Автори: Томас Де Гаретс Гедес и Даниел Крейн, sinification.com Следвайте Гласове

Автори: Томас Де Гаретс Гедес и Даниел Крейн, sinification.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

Демокрацията е още една сфера, в която Пекин се съревновава с Вашингтон и като цяло със Запада. Целта на Китай може и да не е да убеди останалите да възприемат нейната политическа система сама по себе си, само че сигурно е опит уверено да показва, че китайската „ народна власт “ превъзхожда това, което Западът може да предложи.

Това още един път стана явно на събитие, проведено от Китайската академия за обществени науки през март, единствено дни преди американският президент Джо Байдън да стане един от домакините на втората виртуална „ Среща на върха за демокрацията “, дружно с държавните управления на Коста Рика, Нидерландия, Република Корея и Замбия. Събитието в Пекин, озаглавено „ Втори интернационален конгрес за народна власт: Споделени човешки полезности “, беше посетено от Ли Шулей – член на Политбюро и ръководител на Централния отдел за агитация на Китай и включваше публични речи на голям брой китайски и задгранични политици и учени. Професор Ян Илонг от университета Цинхуа беше един от представителите на форума. Неговото послание е във фокуса на днешната ни обява.

Огромна признателност на Даниел Крейн за неговия анализ и превод на речта на Ян.

Съдържание

1. Въпреки че Западът няма да го признае, китайският „ повсеместен развой на национална народна власт “ е освен същинска народна власт в деяние, само че е и по-функционален вид народна власт от тази, практикувана в западните страни.

2. Китайската народна власт превъзхожда западната демократична електорална система, поради комплексния развой, който е развила и който ѝ разрешава да се приближи по-близо до модела, в който „ народът е стопанин в личния си дом “. За разлика от Китай, това, което в този момент се практикува на Запад, се характеризира в най-голяма степен като процедурна, а не като съдържателна народна власт.

3. Китайската народна власт признава съществуването на „ народа “ в холистичен смисъл. Само по този метод може да се подсигуряват „ цялостните, дълготрайни и съществени ползи “ на народа.

4. Китайската народна власт принадлежи на болшинството, а не на малцинството, както е на Запад. За разлика от Америка, Китай не е „ притежаван от 1%, ръководен от 1% и в интерес на 1% “. Ниската изборна интензивност в електоралните политически системи е още една причина, заради която, за разлика от Китай, електоралните демокрации не са в положение да съставляват народа като цяло.

5. Западните избори се трансфораха в „ шоу на гениите “, където хората гласоподават за най-хубавия реализатор, вместо за тези, които са най-подходящи да ръководят.

6. Населението като цяло няма профилираните знания, нито дълготрайната вероятност, нужни за избирането на способени представители, които да се грижат за най-хубавите ползи на нацията.

7. Китайските водачи са „ изпитани посредством процедура, а не посредством гласоподаване “. По този метод демокрацията в Китай прави невероятно „ политически дилетанти без опит или подготовка “ да станат водачи на страната.

8. За разлика от Запада, политическата система на Китай разрешава демокрацията да бъде практикувана „ както на входното, по този начин и на изходното равнище “. Това е система, в която хората могат да „ вземат участие напълно “ и в която политиците служат на хората и фактически реализират резултати.

9. Западната народна власт насърчава конкуренцията, борбата и фрагментирането на ползите, което води до непрекъснати политически пререкания и задънени улици. В контраст, китайската народна власт е „ развой на намиране на консенсус “, който обезпечава политическия развой постоянно да се движи напред, като твърдо се преценява с основните цели на страната.

