Учени откриха най-старото животно на Земята, което е живяло с рим...
Авторите пишат, че най-старата от тези акули може да е живяла по време на Римската империя. Продължителността на живота на гренландската акула надвишава тази на съвсем всички други известни животни на Земята.
Има няколко секрети за впечатляващото им дългоденствие. Първо, те порастват единствено с 1 сантиметър годишно. Освен това узряват извънредно постепенно. Женските доближават репродуктивна зрялост на почти 150-годишна възраст. Бавният им метаболизъм, мудното придвижване и непрекъснатото им излагане на студени, небогати на О2 дълбини също наподобява са основни за дълголетието им.
Химията на тялото на акулата е друга акомодация към рискови условия. Както демонстрират проучванията на Toxicon, тъканите на животните са наситени с триметиламин N-оксид (TMAO). Това съединяване стабилизира протеините под налягане и предотвратява замръзването. То обаче придава на месото на акулата и неговия прославен отровен, сходен на амоняк усет, когато се употребява сурово.
Коренното население на Гренландия от дълго време знае по какъв начин да ферментира или суши месо преди консумация. Това им разрешава да трансформират естествения токсин на гренландската акула в обичаен деликатес, наименуван hákarl, който нормално се сервира с brønnivín (исландски шнапс).
Гренландските акули се срещат най-често в ледените води на Северния Атлантик и Арктика. Рядко се виждат живи, нормално единствено когато са заплетени в риболовни такъми или изплуват покрай ледени парчета. Техният нереален, съвсем праисторически тип добавя легендата за тях: млечни очи, замъглени от паразитни копеподи, и белези от епохи подводни срещи.
За разлика от други океански хищници, гренландските акули нормално се хранят единствено опортюнистично. Те употребяват тюлени, риба и от време на време даже трупове на северни елени или полярни мечки, които падат в морето. Това е по този начин, тъй като бавният им метаболизъм им разрешава да прекарат дълги интервали без хранене. Тази еволюционна тактика, от своя страна, ги е направила идеално пригодени за оскъдната арктическа екосистема.
„ Историята на гренландската акула е доказателство за нейната резистентност в една от най-суровите среди на планетата. Нейното битие свързва актуалния свят с времето на откритията и преди образуването на актуалните страни “, се споделя в публикацията.
Авторите означават, че даже една от тези акули в действителност да е родена по време на Римската империя, тя би „ следила “ еволюцията на човечеството от желязо до електричество и спътници.
Има няколко секрети за впечатляващото им дългоденствие. Първо, те порастват единствено с 1 сантиметър годишно. Освен това узряват извънредно постепенно. Женските доближават репродуктивна зрялост на почти 150-годишна възраст. Бавният им метаболизъм, мудното придвижване и непрекъснатото им излагане на студени, небогати на О2 дълбини също наподобява са основни за дълголетието им.
Химията на тялото на акулата е друга акомодация към рискови условия. Както демонстрират проучванията на Toxicon, тъканите на животните са наситени с триметиламин N-оксид (TMAO). Това съединяване стабилизира протеините под налягане и предотвратява замръзването. То обаче придава на месото на акулата и неговия прославен отровен, сходен на амоняк усет, когато се употребява сурово.
Коренното население на Гренландия от дълго време знае по какъв начин да ферментира или суши месо преди консумация. Това им разрешава да трансформират естествения токсин на гренландската акула в обичаен деликатес, наименуван hákarl, който нормално се сервира с brønnivín (исландски шнапс).
Гренландските акули се срещат най-често в ледените води на Северния Атлантик и Арктика. Рядко се виждат живи, нормално единствено когато са заплетени в риболовни такъми или изплуват покрай ледени парчета. Техният нереален, съвсем праисторически тип добавя легендата за тях: млечни очи, замъглени от паразитни копеподи, и белези от епохи подводни срещи.
За разлика от други океански хищници, гренландските акули нормално се хранят единствено опортюнистично. Те употребяват тюлени, риба и от време на време даже трупове на северни елени или полярни мечки, които падат в морето. Това е по този начин, тъй като бавният им метаболизъм им разрешава да прекарат дълги интервали без хранене. Тази еволюционна тактика, от своя страна, ги е направила идеално пригодени за оскъдната арктическа екосистема.
„ Историята на гренландската акула е доказателство за нейната резистентност в една от най-суровите среди на планетата. Нейното битие свързва актуалния свят с времето на откритията и преди образуването на актуалните страни “, се споделя в публикацията.
Авторите означават, че даже една от тези акули в действителност да е родена по време на Римската империя, тя би „ следила “ еволюцията на човечеството от желязо до електричество и спътници.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