Автори: Шобан О‘Грейди, Костянтин Худов и Хайди Ливайн washingtonpost.comБавната контраофанзива

Репортаж на Вашингтон пост от Украйна: Тази държава е изчерпана

Автори: Шобан О‘Грейди, Костянтин Худов и Хайди Ливайн washingtonpost.com

Бавната контраатака помрачава настроението в Украйна

Близо 18 месеца Украйна удържа съветската инвазия, като активизира поддръжка за войските си от успехите на бойното поле в областите Киев, Харков и Херсон. Тези победи преведоха обсадените украинци през цялата зима на въздушни набези против гражданска инфраструктура, както и през бруталната и алегорична борба за Бахмут – източният град, който падна под съветски надзор през май

През цялото това време украинските управляващи и техните западни сътрудници раздухваха престоящата контраатака, която, подкрепена с нови оръжия и образование, се надяваха да обърне хода на войната.

Но два месеца, откакто Украйна потегли в офанзива, със едва видим напредък на фронта и безмилостно, кърваво лято в цялата страна, разказът за единството и безкрайната непримиримост стартира да се размива.

Броят на починалите – неизборими хиляди – се усилва всекидневно. Милиони са разселени и не виждат късмет за завръщане вкъщи. Във всяко кътче на страната гражданското население е изтощено от поредицата нови съветски офанзиви – в това число удари по историческа катедрала в Одеса, жилищна постройка в Криви Рих и център за кръвопреливане в района на Харков.
През последната седмица две съветски ракети удариха блок в източния град Покровск – от където евакуационен трен постоянно събира хора, бягащи от предните фронтови зони в близост – като умъртви цивилни жители и чиновници от спешните служби, побързали да се притекат на помощ.

Украинците мощно се нуждаят от положителни вести, само че просто не получават такива.

Свитлана Жданова си почива, минавайки около опустошен от съветските ракетни удари ресторант в Покровск

Във вторник вечерта учителката по музика Свитлана Жданова е седяла в дневната си в Покровск, когато ракетите са се врязали в блока ѝ, разбивайки всички стъкла на жилището и счупвайки пияното ѝ. Тя не знаела къде другаде да отиде, по тази причина разчистила жилището, в който живее от 1969 година и решила да остане.

Раиса Рибалченко, на 78 години, живеела на четвъртия етаж на тежко развалената от двойния удар постройка. Тя била в кухнята, когато блъснал първият гърмеж. Скоро по-късно петима мъже почукали на вратата ѝ с крясъци: „ Има ли някой жив? “ Тя отвърнала, че е жива. Един от тях я свалил по стълбите. След малко блъснал и идващият гърмеж. Поне девет души са починали досега, а десетки други са ранени. В сряда Рибалченко е измежду множеството от шокирани хора, които си оказват помощ, до момента в който зазидват прозорците и събират останките от живота си. Тя се надява държавното управление да поправи жилището ѝ. „ Но в този момент не знам “, споделя тя. „ Нямам никаква визия какво следва. Просто съм в потрес. “

Раиса Рибалченко стои измежду руините край жилищната постройка в Покровск

В Смила, дребен град в централна Украйна, сладкарката Алла Близнюк, на 42 години, споделя, че всеки ден продава слдаки за погребенията, които родители приготвят за своите убити на фронта стотици километри надалеч деца. Преди, споделя тя, макар мъчителната обстановка, „ хората бяха обединени “. Те са ставали доброволци, приготвяли са си един другиму храна и са носели храна на на бойците. Сега, споделя тя, има възприятие на групово „ отчаяние “.

Близнюк също живее със страха, че брачният партньор или двамата ѝ синове на възраст за война ще бъдат мобилизирани. Тя към този момент е забелязала, че по улиците вървят доста по-малко мъже от преди. Украйна не разкрива броя на военните жертви, само че всички споделят истории, споделя тя, за новите бойци на фронта, които претърпяват единствено по два или три дни. „ Защитниците на нашата страна би трябвало да са експерти. Наистина ми е мъчително “, споделя тя. „ Ние, украинците, не заслужаваме тази орис. “

В Донецка област украински боец от естонски генезис, именуван Сузи, работи в пункт за стабилизиране, където лекуват ранените бойци, преди да ги транспортират до лечебни заведения в по-безопасни градове. В един от последните дни той оказва помощ за подреждането на чувалите за трупове, които скоро ще бъдат употребявани в спонтанната морга, която към този момент мирише на гибел.

Понякога, споделя той, телата на бойците са по този начин раздрани, че би трябвало да използваме два или три чувала, с цел да ги съберем. Има случаи, в които бойци се връщат със „ единствено 15 % от телата си “, споделя Сузи. „ Не съм виждал толкоз доста кръв преди. “

„ Това е толкоз висока цена за свободата “, прибавя той.

Украински боец от естонски генезис, който назовават Сузи, стои до купчина чували за трупове

Тези подиуми се разиграват на цялостен един свят разстояние от Киев, столицата, където жителите – ненапълно предпазени от засилената въздушна защита – от време на време даже не реагират на сирените за въздушна паника. Но даже и тук мъчителните знаци на войната са на всички места.