10. Ян заключава: „ Нека цветето на демокрацията в Китай да разцъфтява с още повече цветове, дано светлината на китайската народна власт за засияе още по-ярко, тъй че Китай да може да помогне на човечеството да превъзмогне ограничавания си, лекомислен и малоценен мироглед за демокрацията и да способства за построяването на по-добра и по-висша форма на народна власт за човечеството в 21 век. “

Китай и Западът оферират разнообразни отговори на шестте въпроса за демокрацията

Автор: Ян Илонг, март 2023

Демокрацията е общ блян на цялото човечество. Като подобен тя има уместно значение в модерната политика. Модерната народна власт не се придържа към един единствен стандарт. Тя не е самотно неповторимо цвете. Тя приема голям брой форми, като стотици цъфтящи цветя, борещи се за внимание. Западът има народна власт от внушителен тип, центрирана към конкурентни избори, до момента в който Китай има цялостна национална народна власт. Тези два типа народна власт оферират разнообразни отговори на шест въпроса за демокрацията.

Какво е народна власт?

Първият въпрос е: какво е народна власт? На външния ѝ тип ли би трябвало да държим или на нейната същина? Аристотел в миналото е споделил, че когато човек е в плен на някаква компликация, тогава като че ли той е вързан с въже и не е в положение да се движи. По същия метод човек, който е в плен на лимитирани хрумвания, е като вързан с въже – не е кадърен да се движи. Относно възгледа за демокрацията –  това, което лимитира усещанията на доста хора по света през днешния ден, е концепцията, че представителната народна власт, центрирана в конкурентни избори, е единствената форма и единственият стандарт за съвременна народна власт, до момента в който в действителност тя е единствено един от многото вероятни разновидности. “

„ За да разберем какво е демокрацията, можем да използваме една концепция от обичайна китайска философия – „ тижянйонг “, което е същина, форма и функционалност. [Бележка: Ян се базира на концепция, взета от Аналектите на Конфуций и будистките размисли.] Например същността на една кола допуска, че тя би трябвало да бъде средство за напредване, което има механизъм за задвижване, механизъм за ориентиране и така нататък В същото време тя има разнообразни форми и размери, разнообразни имена и величина на мотора. Нейната функционалност е да придвижва хора или артикули и така нататък “

„ Тижянйонг “ е използвана и към демокрацията. За да разберем същността на демокрацията, би трябвало да се върнем обратно до първичния смисъл на демокрацията, който е този, че народът е собственик на личния си дом. С други думи, властта би трябвало да бъде в ръцете на хората и, в това време, да служи на хората. Формата на демокрацията се отнася до нейните разнообразни проявления: лотарийна народна власт [или сортиция], електорална народна власт, консултативна народна власт, директна народна власт, и непряка народна власт и така нататък По отношение на нейната функционалност, демокрацията може да бъде прилагана по разнообразни способи и се упражнява от страните, тъй че да усъвършенства тяхното ръководство.

Модерната народна власт от западен вид е единствено една от формите, които демокрацията може да приема. Изхождайки от историческото развиване на демокрацията, тя се е отдалечила доста от първичния си смисъл и същина. Западната концепция за народна власт е дегенерирала от „ директна народна власт “ до заместителна народна власт и най-после – до процедурна народна власт.

Междувременно, от 1980-те години насам, съществува нещо, което неотдавна умрелият тайвански политически историк Чу Юнан назова проблем на утежняването на демокрацията. Да се счита тази лимитирана, повърхностна и нисша форма на народна власт за връх на демокрацията е като да се счита една раздрънкана остаряла кола, която е в окаяно положение, за пример за актуален автомобил, до момента в който всички останали марки и модели даже не се считат за същински коли.

Цялостната национална народна власт в Китай има две характерности. Първата е „ национална “, което се отнася до същността на демокрацията. „ Народна народна власт “ на пръв взор е перифраза. В думата „ народна власт “ коренът „ демос “ значи народ. Защо тогава прибавяме думата „ национална “ като характерност? Точно тази характерност съставлява онтологичната природа на демокрацията: тя е нещо, което принадлежи на народа, на болшинството, не на малцинството. Ние в Китай подсигуряваме това в нашата държавна система, в нашата политическа система и в механизмите, които използваме за осъществяване на нашата народна власт.

