксуват с Данък добавена стойност своите продажби, откакто бъдат регистрирани по Закона за Данък добавена стойност.
Сега тази инспекция би трябвало да се прави безусловно всеки ден, тъй като заявката за регистрация би трябвало да се подаде в 7-дневен период от минаването на прага. Датата на регистрация също ще се смята за датата, последваща датата на надвишаване на прага. Това може да докара до всеобщи санкции на дребния бизнес за късна регистрация по Закона за Данък добавена стойност.
Какъв е казусът с сякаш дребното нарастване на налозите и осигуровките? Проблемът е, че то се случва без никакво разискване и макар многократните обещания от страна на ръководещите, че няма да има нарастване на данъчно-осигурителната тежест (записано и в съответните стратегии). Вместо това налог " дял " се усилва със 100%!
Всеки бизнесмен си прави проекти на база държавния бюджет, индустриалните разноски и крайните цени на стоките и услугите, както и на пазарния сегмент, на който ги осъществя. Следователно, корпоративните прогнози стъпват върху формалната информация на държавните управляващи, която в този момент се трансформира в последния миг.
Бизнесът от дълго време си е направил бюджетирането и планирането за развиване и вложения през 2026 година Заложил е нарастване на минималната заплата с почти 15% и оттова - на всички заплати. В последния миг обаче върху към този момент увеличените заплати разноските нарастват от през днешния ден за на следващия ден с спомагателни най-малко 5% по отношение на заложените. Нарастват налози и всякаки държавни такси, които са свързани с минималната заплата. Осигуровките сега са над 40% и нарастването с 2 процентни пункта в действителност е нарастване от 5% по отношение на сегашните суми. Независимо дали има облага или не, предприемачът е задължен да заплаща осигуровките на чиновниците си всеки месец.
Какви са последствията от нарастването на цената на труда? Повишение на крайните цени на стоките и услугите за семействата, което води до общо повишаване на разноските за живот на всички; Позициониране на България, която изнася главно услуги, като неконкурентна страна по отношение на директните ѝ съперници - Гърция, Румъния, Хърватия и други Оттегляне на задгранични вложения в основни за развиването на България браншове като ИТ, който е показан у нас главно посредством аутсорсинг компании; Изгонване на цифровите " номади ", които са висококвалифицирани експерти. Те печелят средствата си като подизпълнители на непознати компании и си харчат парите в България, като по този метод подтикват растежа на българската стопанска система.
В същото време нарастват наеми на офиси, консумативи, има увеличени разноски за програмен продукт по отношение на влизане в еврозоната и т. н.
Законът за въвеждане на еврото не разрешава на бизнесмените, които работят с крайни консуматори, да подвигат цените си. Политиката на страната да се опълчи на спекулативното нарастване на цените се показва в взаимни инспекции от страна на Национална агенция за приходите и КЗП, съпроводени със наказания. В резултат разноските нарастват, само че бизнесите не могат да подвигат цените с повече от 3-4%, колкото е формалната инфлация, защото има люти санкции, в случай че това не се съблюдава.
Всичко това ще усили броя на банкрутиралите бизнеси. Това са хора и семейства, които вместо да генерират приход и Брутният вътрешен продукт, ще стартират да тежат на фондовете за обществено обезпечаване и подкрепяне. Държавата няма да получи повече налози от банкрутирали компании и ще изплаща компенсации на съкратените чиновници. Дори в случай че осъзнае грешката си, възобновяване на бизнесите ще отнеме време.
Още по тематиката
16 декември 2024 13:11
Отделен проблем е основаването на вълна от бизнеси, които мигрират в чужбина поради неизгодните условия и проблеми със средата у нас. Свободата да се обменя информация е причина за всеки, който е удовлетворен или неудовлетворен от средата, да показа в личното си бизнес лоби какво се случва в България и по този метод да провокира лавинообразно изнасяне на бизнеси към юрисдикции с преференциални данъчни режими.
България с 10% корпоративен налог и 5% налог " дял " се нарежда като пълномощия с преференциален данъчен режим и мечтана дестинация от страна на доста компании. Към момента, в случай че се одобряват промените в бюджета за увеличение на налозите, България губи този статут дружно с всички изгоди от него.
Вече имаме няколко сътрудници, които изнасят бизнеса си в друга страна. Ще изгубим и тези данъкоплатци. Дори в случай че налозите са сходни, в други елементи по света има предсказуемост и по-малка администрация.
Преди 15 години България се популяризираше като дестинация с ниски налози, висококвалифицирана и налична работна ръка. Сега има изострен дефицит на чиновници. Предприемачите, в случай че въобще съумеят да намерят чиновници, би трябвало да се примирят с обстоятелството, че работната ръка нито е висококвалифицирана, нито е налична. Причината за това са високите разноски за живот, които постановат и високо възнаграждение на труда. За всеки чиновник по трудов контракт, работодателят заплаща 45-50% осигурителна тежест.