На пейките по парковете прясно ранени бойци, които се лекуват в столицата, пият кафе и пушат цигара, преди да се върнат в болничните си кревати. Гледат по какъв начин цивилните жители се разхождат с кучета и бебета в ръце.

34-годишният Виктор, някогашен сервитьор в ресторант, е един от тях. Той попада под минометна офанзива в окоп на фронтовата линия в Запорожие. Китката му е разцепена на две, а лицето – в този момент покрито с кори от рани – е било обсипано от шрапнели. Коляното му също е било ударено. Сега той вижда в Киев, че питейните заведения и заведенията за хранене са цялостни, а градът гъмжи от трафик. Група деца минават около него и извръщат глави, с цел да гледат раните му. Виктор, който помоли да не разкриваме семейството му от съображения за сигурност, се счита за късметлия, тъй като най-малко може да върви.

Хора минават около група младежи, събиращи дарения за украинската войска, Киев

Много други мъже в същия парк са с изчезнали крака, а фейсбукът на Виктор е залят със фотоси на бойци, които въобще не са се завърнали вкъщи. Тези облици го преследват толкоз мощно, че той към този момент не желае да гледа в телефона си. „ Прекалено е депресиращо “, споделя той.

Последната борба е била изтощителна. Единият ден на частта му е лишило седем часа, с цел да се придвижи единствено с 400 метра, споделя той. „ А това беше много бързо. “

Той и брачната половинка му, която също служи в армията, би трябвало да се видят този следобяд за първи път след раняването му. „ Вероятно ще се разплача “, споделя той. Веднага откакто оздравее, ще се върне на фронта.

Руслан Проектор, на 52 години, е изгубил крайници си през лятото, откакто е стъпил на мина, до момента в който се бие на изток. Веднага по-късно е бил ранен още веднъж, когато боецът, който му помагал да стигне на безвредно място, е настъпил друга мина. Сега, до момента в който се възвръща в Киев, брачната половинка му, Анна Олийник, на 47 години, споделя, че желае „ контраофанзивата да бъде по-активна “. „ Всички тези хора се връщат от фронта без крака “, споделя тя, гледайки брачна половинка си в инвалидната количка.

„ Искам цената, която те заплатиха, да бъде оправдана. Иначе това, което те претърпяха, е безсмислено. “

При състояние, че има избор, Проектор не би се върнал още веднъж на фронта. „ Взимат всички и ги пращат на фронтовата линия без същинска подготовка “, споделя той. „ Не желая да бъда дружно с нестимулирани хора. “

Други като него са гневни най-много на Русия, само че не се опасяват да подлагат на критика и Украйна. Този месец президентът Володимир Зеленски призна, че държавен одит на центровете за набиране на бойци е открил „ отвратителни “ практики на корумпирани чиновници. Войник, който е прочут с позивното име „ Позитив “ и се възвръща в болница в Киев след мозъчни разтърсвания, получени при Херсон и Бахмут, счита, че хората, които се възползват от войната, с цел да печелят, „ би трябвало да бъдат изпращани на фронтовата линия “.

Юлия Палцева, на 36 години, рецепционистка в Киев, сподели, че е шокирана от метода, по който жителите на Киев към момента честват и се социализират. Нейният другар е на фронта и скоро ще бъде трансфериран да води война покрай Бахмут, сподели тя. „ Всички тези танцуващи и смеещи се хора би трябвало да си спомнят за момчетата, като моя другар, които са в окопите, без отмора и под ежедневен обстрел “, мисли Палцева. Колкото до контраофанзивата, тя споделя: „ Очакванията ни бяха по-големи. Ако въобще нещо става, става доста постепенно. “

Валерия Масляник стои до спонтанен мемориал с плюшени играчки пред разрушена по време на съветския удар постройка в Криви Рих, Киев

В Криви Рих 58-годишната доктор Валерия Масляник въздиша, гледайки нагоре към опустошения си апартамент – единствено дупка в частта на постройката, която е разрушена при удара предишния месец. Празна дупка има и на мястото, където преди са живеели съседите ѝ. Навън е струпана купчина плюшени играчки и цветя в тяхна памет. Мислейки към този момент за идната зима, тя се бои, че прозорците ѝ няма да бъдат заменени преди рухването на температурите. Уморена е и не вижда непосредствен край. „ Искам да отида на море “, споделя тя тъжно. „ Но руснаците ни взеха всичките морета. “

На улицата насреща строителният служащ Володимир Праведник, на 46 години, се стопира да огледа разрушенията. Сестра му живее в същия блок, само че се разминава невредима.

Праведник се бои, че офанзивата е била „ единствено началото “ на повече удари по индустриалния град. Той живее зад ъгъла и всякога, когато минава около разрушената постройка, си споделя: „ Жал ми е за нас, украинските мирни жители, че би трябвало да понесем толкоз страдалчество. “