Втората характерност е „ цялостна “. Цялостният развой се дефинира въз основа на равнищата на проявяване и функционалност. Цялостната национална народна власт е като цялостна верига, състояща се от голям брой канали, голям брой равнища и голям брой условия. Демократичните характерности се ползват през тази цялостна верига – от избирането и назначението на хора, до взимането на решения, до ръководството, до надзора. „ Множество канали “ се отнася до всеобщата линия на партията, представителството в Националния национален конгрес (ННК), демократичното взимане на решения в държавното управление, демократичното ръководство, консултациите посредством Китайската национална политическа консултативна конференция (КНПК) и разнообразни други канали. „ Множество равнища “ се отнася до нивото на централното ръководство, нивото на локалното ръководство, демокрацията на локално ниво и така нататък Демокрацията също се явява в разнообразни форми, като изборите са единствено една от тях. Консултациите, разискването и изборът на гении също са форми на народна власт. „ Множество условия “ значи използване на демокрацията към разнообразни условия. Съществуват съществени условия, като да вземем за пример ръководството и вземането на решения на национално ниво. Съществуват и по-малки условия, като да вземем за пример ръководство на общността, ходатайство при цивилен разногласия и понижаване на бедността в селските региони.

Защо цялостния развой на национална народна власт наподобява доста по-комплексен от спортните избори? Това е по този начин, тъй като всички демократични способи, форми и канали имат своите ограничавания. Използването на толкоз доста форми и способи усилва нашата дарба да се доближим до това „ народът да бъде собственик на личния си дом “, което е същността на демокрацията.

На кого принадлежи демокрацията?

Вторият въпрос е: на кого принадлежи демокрацията? За болшинството ли е демокрацията или за малцинството? След Атина, западната концепция за народна власт е, че демокрацията не принадлежи на болшинството. Според оценки атинските жители, т.е. тези с право на глас, са били евентуално към една десета от общото население. Жените, чужденците и робите не са били считани за жители. В модерните времена натискът за всеобщо право на глас на Запад е бил дълъг развой. Въпреки че множеството страни през днешния ден са постигнали всеобщо право на глас, това не значи, че демокрацията принадлежи на болшинството: хората като цяло не са нищо повече от гласоподаватели. Както твърди Джовани Сартори, от позиция на модерната западна народна власт, хората са просто съответни човеци, които образуват болшинство или съгласно правилото на безспорното болшинство, или съгласно правилото на лимитираното болшинство.

В същото време, една от деянията на утежняването на западната народна власт, е намаляването на изборната интензивност. Участието на гласоподавателите понижава е президентските, парламентарните и другите типове избори. Статистиката демонстрира, че в 77 страни, където мажоритарната система се е употребила през 1990-те години, изборната интензивност е била единствено 60,4 %. Според правилото на елементарното болшинство, един претендент може да бъде определен единствено с над 30% от гласовете. Това значи, че избирането му не съставлява израз на волята на болшинството.

Още по-важно е, че въпреки хората да имат право на всеобщо гласоподаване, гласоподавателите не са осведомени със самите политици, а единствено с техните поднесени от медиите облици. Освен това гласуващите имат доста накратко схващане от профилирани обществени политики, защото те са по-загрижени за своите краткосрочни ползи. Тези фактори вършат взимането на рационални решения мъчно за гласоподавателите. И тъй като цялостната аудитория има малко тежест в обществената политика, групите, които в най-голяма степен имат изгода от това, си остават малцинство. Това е и повода Джоузеф Штиглиц да твърди, че Америка през днешния ден към този момент не е притежавана от народа, ръководена от народа и в интерес на народа. Тя е притежавана, споделя той, от 1%, ръководена от 1% и в интерес на 1 %. “

Цялостният развой на национална народна власт е народна власт, която принадлежи на целия народ. В същото време, думата „ народ “ съдържа няколко значими смисли:

1. Първо, концепцията за „ народа “ насочва към индивида. Когато приказваме за развиването на националния занаят, решаването на незабавните потребности и паники на народа и гарантиране правото на народа да гласоподава, ние използваме „ народ “ в смисъл на всеки обособен субект.