Например, в случай че аз заплащам 3500 лева чисто чисто заплащане на един служащ (защото хората действително се вълнуват какъв брой пари влизат в джоба им на процедура, а не какво написа в закона), аз като шеф имам директни разноски за налози и осигуровки за този чиновник плюс неговата чиста заплата (т. нар. фонд работна заплата) в общ размер на общо над 5000 лева Тази съразмерност стремително се усилва в последните 5-7 години в ущърб на работодателите, увеличавайки изкуствено цената на труда, без действително да усили чистата сума, която всеки служащ ще постави в джоба си. Напротив. Същата понижава непосредствено от нарастването в удръжките и от инфлационните процеси, които се основават изкуствено поради тези нараствания.
Ето по този начин губим и последните ни конкурентни преимущества като дестинация с ниски налози.
От страна на разноските, заложени в бюджета, не се виждат промени. Вместо това се раздуват разноските за заплати и бонуси, като се разкриват спомагателни работни места при прогресивно намаляващо население.
Тенденцията е дискриминационна, тъй като всички нараствания и промени засягат една единствена съответна група в България - притежателите на малък и междинен бизнес, които не са политически показани по никакъв метод. Партиите, които сякаш са " десни " и би трябвало да съставляват техните ползи, в действителност повече от десетилетие гласоподават дискриминационни закони и организират дискриминационни политики, което е в прорез с общата идеология на Европейски Съюз за тъждество и недискриминация.
Относно " ниските " налози в България
Когато се съпоставя общата данъчно-осигурителна тежест в България с общата данъчно-осигурителна тежест в развитите европейския страни, доста неправилно се прави съпоставяне сред оптималната данъчна ставка в съответната страна (с която се таксуват доста дребен % от хора) и 10% данъчна ставка в България, с която се таксуват приходите на всички. В множеството страни има висок необлагаем най-малко, т.е. 0% налог до избрана сума, само че никой не съпоставя нашата данъчна ставка от 10% с 0% в чужбина.
Общата , което въобще не е ниско за района. Ако междинният българин работи по трудов контракт, има къща и кола, икономисва малко и употребява гориво, цигари и алкохол всеки месец, това значи, че заплаща:
към 33% осигуровки; 10% данък; 20% Данък добавена стойност като част от множеството разходи; акцизи като част от разноските за гориво, цигари и алкохол; и налози върху къщи и коли.
Всичко това прави към 50%, и то без да са взети поради заплащания за мита,
продуктови такси, такси за битови боклуци и т.н.
Проблемът с бюрокрацията
Данъчната администрация в България е тежка, изключително за дребния бизнес.
Ще дадем образец със самоосигуряващите се лица (т. нар. фрийлансъри). Това са съдружници в дребни компании, свободни специалности като юристи, счетоводители, архитекти, консултанти, ИТ специлиасти и т. н., които сами приготвят и подават всички свои осигурителни и данъчни заявления. Това би трябвало да е най-леката форма за осъществяване на независима икономическа активност в България.
Едно самоосигуряващо се лице в България, което има и Данък добавена стойност регистрация, подава най-малко следните заявления на година:
12 броя заявления за Данък добавена стойност (месечни заявления за Данък добавена стойност се приготвят и подават даже в месеците, в които няма никакви покупки и продажби); най-малко 4 за налог върху доходите; сред 2-12 за осигуровки (в взаимозависимост от това по какъв начин се обезпечава съответното лице).
Към Национална агенция за приходите се правят и следните заплащания:
12 за ДДС; 4 за налог върху доходите; 36 за осигуровки.
Това са общо сред 18 и 28 заявления и към 50 обособени заплащания на година. Всеки може да си показа какъв брой доста човекочасове са това. И това е най-леката форма на отчитане в България (т.е., без наложително водене на счетоводство).
Предприятията (еднолични търговци и търговски дружества) са длъжни и да водят счетоводство. В чужбина отчетността на такива лица е много по-лека
(например, в Германия за дребните бизнеси има тримесечни или даже годишни Данък добавена стойност
декларации).
Готвят се и противоречиви промени в ЗДДС
Покрай полемиките за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното
заседание и оферти за промени в Закона за Данък добавена стойност. На пръв прочит се виждат
няколко притеснителни неща за дребния бизнес.
Целият режим на другите типове наложителни регистрации по Закона за Данък добавена стойност се трансформира радикално, като повода са промени на европейско равнище. Новите правила обаче са към 20 страници на А4 формат, а сякаш са основани за дребния бизнес. Това неизбежно води до спомагателни разноски за съвещания на тези лица.
Досега дребните локални компании гледаха към края на всеки месец оборота си за последните 12 месеца и в случай че са минали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 7-о число на идващия месец. Съответно, започваха да таксуват с Данък добавена стойност своите продажби, откакто бъдат регистрирани по Закона за Данък добавена стойност.
Сега тази инспекция би трябвало да се прави безусловно всеки ден, тъй като заявката за регистрация би трябвало да се подаде в 7-дневен период от минаването на прага. Датата на регистрация също ще се смята за датата, последваща датата на надвишаване на прага. Това може да докара до всеобщи санкции на дребния бизнес за късна регистрация по Закона за Данък добавена стойност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