2. Второ, концепцията за „ народа “ показва голямото болшинство от хората. Когато приказваме за тази концепция, ние постоянно имаме поради това голямо болшинство и постоянно би трябвало да бъдем на страната на това болшинство. С развиването на концепцията за „ народа “, тази категория стартира да включва съвсем всеки един. В законова интерпретация, единствено контра-революционерите и престъпните нарушители са изключени от тази категория.

3. Трето, концепцията за „ народа “ показва народа като цяло. Демокрацията от западен вид не припознава „ народа “ в холистичен смисъл. Но единствено когато ние припознаваме съществуването на хората като едно цяло, ние можем да осигурим техните цялостни, дълготрайни и фундаментални ползи.

Високоскоростните влакове са един подобен образец. Китай и Съединени американски щати имаха фантазия за високоскоростни влакове едновременно. През 2011 година президентът Обама амбициозно предложи тяхното покритие да обгръща 80% от популацията. Днес Съединени американски щати имат едвам няколкостотин километра високоскоростни железници, до момента в който Китай е построил 42 000 километра. Това е случай, в който ползите на народа като цяло са взети поради дейно. Ако Китай беше като Съединени американски щати и трябваше да се оправя с фрагментираните ползи на разнообразни политически партии, разнообразни щати, разнообразни групи по ползи и разнообразни човеци, като по този метод подценява ползите на народа като цяло, щеше да е доста мъчно да бъдем ефикасни в развиването на публичните инфраструктурни планове, които имат мощно положителни външни въздействия и по този метод отразяват ползите на всички.

4. Четвърто, концепцията за „ народа “ сочи към междинната и нисшата съсловия. Това е обвързвано с основната цел на Комунистическата партия на Китай, чиито съществени членове са работническата и селската съсловия. Поради това политиката на ККП е насочена към грижа за ниската и междинната съсловия. Току-що постигнахме впечатляващо достижение в историята на понижаване на бедността, като извадихме от бедността близо 100 милиона души от селските региони единствено за 10 години и по този метод постигнахме изцяло премахване на бедността измежду нашето селско население. Следващата ни стъпка е да продължим праволинейно да насърчаваме общия разцвет.

Избиране на способени водачи

Третият въпрос е дали демокрацията избира гении, които умеят да ръководят, или избира гении, които умеят да вършат шоу. Демокрацията от западен вид, при която водачът на страната се избира най-вече посредством конкурентни избори, се среща с казуса, че някои предприемачи, артисти и други политически дилетанти без опит и подготовка, могат да станат президенти. Това е в несъгласие с главната логичност на актуалното професионално развиване. Почти всички модерни специалности изискват поетапен развой на израстване, учреден на подготовка, подготвеност и резултати. И все пак демокрацията от западен вид приема, че работа от изключителна значимост, каквато е президентската, може да бъде реализирана с една-единствена стъпка, без изкачаване по кариерната стълбица.

Друга догадка, несъмнено, е че най-хубавите хора могат да бъдат определени посредством изборния развой. Остава обаче казусът, че тези, които са положителни в надпреварата за поста, може да не са положителни в ръководството на страната. В Съединените щати има една сентенция, която споделя, че политиците „ водят акция в лирика, само че ръководят в прозаичност “. Тези две умения обаче не са съвместими. В днешно време, когато вниманието е цар, една от деянията на утежняване на демокрацията е, че изборите са се трансформирали в шоу за таланти; електоралната подготвеност е просто дарба да се играе в такова шоу. Да си добър в набирането на пари, слагането на въпроси, правенето на шоу, възбуждането на страсти и привличането на внимание, не е същото като да си добър в ръководството на една страна.

Друг индикатор за утежняването на демокрацията е продължаващото разпространяване на партийните титли и премиите в политиката. В предишното конкурентната изборна система на Съединени американски щати имаше система на партийните титли. Въпреки, че в следствие този проблем беше позволен посредством разнообразни промени на държавната администрация, в реалност сполучливите избори през днешния ден към момента основават такива титли, които спечелилият има право да разпредели. Президентът на Съединени американски щати има право да назначи към 7 000 чиновници, от които единствено към 500 изискват утвърждение от Сената. Като цяло, процесът на назначение е много случаен, човек може да награди свои другари, родственици или такива, които са помогнали в изборния развой. Тръмп постоянно предупреждаваше в Туитър чиновниците, че са уволнени. Но в реалност и други президенти са правили същото. Просто Тръмп извади тази процедура нескрито.

Премиерът би трябвало първо да е недодялан служител, а фамозните генерали би трябвало да се повдигнат в йерархията. [Бележка: Ян цитира Хан Фейзи, правист от интервала на Воюващите страни през 3 век прочие н. е. Цитатът е употребен неколкократно от Си Дзинпин]. Длъжностните лица в китайската „ цялостна национална народна власт “ се избират основно посредством конкурентен асортимент. В нашата страна доста от провинциите ни имат население от десетки или стотици милиони, което се равнява по мярка на популацията на най-големите страни в света. Следователно ръководството на провинция е еднакво на ръководство на страна. Преди да се причисли към Постоянния комитет на Политбюро, човек би трябвало да се запознае първо с локалните условия, а по-късно с националните условия на Китай. Президентът Си Дзинпин управляваше село в продължение на 6 години, окръг – 3 години, три града – 11 години и три провинции – още 11 години. Освен това, той е минал образование в партийната система, административната система, системата на Националния национален конгрес и военната система, след което е минал към централното държавно управление, където е натрупал спомагателен петгодишен опит, преди най-сетне да стане най-висшият водач на страната.

Китайската система за конкурентен асортимент подсигурява, че държавните чиновници имат богат на практика опит. Още по-важно е, че те се ревизират посредством процедура, а не посредством гласоподаване. Преди да станат водачи на нашата страна, те би трябвало да преминат през многочислени равнища на процедура, изпитване и асортимент. Китайската система за конкурентен асортимент е метод да се събере екип от способни и професионални национални админи.

Комбиниране на входа и изхода

Четвъртият въпрос е: еднопосочна или двупосочна улица е демокрацията? Политическата народна власт всъщност е полемика за връзките сред хората и тяхното държавно управление. Демокрацията би трябвало да се отразява както в постигнатото публичното мнение, по този начин и в резултатите от активността на държавното управление, което е в услуга на народа. Западната народна власт, без значение дали е атинска, класическа или модерна процедурна народна власт, натъртва на входящата страна на демокрацията. Тук демокрацията разрешава на хората да теглят чоп (т.е. сортиция), да гласоподават и да вземат участие. Дали държавното управление фактически прави нещо за елементарните хора или не, е отвън обсега на западната демократична доктрина. Това се дължи на акцента върху държавното ръководство в нейната мисловна линия. В противоположен случай тя не би била в положение да разграничи съответно демокрацията от монархията или аристокрацията. По отношение на демократичната процедура този тесногръд метод на мислене за демокрацията може да докара до голяма неточност в търсенето на народна власт. Той разрешава избирането на държавно управление, което може изцяло да се отклони от волята на народа или просто да не направи нищо значително за него.

Демокрацията в китайски жанр е народна власт, която съчетава входната и изходната страна. Много значим аспект на китайската политическа философия е нейната устременост към народа – концепцията, че държавните политики би трябвало да са в интерес на народа. На процедура това значи, че демокрацията се схваща от позиция на изходния резултат. Днес философията на демокрацията на Китайската комунистическа партия излиза от масите и се връща назад към тях. Тя идва от хората, зависи от хората и е за хората. Това значи упражняване на народна власт както на входно, по този начин и на изходно равнище. Макар да акцентира, че хората вземат участие пълноценно, тя също по този начин акцентира, че държавните чиновници поемат самодейността да служат на хората и да вършат неща за тях. Например, по време на процеса на понижаване на бедността в селските региони видяхме безчет партийни фрагменти, които отидоха да живеят с хората в техните села и работиха с тях, с цел да намерят решения на техните действителни проблеми. Това е демокрацията в нейната най-реалистична форма.

Процедурна против същностна народна власт

Петият въпрос е: процедурна или същностна е демокрацията? Класическите теоретици на западната народна власт в миналото издигнаха теорията за субстанциална народна власт. Днес обаче западната народна власт е това, което Шумпетер назовава „ съвременна процедурна народна власт “, при която политиците се състезават посредством характерен избирателен развой за националното единодушие да ръководят. Но даже и този развой да е изцяло легален, той може да докара до обстановка, която всъщност е безсмислена или даже в несъгласие с първичната му цел. Например, един от индикаторите за неприятното качество на американската народна власт е, че народът съвсем няма въздействие върху политиката и че конкурентните избори не са доста по-различни от политическо плацебо. Друг индикатор е разпространяването на краткосрочната и повърхностна политика, при която политиците се концентрират върху краткосрочни проблеми, а демократичната система не съумява да се оправи с дълготрайни, фундаментални проблеми, като неприятната инфраструктура, голямото неравноправие в приходите и благосъстоянието, възходящите равнища на държавния дълг, стрелбите, расовите спорове и други проблеми, които лимитират дълготрайното развиване на Америка.

Китайската народна власт е точно обединяването на процедурната и същностната народна власт, като процедурната народна власт е в услуга на същностната народна власт. Формата, в която се осъществя националният суверенитет, не е посредством празен публичен контракт, който трансформира властта от възвишен мандат в национална воля, а посредством медиатор, който работи като сурогат на народа – Китайската комунистическа партия. ККП се е трансформирала във висша форма на организация на китайския народ и върховен изразител на неговата воля. Самоуправлението на народа посредством посредничеството на естрада (т.е. партията), се основава на субект-обектна диалектическа връзка сред партията и народа. Двете са по едно и също време обект и индивид на другия. На първо място, народът е стопанинът на къщата, до момента в който партията е инструментът за реализиране на националната воля. Политиките на партията би трябвало затова да произлизат от народа и да отразяват волята и концепциите на народа.

На последващо място, партията е най-висшата форма на политическо управление в Китай. Тя е гръбнакът на народа, а народът е неин почитател. Диалектическата връзка сред народа и партията е същността на националната народна власт в Китай. Осъществяването на националния суверенитет в Китай се състои точно в това непрекъснато и тясно взаимоотношение сред народа и партията. Демокрацията в китайски жанр е затворен тристранен цикъл на публичното мнение, демокрацията и поминъка на народа. Това е сходно на процеса на подготвяне на китайска гореща манджа. Общественото мнение е като другите подправки, които се хвърлят в горещата тенджера. Демократичният развой е процесът на сготвяне на горещата манджа. И най-после, защото демокрацията би трябвало да реши проблемите, свързани с поминъка на хората, тази гореща манджа би трябвало да бъде извадена и поднесена, с цел да ѝ се насладят всички. Това е същинска народна власт. Основните политики в Китай, в това число тези от неотдавна завършилите две сесии, включват огромен брой въпроси, свързани с поминъка на хората. И когато отиваме на разнообразни места, с цел да организираме изследвания и проучвания, виждаме, че всяка година държавното управление има лист с на практика въпроси, свързани с препитанието на хората, които би трябвало да бъдат прегледани.

Нагнетяване на различия или реализиране на консенсус

Шестият въпрос е: различия ли нагнетява демокрацията, или построява консенсус? Демокрацията от западен вид в началото е била механизъм на намиране на компромис сред разнообразни ползи и хрумвания. Състезателните избори осигуряваха механизъм за краткотраен компромис сред другите конкуриращи се фракции. В същото време бяха въведени доста механизми за съгласуваност, учредени на системата за разделяне на управляващите и на механизмите за надзор и баланс. Въпреки това, една от деянията на утежняване на западната народна власт, които следим през последните години, е все по-голямата компликация в превъзмогването на тези разделения. Първият индикатор за това е разпространяването на политиката на несъгласие, при която процесите на взимане на решения са изпъстрени с точки на несъгласие и политиците постановат несъгласие просто поради самото налагане на несъгласие, вземат участие в безплодни полемики, вземат решения, които след това не извършват, спорят безпределно по един единствен политически въпрос и постоянно се оказват в политическа невъзможност.

Вторият индикатор за това е поляризацията на партийните идеологии. По-рано се смяташе, че двупартийната система ще се сближава към центъра и ще се стреми да завоюва междинните гласоподаватели. Но политическите събития в Съединени американски щати през последните години демонстрираха, че поляризиращите идеологически битки и спорове сред двете партии стават все по-ясно изразени.

Третият индикатор е казусът с смяната на политиката, когато разнообразни политически партии вземат властта. Както показва Джордж Вашингтон по негово време, партийната политика е единствено краткотрайно владичество на една секта над друга. Тя е тирания, която се редува. Днес този проблем е още по-ясно изразен. Смяната на политическите партии на върха докара до това, че политиките непрекъснато се изместват напред-назад сред лявото и дясното. Когато Джордж Буш-Младши организираше своята политика ABC (Anything But Clinton – всичко друго, само че не и Клинтън), това означаваше да прави всичко друго, също така, което правеше Бил Клинтън. След като Тръмп встъпи в служба, той изцяло обърна политиките на Обама. Байдън по същия метод обърна множеството от политиките на Тръмп.

Китайската демократична политика е развой на търсене на консенсус. Макар че 1,4те милиарда души в Китай имат разнообразни хрумвания и ползи, те са единомислещи във връзка с общата тенденция за реализиране на подмладяването на нацията и щастието на хората. Отношенията сред Комунистическата партия на Китай и китайските демократични партии не са конкурентни или конфронтационни. Това са по-скоро връзки на съдействие, в които другите участници дават своите отзиви в процеса на правене на политики, само че не работят като играчи с право на несъгласие. Целта не е да се лимитират политиките, а да се усъвършенстват. Чрез демократични полемики и съвещания другите групи се стремят да намерят най-големия общ делител и да очертаят концентрични кръгове. Смяната на управлението не значи катурване, а предаване на щафетата. Едно след друго следващите държавни управления не престават да тичат напред и да правят работата. Това ни разрешава през цялата ни стогодишна история да продължаваме да напредваме в постигането на задачата за политическа рационализация.

Заключение

Едно цвете пролет не прави, до момента в който 100 цъфнали цветя донасят пролет в градината. [Забележка: Си Дзинпин употребява този афоризъм от времето на династията Мин, 1368-1644 гг. в няколко свои речи]. В търсенето на народна власт от страна на човечеството другите нации и етнически групи ще дадат своите лични отговори. Не е належащо те да копират по този начин наречения общоприет отговор от Запада. Като съпоставяме демократичните системи една с друга ние сигурно не се опитваме да покажем, че китайската национална народна власт с повсеместен развой е съвършена. Демокрацията от китайски вид към момента е изправена пред голям брой провокации и има доста дефекти. Въпреки това би трябвало да стартираме с подсилване на доверието в нашата система. Както е споделил Маркс преди време, „ Тук е розата, тук танцувай! “ В същото време би трябвало непрестанно да напредваме в построяването на нашата национална народна власт с повсеместен развой. Трябва непрекъснато да покачваме равнището на демокрацията и нейното качество. Нека цветето на демокрацията в Китай разцъфне още по-пъстро, дано светлината на китайската народна власт засияе още по-ярко, с цел да може Китай да помогне на човечеството да преодолее ограничавания, лекомислен и малоценен взор върху демокрацията и да способства за построяването на по-добра, по-качествена форма на народна власт за човечеството през 21 век.

Инфо: sinification.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова